Балнео и СПА курортите във вътрешността на страната са непознати

Балнео и СПА курортите навътре в страната са непознати за задграничните туристи и по тази причина 93% от гостите в хотелите надалеч от морето са българи. За сметка на това курортите по морето стават все по-популярни измежду непознатите посетители и към този момент съотношението сред български и непознати туристи е изравнено. Това разгласи във вторник зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева по време на четвъртата национална конференция за здравен туризъм, която се организира в Бургас и е проведена от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм  (БСБСПА).

Макар и по-малкото непознати посетители навътре в страната, те идват в българските балнео курорти най-вече от Северна Македония, като прави усещане, че гостите оттова избират да отседнат в курорти на близко разстояние от страната им. Сред другите посетители са Гърция, Израел и Македония.
От медицински туризъм към целогодишна заетост
" Нашата упоритост е да променим картината и тези трендове навътре в страната да станат възходящи ", добави зам.-министър Георгиева.

Генерално нашата цел е да прибавим медицинския туризъм към портфолиото на продуктовите типове туризъм, с които Министерството на туризма популяризира България на интернационалните пазари , уточни ръководителят на БСБСПА доктор Сийка Кацарова .

Тя посочи, че точно медицинският туризъм ще даде опция на страната ни да реализира целогодишна претовареност на всички дестинации, които оферират устойчиви форми на туризъм, какъвто е и медицинският .

" Тази наша цел е и национална идея, тъй като ние като българи сме уверени в качеството на нашата медицина. Имам голям почит към лекарите, които през днешния ден са в залата. Разполагаме и с прелестна инсталация в лечебните заведения, която е на международно равнище. Имаме доста положителни клиники, центрове, дентални клиники, лечебни заведения ", сподели Кацарова.

От думите ѝ стана ясно, че медицинският туризъм е този, който по време на пандемията от Covid-19 е направил допустимо дестинации като Германия и Испания да не усетят напълно резултатите от спада в пътуванията.
До 1.2 млн. българи имат потребност от рекреация годишно
До 1 .2 млн. българи имат потребност от възобновяване и рекреация в годината, уточни доктор Ченко Чалъков от Българската асоциация по физикална и рехабилитационна медицина .

Той добави, че с течение на времето популацията застарява.

" В България с по-голям ритъм, тъй като младите към този момент ги няма. Това изисква рекреация на популацията ", сподели той.

Чалъков добави, че това е форумът, експертизата, която би трябвало да създаде тези благоприятни условия и да отвори пътя на бизнеса да влага в лечебния туризъм.

Той счита, че би трябвало да се привлекат специалисти и от Министерство на околната среда и водите, с цел да се развива бизнеса във връзка с рекреацията. Спънка е Закона за водите , където минералната вода първо се дава за лекуване, а по-късно за рекреация. 

Има проблеми и за снабдяването с лечебна тиня.