Банките печелят предимно от депозити в чужбина
Банките печелят най-вече от депозити в чужбина
Данните на Българска народна банка за българския банков бранш за първите седем месеца на 2024 година демонстрират постоянна облага от 2.1 милиарда лева и доста висока финансова адекватност – 22.5% за общата, 21.5% за тази от първи ред и 20.78% за базовата от първи ред.
Стойностите надвишават в пъти регулаторните условия в банковия съюз.
На доста хора може да им прозвучи необичайно, само че всички тези резултати се дължат на някои аномалии в лихвените нива у нас по отношение на тези в Еврозоната. Ще напомним, че огромна част от заемите у нас – най-много жилищните,
се оферират при междинни лихви и рентабилност (годишен % на разноските – ГПР)
от 2.5% – 2.6 – доста по-ниска от предлаганата от Европейската централна банка (ЕЦБ) за парите, които банките от Еврозоната държат при нея като свръхрезерви.
Нашите банки не могат да държат пари в ЕЦБ,
само че могат да ги дадат като депозит на своите задгранични майки, които са Еврозоната, и те да ги оставят в ЕЦБ на депозит. По подобен метод могат да постъпят банките с български притежатели,
които дават пари на депозит на българските банки с майки в Еврозоната,
а те употребяват този запас по описания нагоре ред. Тук дребният, само че доста значим подробност е, че банките у нас не могат да се възползват в тези си покупко-продажби от нулевия кредитен риск на ЕЦБ,
а депозитите им носят кредитния риск на задграничните банки, през които работят.
Това е и едно от обясненията за огромното предпочитание особено на банковия, а в по-общ проект – на целия финансов бранш, страната ни да влезе в Еврозоната. Казано в резюме,
банките разчитат, че този акт ще им даде опция за по-високи приходи при по-нисък риск.
Резултатът от целия този разказан развой е в няколко посоки. На първо място той разсъни умрелия междубанков пазар (заради депозитите на финансовите институции с български капитал в тези с чуждестранен),
което се отрази в повишаване на лихвения показател ЛЕОНИЯ Плюс и на обвързания
с него Основен лихвен процент (ОЛП). Това не въздейства на цената на заемите, само че покачва разноските на нередовните длъжници за обслужване и заплащане на просрочените им отговорности.
На второ място, този развой води до доста повишаване на депозитите в други кредитни
институции. Както написа Българска народна банка в последната си информация, която е за седемте месеца на 2024-а: „ Вземанията (има се поради тези на банковия ни бранш – бел. ред.)
от кредитни институции се усилват с 1.7 милиарда лева (16.8%) до 11.7 милиарда лева “
В същото време, още веднъж съгласно Българска народна банка, в брутния кредитен портфейл е регистриран месечен напредък с 1.1 милиарда лева (1.0%) до 105.2 милиарда лева. Увеличават се заемите за семейства (с 843 млн. лева, 1.9%),
за други финансови предприятия (с 200 млн. лева, 2.2%) и за нефинансови предприятия (със 76 млн. лева, 0.2%), а тези за бранш държавно ръководство понижават с 52 млн. лева (5.7%).
Забележете фрапантната разлика в растежа на вземанията от други кредитни институции спрямо нарастването при всички типове заеми. Тя щеше да е още по-голяма, в случай че от есента на предходната година Българска народна банка
не бе нараснала минималните наложителни запаси от 10% на 12% от депозитната база, което блокира при нея спомагателни над 4 милиарда лв. банков запас.
Въпросните вземания от други кредитни институции са най-печелившият бизнес на българските банки. При депозити от 11.7 милиарда лв., от които 8.06 милиарда лв. са в евро,
общият размер на получените лихви от началото на годината е 496.2 млн. евро, което образува рентабилност от този актив в размер от над 4.22 %.
За съпоставяне, приходите от лихвите от заеми за компаниите са доста повече – близо 1.45 милиарда лв.. Но при общ размер на отпуснатите фирмени заеми от близо 50.83 милиарда лв., този лихвен доход обезпечава рентабилност от приблизително 2.85 %.
По-ниска рентабилност при по-висок риск – и това е обяснението за какво фирмените заеми порастват в пъти по-бавно от вземанията на банките от други кредитни институции.
Подобна е и обстановката със заемите за семействата. Техният общ размер в края на юли 2024 година е над 44.39 милиарда лв., а лихвените доходи от тях са близо 1.28 милиарда лв., като близо две трети от тези
доходи се дължат на по-малките като общ размер,
само че доста по-скъпи потребителски заеми. Тези лихвени доходи при този размер заеми носят междинна рентабилност от над 2.88%, която още веднъж е по-ниска от тази по вземанията на банките ни от други кредитни институции, освен това още веднъж при по-висок риск.
При по този начин описаната обстановка е логически въпросът защо нашите банки не престават да усилват
кредитния си портфейл, а не хвърлят целия останал им свободен запас в междубанкови депозити. На първо място, се вижда разликата в растежите. Този на заемите е доста по-нисък от нарастването на вземанията на други кредитни институции. На последващо място,
не трябва да забравяме, че съществуват регулативни предели в вложението на средства,
както по принадлежности, по този начин и по институции, и даже по страни. Тези предели са съществено ограничаване при увеличение на вземанията от други кредитни институции. И на трето, само че не и на последно място, това е мощната конкуренция за пазарни дялове.
Няма банка у нас, която да загърби отвоювания към този момент пазарен дял във фирмените заеми,
в потребителското и в жилищното кредитиране, като спре да го подхранва с ново финансиране, и то при конкурентни цени.
Цялата тази обстановка, изключително с високата рентабилност от вземанията от други кредитни институции,
слага още един мъчителен въпрос. И той е за цената, по-която занапред ще се пласира български държавен дълг. Доходността, при която служебното държавно управление осъществя последните излъчвания, изглеждаше много висока на фона на останалата част от дълга.
Но при тези равнища на рентабилност от вземанията от други кредитни институции,
една междинна рентабилност от 4.0% – 4.5% наподобява нужна, в случай че държавното управление желае българските банки да проявят по-сериозен интерес към държавните облигации.
Данните на Българска народна банка за българския банков бранш за първите седем месеца на 2024 година демонстрират постоянна облага от 2.1 милиарда лева и доста висока финансова адекватност – 22.5% за общата, 21.5% за тази от първи ред и 20.78% за базовата от първи ред.
Стойностите надвишават в пъти регулаторните условия в банковия съюз.
На доста хора може да им прозвучи необичайно, само че всички тези резултати се дължат на някои аномалии в лихвените нива у нас по отношение на тези в Еврозоната. Ще напомним, че огромна част от заемите у нас – най-много жилищните,
се оферират при междинни лихви и рентабилност (годишен % на разноските – ГПР)
от 2.5% – 2.6 – доста по-ниска от предлаганата от Европейската централна банка (ЕЦБ) за парите, които банките от Еврозоната държат при нея като свръхрезерви.
Нашите банки не могат да държат пари в ЕЦБ,
само че могат да ги дадат като депозит на своите задгранични майки, които са Еврозоната, и те да ги оставят в ЕЦБ на депозит. По подобен метод могат да постъпят банките с български притежатели,
които дават пари на депозит на българските банки с майки в Еврозоната,
а те употребяват този запас по описания нагоре ред. Тук дребният, само че доста значим подробност е, че банките у нас не могат да се възползват в тези си покупко-продажби от нулевия кредитен риск на ЕЦБ,
а депозитите им носят кредитния риск на задграничните банки, през които работят.
Това е и едно от обясненията за огромното предпочитание особено на банковия, а в по-общ проект – на целия финансов бранш, страната ни да влезе в Еврозоната. Казано в резюме,
банките разчитат, че този акт ще им даде опция за по-високи приходи при по-нисък риск.
Резултатът от целия този разказан развой е в няколко посоки. На първо място той разсъни умрелия междубанков пазар (заради депозитите на финансовите институции с български капитал в тези с чуждестранен),
което се отрази в повишаване на лихвения показател ЛЕОНИЯ Плюс и на обвързания
с него Основен лихвен процент (ОЛП). Това не въздейства на цената на заемите, само че покачва разноските на нередовните длъжници за обслужване и заплащане на просрочените им отговорности.
На второ място, този развой води до доста повишаване на депозитите в други кредитни
институции. Както написа Българска народна банка в последната си информация, която е за седемте месеца на 2024-а: „ Вземанията (има се поради тези на банковия ни бранш – бел. ред.)
от кредитни институции се усилват с 1.7 милиарда лева (16.8%) до 11.7 милиарда лева “
В същото време, още веднъж съгласно Българска народна банка, в брутния кредитен портфейл е регистриран месечен напредък с 1.1 милиарда лева (1.0%) до 105.2 милиарда лева. Увеличават се заемите за семейства (с 843 млн. лева, 1.9%),
за други финансови предприятия (с 200 млн. лева, 2.2%) и за нефинансови предприятия (със 76 млн. лева, 0.2%), а тези за бранш държавно ръководство понижават с 52 млн. лева (5.7%).
Забележете фрапантната разлика в растежа на вземанията от други кредитни институции спрямо нарастването при всички типове заеми. Тя щеше да е още по-голяма, в случай че от есента на предходната година Българска народна банка
не бе нараснала минималните наложителни запаси от 10% на 12% от депозитната база, което блокира при нея спомагателни над 4 милиарда лв. банков запас.
Въпросните вземания от други кредитни институции са най-печелившият бизнес на българските банки. При депозити от 11.7 милиарда лв., от които 8.06 милиарда лв. са в евро,
общият размер на получените лихви от началото на годината е 496.2 млн. евро, което образува рентабилност от този актив в размер от над 4.22 %.
За съпоставяне, приходите от лихвите от заеми за компаниите са доста повече – близо 1.45 милиарда лв.. Но при общ размер на отпуснатите фирмени заеми от близо 50.83 милиарда лв., този лихвен доход обезпечава рентабилност от приблизително 2.85 %.
По-ниска рентабилност при по-висок риск – и това е обяснението за какво фирмените заеми порастват в пъти по-бавно от вземанията на банките от други кредитни институции.
Подобна е и обстановката със заемите за семействата. Техният общ размер в края на юли 2024 година е над 44.39 милиарда лв., а лихвените доходи от тях са близо 1.28 милиарда лв., като близо две трети от тези
доходи се дължат на по-малките като общ размер,
само че доста по-скъпи потребителски заеми. Тези лихвени доходи при този размер заеми носят междинна рентабилност от над 2.88%, която още веднъж е по-ниска от тази по вземанията на банките ни от други кредитни институции, освен това още веднъж при по-висок риск.
При по този начин описаната обстановка е логически въпросът защо нашите банки не престават да усилват
кредитния си портфейл, а не хвърлят целия останал им свободен запас в междубанкови депозити. На първо място, се вижда разликата в растежите. Този на заемите е доста по-нисък от нарастването на вземанията на други кредитни институции. На последващо място,
не трябва да забравяме, че съществуват регулативни предели в вложението на средства,
както по принадлежности, по този начин и по институции, и даже по страни. Тези предели са съществено ограничаване при увеличение на вземанията от други кредитни институции. И на трето, само че не и на последно място, това е мощната конкуренция за пазарни дялове.
Няма банка у нас, която да загърби отвоювания към този момент пазарен дял във фирмените заеми,
в потребителското и в жилищното кредитиране, като спре да го подхранва с ново финансиране, и то при конкурентни цени.
Цялата тази обстановка, изключително с високата рентабилност от вземанията от други кредитни институции,
слага още един мъчителен въпрос. И той е за цената, по-която занапред ще се пласира български държавен дълг. Доходността, при която служебното държавно управление осъществя последните излъчвания, изглеждаше много висока на фона на останалата част от дълга.
Но при тези равнища на рентабилност от вземанията от други кредитни институции,
една междинна рентабилност от 4.0% – 4.5% наподобява нужна, в случай че държавното управление желае българските банки да проявят по-сериозен интерес към държавните облигации.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ