Банките в България стават все по-зелени и се ориентират все

Банките в България стават все по-зелени и се ориентират от ден на ден към търсене и поддръжка на зелените, новаторски планове, които се борят за финансиране. Това стана ясно от представителите в банковата промишленост на форума Green Transition в границите на Green Week 2023. Той е проведен от Dir.bg с медийното партньорство на Economic.bg.

Енергийната рецесия неизбежно се трансформира в акселератор за вложения в зеления преход и това е положителната вест от месеците на неустановеност в Европа. Дори с тази помощ обаче зелените вложения към момента не са задоволителни.

Колкото и да постигнахме през миналата година, не е задоволително. Горчивата истина е, че в случай че желаеме въглеродна индиферентност до 2050 година, би трябвало да влагаме в нови технологии и нововъведения. Съществуващите през днешния ден нововъведения не ни разрешават да го реализираме. Налични са единствено половината – останалите са в начална фаза, проби и други “, разяснява президентът на Европейската капиталова банка (ЕИБ) Лиляна Павлова.

Според нея точно затова най-големият приоритет както на обществения, по този начин и на частния бранш, би трябвало да бъдат нововъведенията. По нейни думи огромният проблем в Европа е, че няма задоволително бързи капитали за развиване на нововъведенията и те отиват в Америка, „ а би трябвало да ги задържим в Европа “.

Павлова описа в резюме и за изследване на Европейска инвестиционна банка, съгласно което фирмите в България изостават от страни като Румъния и Хърватия по повод осъзнаването на потребностите за вложения в декарбонизация.

А по думите на ръководителя на Българската стопанска камара Добри Митрев тактиката за кръгова стопанска система идва от развитите страни и „ в случай че ние още приказваме по кое време и дали стопанската система ни би трябвало да е кръгова, значи още не сме там “.
България падна до срамното 57-мо място по конкурентоспособност
А банките желаят да оказват помощ на бизнеса, с цел да стане по-зелен.

Българската банка за развиване (ББР) би трябвало да бъде зелената банка в България. Нашата цел е сложна, само че елементарна – да създадем по този начин, че инструментариумът за финансиране от огромните финансови организации да стигне до дребния и междинния бизнес в България – както до дребния бизнес в Монтана, по този начин и до бизнесмена във Варна “, разяснява шефът на държавната банка Цанко Арабаджиев.

Той уточни, че към момента в България има непълен брой зелени планове, тъй като бизнесът не знае по какъв начин да ги приготвя. Има и липса на задоволително финансиране, когато става въпрос за малко по-рискови вложения и по-дългосрочни планове.

„ Участниците сортират плановете с най-висока възвръщаемост и най-нисък риск и по този начин остава въпросът кой ще финансира малко по-рисковите и дълготрайни вложения и имам вяра, че тук е ролята на ББР, тъй че устойчивите планове да бъдат финансирани и българския бизнес да върви напред “, показа още Арабаджиев.

Той разкри и за ново заемно съглашение сред ББР и Европейска инвестиционна банка на стойност 350 млн. лева, които да се насочат за финансиране на дребния и междинен бизнес.

Своя опит показа и шефът на Уникредит Булбанк Цветелина Минчева, съгласно която фирмите би трябвало да одобряват зеления преход „ персонално “, тъй като измененията в климата към този момент са забележими в целия свят. По този образец банката е почнала да интегрира от ден на ден зелени артикули в своя главен бизнес и е предоставила ESG образования на всичките си чиновници.

Ние не можем да вършим бизнес, в случай че планетата е мъртва “, разяснява и новият министър на нововъведенията и растежа Милена Стойчева.