Полша заплашва Русия с подводно оръжие
Балтийският флот на Русия е застрашен от нова опасност през идващите години: Полша разгласи желанието си да обнови своя подводен флот. Кои подводници са най-подходящи за изискванията на Балтийско море, за какво в действителност Варшава ще купува други и по какъв начин Русия ще може да се оправи с тях?
Балтийският спектакъл на военните дейности (ТВД) постоянно е бил извънредно сложен за морска война като цяло и за подводна война в частност.
Балтийски спектакъл на интервенциите и условия към подводниците
Първо, Балтийско море е плитко. Голяма част от морето е надълбоко към 50 метра, което затруднява плуването на огромни подводници. За страдание, това важи и за руските и съветските подводници от планове 877 и 636, “Варшавянка ” - те са прекомерно огромни за този спектакъл на военните дейности.
Второ, дребният размер на Балтийско море и неговата географска непосредственост имат значение. Както и фактът, че Балтика е най-вече заливи с широчина 200-250 км, а Финландският залив е по принцип под 100.
Противолодъчната авиация става доста ефикасна над такива региони. В " огромна " война ще може да сковава способността на подводниците да правят преходи на повърхността или да зареждат акумулатори благодарение на дизелов генератор.
Всичко нагоре поражда най-строги условия за „ идеалната балтийска подводница “. На първо място, би трябвало да е дребна. Само дребни съдове могат да работят свободно в плитки води с дълбочина 30-40 метра. Но в това време би трябвало да има оптимално време за придвижване на батериите, без да е належащо да се издига на повърхността или да се зареждат благодарение на дизелови генератори съществуването на противников самолети.
Това автоматизирано води евентуалния клиент на лодка до въздухонезависима електроцентрала или най-капацитетните литиево-йонни акумулатори за техния размер. Като се имат поради евентуално рисковите условия на балтийския спектакъл, може да са нужни и двата разновидността по едно и също време.
Вече тези неща ненапълно опонират на условието за минимизиране на размера, само че още едно условие, дружно с тях, се издига с минимизирането в съществено несъгласие. Лодката би трябвало да е добре въоръжена. Необходимо е тя да може да удря противников надводни кораби или транспортни кораби с торпеда, да слага мини - и че след няколко торпедни офанзиви лодката не се постанова да върви в базата, с цел да попълня муниции.
Норвежки подводници, студена война и полски упоритости
През 2002-2004 година Военноморски сили на Полша към този момент са получили от Норвегия пет подводници от клас “Кобен ”, които са извънредно забавни както от техническа позиция, по този начин и от позиция на бойно потребление.
“Кобен ” са издигнати в Германия като план 207. Тези лодки наподобява въплъщават това, което е належащо в Балтийско море, макар че са издигнати за Норвегия. Малка водоизместимост, единствено 450 тона, дребни размери, само че доста мощен състав от оръжия - осем торпедни тръби с опция за съоръжение на две торпеда във всяка. Системата за дистанционно управление дава опция за по едно и също време ръководство на няколко торпеда от съда.
Благодарение на характерния дизайн на “Кобен ”, лодката се отличава с невисок звук. Моделът на потребление на “Кобен ” в норвежкия флот също беше извънредно забавен за полския флот и заслужава да бъде упоменат.
В края на 1967 година в Съюз на съветските социалистически републики се появи първата атомна подводница от именития план 671. През март 1968 година първият транспортен съд от този план - К-38, влезе в бойна работа.
По време на бойната работа акустиката на “Кобен ” даваше опция тя да бъде систематично откривана, до момента в който зарежда батериите си с дизелови мотори в потопено състояние. Нашите подводничари бяха удовлетворени от това какъв брой елементарно се оказа откриването на теоретично секретните " дизели ". И едвам през 1991 година се оказа, че норвежците в действителност проведоха самобитна " засада " на най-новата ни лодка. Докато един " Кобен " работеше като стръв, вдигайки звук с дизелови мотори, други лодки бяха на позиции, от които беше допустимо прикрито да се запише по този начин нареченият хидроакустичен портрет - съвкупността от цялата хидроакустична сигнатура на подводницата, знанието на което доста улеснява откриването й и неведнъж (точно така) усилва обсега, където може да бъде открита.
Вторият образец беше директно разследване от първия. След като получиха „ хидроакустични портрети “ на нашите атомни подводници, норвежците през 70-те години на предишния век започнаха интензивно наблюдаване със своите „ Кобени “ на тези водни зони, през които нашите атомни подводници на Северния флот прекосяваха на бойни служби.
Това напрегна командването, защото, първо, тихият и загадъчен “Кобен ” просто физически представляваше опасност. През 1977 година командирът на Северния флот адмирал Егоров издава заповед: да се дефинират регионите им за бойно наблюдаване, тъй че да се избегне рисково доближаване към тях. Трябваше да се намерят места, където норвежците " бият заряда " -зареждат батериите си благодарение на дизелови генератори. За търсене са изпратени две тактически групи от двойка подводници.
Тази задача в никакъв случай не е изпълнена. Норвежците не могат да бъдат проследени. Те продължиха скрито да следят нашата подводница, в това число и в подготвеност за неочаквана офанзива на нашите подводници. Оттогава обстановката не се е трансформирала, единствено лодките на нашите съперници са разнообразни.
И след доста години се оказа, че “Кобен ” въобще не зареждат батериите. Преди овакантяване на лодката бяха конфигурирани мощни източници на ток, които разрешиха на лодката да работи самостоятелно без зареждане в продължение на 15 дни (въпреки че част от това време лодката лежеше на земята).
Именно тези лодки отидоха в Полша през 2000-те години. Именно на тях поляците се срещнаха непосредствено с опциите, които дава една скрита и дребна, само че тежко въоръжена, тиха подводница в Балтика. Естествено, тактическите разработки на норвежците бяха известни на полския флот.
Празникът на поляците обаче беше къс. “Кобени ” бяха остарели и беше невероятно да се поддържат в бойно положение. Към момента всички те са изведени от военен състав, режат се.
А полският флот към момента разполага с подводницата „ Ожел “ от руския план 877, която, първо, не е доста подобаваща за характерните балтийски условия, и второ, има остра потребност от ремонт, който Полша не може да направи без съветска помощ. Но Русия изрично няма да помогне на поляците да ремонтират единствената си подводница, а те самите в никакъв случай не биха поискали такава помощ.
През 2013 година поляците стартираха програмата “Косатка ” за закупуване на нови подводници. Изглежда, че имайки подобен друг опит с 877-ия план и дребния “Кобен ”, те биха могли да създадат разумен избор, само че не го направиха. От 2013 до 2017 година Полша се мята сред подводници с умерена (макар и към този момент не оптимална за Балтика) водоизместимост, като шведските подводници вид A26 и, да вземем за пример, техните по-големи версии с отвесни ракетни установки, които биха дали на лодката способността да нападат наземни цели с ракети Томахоук “.
Такива благоприятни условия, несъмнено, са положителни. Но в последна сметка е належащо лодката да е използвана! За Полша беше пресилено заради географията, само че те желаех „ като огромните “ да имат ракетни подводници. В последна сметка Полша не получи нищо. И тогава пристигна 2023 година
Бъдещо предизвикателство за Балтийския флот и допустима реакция
Преди няколко дни полският министър на защитата Мариуш Блашчак съобщи, че Полша ще обмисли закупуването на две или три подводници, подобаващи за настъпателни интервенции. Блашчак призна, че Полша може да се опита да придобие атомни подводници.
Полша, несъмнено, няма да има атомни подводници. Ако поляците в действителност са решени да се снабдят с подводен флот, тогава ще би трябвало да смекчат упоритостите си. Във всеки случай Полша ще се опита да получи уверено качествено предимство над Балтийския флот на Русия.
Ето за какво не е изключено Полша въпреки всичко да закупи „ огромни “ подводници, в това число и въоръжени с крилати ракети, единствено че неядрени. Що се отнася до размера на лодките, като се вземат поради действително наличните планове, това ще бъде нещо в границите на „ почти от немския план 212A до шведския A26 с ракетни отделения “. Разгонът в размерите и опциите е огромен, само че във всеки случай няма други разновидности. Това значи, че контурите на бъдещата опасност са ни ясни. Предварителното познаване освен на полския „ лист с стремежи “, само че и на техните благоприятни условия ни дава опция да отговорим авансово и на ниска цена.
Русия съвсем няма противолодъчна авиация и няма да може бързо да я сътвори в нужното количество. Строителството на кораби от съществуващи планове, способни да се борят с подводници (корвети 20380, 20385, фрегати 22350), към този момент е сложено под въпрос заради западните наказания.
Но може би това е добре. Може би има смисъл да се обърнем към друго решение - построяването на огромна серия дребни корвети с противоподводни качества въз основата на софтуерното закъснение на дребния ракетен транспортен съд от план 22800 “Каракурт. ”
За разлика от съществуващите планове, хипотетична дребна корвета с размерите на “Каракурт ” може да бъде издигната в огромна серия в разнообразни фабрики ( “Каракурт ” е строен на четири) и доста бързо. Тези технологии и подсистеми, които ще са нужни за подобен транспортен съд, се внасят и усвояват от промишлеността. Такива кораби ще бъдат евтини и с дребен екипаж, което ще разреши даже нашата стопанска система да ги има в огромни количества. Всеки подобен транспортен съд ще може да носи крилати ракети от семейство " Калибър ", както и свръхзвукови " Оникси ", хиперзвукови " Циркони ", както и най-важното оръжие за битка с подводници - противолодъчните ракети " Ответ ".
Но най-важното е, че такива кораби, оборудвани с теглени сонарни станции, ще могат да основават толкоз обширни зони на надзор върху подводната обстановка (така наречените зони на акустично осветление), в които нито една подводница, даже безусловно безшумна (например, лежаща на земята), няма да може да се скрие.
Тези качества са липсвали на руския флот против “Кобен ” през далечната 1970 година, само че през днешния ден страната ни ги има. Освен това редица локални конструкторски бюра също имат забавни разработки за такива леки кораби. И в случай че те бъдат употребявани в точния момент, тогава от позиция на техническото съоръжение нашият флот има отлични шансове да спре авансово подводната опасност. И освен полската.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Балтийският спектакъл на военните дейности (ТВД) постоянно е бил извънредно сложен за морска война като цяло и за подводна война в частност.
Балтийски спектакъл на интервенциите и условия към подводниците
Първо, Балтийско море е плитко. Голяма част от морето е надълбоко към 50 метра, което затруднява плуването на огромни подводници. За страдание, това важи и за руските и съветските подводници от планове 877 и 636, “Варшавянка ” - те са прекомерно огромни за този спектакъл на военните дейности.
Второ, дребният размер на Балтийско море и неговата географска непосредственост имат значение. Както и фактът, че Балтика е най-вече заливи с широчина 200-250 км, а Финландският залив е по принцип под 100.
Противолодъчната авиация става доста ефикасна над такива региони. В " огромна " война ще може да сковава способността на подводниците да правят преходи на повърхността или да зареждат акумулатори благодарение на дизелов генератор.
Всичко нагоре поражда най-строги условия за „ идеалната балтийска подводница “. На първо място, би трябвало да е дребна. Само дребни съдове могат да работят свободно в плитки води с дълбочина 30-40 метра. Но в това време би трябвало да има оптимално време за придвижване на батериите, без да е належащо да се издига на повърхността или да се зареждат благодарение на дизелови генератори съществуването на противников самолети.
Това автоматизирано води евентуалния клиент на лодка до въздухонезависима електроцентрала или най-капацитетните литиево-йонни акумулатори за техния размер. Като се имат поради евентуално рисковите условия на балтийския спектакъл, може да са нужни и двата разновидността по едно и също време.
Вече тези неща ненапълно опонират на условието за минимизиране на размера, само че още едно условие, дружно с тях, се издига с минимизирането в съществено несъгласие. Лодката би трябвало да е добре въоръжена. Необходимо е тя да може да удря противников надводни кораби или транспортни кораби с торпеда, да слага мини - и че след няколко торпедни офанзиви лодката не се постанова да върви в базата, с цел да попълня муниции.
Норвежки подводници, студена война и полски упоритости
През 2002-2004 година Военноморски сили на Полша към този момент са получили от Норвегия пет подводници от клас “Кобен ”, които са извънредно забавни както от техническа позиция, по този начин и от позиция на бойно потребление.
“Кобен ” са издигнати в Германия като план 207. Тези лодки наподобява въплъщават това, което е належащо в Балтийско море, макар че са издигнати за Норвегия. Малка водоизместимост, единствено 450 тона, дребни размери, само че доста мощен състав от оръжия - осем торпедни тръби с опция за съоръжение на две торпеда във всяка. Системата за дистанционно управление дава опция за по едно и също време ръководство на няколко торпеда от съда.
Благодарение на характерния дизайн на “Кобен ”, лодката се отличава с невисок звук. Моделът на потребление на “Кобен ” в норвежкия флот също беше извънредно забавен за полския флот и заслужава да бъде упоменат.
В края на 1967 година в Съюз на съветските социалистически републики се появи първата атомна подводница от именития план 671. През март 1968 година първият транспортен съд от този план - К-38, влезе в бойна работа.
По време на бойната работа акустиката на “Кобен ” даваше опция тя да бъде систематично откривана, до момента в който зарежда батериите си с дизелови мотори в потопено състояние. Нашите подводничари бяха удовлетворени от това какъв брой елементарно се оказа откриването на теоретично секретните " дизели ". И едвам през 1991 година се оказа, че норвежците в действителност проведоха самобитна " засада " на най-новата ни лодка. Докато един " Кобен " работеше като стръв, вдигайки звук с дизелови мотори, други лодки бяха на позиции, от които беше допустимо прикрито да се запише по този начин нареченият хидроакустичен портрет - съвкупността от цялата хидроакустична сигнатура на подводницата, знанието на което доста улеснява откриването й и неведнъж (точно така) усилва обсега, където може да бъде открита.
Вторият образец беше директно разследване от първия. След като получиха „ хидроакустични портрети “ на нашите атомни подводници, норвежците през 70-те години на предишния век започнаха интензивно наблюдаване със своите „ Кобени “ на тези водни зони, през които нашите атомни подводници на Северния флот прекосяваха на бойни служби.
Това напрегна командването, защото, първо, тихият и загадъчен “Кобен ” просто физически представляваше опасност. През 1977 година командирът на Северния флот адмирал Егоров издава заповед: да се дефинират регионите им за бойно наблюдаване, тъй че да се избегне рисково доближаване към тях. Трябваше да се намерят места, където норвежците " бият заряда " -зареждат батериите си благодарение на дизелови генератори. За търсене са изпратени две тактически групи от двойка подводници.
Тази задача в никакъв случай не е изпълнена. Норвежците не могат да бъдат проследени. Те продължиха скрито да следят нашата подводница, в това число и в подготвеност за неочаквана офанзива на нашите подводници. Оттогава обстановката не се е трансформирала, единствено лодките на нашите съперници са разнообразни.
И след доста години се оказа, че “Кобен ” въобще не зареждат батериите. Преди овакантяване на лодката бяха конфигурирани мощни източници на ток, които разрешиха на лодката да работи самостоятелно без зареждане в продължение на 15 дни (въпреки че част от това време лодката лежеше на земята).
Именно тези лодки отидоха в Полша през 2000-те години. Именно на тях поляците се срещнаха непосредствено с опциите, които дава една скрита и дребна, само че тежко въоръжена, тиха подводница в Балтика. Естествено, тактическите разработки на норвежците бяха известни на полския флот.
Празникът на поляците обаче беше къс. “Кобени ” бяха остарели и беше невероятно да се поддържат в бойно положение. Към момента всички те са изведени от военен състав, режат се.
А полският флот към момента разполага с подводницата „ Ожел “ от руския план 877, която, първо, не е доста подобаваща за характерните балтийски условия, и второ, има остра потребност от ремонт, който Полша не може да направи без съветска помощ. Но Русия изрично няма да помогне на поляците да ремонтират единствената си подводница, а те самите в никакъв случай не биха поискали такава помощ.
През 2013 година поляците стартираха програмата “Косатка ” за закупуване на нови подводници. Изглежда, че имайки подобен друг опит с 877-ия план и дребния “Кобен ”, те биха могли да създадат разумен избор, само че не го направиха. От 2013 до 2017 година Полша се мята сред подводници с умерена (макар и към този момент не оптимална за Балтика) водоизместимост, като шведските подводници вид A26 и, да вземем за пример, техните по-големи версии с отвесни ракетни установки, които биха дали на лодката способността да нападат наземни цели с ракети Томахоук “.
Такива благоприятни условия, несъмнено, са положителни. Но в последна сметка е належащо лодката да е използвана! За Полша беше пресилено заради географията, само че те желаех „ като огромните “ да имат ракетни подводници. В последна сметка Полша не получи нищо. И тогава пристигна 2023 година
Бъдещо предизвикателство за Балтийския флот и допустима реакция
Преди няколко дни полският министър на защитата Мариуш Блашчак съобщи, че Полша ще обмисли закупуването на две или три подводници, подобаващи за настъпателни интервенции. Блашчак призна, че Полша може да се опита да придобие атомни подводници.
Полша, несъмнено, няма да има атомни подводници. Ако поляците в действителност са решени да се снабдят с подводен флот, тогава ще би трябвало да смекчат упоритостите си. Във всеки случай Полша ще се опита да получи уверено качествено предимство над Балтийския флот на Русия.
Ето за какво не е изключено Полша въпреки всичко да закупи „ огромни “ подводници, в това число и въоръжени с крилати ракети, единствено че неядрени. Що се отнася до размера на лодките, като се вземат поради действително наличните планове, това ще бъде нещо в границите на „ почти от немския план 212A до шведския A26 с ракетни отделения “. Разгонът в размерите и опциите е огромен, само че във всеки случай няма други разновидности. Това значи, че контурите на бъдещата опасност са ни ясни. Предварителното познаване освен на полския „ лист с стремежи “, само че и на техните благоприятни условия ни дава опция да отговорим авансово и на ниска цена.
Русия съвсем няма противолодъчна авиация и няма да може бързо да я сътвори в нужното количество. Строителството на кораби от съществуващи планове, способни да се борят с подводници (корвети 20380, 20385, фрегати 22350), към този момент е сложено под въпрос заради западните наказания.
Но може би това е добре. Може би има смисъл да се обърнем към друго решение - построяването на огромна серия дребни корвети с противоподводни качества въз основата на софтуерното закъснение на дребния ракетен транспортен съд от план 22800 “Каракурт. ”
За разлика от съществуващите планове, хипотетична дребна корвета с размерите на “Каракурт ” може да бъде издигната в огромна серия в разнообразни фабрики ( “Каракурт ” е строен на четири) и доста бързо. Тези технологии и подсистеми, които ще са нужни за подобен транспортен съд, се внасят и усвояват от промишлеността. Такива кораби ще бъдат евтини и с дребен екипаж, което ще разреши даже нашата стопанска система да ги има в огромни количества. Всеки подобен транспортен съд ще може да носи крилати ракети от семейство " Калибър ", както и свръхзвукови " Оникси ", хиперзвукови " Циркони ", както и най-важното оръжие за битка с подводници - противолодъчните ракети " Ответ ".
Но най-важното е, че такива кораби, оборудвани с теглени сонарни станции, ще могат да основават толкоз обширни зони на надзор върху подводната обстановка (така наречените зони на акустично осветление), в които нито една подводница, даже безусловно безшумна (например, лежаща на земята), няма да може да се скрие.
Тези качества са липсвали на руския флот против “Кобен ” през далечната 1970 година, само че през днешния ден страната ни ги има. Освен това редица локални конструкторски бюра също имат забавни разработки за такива леки кораби. И в случай че те бъдат употребявани в точния момент, тогава от позиция на техническото съоръжение нашият флот има отлични шансове да спре авансово подводната опасност. И освен полската.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ