Храна за тялото, за душата и за очите - вкусният и красив свят на Здравка Кокалова
Бъркаме с огромната лъжица в Instagram, с цел да извадим оттова хората, които вършат обществената мрежа по-вкусна. e поредност за всички, които освен готвят, само че и снимат храната по-красив и апетитен метод.
Здравка Кокалова израства в дом, в който храната съвсем постоянно е домашно приготвена и събира цялото семейство към масата. Днес готвенето е освен това от просто занятие в свободното ѝ време. То е пристрастеност, която изпълва всекидневието ѝ, тъй като и тя държи вкъщи храната да е здравословна, свежа и с чист генезис.
Първите ѝ мемоари към храната са свързани с едно много класическо и обичано от всички печиво - кекса. Като дребна майка ѝ постоянно го прави за закуска. Кекс е и първият кулинарен опит на Здравка. Случва се, когато е на 10, а в приключението пръст има и по-малката ѝ сестра.
" Бъркахме, пекохме, май рецепта нямахме. Стана една каменна палачинка с формичка в средата и като го вдигнахме от тавата - същинска летяща паница ", спомня си тя.
Въпреки разочарованието, не стопира да пробва. Все отново от дете е край майка си в кухнята, където обожава да забърква разнообразни неща. Но същински съществени опити в кухнята стартират, до момента в който е тийнейджърка. И от този момент не е преставала.
Горе-долу по същото време стартира да върви и на кръжок по снимка, пламъкът за която пък възпламенява татко ѝ. Така Здравка незабелязано се впуска в развиването на тези две свои увлечения, които в разнообразни интервали взимат превес един над различен. От към този момент 10 години обаче тя ги съчетава и придвижва в онлайн пространството.
Първоначално започва блога си - малко на смешка, тъй като там разгласява предписания от ерата на " готвенето за оцеляване ", когато е студентка. След това основава и Instagram профила си, което се случва някак напълно естествено поради че по това време към този момент учи снимка.
Дизайн или кълка - вкусният път на Габриела Христова до кулинарната снимка
Габриела споделя за основаването на съвършената фотография, за сбъдването на огромната фантазия и за работата с началник Силвена Роу
И въпреки сега Здравка да работи и като продуктов и графичен дизайнер, фотографията на храна има особено и много огромно място в нейния живот. В профила си в обществената мрежа тя споделя предписания, насочени към здравословното хранене, само че включва също вегански, вегетариански и типични за нашите ширини ястия. Разбира се, всички те са поднесени по изключително естетически метод, тъй че крайният резултат да храни освен тялото, само че и душата, и очите.
За приготвянето на в действителност вкусна храна, само че и за снимането ѝ по най-изкушаващ метод, би трябвало същинско предпочитание. " Да ти ври от вътрешната страна ", както споделя Здравка. А на нея нещата ѝ се получават елементарно още от първия път точно тъй като постоянно стартира с огромно предпочитание.
" Всяко ядене, за което не ти се готви, е предизвикателство. А всяко, за което не ти се снима - е двойно предизвикателство ", добавя тя.
По думите ѝ положителната снимка на храна се получава, когато знаеш за какво я правиш - и храната, и фотографията, и за кого.
" Няма универсални храни и фотоси, и те са по усета на човек. За да е нещо положително, то би трябвало тъкмо да си знае мястото и душата, която носи, да е за този, който може в действителност да я види. "
Освен че показва забавни предписания по хубав метод, в Instagram Здравка споделя и друга своя пристрастеност - градинарството. А посредством него, и то по резистентен метод, тя отглежда лични плодове и зеленчуци, които по-късно стават част от ястията на фамилната софра.
Какво ви носи развиването на устойчивото земеделие, към каквото се стремите?
Мир със себе си. Това е терапия за прегрели мозъци, отиваш и се скапваш от работа най-малко един ден в седмицата и след това ти е по-леко. Градината ми е нужна, с цел да не изгубя религия в " магията " край себе си. Днешният свят може да те остави с доста пластмасов усет в устата и по този начин всекидневно си подсещам какъв брой доста труд е даже едно клонче зелен лук, както и че всичко може да е в естетика, в случай че поставим изпитание да разберем проблемите.
Кое е най-удовлетворяващото от работата в градината и какви са преимуществата на домашно отгледаните артикули?
Най-удовлетворяващо е да видя, че всичко е в мир, че има и инсекти, и треви, и храна, че е красиво и диво, само че и някак подредено посвоему. Удовлетворяващо е да знам, че в случай че ме няма, то нея още ще я има и ще дава плодове, за който е там. Предимствата на тези артикули, в случай че гледаме единствено физически, е, че са чисти, само че душевният им аспект е доста по-голям и значим. Да валидираш опцията самичък да отглеждаш разнороден живот и да поддържаш една толкоз комплицирана екосистема в баланс е скъпо за всяко създание, учи на самообладание, приемане и признателност.
С какви артикули готвите най-често и какви избягвате?
Старая се да имам чисти като състав артикули, местни и допустимо най-пресни. Предимно пазаря първични материали и доста рядко нещо готово. Избягвам мощно модифицирани храни и полуфабрикати. Неприятни мазнини като олио от разнообразни семена, комерсиално месовъдство и млекопроизводство. Тези храни могат да са мощно токсични за тялото ни и няма никакъв смисъл да си даваш парите за болест. Предпочитам да не ги хапвам, в случай че нямам достъп до качествени такива.
Да оцелееш с трима мъже у дома – къде е салдото сред вкусно и потребно
Ваня Грозева за поддържането на кулинарен профил в Instagram, за здравословните предписания и възпитаването на усета към хубавата храна
Кои са обичаните ви обичайни предписания, които приготвяте?
Туршия и всички ферменти. Мусаката е на велика респект у дома. Траханата е нещо, което намирам за очарователно и подготвям по разнообразни способи в забавни комбинации.
Бихте ли ни предложили трима-четирима основатели на наличие, сходно на вашето, които да последваме?
Людмила Слокоски (), от която постоянно мога да си взема нещо вкусно като концепция, само че и естетически поднесено, което за мен е значимо. Тя е човек с огромен потенциал от благоприятни условия и богат опит, който си коства да бъде споделен.
Мария Жекова () - не мисля, че това е изненада, само че няма по какъв начин да не е в листата. Жена, с която споделям доста, душа и сърце, с които се познаваме оттатък физическото. Винаги вярна на себе си, а съзидателната ѝ сила е очарователна и вдъхновяваща.
Вал Мур () - нещо, от което всеки има потребност, съгласно мен. Спокойствието и хубостта в ежедневните моменти и романтизирането на храната. Поезията във видеата му, мекият глас и книгите, от които чете, са просто мас за душата ми.
Споделете ни ваша авторска рецепта, която да си приготвим?
Ето.
Здравка Кокалова израства в дом, в който храната съвсем постоянно е домашно приготвена и събира цялото семейство към масата. Днес готвенето е освен това от просто занятие в свободното ѝ време. То е пристрастеност, която изпълва всекидневието ѝ, тъй като и тя държи вкъщи храната да е здравословна, свежа и с чист генезис.
Първите ѝ мемоари към храната са свързани с едно много класическо и обичано от всички печиво - кекса. Като дребна майка ѝ постоянно го прави за закуска. Кекс е и първият кулинарен опит на Здравка. Случва се, когато е на 10, а в приключението пръст има и по-малката ѝ сестра.
" Бъркахме, пекохме, май рецепта нямахме. Стана една каменна палачинка с формичка в средата и като го вдигнахме от тавата - същинска летяща паница ", спомня си тя.
Въпреки разочарованието, не стопира да пробва. Все отново от дете е край майка си в кухнята, където обожава да забърква разнообразни неща. Но същински съществени опити в кухнята стартират, до момента в който е тийнейджърка. И от този момент не е преставала.
Горе-долу по същото време стартира да върви и на кръжок по снимка, пламъкът за която пък възпламенява татко ѝ. Така Здравка незабелязано се впуска в развиването на тези две свои увлечения, които в разнообразни интервали взимат превес един над различен. От към този момент 10 години обаче тя ги съчетава и придвижва в онлайн пространството.
Първоначално започва блога си - малко на смешка, тъй като там разгласява предписания от ерата на " готвенето за оцеляване ", когато е студентка. След това основава и Instagram профила си, което се случва някак напълно естествено поради че по това време към този момент учи снимка.
Дизайн или кълка - вкусният път на Габриела Христова до кулинарната снимка
Габриела споделя за основаването на съвършената фотография, за сбъдването на огромната фантазия и за работата с началник Силвена Роу
И въпреки сега Здравка да работи и като продуктов и графичен дизайнер, фотографията на храна има особено и много огромно място в нейния живот. В профила си в обществената мрежа тя споделя предписания, насочени към здравословното хранене, само че включва също вегански, вегетариански и типични за нашите ширини ястия. Разбира се, всички те са поднесени по изключително естетически метод, тъй че крайният резултат да храни освен тялото, само че и душата, и очите.
За приготвянето на в действителност вкусна храна, само че и за снимането ѝ по най-изкушаващ метод, би трябвало същинско предпочитание. " Да ти ври от вътрешната страна ", както споделя Здравка. А на нея нещата ѝ се получават елементарно още от първия път точно тъй като постоянно стартира с огромно предпочитание.
" Всяко ядене, за което не ти се готви, е предизвикателство. А всяко, за което не ти се снима - е двойно предизвикателство ", добавя тя.
По думите ѝ положителната снимка на храна се получава, когато знаеш за какво я правиш - и храната, и фотографията, и за кого.
" Няма универсални храни и фотоси, и те са по усета на човек. За да е нещо положително, то би трябвало тъкмо да си знае мястото и душата, която носи, да е за този, който може в действителност да я види. "
Освен че показва забавни предписания по хубав метод, в Instagram Здравка споделя и друга своя пристрастеност - градинарството. А посредством него, и то по резистентен метод, тя отглежда лични плодове и зеленчуци, които по-късно стават част от ястията на фамилната софра.
Какво ви носи развиването на устойчивото земеделие, към каквото се стремите?
Мир със себе си. Това е терапия за прегрели мозъци, отиваш и се скапваш от работа най-малко един ден в седмицата и след това ти е по-леко. Градината ми е нужна, с цел да не изгубя религия в " магията " край себе си. Днешният свят може да те остави с доста пластмасов усет в устата и по този начин всекидневно си подсещам какъв брой доста труд е даже едно клонче зелен лук, както и че всичко може да е в естетика, в случай че поставим изпитание да разберем проблемите.
Кое е най-удовлетворяващото от работата в градината и какви са преимуществата на домашно отгледаните артикули?
Най-удовлетворяващо е да видя, че всичко е в мир, че има и инсекти, и треви, и храна, че е красиво и диво, само че и някак подредено посвоему. Удовлетворяващо е да знам, че в случай че ме няма, то нея още ще я има и ще дава плодове, за който е там. Предимствата на тези артикули, в случай че гледаме единствено физически, е, че са чисти, само че душевният им аспект е доста по-голям и значим. Да валидираш опцията самичък да отглеждаш разнороден живот и да поддържаш една толкоз комплицирана екосистема в баланс е скъпо за всяко създание, учи на самообладание, приемане и признателност.
С какви артикули готвите най-често и какви избягвате?
Старая се да имам чисти като състав артикули, местни и допустимо най-пресни. Предимно пазаря първични материали и доста рядко нещо готово. Избягвам мощно модифицирани храни и полуфабрикати. Неприятни мазнини като олио от разнообразни семена, комерсиално месовъдство и млекопроизводство. Тези храни могат да са мощно токсични за тялото ни и няма никакъв смисъл да си даваш парите за болест. Предпочитам да не ги хапвам, в случай че нямам достъп до качествени такива.
Да оцелееш с трима мъже у дома – къде е салдото сред вкусно и потребно
Ваня Грозева за поддържането на кулинарен профил в Instagram, за здравословните предписания и възпитаването на усета към хубавата храна
Кои са обичаните ви обичайни предписания, които приготвяте?
Туршия и всички ферменти. Мусаката е на велика респект у дома. Траханата е нещо, което намирам за очарователно и подготвям по разнообразни способи в забавни комбинации.
Бихте ли ни предложили трима-четирима основатели на наличие, сходно на вашето, които да последваме?
Людмила Слокоски (), от която постоянно мога да си взема нещо вкусно като концепция, само че и естетически поднесено, което за мен е значимо. Тя е човек с огромен потенциал от благоприятни условия и богат опит, който си коства да бъде споделен.
Мария Жекова () - не мисля, че това е изненада, само че няма по какъв начин да не е в листата. Жена, с която споделям доста, душа и сърце, с които се познаваме оттатък физическото. Винаги вярна на себе си, а съзидателната ѝ сила е очарователна и вдъхновяваща.
Вал Мур () - нещо, от което всеки има потребност, съгласно мен. Спокойствието и хубостта в ежедневните моменти и романтизирането на храната. Поезията във видеата му, мекият глас и книгите, от които чете, са просто мас за душата ми.
Споделете ни ваша авторска рецепта, която да си приготвим?
Ето.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ