Банките могат да претендират дълга от поръчителите по кредити в

...
Банките могат да претендират дълга от поръчителите по кредити в
Коментари Харесай

Банките могат да търсят кредита от поръчителя до 6 месеца след крайния падеж

Банките могат да претендират дълга от поръчителите по заеми в период до 6 месеца от крайния падеж, т.е. от падежната дата на последната вноска.

Това следва от от 21 януари 2021 година Делото е формирано през 2018 година, защото до момента беше противоречиво дали банката би трябвало да вади изпълнителен лист за всяка вноска по заема или за целия дълг.

Поръчителството у нас постоянно се употребява за поръчителство по заеми и в някои случаи се оказва . Приемайки да стане гарант, човек се съгласява да дава отговор с цялото си секвестируемо имущество за отговорностите на длъжника.

Длъжникът, който е изтеглил заема, и поръчителят дължат парите солидарно. Тоест, в случай че се стигне до просрочие и неплащане на заема, банката образува делото против двамата по едно и също време, като от всеки претендира цялата неплатена сума и постанова запор по сметките и заплатите им, възбранява недвижими парцели и т. н. Банката може да изиска парите даже непосредствено от поръчителя, без да търси длъжника.

Причината банката да претендира парите по едно и също време против длъжника и поръчителя е, че в закона има 6-месечен период, в който, в случай че банката не потърси отговорността на поръчителя, задължението му се погасява и тя губи правата си по отношение на него.

В тази връзка е и предметът на тълкувателното дело пред Върховен касационен съд. То дава отговор на въпроса дали посоченият 6-месечен период тече от крайната падежна дата на целия заем (съответно датата на предварителната изискуемост), или от падежа на всяка обособена вноска в погасителния проект.

Решението е, че 6-те месеца текат от крайната падежна дата на заема, даже той да е 20- или 30-годишен.

" При уговорено погасяване на основното обвързване на обособени погасителни вноски с разнообразни падежи, шестмесечният период по член 147, алинея 1 от Закона за отговорностите и договорите стартира да тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, в това число в догадка на предварителна дължимост ", гласи решението.

Според съда " при разсрочването на едно парично обвързване, което по естеството си е еднократно (плащане на цена, връщане на заем), респективно при ангажимента заплащането да се прави на вноски с разнообразни падежи, не се касае за периодически заплащания. "

" Задължението продължава да бъде единствено едно и крайният период за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е оповестена предварителната дължимост. Поради липса на независимо съображение за заплащане на обособените вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на член 147, алинея 1 от Закона за отговорностите и договорите ", се споделя още в тълкувателното решение.

Според съда, в случай че 6-месечният период се прилагаше за всяка разсрочена вноска поотделно, можеше да се стигне до обстановка, в която поръчителят ще дава отговор при по-облекчени условия или в по-малък размер от основния дебитор, без това да е уговорено в контракта за обезпечение. Ако се одобри, че шестмесечният период за предявяване на желае срещу основния дебитор тече от падежа на всяка погасителна вноска и че кредиторът е задължен да води обособен иск против длъжника за всяка вноска, поръчителството би се обезсмислило, твърди още Върховен касационен съд.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР