ЧЕЗ закопа Борисов: Предлагали сме на правителството да участва в сделката, но то отказа
Българското държавно управление отхвърляше да влезе в договорката за активите на ЧЕЗ в България, въпреки да сме им предложили, разяснява в изявление пред чешкия вестник „ Лидове новини” Томаш Плескач, който дава отговор за задграничните интензивности на ЧЕЗ, заяви бТВ.
Той е и един от основните договарящи с Гинка Върбакова, която от през вчерашния ден е в Прага, с цел да води диалози по договорката, която провокира митинги и искане на оставката на държавното управление.
„ Нека да кажем по какъв начин протича продажбата. В хода на 2016 година към нас се обърнаха няколко претенденти. На всички казахме, че сме признателни за интереса, само че „ ЧЕЗ Груп” не може да продаде такива активи току-тъй. И в случай че решим да продадем, ще преминем през развой на асортимент. Както казахме, това се случи в края на 2016 и 2017 година За това, че подобен развой тече, в България знаеха горе-долу всички. В началото бяха девет локални участници – компании, основани в България, с български мениджъри. Разбира се, информирахме българското държавно управление за желанието ни”, изяснява Плескач.
На въпроса дали българското държавно управление е поискало да встъпи в договорката, той дава отговор:
„ Напротив, ние им предлагахме това, само че българското държавно управление неведнъж го отхвърли – за което свидетелстват и публикации в разнообразни български вестници, да вземем за пример от май 2017 година Ние продължихме с процедурата по избора, а описът на претендентите последователно се стесняваше. Някои от тях отпаднаха, тъй като нямаха пари. При договарянията цената непрестанно нарастваше, с цел да доближи цената, която вътрешно бяхме определили като най-ниската допустима, при която сме подготвени да продадем. И най-после останаха двама претенденти, единият от които получи ексклузивитет и се съгласи да подпише контракт с нас.
Името на този претендент – „ Инерком”, е известно в България най-малко от септември предходната година. Всички знаеха кой е „ Инерком”. Това е компания, която не е най-голямата на българския енергиен пазар, само че въпреки това е оператор на относително огромен брой български фотоволтаични централи, не е компания без име и история.
Стигна се до завършването на контракта и в този миг някой в България като че ли се уплаши, не мога да си го обясня по различен метод. По мое мнение страхът лежи на първо място във обстоятелството, че се отделя собствеността върху българските ни активи и интернационалния арбитраж против българската държава”, показва Плексач.
Пред „ Лидове новини” той изяснява и по какъв начин се е стигнало до въпросния интернационален арбитраж.
„ Търпяхме дълго време. Нашето самообладание се потвърждава и от обстоятелството, че сме последният огромен вложител в електроразпределението, който стартира интернационален арбитраж. Двама други – австрийската И Ви Ен и „ Енергопро”, започнаха арбитражни процедури пред нас. Ние започнахме арбитража през 2016 година, само че преди този момент станаха доста неща. През 2009 година държавното управление на България беше на нова партия – ГЕРБ, Бойко Борисов стана министър-председател. Нашата активност в България в същото време беше много безпроблемна. Промяната настъпи сега, когато (през 2013 година – б.ред.) падна държавното управление му, за което той упрекна цените на тока, а оттова и ЧЕЗ. Ще слага това в подтекст – на българския пазар има доста разлики спрямо Чехия, и една от тях е месечното отчитане и месечното таксуване на електрическата енергия. В Чехия плащате депозит и по-късно получавате годишна сметка – най-после ще платите в допълнение или ще ви върнат пари. В България електромерите би трябвало да се регистрират на месец, да се фактурират на месец и всеки месец да се заплаща за тока. Въпреки че неведнъж предложихме смяна, не се стигна до поправяне на това. При това – въпреки че това би означавало икономии, които бихме поделили с крайните клиенти. Тази система, апропо, е доста нечувствителна към всевъзможни сезонни съмнения. Корените на това, което се случи при започване на 2013 година са в ноември 2012 година – беше извънредно топъл месец, заради което разноските бяха ниски. България има голямо отопление на ток, а газификацията е ниска. Както се случва, след извънредно топъл ноември пристигна извънредно леден декември. Очевидно е какво следва. Когато хората съпоставиха получената сметка, имаше случаи на 100% покачване. В този миг избухнаха спонтанни митинги, които бяха яхнати от политическата съпротива, обърнати против тогавашното държавно управление, а държавното управление ги обърна против задграничните вложители в електроенергийния бранш. Това приключи с оставката на държавното управление през февруари”, показва Плескач.
„ Опитахме се да намерим общ език, само че не успяхме”, дава отговор той на въпрос дали ЧЕЗ е съумяла да почисти връзките си с българското държавно управление.
„ Затова информирахме държавното управление през 2015 година, че обмисляме интернационалния арбитраж. След това има шестмесечен интервал, който разпоредбите дават на страните да се спогодят за приятелско решение на разногласието. Няколко пъти попитахме българската страна дали желае да си приказват с нас, постоянно отговорът бил не. И по този начин започнахме арбитража – през юни 2016 година
От този миг нататък набъбна натискът на българските институции и власт да следят каквото и да било, с очевидната цел да намерят нещо, с което да противостоят на арбитража (…) Процедурата за лишаване на лиценза на „ ЧЕЗ Електро” стартира през април 2014 година и досега не е завършила – съвсем четири години по-късно. Това го няма на никое място в Европа – ще имаме ли причини за отнемането на лиценза или не.”
На въпрос дали считат, че това е неуместно от страна на българските управляващи, Плескач споделя: „ Точно по този начин. Продължаваме с интернационалния капиталов арбитраж. Ние сме на стадия, когато всяка от страните номинира собствен съдия, в този момент тече договаряне за третия съдия. Или ще се съгласим с това в околните месеци, или третият съдия ще бъде назначен от арбитражния съд, а по-късно арбитражът ще продължи”.
Той е и един от основните договарящи с Гинка Върбакова, която от през вчерашния ден е в Прага, с цел да води диалози по договорката, която провокира митинги и искане на оставката на държавното управление.
„ Нека да кажем по какъв начин протича продажбата. В хода на 2016 година към нас се обърнаха няколко претенденти. На всички казахме, че сме признателни за интереса, само че „ ЧЕЗ Груп” не може да продаде такива активи току-тъй. И в случай че решим да продадем, ще преминем през развой на асортимент. Както казахме, това се случи в края на 2016 и 2017 година За това, че подобен развой тече, в България знаеха горе-долу всички. В началото бяха девет локални участници – компании, основани в България, с български мениджъри. Разбира се, информирахме българското държавно управление за желанието ни”, изяснява Плескач.
На въпроса дали българското държавно управление е поискало да встъпи в договорката, той дава отговор:
„ Напротив, ние им предлагахме това, само че българското държавно управление неведнъж го отхвърли – за което свидетелстват и публикации в разнообразни български вестници, да вземем за пример от май 2017 година Ние продължихме с процедурата по избора, а описът на претендентите последователно се стесняваше. Някои от тях отпаднаха, тъй като нямаха пари. При договарянията цената непрестанно нарастваше, с цел да доближи цената, която вътрешно бяхме определили като най-ниската допустима, при която сме подготвени да продадем. И най-после останаха двама претенденти, единият от които получи ексклузивитет и се съгласи да подпише контракт с нас.
Името на този претендент – „ Инерком”, е известно в България най-малко от септември предходната година. Всички знаеха кой е „ Инерком”. Това е компания, която не е най-голямата на българския енергиен пазар, само че въпреки това е оператор на относително огромен брой български фотоволтаични централи, не е компания без име и история.
Стигна се до завършването на контракта и в този миг някой в България като че ли се уплаши, не мога да си го обясня по различен метод. По мое мнение страхът лежи на първо място във обстоятелството, че се отделя собствеността върху българските ни активи и интернационалния арбитраж против българската държава”, показва Плексач.
Пред „ Лидове новини” той изяснява и по какъв начин се е стигнало до въпросния интернационален арбитраж.
„ Търпяхме дълго време. Нашето самообладание се потвърждава и от обстоятелството, че сме последният огромен вложител в електроразпределението, който стартира интернационален арбитраж. Двама други – австрийската И Ви Ен и „ Енергопро”, започнаха арбитражни процедури пред нас. Ние започнахме арбитража през 2016 година, само че преди този момент станаха доста неща. През 2009 година държавното управление на България беше на нова партия – ГЕРБ, Бойко Борисов стана министър-председател. Нашата активност в България в същото време беше много безпроблемна. Промяната настъпи сега, когато (през 2013 година – б.ред.) падна държавното управление му, за което той упрекна цените на тока, а оттова и ЧЕЗ. Ще слага това в подтекст – на българския пазар има доста разлики спрямо Чехия, и една от тях е месечното отчитане и месечното таксуване на електрическата енергия. В Чехия плащате депозит и по-късно получавате годишна сметка – най-после ще платите в допълнение или ще ви върнат пари. В България електромерите би трябвало да се регистрират на месец, да се фактурират на месец и всеки месец да се заплаща за тока. Въпреки че неведнъж предложихме смяна, не се стигна до поправяне на това. При това – въпреки че това би означавало икономии, които бихме поделили с крайните клиенти. Тази система, апропо, е доста нечувствителна към всевъзможни сезонни съмнения. Корените на това, което се случи при започване на 2013 година са в ноември 2012 година – беше извънредно топъл месец, заради което разноските бяха ниски. България има голямо отопление на ток, а газификацията е ниска. Както се случва, след извънредно топъл ноември пристигна извънредно леден декември. Очевидно е какво следва. Когато хората съпоставиха получената сметка, имаше случаи на 100% покачване. В този миг избухнаха спонтанни митинги, които бяха яхнати от политическата съпротива, обърнати против тогавашното държавно управление, а държавното управление ги обърна против задграничните вложители в електроенергийния бранш. Това приключи с оставката на държавното управление през февруари”, показва Плескач.
„ Опитахме се да намерим общ език, само че не успяхме”, дава отговор той на въпрос дали ЧЕЗ е съумяла да почисти връзките си с българското държавно управление.
„ Затова информирахме държавното управление през 2015 година, че обмисляме интернационалния арбитраж. След това има шестмесечен интервал, който разпоредбите дават на страните да се спогодят за приятелско решение на разногласието. Няколко пъти попитахме българската страна дали желае да си приказват с нас, постоянно отговорът бил не. И по този начин започнахме арбитража – през юни 2016 година
От този миг нататък набъбна натискът на българските институции и власт да следят каквото и да било, с очевидната цел да намерят нещо, с което да противостоят на арбитража (…) Процедурата за лишаване на лиценза на „ ЧЕЗ Електро” стартира през април 2014 година и досега не е завършила – съвсем четири години по-късно. Това го няма на никое място в Европа – ще имаме ли причини за отнемането на лиценза или не.”
На въпрос дали считат, че това е неуместно от страна на българските управляващи, Плескач споделя: „ Точно по този начин. Продължаваме с интернационалния капиталов арбитраж. Ние сме на стадия, когато всяка от страните номинира собствен съдия, в този момент тече договаряне за третия съдия. Или ще се съгласим с това в околните месеци, или третият съдия ще бъде назначен от арбитражния съд, а по-късно арбитражът ще продължи”.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ