Барбара Бейтс: Пиарът дава добавена стойност на бизнеса
Барбара Бейтс е световен основен изпълнителен шеф на американската информационна организация Hotwire, профилирана в работата с финансови институции, здравни организации и софтуерни марки, в това число и такива от Силициевата котловина. От 2016 г. насам тя ръководи над 300 чиновници в 16 страни, с които осъществят информационните акции на редица световноизвестни марки, измежду които Adobe, Nikon, Kimberly Clark, GoPro и Qualcomm. През 2019-а International Communications Consultancy Organisation (ICCO), в чийто Борд на шефовете членува, оцени дългогодишния ѝ опит с престижното отличие „ Глобален пиар водач “.
На 5 март Барбара Бейтс бе специфичен гост-лектор на конференцията на Българската асоциация на пиар организациите (БАПРА) – The PR Animal of the Future, която се организира в София. Пред Мениджър Нюз тя показа за провокациите в дългогодишната си кариера, трендовете в пиара и мястото на информационния експерт в бизнеса.
– В качеството Ви на един от специфичните лектори на конференцията „ Пиар животното на бъдещето “, в случай че мислим за пиар експерта като за пиар животно, би трябвало ли това животно да разчита повече на инстинктите си, когато работи с клиенти, или планирането е над всичко?
– Смятам, че от ден на ден организации и пиар експерти имат отговорността да внедрят повече просвета в това, което вършат, какви изследвания и обстоятелства могат да съберат, с цел да осведомят своите публики и да образуват тактиката си. В презентацията си приказвах за застъпването на науката и изкуството, имайки поради застъпването на разбора на данни и творчеството. Смятам, че инстинктите са част от изобретателното, само че единствено в случай че са основани на действителна информация. Те са значими тогава, когато имаш обстоятелствата и изследванията и си развил тактика, въз основа на данни.
– Имате над 25-годишен опит в областта на връзките. Можете ли да назовете най-предизвикателната акция, която сте изпълнявали за клиент, нещо, за което постоянно си казвате „ Уау, по какъв начин аз и екипът ми успяхме да се оправим? “
– Реализирала съм доста акции, само че една от най-предизвикателните обстановки беше излизането на един бизнес в обществения бранш. В Силициевата котловина това е доста особено за софтуерните стартъпи, прекосяването на обществения пазар е една от етапите, през които фирмите минават в растежа си.
Работехме с една доста нашумяла компания, доста хора говореха за нея и това значително беше вследствие на работата, която аз и екипът ми свършихме. А, тази работа беше въз основата на информацията, която получихме от клиента, и която вярвахме, че е вярна и фактологично точна. Всъщност, когато подадоха наложителния документ S-1, в който разказват бизнеса, пазарите и приходите, достигнати досега, се получи доста по-различна картина от тази, която „ рисуваха “ през последните 2 години – оказа се, че те са лъгали, а това усложни нещата, тъй като засягаше и нашата известност и ни сложи в рискова обстановка.
Дадохме всичко от себе си, с цел да накараме клиента да се откаже, само че той избра да ни пренебрегва, а ние – да тръгнем по разнообразни пътища, тъй като нашата известност бе изложена на риск, а пиар организациите и експертите би трябвало да бранят репутацията си, с цел да могат да продължат напред в развиването си. Трябваше да действаме етично и да покажем на екипа ни, че постъпваме вярно. Впоследствие тази компания банкрутира, историята не приключи добре, само че бе в действителност мъчно. В последна сметка, никой не може да те упрекна за това, че се придържаш към етичните си правила и действаш вярно.
– Много информационни експерти влагат напъните си в милениалите и поколението Z, само че когато приказваме за тях, като че ли бъдещето към този момент е тук, тъй като тези две генерации пораснаха и са способни сами да вземат решения за покупките си. Върху какво фактически би трябвало да се концентрират марките, с цел да завоюват благосклонностите им?
– Променящото се държание и вземането на решение за покупка на милениалите изненада марките, а до момента в който го осъзнаха, към този момент беше прекомерно късно и имаше доста за наваксване. Ние към този момент приказваме за поколението Алфа, обхващащо децата, които все още са в началните и междинните учебни заведения. Докато те към момента не купуват, се въздействат от покупателното държание на родителите си, най-много във връзка с технологиите, тъй че в случай че марките не желаят още веднъж да изостават и да са подготвени за идващото потомство, би трябвало да му извърнат внимание още в този момент.
– В новото десетилетие кое пиар умеене ще продължи да бъде все по този начин значимо?
– Трудно е да определим единствено едно, съгласно мен е композиция от аналитично мислене и креативност. Най-важното умеене за фирмите е точно творчеството, нормално хората я свързват с дизайна и художественото изкуство, само че става въпрос за изобретателно мислене. Бих споделила, че учените да вземем за пример са доста изобретателни, тъй като разполагат с нужните данни да бъдат такива.
– Преди дни българският Министерски съвет разгласи 7 юли за професионален празник на пиар експерта. Какво ще посъветвате сътрудниците си тук, има ли универсална рецепта за сполучлива връзка, без значение от пазара, на който един човек практикува специалността?
– На първо място, поздравления, че страната прави оценка специалността, това е ужасно! Добавената стойност, която пиарът дава на бизнеса, е доста подценена, само че паричната стойност на фирмите е много забележителна, когато те работят със мощни информационни компании. Смятам, че това се дължи на обстоятелството, че пиар организациите и експертите не приказват езика на шефовете, а този на комуникаторите. Повечето изпълнителни, маркетингови и финансови шефове – главните лица, взимащи решенията – не схващат езика на комуникаторите, тъй че задачата на пиарите е да накарат бизнес хората да осъзнаят тяхното значение за продажбите и репутацията. Бих споделила, че пиарите би трябвало да се гордеят с въздействието, което имат, освен върху бизнеса, само че и върху обществото като цяло. Комуникациите са извънредно значими, в случай че искаш да направиш смяна.
Интервю: Габриела Беличовска
На 5 март Барбара Бейтс бе специфичен гост-лектор на конференцията на Българската асоциация на пиар организациите (БАПРА) – The PR Animal of the Future, която се организира в София. Пред Мениджър Нюз тя показа за провокациите в дългогодишната си кариера, трендовете в пиара и мястото на информационния експерт в бизнеса.
– В качеството Ви на един от специфичните лектори на конференцията „ Пиар животното на бъдещето “, в случай че мислим за пиар експерта като за пиар животно, би трябвало ли това животно да разчита повече на инстинктите си, когато работи с клиенти, или планирането е над всичко?
– Смятам, че от ден на ден организации и пиар експерти имат отговорността да внедрят повече просвета в това, което вършат, какви изследвания и обстоятелства могат да съберат, с цел да осведомят своите публики и да образуват тактиката си. В презентацията си приказвах за застъпването на науката и изкуството, имайки поради застъпването на разбора на данни и творчеството. Смятам, че инстинктите са част от изобретателното, само че единствено в случай че са основани на действителна информация. Те са значими тогава, когато имаш обстоятелствата и изследванията и си развил тактика, въз основа на данни.
– Имате над 25-годишен опит в областта на връзките. Можете ли да назовете най-предизвикателната акция, която сте изпълнявали за клиент, нещо, за което постоянно си казвате „ Уау, по какъв начин аз и екипът ми успяхме да се оправим? “
– Реализирала съм доста акции, само че една от най-предизвикателните обстановки беше излизането на един бизнес в обществения бранш. В Силициевата котловина това е доста особено за софтуерните стартъпи, прекосяването на обществения пазар е една от етапите, през които фирмите минават в растежа си.
Работехме с една доста нашумяла компания, доста хора говореха за нея и това значително беше вследствие на работата, която аз и екипът ми свършихме. А, тази работа беше въз основата на информацията, която получихме от клиента, и която вярвахме, че е вярна и фактологично точна. Всъщност, когато подадоха наложителния документ S-1, в който разказват бизнеса, пазарите и приходите, достигнати досега, се получи доста по-различна картина от тази, която „ рисуваха “ през последните 2 години – оказа се, че те са лъгали, а това усложни нещата, тъй като засягаше и нашата известност и ни сложи в рискова обстановка.
Дадохме всичко от себе си, с цел да накараме клиента да се откаже, само че той избра да ни пренебрегва, а ние – да тръгнем по разнообразни пътища, тъй като нашата известност бе изложена на риск, а пиар организациите и експертите би трябвало да бранят репутацията си, с цел да могат да продължат напред в развиването си. Трябваше да действаме етично и да покажем на екипа ни, че постъпваме вярно. Впоследствие тази компания банкрутира, историята не приключи добре, само че бе в действителност мъчно. В последна сметка, никой не може да те упрекна за това, че се придържаш към етичните си правила и действаш вярно.
– Много информационни експерти влагат напъните си в милениалите и поколението Z, само че когато приказваме за тях, като че ли бъдещето към този момент е тук, тъй като тези две генерации пораснаха и са способни сами да вземат решения за покупките си. Върху какво фактически би трябвало да се концентрират марките, с цел да завоюват благосклонностите им?
– Променящото се държание и вземането на решение за покупка на милениалите изненада марките, а до момента в който го осъзнаха, към този момент беше прекомерно късно и имаше доста за наваксване. Ние към този момент приказваме за поколението Алфа, обхващащо децата, които все още са в началните и междинните учебни заведения. Докато те към момента не купуват, се въздействат от покупателното държание на родителите си, най-много във връзка с технологиите, тъй че в случай че марките не желаят още веднъж да изостават и да са подготвени за идващото потомство, би трябвало да му извърнат внимание още в този момент.
– В новото десетилетие кое пиар умеене ще продължи да бъде все по този начин значимо?
– Трудно е да определим единствено едно, съгласно мен е композиция от аналитично мислене и креативност. Най-важното умеене за фирмите е точно творчеството, нормално хората я свързват с дизайна и художественото изкуство, само че става въпрос за изобретателно мислене. Бих споделила, че учените да вземем за пример са доста изобретателни, тъй като разполагат с нужните данни да бъдат такива.
– Преди дни българският Министерски съвет разгласи 7 юли за професионален празник на пиар експерта. Какво ще посъветвате сътрудниците си тук, има ли универсална рецепта за сполучлива връзка, без значение от пазара, на който един човек практикува специалността?
– На първо място, поздравления, че страната прави оценка специалността, това е ужасно! Добавената стойност, която пиарът дава на бизнеса, е доста подценена, само че паричната стойност на фирмите е много забележителна, когато те работят със мощни информационни компании. Смятам, че това се дължи на обстоятелството, че пиар организациите и експертите не приказват езика на шефовете, а този на комуникаторите. Повечето изпълнителни, маркетингови и финансови шефове – главните лица, взимащи решенията – не схващат езика на комуникаторите, тъй че задачата на пиарите е да накарат бизнес хората да осъзнаят тяхното значение за продажбите и репутацията. Бих споделила, че пиарите би трябвало да се гордеят с въздействието, което имат, освен върху бизнеса, само че и върху обществото като цяло. Комуникациите са извънредно значими, в случай че искаш да направиш смяна.
Интервю: Габриела Беличовска
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ