Годината на най-добри шансове за Балканите
Българското председателство докара разискването на присъединението на Западните Балкани на по-висок стадий в дневния ред на Европейски Съюз. И е разумно, че румънското, австрийското и хърватското председателство вършат всичко допустимо да завършат това, което стартира България.
Ако погледнем картата на Европейски Съюз, тъкмо в средата на Съюза, сред Италия и Гърция, има една набиваща се на очи дупка. Това е удивително увещание за едно от най-значимите ни провали като европейци: войната на Западните Балкани с ужасяващия брой цивилни жертви и етническото пречистване през 90-те година на предишния век.
Европейският развой на обединяване е политически план. Той се въздигна от пепелищата на Втората международна война за да откри мир сред европейските народи, воювали между тях над 1000 година Огромният му триумф е мирът, който донесе сред някогашни враждуващи страни като Франция и Германия. Провали се в това, че не съумя да предотврати появяването на една по-късна война в самото сърце на Стария континент. Трябваше да чакаме намесата на Америка, с цел да се договорят след това мирните съглашения от Дейтън, които сложиха завършек на военните дейности.
Процесът на раздробяване на някогашна Югославия фрагментира Западните Балкани в доста аспекти – от изменените граници до демографските промени.
Регионалният политически развой в този момент дава тенденция на Западните Балкани към интеграция в евроатлантическите структури. Имайки поради, че тези страни имат като стратегическа цел постигането на пълноправно участие в Европейски Съюз, процесът би трябвало да бъде по-динамичен и интензивен, защото се основава на районните ползи. Независимо от споделената ориентировка, Западните Балкани понастоящем са на друго равнище във връзка с европейската интеграция.
Страните от района са изправени пред политически и стопански провокации. Те не съумяха да разрешат всички районни спорове и да реализират цялостен политически консенсус. Интеграционните процеси зависят най-много от устрема към народна власт, политическата непоклатимост и позицията, която принуди държавните управления и гражданското общество да развият тези развой, без значение от другите групи по ползи и крамолите за власт.
Нека не забравяме процеса на присъединение на Балканите при започване на 21-ви век. Както Румъния, по този начин и България не извършиха изцяло всички критерии от Копенхаген. Но Брюксел, Париж, Берлин, Хага и Рим взеха решение, че би трябвало да реализираме компромис и да спечелим тези значими страни в Черноморския район, преди да са се върнали към зоната на въздействие на други страни. В ретроспекция и в светлината на актуалната нестабилна световна обстановка това беше, меко казано, положително решение. Сега България, като предан член на Европейски Съюз, може да играе решаваща роля за понижаване на напрежението сред страните от Западните Балкани, като изнася своя неповторим етнически модел – крайъгълен камък на нашата евроатлантическа интеграция.
Предстоящата среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани в София през май би трябвало освен да излезе с почтена и справедлива оценка на напредъка, реализиран от шестте страни, само че и да им предложи реален проект за техния по-нататъшен път към участие в Европейски Съюз. Това е първата среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани след този през юни 2003 година в Солун, която завърши със следната декларация: „ Ние постигнахме единодушие да се срещаме от време на време на нашето равнище в границите на форума ЕС-Западните Балкани, с цел да обсъждаме въпроси от общ интерес, да вършим обзор на напредъка на страните от района по пътя им към Европа, както и да обменяме отзиви по главните настоящи събития в Европейски Съюз. “ Очевидно е, че тази политическа ангажираност не беше изпълнена през идващите 15 година И идната среща в София би трябвало да стартира още веднъж интензивният разговор сред Европейски Съюз и Западните Балкани.
Фактът, че тематиката към този момент е издигната на по-високо ниво в европейския дневен ред, надали е задоволителен, с цел да подсигурява решение на наболелите проблеми в района. Страните се нуждаят от проект с времева рамка за всички 6 страни. Подходът за разграничение сред „ отличници “ и „ изоставащи “ може да породи дълбоки предубеждения в европейската общественост.
Важно е страните от района да продължат промените, с цел да изпълнят стандартите по пътя си към Европейски Съюз. Правителствата би трябвало да показват увереност и мощен ангажимент към процеса на разширение, тъй като той е в интерес както на Европейски Съюз, по този начин и на Западните Балкани. Те споделят обща география, история и провокации на днешния ден. Историческите несъгласия в района могат да бъдат решени единствено с пълноправно участие на шестте страни посредством умно и рационално насочван развой на разширение. Време е да извиним на Сърбия за предишните грехове и да посрещнем сърбите измежду нас. Те принадлежат към Европа! Едновременно с това би трябвало да желаяме от Босна да елементарни на всички нас, че гледахме безмълвно, до момента в който нейните синове бяха убивани в Сребреница и на други места. Това значи да мерим другите действителности с разнообразни ограничения. Не би трябвало да се стопираме, когато става въпрос за разширението на Европейски Съюз, а по-скоро да мотивираме актуалните и бъдещите държави-членки да работят интензивно за един взаимноизгоден развой.
Ако погледнем картата на Европейски Съюз, тъкмо в средата на Съюза, сред Италия и Гърция, има една набиваща се на очи дупка. Това е удивително увещание за едно от най-значимите ни провали като европейци: войната на Западните Балкани с ужасяващия брой цивилни жертви и етническото пречистване през 90-те година на предишния век.
Европейският развой на обединяване е политически план. Той се въздигна от пепелищата на Втората международна война за да откри мир сред европейските народи, воювали между тях над 1000 година Огромният му триумф е мирът, който донесе сред някогашни враждуващи страни като Франция и Германия. Провали се в това, че не съумя да предотврати появяването на една по-късна война в самото сърце на Стария континент. Трябваше да чакаме намесата на Америка, с цел да се договорят след това мирните съглашения от Дейтън, които сложиха завършек на военните дейности.
Процесът на раздробяване на някогашна Югославия фрагментира Западните Балкани в доста аспекти – от изменените граници до демографските промени.
Регионалният политически развой в този момент дава тенденция на Западните Балкани към интеграция в евроатлантическите структури. Имайки поради, че тези страни имат като стратегическа цел постигането на пълноправно участие в Европейски Съюз, процесът би трябвало да бъде по-динамичен и интензивен, защото се основава на районните ползи. Независимо от споделената ориентировка, Западните Балкани понастоящем са на друго равнище във връзка с европейската интеграция.
Страните от района са изправени пред политически и стопански провокации. Те не съумяха да разрешат всички районни спорове и да реализират цялостен политически консенсус. Интеграционните процеси зависят най-много от устрема към народна власт, политическата непоклатимост и позицията, която принуди държавните управления и гражданското общество да развият тези развой, без значение от другите групи по ползи и крамолите за власт.
Нека не забравяме процеса на присъединение на Балканите при започване на 21-ви век. Както Румъния, по този начин и България не извършиха изцяло всички критерии от Копенхаген. Но Брюксел, Париж, Берлин, Хага и Рим взеха решение, че би трябвало да реализираме компромис и да спечелим тези значими страни в Черноморския район, преди да са се върнали към зоната на въздействие на други страни. В ретроспекция и в светлината на актуалната нестабилна световна обстановка това беше, меко казано, положително решение. Сега България, като предан член на Европейски Съюз, може да играе решаваща роля за понижаване на напрежението сред страните от Западните Балкани, като изнася своя неповторим етнически модел – крайъгълен камък на нашата евроатлантическа интеграция.
Предстоящата среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани в София през май би трябвало освен да излезе с почтена и справедлива оценка на напредъка, реализиран от шестте страни, само че и да им предложи реален проект за техния по-нататъшен път към участие в Европейски Съюз. Това е първата среща на върха сред Европейски Съюз и Западните Балкани след този през юни 2003 година в Солун, която завърши със следната декларация: „ Ние постигнахме единодушие да се срещаме от време на време на нашето равнище в границите на форума ЕС-Западните Балкани, с цел да обсъждаме въпроси от общ интерес, да вършим обзор на напредъка на страните от района по пътя им към Европа, както и да обменяме отзиви по главните настоящи събития в Европейски Съюз. “ Очевидно е, че тази политическа ангажираност не беше изпълнена през идващите 15 година И идната среща в София би трябвало да стартира още веднъж интензивният разговор сред Европейски Съюз и Западните Балкани.
Фактът, че тематиката към този момент е издигната на по-високо ниво в европейския дневен ред, надали е задоволителен, с цел да подсигурява решение на наболелите проблеми в района. Страните се нуждаят от проект с времева рамка за всички 6 страни. Подходът за разграничение сред „ отличници “ и „ изоставащи “ може да породи дълбоки предубеждения в европейската общественост.
Важно е страните от района да продължат промените, с цел да изпълнят стандартите по пътя си към Европейски Съюз. Правителствата би трябвало да показват увереност и мощен ангажимент към процеса на разширение, тъй като той е в интерес както на Европейски Съюз, по този начин и на Западните Балкани. Те споделят обща география, история и провокации на днешния ден. Историческите несъгласия в района могат да бъдат решени единствено с пълноправно участие на шестте страни посредством умно и рационално насочван развой на разширение. Време е да извиним на Сърбия за предишните грехове и да посрещнем сърбите измежду нас. Те принадлежат към Европа! Едновременно с това би трябвало да желаяме от Босна да елементарни на всички нас, че гледахме безмълвно, до момента в който нейните синове бяха убивани в Сребреница и на други места. Това значи да мерим другите действителности с разнообразни ограничения. Не би трябвало да се стопираме, когато става въпрос за разширението на Европейски Съюз, а по-скоро да мотивираме актуалните и бъдещите държави-членки да работят интензивно за един взаимноизгоден развой.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ