Бърдуочинг туризмът става все по-популярен
Бърдуочингът – наблюдението на птици в естествената им среда, става все по-популярен туризъм в България, споделя за Българска телеграфна агенция доктор Петър Янков, един от най-известните орнитолози у нас.
Той е забелязал, че профилът на бърдуочинг екскурзианта се мени през годините. Преди към 30 години този туризъм в България „ избуя “ и беше стартират от английските туристи, след това палитрата се оцвети повече – най-много холандци, скандинавски и немски туристи. Интересното е, че през последните 10-ина година в този микс все по-голяма част стартират да заемат българските бърдуочъри, които са най-вече младежи, са неговите наблюдения.
България е доста значима дестинация за т.нар бърдуочинг туризъм - една от първите пет в Европа, с помощта на това, че има забавни типове птици, някои от които не могат да се видят в други европейски страни на запад от нас. Страната ни е с една от най-богатите орнитофауни в Европа след Испания и, макар относително дребната територия, в нашата страна се срещат повече от 420 типа птици, което е към 40% от всички типове птици в Европа, изяснява орнитологът.
Експертът счита, че пролетта и есента са най-хубавите сезони за наблюдаване на птици и са желани от тези, които желаят да видят доста типове. Но бърдуочинг може да се прави през цялата година и има доста групи, които идват и през зимата. Нашата страна да вземем за пример е мястото на зимуване на една от най-красивите и най-редки диви гъски – червеногушата гъска, разяснява той. Това, че бърдуочинг туристите могат да идват около морето през зимата, а в планините – напролет и лятото, разрешава на българския туризъм да излезе от клопката на сезонното плажуване и каране на ски и хората в този отрасъл да имат доходи целогодишно.
Правенето на бърдуочинг си е цяла просвета. Първите бърдуочинг групи в България започнаха да идват 1984 година, спомня си Янков. „ Тогава стартира този вид туризъм да се развива у нас. Екскурзиите се проведоха от „ Балкантурист “, имаше обезпечен превоз и настаняване, само че не знаеха къде са птиците. Затова наеха нас, орнитолозите експерти, и ние започнахме да ги водим на тези места. С годините успяхме да изберем най-хубавите места “, споделя той. Сега най-добре непокътнатите места са Бургас и региона на Маджарово в Източните Родопи. В една доста сполучлива бърдуочинг експедиция за две седмици, когато се виждат 220 типа птици, едната седмица е по Черноморското крайбрежие и една седмица – в Източните и частично Западните Родопи, региона на Триград.
Когато стартира строителният взрив, най-малко 20-25 % от привлекателността на тези орнитологични места бе унищожена, те са превърнати в " бетонни джунгли ", и най-яркият образец е, че преди сме гледали забавни типове птици в самия Слънчев бряг. Сега повече птици ще забележим в центъра на София в сравнение с там, разяснява орнитологът.
Той споделя, че бърдуочингът е аристократично занимание, занятие за обезпечени финансово хора, само че и с по-широк дух, с очи за природата и хубостта. Затова в България толкоз време не е имало бърдуочинъг - обичайният българин е по-практичен човек, мощно заземен, „ залепен за земята “, в сърцето му повече е построяването на къща, в сравнение с Бетовен или Микеланджело. А тук се желае да имаш крила да летиш. Не тъй като птиците летят, а тъй като единствено един извисен дух може да изпита удоволствието да се любува на полета на птицата, да почувства в него свободата, изяснява Янков. Хубаво е колкото може повече хора да разчупят тази каменна черупка на материалното, надява се той и отбелязва, че през днешния ден от ден на ден младежи сграбчват биноклите и се любуват не на керемидите и на това, че къщата им е с 10 см по-висока от тази на съседа, а търсят да видят красивото, какъв брой прелестни са тези същества, и какъв брой доста можем да научим от тях. А, съгласно орнитолога, в случай че човек има необятна душа, се учи от всичко - от мравката, от слънчевия лъч.
Бърдуочингът се развива тогава, когато хората имат повече свободно време, средства, само че и очи и нематериалност за някакво нематериално преживяване. Наблюдението на птици не може да се съпостави с никакво друго наслаждение - допирът, вливането в природата, в хармонията на вселената. Може би някакво надълбоко, интуитивно чувство за принадлежност, че сме дребна парченце от нещо велико, разказва преживяването Петър Янков и добавя: „ Да знаем, че сме листенцето, което не може без дървото “.
Той е забелязал, че профилът на бърдуочинг екскурзианта се мени през годините. Преди към 30 години този туризъм в България „ избуя “ и беше стартират от английските туристи, след това палитрата се оцвети повече – най-много холандци, скандинавски и немски туристи. Интересното е, че през последните 10-ина година в този микс все по-голяма част стартират да заемат българските бърдуочъри, които са най-вече младежи, са неговите наблюдения.
България е доста значима дестинация за т.нар бърдуочинг туризъм - една от първите пет в Европа, с помощта на това, че има забавни типове птици, някои от които не могат да се видят в други европейски страни на запад от нас. Страната ни е с една от най-богатите орнитофауни в Европа след Испания и, макар относително дребната територия, в нашата страна се срещат повече от 420 типа птици, което е към 40% от всички типове птици в Европа, изяснява орнитологът.
Експертът счита, че пролетта и есента са най-хубавите сезони за наблюдаване на птици и са желани от тези, които желаят да видят доста типове. Но бърдуочинг може да се прави през цялата година и има доста групи, които идват и през зимата. Нашата страна да вземем за пример е мястото на зимуване на една от най-красивите и най-редки диви гъски – червеногушата гъска, разяснява той. Това, че бърдуочинг туристите могат да идват около морето през зимата, а в планините – напролет и лятото, разрешава на българския туризъм да излезе от клопката на сезонното плажуване и каране на ски и хората в този отрасъл да имат доходи целогодишно.
Правенето на бърдуочинг си е цяла просвета. Първите бърдуочинг групи в България започнаха да идват 1984 година, спомня си Янков. „ Тогава стартира този вид туризъм да се развива у нас. Екскурзиите се проведоха от „ Балкантурист “, имаше обезпечен превоз и настаняване, само че не знаеха къде са птиците. Затова наеха нас, орнитолозите експерти, и ние започнахме да ги водим на тези места. С годините успяхме да изберем най-хубавите места “, споделя той. Сега най-добре непокътнатите места са Бургас и региона на Маджарово в Източните Родопи. В една доста сполучлива бърдуочинг експедиция за две седмици, когато се виждат 220 типа птици, едната седмица е по Черноморското крайбрежие и една седмица – в Източните и частично Западните Родопи, региона на Триград.
Когато стартира строителният взрив, най-малко 20-25 % от привлекателността на тези орнитологични места бе унищожена, те са превърнати в " бетонни джунгли ", и най-яркият образец е, че преди сме гледали забавни типове птици в самия Слънчев бряг. Сега повече птици ще забележим в центъра на София в сравнение с там, разяснява орнитологът.
Той споделя, че бърдуочингът е аристократично занимание, занятие за обезпечени финансово хора, само че и с по-широк дух, с очи за природата и хубостта. Затова в България толкоз време не е имало бърдуочинъг - обичайният българин е по-практичен човек, мощно заземен, „ залепен за земята “, в сърцето му повече е построяването на къща, в сравнение с Бетовен или Микеланджело. А тук се желае да имаш крила да летиш. Не тъй като птиците летят, а тъй като единствено един извисен дух може да изпита удоволствието да се любува на полета на птицата, да почувства в него свободата, изяснява Янков. Хубаво е колкото може повече хора да разчупят тази каменна черупка на материалното, надява се той и отбелязва, че през днешния ден от ден на ден младежи сграбчват биноклите и се любуват не на керемидите и на това, че къщата им е с 10 см по-висока от тази на съседа, а търсят да видят красивото, какъв брой прелестни са тези същества, и какъв брой доста можем да научим от тях. А, съгласно орнитолога, в случай че човек има необятна душа, се учи от всичко - от мравката, от слънчевия лъч.
Бърдуочингът се развива тогава, когато хората имат повече свободно време, средства, само че и очи и нематериалност за някакво нематериално преживяване. Наблюдението на птици не може да се съпостави с никакво друго наслаждение - допирът, вливането в природата, в хармонията на вселената. Може би някакво надълбоко, интуитивно чувство за принадлежност, че сме дребна парченце от нещо велико, разказва преживяването Петър Янков и добавя: „ Да знаем, че сме листенцето, което не може без дървото “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ