Само в БЛИЦ и "ШОУ": Пернишките бандити укриват убиеца Ембака!
Бандитски апетити към бизнеса й и остаряла смъртна присъда за нейния покровител Йордан Йорданов-Жъчката – повода за смъртоносната провокация?
Трагичната развръзка на екшъна на автомагистрала „ Струма”, при която почина екслегионерът Николай Чивиев, може и да е инцидентна сама по себе си, само че самият случай, довел до нея, съвсем несъмнено не е инцидентен. Това откри изследването на „ ШОУ” през миналата седмица.
Вярно е, че с издирването на килъра Емил Чачев – Ембака се е заело цялото братско войнство на някогашните легионери. Оказва се обаче, че хората на достойнството, захванали се да изпълнят дълга си и да въздадат отмъщение за потърпевш техен брат, напълно не са се втурнали да работят като ловци на глави, както бе натъртено в главата на всеобщия потребител на медии до момента.
Първата изтекла информация за метода, по който работят легионерите, е от роднинския кръг на убития Николай Чивиев, който също се е заел да намери убиеца. Според източника ни, задача №1 на околните му и на някогашните експерти от Френския легион е да открият за какво въобще се е стигнало до този гибелен спор. Причината е, че съгласно едните и другите гибелта на Николай е неуместна. Роднините на Чивиев са озадачени. Те са уверени, че той е бил толкоз квалифициран и „ преподготвен” през дългите години в осъществяване на специфични задачи, в които е взел участие, че е изключено да попадне инцидентно в смъртоносната за него обстановка. Още повече обстановка, която самичък да провокира. И най-много обстановка, в която да не се ориентира, когато възникне заплаха за живота му. Според тях е необяснимо, че войник като Николай, който е в положение да обезвреди не един, а няколко нападатели, може да се остави да бъде погубен с камък.
Основен мотор в отрезвяването на първичните роднински пристрастености за отплата в името на методичното разплитане на казуса е не кой и да е, а братът на убития Николай – Стефан. И неслучайно.
Стефан също е чиновник в „ системата”
Той е и връзката на семейството с легионерите, които би трябвало да изпълнят братското „ заклинание”.
Нашето търсене пък се натъкна на мистерията за какво на телефона на брат му се обажда... жена, която твърди, че не е чувала за никакъв Стефан, откакто на същия номер с него е разговарял човек от службите към погребението на Николай!?
Засега родственици и легионери събират информация за Емил Чачев-Ембака - кой е той, за какво потегля към конфликт, от който нищо няма да завоюва? Естествено, задават си въпроси. Като този: селски локален престъпник ли е Ембака, какъвто се пробват да го изкарат? В чекмеджетата на по-висшестоящите полицейски началници и разработчици има много по-различна информация за него, с изключение на обществено известната, клоняща към нула, колкото са и символичните му арестувания и символичните му присъди.
Към 2000 година Ембака към момента е незнаен чирак в ъндърграунда. Закрилян в началото от огромния необут в Санданско Васил Маникатов-Маниката, който сега гние в гръцки затвор за трафик на дрога. Много скоро подрастващият престъпник Емил Чачев се преориентира към незнайната обществено, само че злокобна Лешнишка група, кръстена на родното му село Лешница. Проблемът е, че тази група води война с биг боса в цяло Санданско – Маниката. Ембака се лута известно време сред замрялата към този момент Тополнишка група и съперниците й от Лешница. Окончателно се прилепва към по-мощната - Лешнишката тайфа. Към оня миг групата се държи от някой си Стоян. Той и групата му тогава обаче са толкоз мощни, че държат в ръцете си освен локални обекти и други „ дойни крави”, само че и плажа на Созопол в региона на Градините, макар воя на известните към този момент локални групировки.
Как е допустимо да се случи всичко това?
Според аналите на висшите етажи в битката с проведената престъпност, Сандански е неповторим град, в който огромните групировки не командват парада. Могат единствено да си сътрудничат с локалните банди. В това отношение паралел може да се направи единствено с еманципирания от огромните групировки Перник. Неслучайно сред двата района се завързват „ приятелски връзки”. Колкото и да е парадоксално, връзките на по-малкия „ брат” с фамилен корен в Лешница, има по-опасните връзки с огромните началници на върха. В един миг наблюдаващите разработчици откриват, че Лешнишката група е доста съществено подчинена на групата на злокобния Маймуняка и в тази връзка на още една друга, още по-зловеща група, която също му е подчинена. Колкото и необикновено да звучи, става въпрос за групата за мокри поръчки по линия на ВИС – „ Дракон”, поверена на Маймуняка. Името й идва татуировките на седем-осем млади момчета с изрисуван змей в интимна част на тялото, по която са се разпознавали в изискванията на интрига.
Ембака в това време израства в йерархията
Постепенно той овладява Лешнишката група. Вече е задължен да бъде зложелател на Васил Маникатов-Маниката. Назрява война сред неговата тайфа и групата на Вранчо - човек на Маниката, който през днешния ден е вън от играта, зад решетките на гръцки затвор по обвиняване за наркотрафик в изключително огромни размери. Идва и убийството на Вранчо. Обвиненият за изтезанието е Емил Чачев-Ембака. Тотално оневинен. Така и не излиза наяве дали той е изпълнителят, поръчителят или... индивидът, който мистериозно си е извоювал статута на личност отвън всякакво съмнение.
Статутът на Ембака е много необикновен. От една страна, той се спряга като човек на Маймуняка и неговата килърска група. Според разработчиците му и мълвата, че убиецът на Легионера взе участие в някои мокри действия на въпросната група.
След гибелта на Маймуняка го поемат пернишките групи. Първоначално Райко Кръвта, с който осъществят много сполучливи удари в Сандански и целия Пирински район.
След като и Кръвта отива в отвъдното, Ембака става съдружник с другия пернишки екшън воин - Пуйката. Също куп взаимни акции, които нямат нищо със сегашните три смешни обвинявания против Чачев, естествено, приключили три на нула в негова изгода.
Остава да се наблюдава още една хипотетична връзка на Ембака - тази със злощастната благоевградска компания „ Агромах”, строяща сектора от Автомагистрала „ Струма”, на който Легионера откри гибелта си. Компанията се пръква по времето на царя. И по-точно в интервала, когато вицепремиер и министър на районното развиване и строителството в неговия кабинет е някогашният кмет на Благоевград Костадин Паскалев. В късия интервал на неговото министерстване новосъздадената „ Агромах” получава преференциално кредитиране за летящ старт. Много скоро получава и апетитна хапка в построяването на сектора Перник-Дупница. Следват поръчки в строителството на сектори от пътя до „ Предела”, до Граничен контролно-пропусквателен пункт – Станке Лисичково, и така нататък Само последната поръчка, която надалеч не е най-голямата, е на стойност 10 млн. лева Според информацията на източниците ни, в кредитирането на компанията взе участие с живи пари и живо присъединяване локалният именит ъндърграунд необут Йордан Йорданов-Жъчката. Той е „ брат по оръжие” на още по-легендарния биг необут - Дмитрий Минев-Гурвата. Последният се прочу не толкоз с тъмното си минало, колкото с изпълнената вендета в самия залез на живота си. При споменаването на имената им потръпваха даже високопоставени кримки по трасето от Благоевград, та чак до Варна. Гурвата също се оказа човек на достойнството. Издаде смъртна присъда за индивида, който в качеството си на водач затри в нелепа злополука сина му Дмитрий Минев-младши. Цяла година към свърталището на Гурвата – хотелът му край село Селище по пътя за границата, се извървяха куп парламентьори,
предлагаха какво ли не, единствено и единствено да анулира вендетата
Гурвата като човек на достойнството остана неотстъпчив. Присъдата бе изпълнена година по-късно. Наетият от него убиец изпразни цялостен пълнител в главата на обречения водач, предизвикал гибелта на сина на Гурвата, въпреки и несъзнателно. Страховитият гарант даже не направи опит да се крие и оправдава. Като човек на достойнството, избра да доубие зад решетките на следствения арест със свръхдози дрога така и така разкапаното си тяло от дългогодишната приложимост на опиати, преди да бъде изправен пред съда. Неговият брат по чест Йордан Йорданов-Жъчката избира различен път. Загърбва предишното си и излиза на ярко. Продава супероборотната си бензиностанция на входа към Благоевград на „ Лукойл”, става формален представител за района на маститата компания и се заема да твори благотворителни жестове. Миналата година даже е разгласен за воин, откакто избавя от сигурна гибел четирима младежи, които измъква със личните си ръце от колата, потънала във водите на река Бистрица след зверска злополука.
По всичко проличава обаче, че предишното не е не запомнило Жъчката
Преди години той влиза в нечовечен спор с пернишките групировки, които даже почват да кроят проекти за убийството му. След време Жъчката избавя от сигурен банкрут закъсалата в това време компания „ Агромах” с наливането на оборотни пари от личния си джоб. С това налива още една причина да бъде отстранен. Времето обаче тече, нравите се менят, пиринският Маджо остава жив и здрав. „ Агромах” просперира и се трансформира във все по-голям бодил в петата на пернишките групировки. Те също имат мераци към апетитните сектори по трасето на автомагистрала „ Струма”, които „ компанията на Жъчката” е обсебила...
Дългата въведения е нужна, с цел да стане ясно, че точно „ мътната” история на солидната през днешния ден компания „ Агромах” е вероятната подбуда за смъртоносния случай на Автомагистрала „ Струма” край село Левуново.
Накратко. Според „ статистиката на мълвата”,
убийството на Николай Чивиев е шестият гибелен случай със чиновник на компания „ Агромах”
Според източниците ни, това не е инцидентно. Още повече че сега въпросната компания работи и се разпорежда за неопределен срок в стратегическия южен регион, на крачка от гръцката и македонската граница. Нещо, което подземните групировки знаят по какъв начин да осребрят и даже да позлатят. Именно по тази причина перничани не могат да преглътнат следващия горчив залък и минават към хард дейности, с цел да дискредитират и основават проблеми на омразната им „ Агромах”. Този път „ подизпълнителят” на провокацията е остарелият им другар Емил Чачев-Ембака. Според анализаторите ни, задачата му е била да провокира гръмък скандал, само че не и гибел. Абсурдно е съгласно тях някогашният легионер и основен охранител на сектора да не знае и разпознае кой е Ембака. Така че инцидентният случай със инцидентен извършител е изключен.
Изводът, който се постанова от единствено себе си, е, че смъртоносният скандал е плануван по сюжет. С „ малката” детайлност, че сюжетът не е предвиждал гибелта на Николай Чивиев. Това изяснява и последвалите нелогични дейности на Ембака. Това изяснява и фактът, че килърът мълниеносно е намерил метод да се покрие. Вероятно зад всичко това се крие логистичният тил на пернишките бандити, които са изпратили мистериозната втора кола, последваща тази на Емил Чачев, евентуално да следи развиването на събитията и да му обезпечи отдръпването при възможен неподходящ процес. На задочните съперници, че провокация не се прави с жена и дете в колата, източниците ни задочно дават отговор, че тъкмо по този начин се прави. Защото точно наличието на фамилията му в автомобила сигурно може да донесе единствено бонуси на Ембака при всякакво неподходящо развиване на провокацията.
Според някогашните разработчици на крупния престъпник Емил Чачев, най-добре е издирващите го ченгета и легионери да се пренасочат от Пиринско към Пернишко. В същата посока вървят и мрачните прозрения на легионерите и фамилията на Николай Чивиев. Все отново и родственици и легионери трезво регистрират, че бойната подготовка на Николай кореспондира най-малко ненапълно и на бандита Ембака. А откакто се регистрира и фактът, че е неуместно двамата да не са знаели един за различен, още по-абсурдна е тезата, че това е инцидентен спор. Тогава?!... Както се споделя в завързаните екшъни: Следва продължение…
Славей КОСТАДИНОВ
Трагичната развръзка на екшъна на автомагистрала „ Струма”, при която почина екслегионерът Николай Чивиев, може и да е инцидентна сама по себе си, само че самият случай, довел до нея, съвсем несъмнено не е инцидентен. Това откри изследването на „ ШОУ” през миналата седмица.
Вярно е, че с издирването на килъра Емил Чачев – Ембака се е заело цялото братско войнство на някогашните легионери. Оказва се обаче, че хората на достойнството, захванали се да изпълнят дълга си и да въздадат отмъщение за потърпевш техен брат, напълно не са се втурнали да работят като ловци на глави, както бе натъртено в главата на всеобщия потребител на медии до момента.
Първата изтекла информация за метода, по който работят легионерите, е от роднинския кръг на убития Николай Чивиев, който също се е заел да намери убиеца. Според източника ни, задача №1 на околните му и на някогашните експерти от Френския легион е да открият за какво въобще се е стигнало до този гибелен спор. Причината е, че съгласно едните и другите гибелта на Николай е неуместна. Роднините на Чивиев са озадачени. Те са уверени, че той е бил толкоз квалифициран и „ преподготвен” през дългите години в осъществяване на специфични задачи, в които е взел участие, че е изключено да попадне инцидентно в смъртоносната за него обстановка. Още повече обстановка, която самичък да провокира. И най-много обстановка, в която да не се ориентира, когато възникне заплаха за живота му. Според тях е необяснимо, че войник като Николай, който е в положение да обезвреди не един, а няколко нападатели, може да се остави да бъде погубен с камък.
Основен мотор в отрезвяването на първичните роднински пристрастености за отплата в името на методичното разплитане на казуса е не кой и да е, а братът на убития Николай – Стефан. И неслучайно.
Стефан също е чиновник в „ системата”
Той е и връзката на семейството с легионерите, които би трябвало да изпълнят братското „ заклинание”.
Нашето търсене пък се натъкна на мистерията за какво на телефона на брат му се обажда... жена, която твърди, че не е чувала за никакъв Стефан, откакто на същия номер с него е разговарял човек от службите към погребението на Николай!?
Засега родственици и легионери събират информация за Емил Чачев-Ембака - кой е той, за какво потегля към конфликт, от който нищо няма да завоюва? Естествено, задават си въпроси. Като този: селски локален престъпник ли е Ембака, какъвто се пробват да го изкарат? В чекмеджетата на по-висшестоящите полицейски началници и разработчици има много по-различна информация за него, с изключение на обществено известната, клоняща към нула, колкото са и символичните му арестувания и символичните му присъди.
Към 2000 година Ембака към момента е незнаен чирак в ъндърграунда. Закрилян в началото от огромния необут в Санданско Васил Маникатов-Маниката, който сега гние в гръцки затвор за трафик на дрога. Много скоро подрастващият престъпник Емил Чачев се преориентира към незнайната обществено, само че злокобна Лешнишка група, кръстена на родното му село Лешница. Проблемът е, че тази група води война с биг боса в цяло Санданско – Маниката. Ембака се лута известно време сред замрялата към този момент Тополнишка група и съперниците й от Лешница. Окончателно се прилепва към по-мощната - Лешнишката тайфа. Към оня миг групата се държи от някой си Стоян. Той и групата му тогава обаче са толкоз мощни, че държат в ръцете си освен локални обекти и други „ дойни крави”, само че и плажа на Созопол в региона на Градините, макар воя на известните към този момент локални групировки.
Как е допустимо да се случи всичко това?
Според аналите на висшите етажи в битката с проведената престъпност, Сандански е неповторим град, в който огромните групировки не командват парада. Могат единствено да си сътрудничат с локалните банди. В това отношение паралел може да се направи единствено с еманципирания от огромните групировки Перник. Неслучайно сред двата района се завързват „ приятелски връзки”. Колкото и да е парадоксално, връзките на по-малкия „ брат” с фамилен корен в Лешница, има по-опасните връзки с огромните началници на върха. В един миг наблюдаващите разработчици откриват, че Лешнишката група е доста съществено подчинена на групата на злокобния Маймуняка и в тази връзка на още една друга, още по-зловеща група, която също му е подчинена. Колкото и необикновено да звучи, става въпрос за групата за мокри поръчки по линия на ВИС – „ Дракон”, поверена на Маймуняка. Името й идва татуировките на седем-осем млади момчета с изрисуван змей в интимна част на тялото, по която са се разпознавали в изискванията на интрига.
Ембака в това време израства в йерархията
Постепенно той овладява Лешнишката група. Вече е задължен да бъде зложелател на Васил Маникатов-Маниката. Назрява война сред неговата тайфа и групата на Вранчо - човек на Маниката, който през днешния ден е вън от играта, зад решетките на гръцки затвор по обвиняване за наркотрафик в изключително огромни размери. Идва и убийството на Вранчо. Обвиненият за изтезанието е Емил Чачев-Ембака. Тотално оневинен. Така и не излиза наяве дали той е изпълнителят, поръчителят или... индивидът, който мистериозно си е извоювал статута на личност отвън всякакво съмнение.
Статутът на Ембака е много необикновен. От една страна, той се спряга като човек на Маймуняка и неговата килърска група. Според разработчиците му и мълвата, че убиецът на Легионера взе участие в някои мокри действия на въпросната група.
След гибелта на Маймуняка го поемат пернишките групи. Първоначално Райко Кръвта, с който осъществят много сполучливи удари в Сандански и целия Пирински район.
След като и Кръвта отива в отвъдното, Ембака става съдружник с другия пернишки екшън воин - Пуйката. Също куп взаимни акции, които нямат нищо със сегашните три смешни обвинявания против Чачев, естествено, приключили три на нула в негова изгода.
Остава да се наблюдава още една хипотетична връзка на Ембака - тази със злощастната благоевградска компания „ Агромах”, строяща сектора от Автомагистрала „ Струма”, на който Легионера откри гибелта си. Компанията се пръква по времето на царя. И по-точно в интервала, когато вицепремиер и министър на районното развиване и строителството в неговия кабинет е някогашният кмет на Благоевград Костадин Паскалев. В късия интервал на неговото министерстване новосъздадената „ Агромах” получава преференциално кредитиране за летящ старт. Много скоро получава и апетитна хапка в построяването на сектора Перник-Дупница. Следват поръчки в строителството на сектори от пътя до „ Предела”, до Граничен контролно-пропусквателен пункт – Станке Лисичково, и така нататък Само последната поръчка, която надалеч не е най-голямата, е на стойност 10 млн. лева Според информацията на източниците ни, в кредитирането на компанията взе участие с живи пари и живо присъединяване локалният именит ъндърграунд необут Йордан Йорданов-Жъчката. Той е „ брат по оръжие” на още по-легендарния биг необут - Дмитрий Минев-Гурвата. Последният се прочу не толкоз с тъмното си минало, колкото с изпълнената вендета в самия залез на живота си. При споменаването на имената им потръпваха даже високопоставени кримки по трасето от Благоевград, та чак до Варна. Гурвата също се оказа човек на достойнството. Издаде смъртна присъда за индивида, който в качеството си на водач затри в нелепа злополука сина му Дмитрий Минев-младши. Цяла година към свърталището на Гурвата – хотелът му край село Селище по пътя за границата, се извървяха куп парламентьори,
предлагаха какво ли не, единствено и единствено да анулира вендетата
Гурвата като човек на достойнството остана неотстъпчив. Присъдата бе изпълнена година по-късно. Наетият от него убиец изпразни цялостен пълнител в главата на обречения водач, предизвикал гибелта на сина на Гурвата, въпреки и несъзнателно. Страховитият гарант даже не направи опит да се крие и оправдава. Като човек на достойнството, избра да доубие зад решетките на следствения арест със свръхдози дрога така и така разкапаното си тяло от дългогодишната приложимост на опиати, преди да бъде изправен пред съда. Неговият брат по чест Йордан Йорданов-Жъчката избира различен път. Загърбва предишното си и излиза на ярко. Продава супероборотната си бензиностанция на входа към Благоевград на „ Лукойл”, става формален представител за района на маститата компания и се заема да твори благотворителни жестове. Миналата година даже е разгласен за воин, откакто избавя от сигурна гибел четирима младежи, които измъква със личните си ръце от колата, потънала във водите на река Бистрица след зверска злополука.
По всичко проличава обаче, че предишното не е не запомнило Жъчката
Преди години той влиза в нечовечен спор с пернишките групировки, които даже почват да кроят проекти за убийството му. След време Жъчката избавя от сигурен банкрут закъсалата в това време компания „ Агромах” с наливането на оборотни пари от личния си джоб. С това налива още една причина да бъде отстранен. Времето обаче тече, нравите се менят, пиринският Маджо остава жив и здрав. „ Агромах” просперира и се трансформира във все по-голям бодил в петата на пернишките групировки. Те също имат мераци към апетитните сектори по трасето на автомагистрала „ Струма”, които „ компанията на Жъчката” е обсебила...
Дългата въведения е нужна, с цел да стане ясно, че точно „ мътната” история на солидната през днешния ден компания „ Агромах” е вероятната подбуда за смъртоносния случай на Автомагистрала „ Струма” край село Левуново.
Накратко. Според „ статистиката на мълвата”,
убийството на Николай Чивиев е шестият гибелен случай със чиновник на компания „ Агромах”
Според източниците ни, това не е инцидентно. Още повече че сега въпросната компания работи и се разпорежда за неопределен срок в стратегическия южен регион, на крачка от гръцката и македонската граница. Нещо, което подземните групировки знаят по какъв начин да осребрят и даже да позлатят. Именно по тази причина перничани не могат да преглътнат следващия горчив залък и минават към хард дейности, с цел да дискредитират и основават проблеми на омразната им „ Агромах”. Този път „ подизпълнителят” на провокацията е остарелият им другар Емил Чачев-Ембака. Според анализаторите ни, задачата му е била да провокира гръмък скандал, само че не и гибел. Абсурдно е съгласно тях някогашният легионер и основен охранител на сектора да не знае и разпознае кой е Ембака. Така че инцидентният случай със инцидентен извършител е изключен.
Изводът, който се постанова от единствено себе си, е, че смъртоносният скандал е плануван по сюжет. С „ малката” детайлност, че сюжетът не е предвиждал гибелта на Николай Чивиев. Това изяснява и последвалите нелогични дейности на Ембака. Това изяснява и фактът, че килърът мълниеносно е намерил метод да се покрие. Вероятно зад всичко това се крие логистичният тил на пернишките бандити, които са изпратили мистериозната втора кола, последваща тази на Емил Чачев, евентуално да следи развиването на събитията и да му обезпечи отдръпването при възможен неподходящ процес. На задочните съперници, че провокация не се прави с жена и дете в колата, източниците ни задочно дават отговор, че тъкмо по този начин се прави. Защото точно наличието на фамилията му в автомобила сигурно може да донесе единствено бонуси на Ембака при всякакво неподходящо развиване на провокацията.
Според някогашните разработчици на крупния престъпник Емил Чачев, най-добре е издирващите го ченгета и легионери да се пренасочат от Пиринско към Пернишко. В същата посока вървят и мрачните прозрения на легионерите и фамилията на Николай Чивиев. Все отново и родственици и легионери трезво регистрират, че бойната подготовка на Николай кореспондира най-малко ненапълно и на бандита Ембака. А откакто се регистрира и фактът, че е неуместно двамата да не са знаели един за различен, още по-абсурдна е тезата, че това е инцидентен спор. Тогава?!... Както се споделя в завързаните екшъни: Следва продължение…
Славей КОСТАДИНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ