Мрачната история на бананите
Бананът е апетитен плод, който е отличен източник на сила. Той е нискокалоричен и подобаващ за бърза закуска преди подготовка, а също така е богат на потребни субстанции като калий, манган и витамини B6 и C. Банани се отглеждат главно в тропическите области на Централна и Южна Америка, като най-големите им потребители са страните от Европейски Съюз и Съединени американски щати. Въпреки огромната известност на тези плодове, малко хора знаят, че в тяхната история има някои изненадващо мрачни моменти.
Бананите и расизма
Бананът е едно от най-древните култивирани растения, като се счита, че неговата татковина е Малайският архипелаг. През XV и XVI в. португалските колонизатори стартират да отглеждат тези плодове на територията на Южна Америка. Банановите дървета в началото са употребявани като средство за обезпечаването на сянка за други, по-доходоносни аграрни култури. По това време търговията с банани не се радва на необикновен интерес, само че земевладелците откриват друго тяхно приложение – защото са добър (а и евтин) източник на сила, те последователно стават съществена издръжка на робите, работещи на полетата. Тази процедура на собствен ред се трансформира в един от знаците на расизма, ориентиран против хората с черен цвят на кожата. Стереотипният облик на маймуни, хранещи се с банани, става необятно публикувана засегнатост, която, за жалост, се среща и в наши дни. Пример в това отношение са провокациите, осъществявани от някои футболни последователи. Още през 70-те и 80-те години на предишния век ентусиасти хвърлят банани по чернокожи футболисти – грозни прояви на расизъм, които през днешния ден се санкционират грубо, в това число с доживотни забрани за навестяване на футболни срещи.
Climate change is contributing to a global shortage of the world’s most consumed fruit: bananas
— TIME (@TIME) Клането в Сиенага
През ноември 1928 година хиляди колумбийци, работещи за компанията Chiquita, известна по това време с името United Fruit Company, излизат на митинг в град Сиенага с искане за почтени условия на труд. Демонстрациите не престават няколко седмици, само че настояванията на участниците в тях по този начин и не са изпълнени. Напрежението ескалира, като при започване на декември част от протестиращите блокират железопътна линия, по която се движат влакове, натоварени с банани. Президентът на Колумбия Мигел Мендес дефинира стачката като комунистическа и изпраща армията, с цел да разпръсне стачкуващите. В резултат, към 700 военни, отпред на които е полковник Карлос Кортес Варгас, се изправят против 1500 служащи в бананови плантации и техни близки. По покривите на постройките в центъра на Сиенага са ситуирани картечници, а Варгас предизвестява протестиращите да се отдръпват неотложно. Няколко минути по-късно, военните откриват огън по събралата се навалица. Точният брой на починалите към момента не е явен. Според отчет, изпратен до Вашингтон от тогавашния дипломат на Съединени американски щати в Богота Джеферсън Кафери, жертвите на ужасяващото кръвопролитие са над 1000.
Опасните бананови кори
Подхлъзването върху бананова кора е случай, който постоянно се случва на героите в редица анимационни филми. Дали сходно нещо може да се случи в действителност? Отговорът на този въпрос ще ви изненада. Съществуват редица случаи, в които хора не просто се подхлъзват, само че и получават извънредно тежки контузии. В края на XIX в. Ню Йорк е изправен пред един сериозен проблем – големите количества боклуци, изхвърляни по улиците на града. Сред боклуците има и величествен брой бананови кори. В резултат, доста хора стъпват върху тях и се подхлъзват, като съществуват десетки сведения за счупени ръце или крайници. През 1884 година във вестник „ Ню Йорк Таймс “ е оповестена публикация, съгласно която 75-годишен богат търговец претърпял сходен случай пред дома си и по-късно не съумял да се възвърне от получените пострадвания. През 1920 година същото издание оповестява за различен случай, при който момче е ударено от камион, откакто се подхлъзнало върху кора от банан и паднало пред гумите на преминаващото транспортно средство.
Two diseases threaten to wipe out the banana as we know it, and scientists are racing to breed a fruit of the future
— The Wall Street Journal (@WSJ) Панамската болест
През 50-те години на предишния век милиони бананови растения в Централна Америка са унищожени от гъбична зараза, известна с името FOC Race 1. Последиците са пагубни, като типа Грос Мишел изчезва изцяло и след това е сменен от сорта Кавендиш, който е резистентен на болестта. Т. нар. Панамска болест се появява, когато гъбичката навлезе в растението през корените му и блокира достъпа на вода и хранителни субстанции към плодовете. В края на предишния и началото на сегашния век се появява различен вариант – FOC Tropical Race 4 (TR4), който последователно се трансформира в голяма опасност за банановата промишленост. Предполага се, че той произлиза от региона на Индонезия и Малайзия, само че към днешна дата е публикуван в редица страни, в това число Колумбия и Перу, които са най-големите експортьори на банани от сорта Кавендиш. Експертите сигнализират, че TR4 заплашва както международната търговия с тези плодове, по този начин и продоволствената сигурност на хората, живеещи в засегнатите райони. За да се оправят с казуса, локалните фермери от години се пробват да отглеждат нови сортове банани, устойчиви на рисковата болест.
Радиоактивните банани
Бананите са богати на калий – детайл, който понижава риска от хипертония и инсулт, усъвършенства мускулния тонус, резервира плътността на костите и предотвратява образуването на камъни в бъбреците. Ползите от него са безспорни, само че в това време той съдържа изотопа калий-40, който е радиоактивен. Означава ли това, че потреблението на банани съставлява опасност за здравето ни? Категорично не, означават лекарите. Нивата на въпросната радиация са доста ниски и изцяло безвредни за човешкия организъм. Учените пресмятат, че би трябвало да изядете 1000 банана, с цел да бъдете изложени на радиация, еквивалентна на тази, която се излъчва при правенето на рентгенова фотография. Смъртоносна пък би била дозата, която тялото ви ще поеме, в случай че погълнете 50 милиона банана – количество, което даже и най-големите фенове на тези плодове надали биха могли да обхванат.
Бананите и расизма
Бананът е едно от най-древните култивирани растения, като се счита, че неговата татковина е Малайският архипелаг. През XV и XVI в. португалските колонизатори стартират да отглеждат тези плодове на територията на Южна Америка. Банановите дървета в началото са употребявани като средство за обезпечаването на сянка за други, по-доходоносни аграрни култури. По това време търговията с банани не се радва на необикновен интерес, само че земевладелците откриват друго тяхно приложение – защото са добър (а и евтин) източник на сила, те последователно стават съществена издръжка на робите, работещи на полетата. Тази процедура на собствен ред се трансформира в един от знаците на расизма, ориентиран против хората с черен цвят на кожата. Стереотипният облик на маймуни, хранещи се с банани, става необятно публикувана засегнатост, която, за жалост, се среща и в наши дни. Пример в това отношение са провокациите, осъществявани от някои футболни последователи. Още през 70-те и 80-те години на предишния век ентусиасти хвърлят банани по чернокожи футболисти – грозни прояви на расизъм, които през днешния ден се санкционират грубо, в това число с доживотни забрани за навестяване на футболни срещи.
Climate change is contributing to a global shortage of the world’s most consumed fruit: bananas
— TIME (@TIME) Клането в Сиенага
През ноември 1928 година хиляди колумбийци, работещи за компанията Chiquita, известна по това време с името United Fruit Company, излизат на митинг в град Сиенага с искане за почтени условия на труд. Демонстрациите не престават няколко седмици, само че настояванията на участниците в тях по този начин и не са изпълнени. Напрежението ескалира, като при започване на декември част от протестиращите блокират железопътна линия, по която се движат влакове, натоварени с банани. Президентът на Колумбия Мигел Мендес дефинира стачката като комунистическа и изпраща армията, с цел да разпръсне стачкуващите. В резултат, към 700 военни, отпред на които е полковник Карлос Кортес Варгас, се изправят против 1500 служащи в бананови плантации и техни близки. По покривите на постройките в центъра на Сиенага са ситуирани картечници, а Варгас предизвестява протестиращите да се отдръпват неотложно. Няколко минути по-късно, военните откриват огън по събралата се навалица. Точният брой на починалите към момента не е явен. Според отчет, изпратен до Вашингтон от тогавашния дипломат на Съединени американски щати в Богота Джеферсън Кафери, жертвите на ужасяващото кръвопролитие са над 1000.
Опасните бананови кори
Подхлъзването върху бананова кора е случай, който постоянно се случва на героите в редица анимационни филми. Дали сходно нещо може да се случи в действителност? Отговорът на този въпрос ще ви изненада. Съществуват редица случаи, в които хора не просто се подхлъзват, само че и получават извънредно тежки контузии. В края на XIX в. Ню Йорк е изправен пред един сериозен проблем – големите количества боклуци, изхвърляни по улиците на града. Сред боклуците има и величествен брой бананови кори. В резултат, доста хора стъпват върху тях и се подхлъзват, като съществуват десетки сведения за счупени ръце или крайници. През 1884 година във вестник „ Ню Йорк Таймс “ е оповестена публикация, съгласно която 75-годишен богат търговец претърпял сходен случай пред дома си и по-късно не съумял да се възвърне от получените пострадвания. През 1920 година същото издание оповестява за различен случай, при който момче е ударено от камион, откакто се подхлъзнало върху кора от банан и паднало пред гумите на преминаващото транспортно средство.
Two diseases threaten to wipe out the banana as we know it, and scientists are racing to breed a fruit of the future
— The Wall Street Journal (@WSJ) Панамската болест
През 50-те години на предишния век милиони бананови растения в Централна Америка са унищожени от гъбична зараза, известна с името FOC Race 1. Последиците са пагубни, като типа Грос Мишел изчезва изцяло и след това е сменен от сорта Кавендиш, който е резистентен на болестта. Т. нар. Панамска болест се появява, когато гъбичката навлезе в растението през корените му и блокира достъпа на вода и хранителни субстанции към плодовете. В края на предишния и началото на сегашния век се появява различен вариант – FOC Tropical Race 4 (TR4), който последователно се трансформира в голяма опасност за банановата промишленост. Предполага се, че той произлиза от региона на Индонезия и Малайзия, само че към днешна дата е публикуван в редица страни, в това число Колумбия и Перу, които са най-големите експортьори на банани от сорта Кавендиш. Експертите сигнализират, че TR4 заплашва както международната търговия с тези плодове, по този начин и продоволствената сигурност на хората, живеещи в засегнатите райони. За да се оправят с казуса, локалните фермери от години се пробват да отглеждат нови сортове банани, устойчиви на рисковата болест.
Радиоактивните банани
Бананите са богати на калий – детайл, който понижава риска от хипертония и инсулт, усъвършенства мускулния тонус, резервира плътността на костите и предотвратява образуването на камъни в бъбреците. Ползите от него са безспорни, само че в това време той съдържа изотопа калий-40, който е радиоактивен. Означава ли това, че потреблението на банани съставлява опасност за здравето ни? Категорично не, означават лекарите. Нивата на въпросната радиация са доста ниски и изцяло безвредни за човешкия организъм. Учените пресмятат, че би трябвало да изядете 1000 банана, с цел да бъдете изложени на радиация, еквивалентна на тази, която се излъчва при правенето на рентгенова фотография. Смъртоносна пък би била дозата, която тялото ви ще поеме, в случай че погълнете 50 милиона банана – количество, което даже и най-големите фенове на тези плодове надали биха могли да обхванат.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ