БАН: Финансов ефект от 1,63 млрд. лв. годишно ще получи България, ако се присъедини към Шенген
БАН: Финансов резултат от 1,63 милиарда лева годишно ще получи България, в случай че се причисли към Шенген
Пет съответни изгоди с общ финансов резултат от 1,63 милиарда лева годишно ще има за България, в случай че се причисли към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за стопански проучвания (ИИИ) при
Българската академия на науките (БАН) в особено изследване,
извършено при започване на 2024 година по самодейност на Министерството на стопанската система и промишлеността за икономическото влияние на идното решение българските жители да пътуват свободно сред обособените страни членки,
без да подлежат на граничен надзор, оповестиха от института.
Най-голямата ще е изгодата за тежкотоварния авто превоз, както и за производителите и експортьорите на артикули, чиито директни разноски се пресмятат на 845 млн. лева Пропуснатите изгоди на
тежкотоварния превоз възлизат на 545 млн. лева
Така директните и евентуалните изгоди за експортьорите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния надзор на сухопътните граници възлизат на 1,39 милиарда лева годишно, се показва в отчета на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Оттам допълват, че друга изгода от присъединението към Шенген
и по суша, ще е елиминирането на директни и евентуални за българските жители загуби при прекосяване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни.
От присъединението към сухопътния Шенген ще завоюват
и жителите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да завоюва и българският туристически бизнес с към 71 млн. лева, акцентират икономистите.
Четвъртата изгода ще е обвързвана с общия екологичен резултат от удълженото време
за прекосяване на граничен надзор по суша. Обемът на генерираните нездравословни CO2 излъчвания,
разследване на престоя на границите на България и Румъния,
възлиза на 46 162 тона годишно. При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят сензитивно и въглеродните излъчвания,
се споделя в проучването, акцентират в отчета си от Института за стопански проучвания.
Преки изгоди от присъединението на България към Шенген ще има и за фиска – икономистите ги пресмятат на към 138 млн. лева
Резултатите от изследването на икономическото влияние
на присъединението на България към Шенгенското пространство на ИИИ при Българска академия на науките са употребявани от Българската стопанска камара, както и при правене на Становище INT/1064 на Европейския стопански и обществен комитет „ Цената на оставането отвън Шенгенското
пространство за единния пазар/България и Румъния “, оповестяват още от Института.
В мнението си Европейският стопански и обществен комитет приканва Съвета на Европа да дефинира дата за унищожаване на контрола по сухопътните граници сред България и Румъния и другите страни членки от Шенгенското пространство още през 2024 година,
като това ще бъде гласувано на съвещанието на 12 декември т.г., допълват от ИИИ при Българска академия на науките.
Финалното решение за влизането на България в Шенген по суша ще бъде взето на 12 декември, сподели по-рано този месец служебният министър-председател Димитър Главчев във връзка срещата в
Будапеща на вътрешните министри на България, Румъния, Австрия и Унгария.
На срещата на вътрешните министри беше регистриран напредъкът на България и Румъния в битката с незаконната миграция, само че би трябвало да подчертаем, че напъните са освен на България и Румъния, а на целия Европейски съюз, сподели още Димитър Главчев.
Европейската комисия и Европейският съюз приветстваха позитивния резултат
от срещата за Шенген в Будапеща. В обществената мрежа „ Екс “ ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа:
„ Мястото на България и Румъния е в Шенгeн.
Премахването на инспекциите по сухопътните граници е последното затруднение. Следващият стадий е публично решение на Съвета на Европейски Съюз. Нека 2025 година донесе по-силен Шенген “.
Пет съответни изгоди с общ финансов резултат от 1,63 милиарда лева годишно ще има за България, в случай че се причисли към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за стопански проучвания (ИИИ) при
Българската академия на науките (БАН) в особено изследване,
извършено при започване на 2024 година по самодейност на Министерството на стопанската система и промишлеността за икономическото влияние на идното решение българските жители да пътуват свободно сред обособените страни членки,
без да подлежат на граничен надзор, оповестиха от института.
Най-голямата ще е изгодата за тежкотоварния авто превоз, както и за производителите и експортьорите на артикули, чиито директни разноски се пресмятат на 845 млн. лева Пропуснатите изгоди на
тежкотоварния превоз възлизат на 545 млн. лева
Така директните и евентуалните изгоди за експортьорите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния надзор на сухопътните граници възлизат на 1,39 милиарда лева годишно, се показва в отчета на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Оттам допълват, че друга изгода от присъединението към Шенген
и по суша, ще е елиминирането на директни и евентуални за българските жители загуби при прекосяване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни.
От присъединението към сухопътния Шенген ще завоюват
и жителите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да завоюва и българският туристически бизнес с към 71 млн. лева, акцентират икономистите.
Четвъртата изгода ще е обвързвана с общия екологичен резултат от удълженото време
за прекосяване на граничен надзор по суша. Обемът на генерираните нездравословни CO2 излъчвания,
разследване на престоя на границите на България и Румъния,
възлиза на 46 162 тона годишно. При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят сензитивно и въглеродните излъчвания,
се споделя в проучването, акцентират в отчета си от Института за стопански проучвания.
Преки изгоди от присъединението на България към Шенген ще има и за фиска – икономистите ги пресмятат на към 138 млн. лева
Резултатите от изследването на икономическото влияние
на присъединението на България към Шенгенското пространство на ИИИ при Българска академия на науките са употребявани от Българската стопанска камара, както и при правене на Становище INT/1064 на Европейския стопански и обществен комитет „ Цената на оставането отвън Шенгенското
пространство за единния пазар/България и Румъния “, оповестяват още от Института.
В мнението си Европейският стопански и обществен комитет приканва Съвета на Европа да дефинира дата за унищожаване на контрола по сухопътните граници сред България и Румъния и другите страни членки от Шенгенското пространство още през 2024 година,
като това ще бъде гласувано на съвещанието на 12 декември т.г., допълват от ИИИ при Българска академия на науките.
Финалното решение за влизането на България в Шенген по суша ще бъде взето на 12 декември, сподели по-рано този месец служебният министър-председател Димитър Главчев във връзка срещата в
Будапеща на вътрешните министри на България, Румъния, Австрия и Унгария.
На срещата на вътрешните министри беше регистриран напредъкът на България и Румъния в битката с незаконната миграция, само че би трябвало да подчертаем, че напъните са освен на България и Румъния, а на целия Европейски съюз, сподели още Димитър Главчев.
Европейската комисия и Европейският съюз приветстваха позитивния резултат
от срещата за Шенген в Будапеща. В обществената мрежа „ Екс “ ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен написа:
„ Мястото на България и Румъния е в Шенгeн.
Премахването на инспекциите по сухопътните граници е последното затруднение. Следващият стадий е публично решение на Съвета на Европейски Съюз. Нека 2025 година донесе по-силен Шенген “.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ