&format=webp)
Банковите услуги в България са сред най-достъпните в Европейския съюз
Банките в България оферират най-ниските лихвени проценти в Европа по новоотпуснати заеми за семействата за покупка на жилище в национална валута.
Това демонстрират резултатите от обширен разбор на актуалните трендове при развиването на банковите услуги у нас и в Европейски Съюз, извършен от Асоциацията на банките в България. Фокусът попада върху съпоставими по територия, население и равнище на икономическо развиване страни в ЦИЕ.
Сред другите сновни заключения от изследването са:
Достъпност на банковите заеми
Банките в България оферират най-ниските лихвени проценти по заеми за семействата за покупка на жилище (нов бизнес) в национална валута. По данни на ЕЦБ, към март 2025 година междинният лихвен % в България в национална валута е 2,46% при 2,94% за Хърватия, 2,99% за Словения и 6,82% за Унгария.
Абонаментните пакети обезпечават висока досегаемост на банковите услуги
Банките оферират пакетни банкови услуги, които най-често включват разплащателна сметка, дебитна карта, заплащане на битови сметки, изтегляне и внасяне на банкомат на банката в страната и/или в чужбина, преводи по мобилен номер и през електронен канал на банката.
Тези пакетни услуги са на доста по-ниски цени от сумарната стойност на включените в пакета услуги. Някои банки у нас пресмятат и разликата в разноските по включените в банковите пакети и по отношение на предлаганите услуги по цена, като демонстрират забележителна спестовност при потреблението на услугите.
Някои оферират и пакети, ориентирани към младежи и пенсионери при доста по-благоприятни условия от тези, които се оферират за средностатистическия клиент. Например, клиент може да заплати до 6,6 пъти по-малко за услуги в пакет (откриване и обслужване на разплащателна сметка, дебитна карта, тегления от банкомати на банката, вътрешнобанкови преводи и междубанкови преводи на книжен притежател – до избран брой), в сравнение с в случай че употребява тези услугите по настрана.
Достъпност на банковите услуги
Според данни за такси на снабдители на платежни услуги, оповестени и обществено налични на формалната страница на централната банка, най-евтиният „ базов “ пакет всред страните България, Хърватия, Унгария и Словения е в България, на стойност от 1,70 евро/ месец, надлежно при 5,90 евро за Хърватия, 4,90 евро за Унгария и 5,90 евро за Словения.
Базовият банков пакет в този обсъждан случай в България е със 188% по-евтин по отношение на аналогичния му в Унгария и с 247% по отношение на този в Хърватия и Словения.
В същото време цената на „ общоприет “ пакет в посочените страни още веднъж е най-евтин в България, надлежно с 44,5% по отношение на Унгария, с 248,9% по отношение на Словения и 305,3% по отношение на Хърватия.
Тези пакети включват уголемен пакет от услуги, с изключение на обслужване на сметка и дебитна карта, превод по мобилен номер в същата банка, мобилно банкиране, преводи в лв. и евро в същата банка посредством мобилното банкиране, битови сметки, вноски и тегления на банкомат на същата банка и други.
Дигиталните канали обезпечават висока досегаемост на банковите услуги
През последните години банковият бранш претърпя основна промяна, преминавайки от модел, основан главно на физическо наличие посредством обширна и необятно развита клонова мрежа, към цифровизирани услуги и отдалечено обслужване.
Основните фактори, движещи тази смяна, включват напредъка в осведомителните технологии, изменящите се потребителски упования, както и потребността от нараснала успеваемост и конкурентоспособност.
Наред с трансформацията на физическите клонове на някои банки, секторът влага забележителен запас в развиването на мобилни и онлайн платформи, които оферират необятен набор от услуги – от разкриване на сметки до изтегляне на заеми и заплащания, даже вложение или на процедура цялостно банково обслужване. Същевременно дигитализацията докара до засилен фокус върху киберсигурността, поверителността на данните и цифровата еднаквост. В резултат на всичко това клиентите получават по-бърз, по-удобен и доста по-евтин достъп до банкови услуги.
Един от най-видимите аспекти на дигитализацията на банковия бранш е внезапното повишаване на безналичните заплащания – изключително посредством дебитни и кредитни карти, мобилни приложения и онлайн банкиране. Все по-често потребителите употребяват електронни разплащания по отношение на физически пари, като даже консервативни пазари като България регистрират постоянен растеж в електронните разплащания.
Базирайки се на статистиката за заплащанията на Българска народна банка, следим наклонност към превръщане от подредени кредитни преводи на хартия към такива инициирани електронно. Тя стартира през 2023 година, като през същата година броят на хартиените кредитни преводи понижава със 73% по отношение на 2022 година, до момента в който броят на инициираните електронно се усилиха с 32%.
Една от главните аргументи за това е доста по-ниските такси за разпореждане на кредитен превод посредством цифровите канали на банките, която постоянно е включена в банковите пакети, употребявани от потребителите, както и удобството от потреблението на услугите посредством цифровите канали.
По данни на Българска народна банка към края на 2024 година делът на преводите, инициирани през цифрови канали, е 76% за банковата система. Средната цена на превод през цифров канал е 5,4 пъти по-ниска по отношение на тази на инициираните на книжен притежател.
Данните от графиката (по-долу) демонстрират все по-честото потребление на картовите заплащания, което поетапно измества заплащанията в брой.
Нетният приход от такси и комисиони у нас е под междинния за Европейски Съюз
При разглеждането на приходите от такси и комисиони на банките следва да се има поради, че в тях попадат голям брой разнообразни услуги, измежду които капиталово ходатайство, консултантски услуги и други
Анализирайки нелихвените доходи на банковата система в България или съотношението на чистия приход от такси и комисиони към чистия общ действен приход, то равнището в България е под междинното за Европейски Съюз и еврозоната. Към края на 2024 година по данни на ЕБО, междинното равнище в Европа е 28,1% при 20,6% за България (на база данни на БНБ).
Това демонстрират резултатите от обширен разбор на актуалните трендове при развиването на банковите услуги у нас и в Европейски Съюз, извършен от Асоциацията на банките в България. Фокусът попада върху съпоставими по територия, население и равнище на икономическо развиване страни в ЦИЕ.
Сред другите сновни заключения от изследването са:
Достъпност на банковите заеми
Банките в България оферират най-ниските лихвени проценти по заеми за семействата за покупка на жилище (нов бизнес) в национална валута. По данни на ЕЦБ, към март 2025 година междинният лихвен % в България в национална валута е 2,46% при 2,94% за Хърватия, 2,99% за Словения и 6,82% за Унгария.
Абонаментните пакети обезпечават висока досегаемост на банковите услуги
Банките оферират пакетни банкови услуги, които най-често включват разплащателна сметка, дебитна карта, заплащане на битови сметки, изтегляне и внасяне на банкомат на банката в страната и/или в чужбина, преводи по мобилен номер и през електронен канал на банката.
Тези пакетни услуги са на доста по-ниски цени от сумарната стойност на включените в пакета услуги. Някои банки у нас пресмятат и разликата в разноските по включените в банковите пакети и по отношение на предлаганите услуги по цена, като демонстрират забележителна спестовност при потреблението на услугите.
Някои оферират и пакети, ориентирани към младежи и пенсионери при доста по-благоприятни условия от тези, които се оферират за средностатистическия клиент. Например, клиент може да заплати до 6,6 пъти по-малко за услуги в пакет (откриване и обслужване на разплащателна сметка, дебитна карта, тегления от банкомати на банката, вътрешнобанкови преводи и междубанкови преводи на книжен притежател – до избран брой), в сравнение с в случай че употребява тези услугите по настрана.
Достъпност на банковите услуги
Според данни за такси на снабдители на платежни услуги, оповестени и обществено налични на формалната страница на централната банка, най-евтиният „ базов “ пакет всред страните България, Хърватия, Унгария и Словения е в България, на стойност от 1,70 евро/ месец, надлежно при 5,90 евро за Хърватия, 4,90 евро за Унгария и 5,90 евро за Словения.
Базовият банков пакет в този обсъждан случай в България е със 188% по-евтин по отношение на аналогичния му в Унгария и с 247% по отношение на този в Хърватия и Словения.
В същото време цената на „ общоприет “ пакет в посочените страни още веднъж е най-евтин в България, надлежно с 44,5% по отношение на Унгария, с 248,9% по отношение на Словения и 305,3% по отношение на Хърватия.
Тези пакети включват уголемен пакет от услуги, с изключение на обслужване на сметка и дебитна карта, превод по мобилен номер в същата банка, мобилно банкиране, преводи в лв. и евро в същата банка посредством мобилното банкиране, битови сметки, вноски и тегления на банкомат на същата банка и други.
Дигиталните канали обезпечават висока досегаемост на банковите услуги
През последните години банковият бранш претърпя основна промяна, преминавайки от модел, основан главно на физическо наличие посредством обширна и необятно развита клонова мрежа, към цифровизирани услуги и отдалечено обслужване.
Основните фактори, движещи тази смяна, включват напредъка в осведомителните технологии, изменящите се потребителски упования, както и потребността от нараснала успеваемост и конкурентоспособност.
Наред с трансформацията на физическите клонове на някои банки, секторът влага забележителен запас в развиването на мобилни и онлайн платформи, които оферират необятен набор от услуги – от разкриване на сметки до изтегляне на заеми и заплащания, даже вложение или на процедура цялостно банково обслужване. Същевременно дигитализацията докара до засилен фокус върху киберсигурността, поверителността на данните и цифровата еднаквост. В резултат на всичко това клиентите получават по-бърз, по-удобен и доста по-евтин достъп до банкови услуги.
Един от най-видимите аспекти на дигитализацията на банковия бранш е внезапното повишаване на безналичните заплащания – изключително посредством дебитни и кредитни карти, мобилни приложения и онлайн банкиране. Все по-често потребителите употребяват електронни разплащания по отношение на физически пари, като даже консервативни пазари като България регистрират постоянен растеж в електронните разплащания.
Базирайки се на статистиката за заплащанията на Българска народна банка, следим наклонност към превръщане от подредени кредитни преводи на хартия към такива инициирани електронно. Тя стартира през 2023 година, като през същата година броят на хартиените кредитни преводи понижава със 73% по отношение на 2022 година, до момента в който броят на инициираните електронно се усилиха с 32%.
Една от главните аргументи за това е доста по-ниските такси за разпореждане на кредитен превод посредством цифровите канали на банките, която постоянно е включена в банковите пакети, употребявани от потребителите, както и удобството от потреблението на услугите посредством цифровите канали.
По данни на Българска народна банка към края на 2024 година делът на преводите, инициирани през цифрови канали, е 76% за банковата система. Средната цена на превод през цифров канал е 5,4 пъти по-ниска по отношение на тази на инициираните на книжен притежател.
Данните от графиката (по-долу) демонстрират все по-честото потребление на картовите заплащания, което поетапно измества заплащанията в брой.
Нетният приход от такси и комисиони у нас е под междинния за Европейски Съюз
При разглеждането на приходите от такси и комисиони на банките следва да се има поради, че в тях попадат голям брой разнообразни услуги, измежду които капиталово ходатайство, консултантски услуги и други
Анализирайки нелихвените доходи на банковата система в България или съотношението на чистия приход от такси и комисиони към чистия общ действен приход, то равнището в България е под междинното за Европейски Съюз и еврозоната. Към края на 2024 година по данни на ЕБО, междинното равнище в Европа е 28,1% при 20,6% за България (на база данни на БНБ).
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ