Бавен интернет и неизразходвани еврофондове: Само една Балканска държава се откроява
Балканските страни се борят да настигнат останалата част от Европа във връзка с скоростта на интернет връзката. Единственото изключение е Румъния, която (не изненадващо) е страната в региона, която е най-способна да изразходва кохезионните фондове за ИКТ.
Италианската платформа OBC Transeuropa преглежда скоростта на интернет връзката в разнообразни Балкански страни. Анализът е преведен и оповестен и на уеб страницата на European Data Journalism Network. Този разбор е оповестен на уеб страницата на European Data Journalism Network.
Скоростта на интернет в Европа непрестанно се усилва, само че доста страни, изключително в Югоизточна Европа, към момента са много под прага от 100 мегабита в секунда (Mbps), който Европейският съюз си е сложил за цел до края на 2025 година
Сред страните-членки на Европейски Съюз в Югоизточна Европа единствено Румъния и Словения надвишават задачата за евакуиране от 100 Mbps, до момента в който България, Хърватия и Гърция остават под нея, макар че имат усъвършенствана продуктивност. Сред страните кандидатки за присъединение към Европейски Съюз обаче единствено Молдова надвишава прага, до момента в който останалите варират сред 76 Mbps в Сърбия и 33 Mbps в Северна Македония.
Разглеждайки процентното нарастване във времевия прозорец сред първото тримесечие на 2019 година и второто тримесечие на 2022 година, не може да не се означи, че представянето на Кипър съвсем се е утроило за три години и половина, до момента в който това на Гърция се е удвоило. И въпреки всичко двете страни към момента се борят да реализират задачата. Кипър в действителност е минал от 18 Mbps в изтеглянията през 2019 година на 52 Mbps тази година, Гърция от 21 на 42 Mbps. Въпреки че са постигнали условен прогрес, който е в сходство с другите страни, в случай че не и по-добър, двете страни към момента не могат да се изравнят с другите държави-членки на Европейски Съюз.
Ситуацията в градовете
Цифрите за градовете са по-индикативни от тези, систематизирани по страни, тъй като дават по-подробна визия за територията. За информация, междинната стойност на скоростта на евакуиране в европейските градове през второто тримесечие на 2022 година е 66 Mbps, до момента в който при започване на 2019 година е била 20,6 Mbps.
Картата на градовете демонстрира, че в Румъния множеството градски центрове, даже и в селските региони, са в положение да предложат доста положителни скорости на връзка, които също са конкурентни на западноевропейските стандарти. Словения също съумява да има положителни връзки в съвсем всеки град в страната.
От друга страна, в страни като Албания, Кипър или Гърция множеството общини се показват под междинното за Европа и даже не се отличават спрямо други страни в района.
В Хърватия има забележителна разлика сред най-важните центрове, като Загреб или Сплит, които имат положителни резултати, и останалата част от страната, където, с някои изключения, резултатите са неприятни. Тази обстановка, която виждаме до известна степен и в България, акцентира нуждата и задачите на кохезионната политика на Европейския съюз, т.е. вложения, ориентирани към развиването на финансово необлагодетелстваните региони и намаляването на разликата сред градските и селските региони.
Инвестиции на Европейски Съюз в осведомителни и информационни технологии
На този декор е извънредно забавно да отидем и да оценим до каква степен вложенията на Европейски Съюз са повлияли на обстановката. За да помогне на държавите-членки да реализират задачите, сложени от Съюза в региона на свързаността, Европейски Съюз, по-специално в границите на политиката на доближаване, се отделят няколкостотин милиона евро в стратегии, които задействат планове, ориентирани към финансиране на развиването на цифровите инфраструктури и телекомуникационния бранш.
През програмния интервал 2014-2020 година на кохезионната политика на Европейски Съюз бяха отпуснати обилни запаси за планове в региона на ИКТ: почти 905 милиона евро в Румъния; 330 милиона евро в Хърватия; Гърция 301 милиона евро; 71 милиона евро в Словения; и 63 милиона евро в Кипър.
Както демонстрира графиката обаче, единствено част от тези средства са фактически изразходвани, като Гърция съумява да изразходва 34% от общите отпуснати средства, до момента в който Хърватия употребява единствено 8,4%.
Някои от тези разходни стратегии за развиване на осведомителни и телекомуникационни технологии са категорично ориентирани към финансиране на разширението на широколентовия достъп за крайните консуматори: по този съответен въпрос, анализирайки в детайли какво е разпределено и какъв брой е изразходвано, обстановката е още по-малко розова.
Сред страните в региона единствено Румъния е похарчила забележителна част от средствата, предопределени за разширение на широколентовия достъп, или 41% от наличните почти 65 милиона евро. И страната в действителност е измежду най-хубавите страни освен в региона, само че и в цяла Европа, що се отнася до продуктивността на интернет връзките.
Трябва да стигнем до корена на казуса, с цел да подсигуряваме, че кохезионните фондове няма да останат огромна пропусната опция за тези и други страни. Всъщност, в случай че се опитаме да разтеглим погледа си към всички 14 страни от Европейски Съюз, за които са отпуснати средства за възстановяване на широколентовия достъп, можем да забележим по какъв начин други страни са изразходвали забележителна част от средствата.
Франция се откроява измежду всички, като е изразходвала всички отпуснати средства: затова не е изненада, че тя е държавата-членка на Европейски Съюз с най-бързата интернет връзка, както и единствената, която надвишава междинната скорост от 200Mbps.
Италианската платформа OBC Transeuropa преглежда скоростта на интернет връзката в разнообразни Балкански страни. Анализът е преведен и оповестен и на уеб страницата на European Data Journalism Network. Този разбор е оповестен на уеб страницата на European Data Journalism Network.
Скоростта на интернет в Европа непрестанно се усилва, само че доста страни, изключително в Югоизточна Европа, към момента са много под прага от 100 мегабита в секунда (Mbps), който Европейският съюз си е сложил за цел до края на 2025 година
Сред страните-членки на Европейски Съюз в Югоизточна Европа единствено Румъния и Словения надвишават задачата за евакуиране от 100 Mbps, до момента в който България, Хърватия и Гърция остават под нея, макар че имат усъвършенствана продуктивност. Сред страните кандидатки за присъединение към Европейски Съюз обаче единствено Молдова надвишава прага, до момента в който останалите варират сред 76 Mbps в Сърбия и 33 Mbps в Северна Македония.
Разглеждайки процентното нарастване във времевия прозорец сред първото тримесечие на 2019 година и второто тримесечие на 2022 година, не може да не се означи, че представянето на Кипър съвсем се е утроило за три години и половина, до момента в който това на Гърция се е удвоило. И въпреки всичко двете страни към момента се борят да реализират задачата. Кипър в действителност е минал от 18 Mbps в изтеглянията през 2019 година на 52 Mbps тази година, Гърция от 21 на 42 Mbps. Въпреки че са постигнали условен прогрес, който е в сходство с другите страни, в случай че не и по-добър, двете страни към момента не могат да се изравнят с другите държави-членки на Европейски Съюз.
Ситуацията в градовете
Цифрите за градовете са по-индикативни от тези, систематизирани по страни, тъй като дават по-подробна визия за територията. За информация, междинната стойност на скоростта на евакуиране в европейските градове през второто тримесечие на 2022 година е 66 Mbps, до момента в който при започване на 2019 година е била 20,6 Mbps.
Картата на градовете демонстрира, че в Румъния множеството градски центрове, даже и в селските региони, са в положение да предложат доста положителни скорости на връзка, които също са конкурентни на западноевропейските стандарти. Словения също съумява да има положителни връзки в съвсем всеки град в страната.
От друга страна, в страни като Албания, Кипър или Гърция множеството общини се показват под междинното за Европа и даже не се отличават спрямо други страни в района.
В Хърватия има забележителна разлика сред най-важните центрове, като Загреб или Сплит, които имат положителни резултати, и останалата част от страната, където, с някои изключения, резултатите са неприятни. Тази обстановка, която виждаме до известна степен и в България, акцентира нуждата и задачите на кохезионната политика на Европейския съюз, т.е. вложения, ориентирани към развиването на финансово необлагодетелстваните региони и намаляването на разликата сред градските и селските региони.
Инвестиции на Европейски Съюз в осведомителни и информационни технологии
На този декор е извънредно забавно да отидем и да оценим до каква степен вложенията на Европейски Съюз са повлияли на обстановката. За да помогне на държавите-членки да реализират задачите, сложени от Съюза в региона на свързаността, Европейски Съюз, по-специално в границите на политиката на доближаване, се отделят няколкостотин милиона евро в стратегии, които задействат планове, ориентирани към финансиране на развиването на цифровите инфраструктури и телекомуникационния бранш.
През програмния интервал 2014-2020 година на кохезионната политика на Европейски Съюз бяха отпуснати обилни запаси за планове в региона на ИКТ: почти 905 милиона евро в Румъния; 330 милиона евро в Хърватия; Гърция 301 милиона евро; 71 милиона евро в Словения; и 63 милиона евро в Кипър.
Както демонстрира графиката обаче, единствено част от тези средства са фактически изразходвани, като Гърция съумява да изразходва 34% от общите отпуснати средства, до момента в който Хърватия употребява единствено 8,4%.
Някои от тези разходни стратегии за развиване на осведомителни и телекомуникационни технологии са категорично ориентирани към финансиране на разширението на широколентовия достъп за крайните консуматори: по този съответен въпрос, анализирайки в детайли какво е разпределено и какъв брой е изразходвано, обстановката е още по-малко розова.
Сред страните в региона единствено Румъния е похарчила забележителна част от средствата, предопределени за разширение на широколентовия достъп, или 41% от наличните почти 65 милиона евро. И страната в действителност е измежду най-хубавите страни освен в региона, само че и в цяла Европа, що се отнася до продуктивността на интернет връзките.
Трябва да стигнем до корена на казуса, с цел да подсигуряваме, че кохезионните фондове няма да останат огромна пропусната опция за тези и други страни. Всъщност, в случай че се опитаме да разтеглим погледа си към всички 14 страни от Европейски Съюз, за които са отпуснати средства за възстановяване на широколентовия достъп, можем да забележим по какъв начин други страни са изразходвали забележителна част от средствата.
Франция се откроява измежду всички, като е изразходвала всички отпуснати средства: затова не е изненада, че тя е държавата-членка на Европейски Съюз с най-бързата интернет връзка, както и единствената, която надвишава междинната скорост от 200Mbps.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ