Българското плуване и ветерански спорт загубиха Танчо Тенев, който и

Българското плуване и ветерански спорт изгубиха Танчо Тенев, който и на 92 година бе образец за войнишка дисциплинираност и юношески възторг за надпревари и триумфи.

Миналата година бургазлията влезе в историята, печелейки международни трофеи на два фронта. На планетарното за мастъри в южнокорейския град Гуанджу победи в плуването и в скоковете във вода и взе общо четири оценки. Танчо е печелил трофеи и медали в 10 спорта и 26 дисциплини. Уникално.

Урнополагането ще бъде на 40-ия ден от кончината му - на 27 януари от 10:00 ч., на гробищата на " Бакърена фабрика " в София.

Припомняме що за неповторима персона бе с портрета от ноемврийския брой за 2018 година на списание „ СПРИНТ “ - „ Младото сърце на остарелия боец “.
Дереджето на страната е трансформирала мнозина от пенсионерите над 70 години в служащи без право на отмора. Тези, които са с акъла и в кондиция оказват помощ за внуци и правнуци, търсят способи за спомагателни доходи. Предполага се, че най-малко щастливците доживели до 90 години би трябвало да са в заслужена отмора. Не по този начин мисли един ексцентрично скроен бургазлия, дебаркирал в столичния квартал Люлин, чертае смели проекти за интернационалните спортни триумфи, трансформирайки жилището си в зала за обща физическа подготовка, а парчето земя, затворено сред опустошен паркинг и нов градеж, в полигон за мятане на гюле, чук, копие и диск. След всяко хвърляне вметва, че преди малко е надхвърлил с метър-два достижението на настоящия европейски отличник.

Универсалният войник

Танчо Тенев е неповторима и необхватна за изложение персона. Не е чел, нито виждал различен в света да е спечелил като него трофеи и медали в 10 спорта и 26 дисциплини в надпревари от друг сан – районни, държавни, военни, студентски, ветерански, европейски. Роденият през 1928 година полковник е единственият по рода си 26-тобоец. Плаче за „ Гинес “. Бившият физкултурен уредник от армията, понастоящем отговорник на пенсионерската група в София, е занаятчия на спортната гимнастика, в леката атлетика, плуването (съответно в маратоните), всички типове пукотевица - с огнестрелно оръжие и лък (бил е шеф по бойна подготовка).
Има трофеи и оценки в акробатиката, бокса, битката типичен жанр, повдигането на тежести. На 70 години взема акъла на сеирджиите, скачайки с главата надолу от Моста под Казиното на бургаски плаж във връзка Седмицата на морето. Тренирал е и скокове във вода, съчетавайки отличната си подготовка на гимнастик и плувец. На Стария мост, издигнат от железопътни релси, реализира множеството си победи, най-много от градски надпревари.
Златото на Дядо Танчо

Последните и най-ценни оценки са купите му европейското състезание по плуване за ветерани в уютното словенско градче Крани. Триумфира на 50 м свободен жанр и на 50 бруст и щеше да запише златен хеттрик, в случай че на 100 м тил не бе измамен да забави темпото, защото води с сензитивна преднина, само че доброжелатели му дават знак да го дава. На възраст е, а успеха е опечена. При ветераните се състезава от 1994 година и оценките си записва на сметката на Черноморец. Именно в Словения (тогава част от Югославия), само че в гимнастиката, през 1948-а Танчо печели първия си огромен орден в 80-годишния си състезателен живот.

Как почитат героите си в Словения

„ В Словения всеки състезателен деец с орден получава парично заплащане. Подсигурени са му безвъзмездни условия за тренировки. А при прекосяването на планувания предел от тренировки следва ново заплащане за ентусиазма и за дадения от него образец, споделя стоманеният боец Тенев. - В България на такива като нас се гледа като на странници. Желанието ни да спортуваме и да се изявяваме на съревнование е толкоз огромно обаче, че намираме способи да заделим средства от пенсията, с цел да вървим на басейна. Това е повода да мога да упражнявам единствено два пъти седмично – по километър на занятие. Имам предпочитание за повече, само че не ми е по силите. Надявам се институциите, организациите, спортните общественици да създадат нещо по въпроса, та ветераните с достижения, а и освен те, да могат да упражняват повече. В последна сметка без да звучи самохвално това, което вършим на тези години е образец и за подрастващи и за цялото ни общество. “

Парадоксално за човек, който като ръководители и физкултурен активист в армията е повода да бъдат основани четири басейна и десетки уреди, площадки писти, зали за спортуване на военнослужещи. „ Много построих, само че всичко е разрушено, е има ги като дупки, само че не са уреди. Не може да се плува. Басейните, които изградихме за военнослужещи бяха четири – два в Звездец – на границата, в Шумен и в Бургас “, споделя с младежка усмивка и без вайкане Танев, тъй като съзидателният му дух също не познава отмора.
Моят дом, моят фитнес

В дома си е направил десетки съоръженийца, закрепил е ластици за дърпане – оказват помощ му за силата и плувната техника, само че и за хвърлянията в леката атлетика. Зад вратата вади копие, което саморъчно си е направил от леки сглобяеми детайли. С лекост придърпва към секцията отрупана с медали маса, на която се води изявлението, с цел да стъкми спонтанна успоредка за гимнастика. Дневно прави по 1000 придвижвания за всички типове спорт. Уредите му са към 20 - измежду тях и 16-килограмова пудовка. Големият атракцион обаче е на няколко директни от блока му в Люлин 10. В нещо приблизително сред обрасла поляна и незастроен терен, затворен сред някогашни гаражи и нови кооперации, си е разчертал терен за хвърляния.

С горделивост демонстрира отметките за диск, за гюле. Води към местенцето, на което под едно дръвче си е поставил столче за отмора. Пъргаво скача и вади отдолу под загадка ниша три детайла, от които сглобява още едно копие. Прави къса разгрявка, поглежда дали има хора (нарочно е избрал местоположението да има видимост за безопасност), след това със забележителна сръчност и точност мята уреда на 11 метра. Просто ей по този начин.
И на 70 години скача с главата надолу.

„ Дори с този опит без разгрявка съм по-добър от водещите сили в ранглистата от Франция и Испания. И когато мятам по този начин, постоянно карам моята спътница Мария – учителка по биология и химия, да ми връща уредите. Тя е моето ентусиазъм. На нея обричам триумфите “, смее се Танев. През това време го приветстват неколцината зяпачи. „ За кой вестник ще го пишете, та да си го купим? “, подмята най-нетърпеливата. За тях Танчо е звезда. Нещо като градска легенда, само че за стеснен кръг отдадени. Наясно са със спортния път на полковника и неговото обръщение: „ Искам да покажа на всички, че на тези години може да се спортува, а не да се върви с бастун. “

Заветът на брата

Дядо Танчо спортува от 9-годишен. Като всеки морски малчуган първо се научава да плува, върви с приятелите на пристанище „ Камъните “, че е по-дълбочко, само че не се увлича спортно. Неговата уязвимост е гимнастиката, наследена от по-големия му брат Гочо Тенев. Баткото е един от първите ни балкански първенци, както и предводител на сдружение Юнак в Бургас. Тази служба Танчо ще наследи от брат си Гочо, умрял на фронта по време на Втората война с два ордена за смелост. Другият брат – Станю тренира битка. Всъщност децата във семейството Теневи са общо девет, само че три от тях умират в ранна възраст.

Та Танчо тренира гимнастика към сдружение Юнак в гимнастическия салон на ФД Локомотив в Бургас. Води подготовка с най-изявените ни състезатели. Част е от националния тим. Печели медали. В системата на висшите образователни заведения победи и с шампионска купа по бокс 57 кг.
Постепенно стартира да мултиплицира триумфите се в десетки спортове. През това време приключва ВНВУ „ Васил Левски “ в София. После спортната школа към ЦС на Българските професионални съюзи в столицата със компетентност „ общи спортове “. Служи в Сливен, Звездец, Шумен и Бургас като уредник по физкултурата. После се изявява в щаба на Трета войска в Сливен като шеф на спорта.
Сега Дядо Танчо може и да не дочува, да носи слухов уред, само че си остава с чевръст разум за мемоари и проекти. Откъде извира тази жизнеспособност и неутолима жадност за спортни триумфи в индивида? Доказателствата са на всички места в неговите роднини – братята, трити деца – едното от тях изявена плувкиня – Галя Илиева, състезавала се в бруста с Таня Богомилова. Внуците му от нея - Ева и Светослав са първенци, надлежно в басейна и на таекуен до. Иначе има общо седем внуци и толкоз правнуци.

Баща му оцелява във всички войни през ХХ в.

Челиченият си организъм, непреклонен дух и дългоденствие е наследил от татко си Петко Тенев. Железоколарът, който върти тежък чук, с цел да кове колела за каруци, взе участие във всички националноосвободителни войни на България през ХХ век. Самият Танчо не се плаши от хамалска работа. В ранното си юношество бъхти на най-тежката преса в производството рибни консерви „ Славянка “.

По време на Първата Балканска война татко му Петко е уцелен през раницата при тежък обстрел. Години след събитията рентгеновата фотография демонстрира остатъци от шрапнел, смъкнали се ниско долу в торса.

Танев има десетки ордени като военнослужещ, само че медалите ме са в пъти повече.

През Втората Балканска война на гръцкия фронт Петко се пробва да измъкне противников сандък с патрони. И тогава е прострелян от високо от гръцки боец. Куршумът вади едното му око, чупи челюстта му, избива няколко зъби, излиза под другата скула, раздробявайки ключицата и рамото.

Бащата на първенеца припада в близкия царевичак, където криещ се ром го покрива с шума. На другия ден го влачи на тил 400 метра, с цел да го съобщи на българските позиции

Впоследствие Петко е раняван и в другите войни, с цел да доживее до 90 години без една седмица.