Средиземно море се превръща в зона за тропически урагани
Балканите са в " коридора " на средиземноморските стихии, които се ускоряват поради климатичните промени
Средиземно море се трансформира в зона за образуване на тропически стихии, които от ден на ден припомнят на урагани от Атлантика. Учените ги назовават medicanes – комбиниране от " Mediterranean " и " hurricane " – и предизвестяват, че това към този момент не е екзотично изключение, а нова климатична действителност за района.
Причината е ясна – температурата на морската вода. През последните години тя постоянно надвишава 27-29°C в южните елементи на басейна, което е тъкмо равнището, при което в Атлантическия океан се образуват тропически циклони. Според данни на Copernicus Climate Change Service, Средиземно море реализира рекордна температура от 28.7°C през август 2024 година, надминавайки предходния връх от юли 2023 година.
Морето става " горивна камера "
Топлото море изпарява големи количества влага и основава условия за конвективни " тропически ядра ", които до момента не съществуваха в района. Климатолози от Copernicus предизвестяват, че Средиземно море към този момент се държи като мини-океан, което е невиждано за Европа.
Морските повърхности в района са с 1.5-3.7°C над нормата през разнообразни интервали на 2024-2025 година, съгласно месечните отчети на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF). През юни 2025 година западното Средиземноморие претърпя изключителна морска гореща вълна с аномалии до 6°C в Лионския залив и северната Адриатика.
Нов вид циклони – по-малки, само че по-опасни
Средиземноморските урагани се разграничават от атлантическите. Те са по-малки, развиват се по-бързо и трансформират посоката си ненадейно. Ударът е съсредоточен в 12-24 часа, само че може да бъде унищожителен – поройни дъждове, ветрове над 120 километра в час, бурни талази и наводнения.
Първоначално тези циклони се раждаха основно над Йонийско море. Днес обаче се следят в Адриатика, Егейско море, даже в Тиренско море. Италия, Гърция, Албания и Черна гора към този момент претърпяха medicanes, които оставиха след себе си разрушена инфраструктура, порои и свлачища.
България е изложена на риск
Балканите са в " коридора " на тези нови стихии. България е изложена на риск главно посредством два механизма – вторични циклони, родени над Йонийско море, които минават през Гърция и удрят Родопите, Тракия и Източните Родопи, както и влажни медикейнски фронтове, които доближават Черно море и задействат мощни валежни системи.
Според последните отчети на ECMWF, честотата на сходни феномени демонстрира променлива наклонност, само че интензивността им нараства. Проучвания на Американския геофизичен съюз (AGU) от 2019 година плануват, че medicanes ще станат по-силни и по-продължителни до края на века, даже при сдържан сюжет на климатични промени.
NOAA удостоверява, че морето на юг от Гърция към този момент генерира структури, които са " неразличими от ранните стадии на тропически циклон ". Климатологът Роман Макадъм от Средиземноморския център за климатични промени (CMCC) акцентира, че честотата, продължителността и интензивността на морските горещи талази в Средиземноморието са нарастнали доста през последните десетилетия.
Защо това е обезпокоително
Средиземно море е малко и плитко. Когато генерира тропическо ядро, то доближава сушата извънредно бързо. Няма " буфер ", няма предизвестие от дни напред. Буря, родена сутринта над морето, може да удари сушата следобяд със мощ на вихър.
Примерът с урагана Daniel от 2023 година е индикативен – той удари Гърция и Либия с пагубни последствия, като морските горещи талази осигуриха спомагателна сила и влага за усилването му. Според данните на Copernicus, високите температури на морската повърхнина в Средиземноморието са били фактор и за рисковите превалявания от Storm Boris през септември 2024 година.
Българските климатолози от Climateka.bg означават, че заради сравнителната необичайност на medicanes към момента липсват оценки на въздействията им върху Балканския полуостров. Необходими са повече научни проучвания с фокус върху района.
Средиземно море към този момент не е просто умерено, умерено и предвидимо. То се трансформира в първата тропическа лаборатория на Европа, където климатът опитва с стихии, които континентът в никакъв случай не е познавал. Балканите са на първа линия на тази смяна.
Средиземно море се трансформира в зона за образуване на тропически стихии, които от ден на ден припомнят на урагани от Атлантика. Учените ги назовават medicanes – комбиниране от " Mediterranean " и " hurricane " – и предизвестяват, че това към този момент не е екзотично изключение, а нова климатична действителност за района.
Причината е ясна – температурата на морската вода. През последните години тя постоянно надвишава 27-29°C в южните елементи на басейна, което е тъкмо равнището, при което в Атлантическия океан се образуват тропически циклони. Според данни на Copernicus Climate Change Service, Средиземно море реализира рекордна температура от 28.7°C през август 2024 година, надминавайки предходния връх от юли 2023 година.
Морето става " горивна камера "
Топлото море изпарява големи количества влага и основава условия за конвективни " тропически ядра ", които до момента не съществуваха в района. Климатолози от Copernicus предизвестяват, че Средиземно море към този момент се държи като мини-океан, което е невиждано за Европа.
Морските повърхности в района са с 1.5-3.7°C над нормата през разнообразни интервали на 2024-2025 година, съгласно месечните отчети на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF). През юни 2025 година западното Средиземноморие претърпя изключителна морска гореща вълна с аномалии до 6°C в Лионския залив и северната Адриатика.
Нов вид циклони – по-малки, само че по-опасни
Средиземноморските урагани се разграничават от атлантическите. Те са по-малки, развиват се по-бързо и трансформират посоката си ненадейно. Ударът е съсредоточен в 12-24 часа, само че може да бъде унищожителен – поройни дъждове, ветрове над 120 километра в час, бурни талази и наводнения.
Първоначално тези циклони се раждаха основно над Йонийско море. Днес обаче се следят в Адриатика, Егейско море, даже в Тиренско море. Италия, Гърция, Албания и Черна гора към този момент претърпяха medicanes, които оставиха след себе си разрушена инфраструктура, порои и свлачища.
България е изложена на риск
Балканите са в " коридора " на тези нови стихии. България е изложена на риск главно посредством два механизма – вторични циклони, родени над Йонийско море, които минават през Гърция и удрят Родопите, Тракия и Източните Родопи, както и влажни медикейнски фронтове, които доближават Черно море и задействат мощни валежни системи.
Според последните отчети на ECMWF, честотата на сходни феномени демонстрира променлива наклонност, само че интензивността им нараства. Проучвания на Американския геофизичен съюз (AGU) от 2019 година плануват, че medicanes ще станат по-силни и по-продължителни до края на века, даже при сдържан сюжет на климатични промени.
NOAA удостоверява, че морето на юг от Гърция към този момент генерира структури, които са " неразличими от ранните стадии на тропически циклон ". Климатологът Роман Макадъм от Средиземноморския център за климатични промени (CMCC) акцентира, че честотата, продължителността и интензивността на морските горещи талази в Средиземноморието са нарастнали доста през последните десетилетия.
Защо това е обезпокоително
Средиземно море е малко и плитко. Когато генерира тропическо ядро, то доближава сушата извънредно бързо. Няма " буфер ", няма предизвестие от дни напред. Буря, родена сутринта над морето, може да удари сушата следобяд със мощ на вихър.
Примерът с урагана Daniel от 2023 година е индикативен – той удари Гърция и Либия с пагубни последствия, като морските горещи талази осигуриха спомагателна сила и влага за усилването му. Според данните на Copernicus, високите температури на морската повърхнина в Средиземноморието са били фактор и за рисковите превалявания от Storm Boris през септември 2024 година.
Българските климатолози от Climateka.bg означават, че заради сравнителната необичайност на medicanes към момента липсват оценки на въздействията им върху Балканския полуостров. Необходими са повече научни проучвания с фокус върху района.
Средиземно море към този момент не е просто умерено, умерено и предвидимо. То се трансформира в първата тропическа лаборатория на Европа, където климатът опитва с стихии, които континентът в никакъв случай не е познавал. Балканите са на първа линия на тази смяна.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ