Всички избори в един ден, за да се знае кой с кого е
Българското общество страда от тежка рецесия на представителността. Заради трупащата се незаинтересованост и чувството за липса на готови и виновни политици, подготвени да проведат нужните промени, с цел да изведат страната на пътя на националния разцвет, доста хора у нас се отхвърлят от правото си да гласоподават. Това пък подвига тежестта на следения избор, което прави невъзможна смяната, за която другояче всички упорстват.
След изборите под индиго на 4 април и 11 юли България навлезе в най-тежката рецесия на легитимността в новата си история. Едва 2,5 млн. души гласоподаваха за партиите, които влязоха в 46-ото Народно заседание. На фона на 6 668 540 имащи право на глас това значи представителност в Народното събрание под 38%. Още по-малко хора ще стоят зад очертаващия се кабинет на малцинството, който се проектира с мандата на " ИТН ". Реално бъдещият министър председател ще има зад себе си поддръжката на по-малко от 10% от българите с право на глас.
Отсега е ясно, че новата водеща партия мъчно ще откри нужния за сполучливо ръководство баланс сред успеваемост и легитимност. Това допуска нерешителен и
къс живот на бъдещия кабинет
и нови парламентарни избори най-късно следващата година. Няма обаче никаква гаранция, че и след идващия избор ще се стигне до устойчиво болшинство. Още по-мътни ще станат българските политически води наесен, когато ще се проведат изборите за президент. В момента Румен Радев стои покрай новите партии, родени предишното лято по време на митингите, на които президентът се трансформира във флагман. В същото време Радев не демонстрира да е скъсал дефинитивно пъпната шнур с Българска социалистическа партия, която бе в основата на инициативния комитет, издигнал кандидатурата му през 2016 година. За неустойчивата българска народна власт може би е добре, че главният любимец за президентския пост е надпартиен. Какво обаче би се случило, в случай че претендент на новата съпротива - в лицето на ГЕРБ-СДС - победи Радев наесен? Това ще значи ново яростно опълчване сред институциите и още хора на улицата.
По света не е извънредно обособените управляващи да са доминирани от представители на разнообразни политически сили. Там обаче политиците, въпреки да се ненавиждат, нормално стигат до разговор в името на общия интерес. У нас и старите, и новите играчи не престават неистово да горят мостове, вместо да ги градят, което слага под въпрос успеваемостта на институциите. Това утежнява бизнес средата, сковава стопанската система и прави неефективни институциите. Проблемът се задълбочава от честата и внезапна промяна на политическите настроения, от което следва още по-голям дисбаланс в политическото посланичество.
Пловдив е образец за цялостен разнобой сред настоящите политически настроения и състава на локалната власт
Макар парламентарните и локалните избори да са прекомерно разнообразни, огромните промени на национално равнище нормално се мултиплицират на локално. Наскоро на кметските избори в Благоевград подкрепеният от Има Такъв Народ претендент завоюва, без партията на Слави Трифонов да има построена конструкция там или пък шоуменът да е направил най-малко един концерт в Пиринско.
В Пловдив локалната власт е тотално доминирана от ГЕРБ. През октомври 2019 година партията на Борисов завоюва безапелационно, като за пръв път има по едно и също време градоначалник, шестима районни кметове и най-голямата група от 17 съветници в 51-членния локален парламент. Днес политическите настроения в града са напълно разнообразни. При локални избори в този момент не е ясно какво ще успее да вземе ГЕРБ, до каква степен ще се срине Българска социалистическа партия, ще ги има ли въобще патриотите и осиротелия откъм водачи „ Съюз за Пловдив”. В същото време е ясно, че " Демократична България " ще вземе повече спрямо 2019-а, а " ИТН " и " Изправи се! Ние идваме " изобщо не са показани в локалната власт, тъй като не ги е имало през 2019-а. Със сигурност минимум 20 места в Общинския съвет няма да бъдат предпазени от днешните им държатели и ще отидат на пазара, в случай че локалните избори са през днешния ден.
Новата политическа действителност обаче ще може да се осъществя чак през 2023 година
В същото време Здравко Димитров ще е следващият пловдивски кмет, на който ще се наложи да ръководи града в политическо опълчване с централната изпълнителна власт, което постоянно е водило до проблеми.
Има ли излаз от този капан?
Да и той е подсказан преди време от холандския политолог Давид ван Рейбрук. Заедно с доста други проблеми, които слага пред бъдещето на представителната народна власт, той предлага едно просто хапче против нейната неефективност - всички избори, планувани в конституцията, да се организират в един ден. Това по натурален метод ще ускори мажоритарния детайл, тъй като президентът да вземем за пример ще може изцяло законно да прелее част от своя рейтинг към припозната от него политическа мощ и ще помогне за положителното ѝ показване и на президентския, и на локалния избор. Силните кметски кандидатури пък ще поддържат листите на съответната партия за общински съветници и народни представители. В същия ден може да се организира и вотът за основен прокурор, в случай че се реши той да бъде избиран директно.
Подобна смяна може да отговори и на настроенията за повече пълномощия на президента, за каквито от ден на ден хора в България у нас упорстват. И това може да стане с една нова процедура - при оставка или избор на съмнение на държавното управление и неспособност на настоящия парламент да излъчи ново, до края на мандата на Народното събрание да ръководи длъжностен кабинет, назначен от президента. Така партиите, които преобладават в изпълнителната и законодателната власт, ще бъдат доста по-отговорни, тъй като ще знаят, че в случай че не се оправят, ще изгубят част от пълномощията си.
Естествено, за всички сходни промени е нужен ремонт на конституцията, която - въпреки да е определяна като добра от доста български адвокати и парламентаристи - наподобява е изиграла своята историческа роля. Ако не я възобновим, чувството, че нашите представители във властта не ни съставляват, ще се задълбочава. А това води до още незаинтересованост и заплаха следващата дребна група интересчии да овладеят цялата страна.
След изборите под индиго на 4 април и 11 юли България навлезе в най-тежката рецесия на легитимността в новата си история. Едва 2,5 млн. души гласоподаваха за партиите, които влязоха в 46-ото Народно заседание. На фона на 6 668 540 имащи право на глас това значи представителност в Народното събрание под 38%. Още по-малко хора ще стоят зад очертаващия се кабинет на малцинството, който се проектира с мандата на " ИТН ". Реално бъдещият министър председател ще има зад себе си поддръжката на по-малко от 10% от българите с право на глас.
Отсега е ясно, че новата водеща партия мъчно ще откри нужния за сполучливо ръководство баланс сред успеваемост и легитимност. Това допуска нерешителен и
къс живот на бъдещия кабинет
и нови парламентарни избори най-късно следващата година. Няма обаче никаква гаранция, че и след идващия избор ще се стигне до устойчиво болшинство. Още по-мътни ще станат българските политически води наесен, когато ще се проведат изборите за президент. В момента Румен Радев стои покрай новите партии, родени предишното лято по време на митингите, на които президентът се трансформира във флагман. В същото време Радев не демонстрира да е скъсал дефинитивно пъпната шнур с Българска социалистическа партия, която бе в основата на инициативния комитет, издигнал кандидатурата му през 2016 година. За неустойчивата българска народна власт може би е добре, че главният любимец за президентския пост е надпартиен. Какво обаче би се случило, в случай че претендент на новата съпротива - в лицето на ГЕРБ-СДС - победи Радев наесен? Това ще значи ново яростно опълчване сред институциите и още хора на улицата.
По света не е извънредно обособените управляващи да са доминирани от представители на разнообразни политически сили. Там обаче политиците, въпреки да се ненавиждат, нормално стигат до разговор в името на общия интерес. У нас и старите, и новите играчи не престават неистово да горят мостове, вместо да ги градят, което слага под въпрос успеваемостта на институциите. Това утежнява бизнес средата, сковава стопанската система и прави неефективни институциите. Проблемът се задълбочава от честата и внезапна промяна на политическите настроения, от което следва още по-голям дисбаланс в политическото посланичество.
Пловдив е образец за цялостен разнобой сред настоящите политически настроения и състава на локалната власт
Макар парламентарните и локалните избори да са прекомерно разнообразни, огромните промени на национално равнище нормално се мултиплицират на локално. Наскоро на кметските избори в Благоевград подкрепеният от Има Такъв Народ претендент завоюва, без партията на Слави Трифонов да има построена конструкция там или пък шоуменът да е направил най-малко един концерт в Пиринско.
В Пловдив локалната власт е тотално доминирана от ГЕРБ. През октомври 2019 година партията на Борисов завоюва безапелационно, като за пръв път има по едно и също време градоначалник, шестима районни кметове и най-голямата група от 17 съветници в 51-членния локален парламент. Днес политическите настроения в града са напълно разнообразни. При локални избори в този момент не е ясно какво ще успее да вземе ГЕРБ, до каква степен ще се срине Българска социалистическа партия, ще ги има ли въобще патриотите и осиротелия откъм водачи „ Съюз за Пловдив”. В същото време е ясно, че " Демократична България " ще вземе повече спрямо 2019-а, а " ИТН " и " Изправи се! Ние идваме " изобщо не са показани в локалната власт, тъй като не ги е имало през 2019-а. Със сигурност минимум 20 места в Общинския съвет няма да бъдат предпазени от днешните им държатели и ще отидат на пазара, в случай че локалните избори са през днешния ден.
Новата политическа действителност обаче ще може да се осъществя чак през 2023 година
В същото време Здравко Димитров ще е следващият пловдивски кмет, на който ще се наложи да ръководи града в политическо опълчване с централната изпълнителна власт, което постоянно е водило до проблеми.
Има ли излаз от този капан?
Да и той е подсказан преди време от холандския политолог Давид ван Рейбрук. Заедно с доста други проблеми, които слага пред бъдещето на представителната народна власт, той предлага едно просто хапче против нейната неефективност - всички избори, планувани в конституцията, да се организират в един ден. Това по натурален метод ще ускори мажоритарния детайл, тъй като президентът да вземем за пример ще може изцяло законно да прелее част от своя рейтинг към припозната от него политическа мощ и ще помогне за положителното ѝ показване и на президентския, и на локалния избор. Силните кметски кандидатури пък ще поддържат листите на съответната партия за общински съветници и народни представители. В същия ден може да се организира и вотът за основен прокурор, в случай че се реши той да бъде избиран директно.
Подобна смяна може да отговори и на настроенията за повече пълномощия на президента, за каквито от ден на ден хора в България у нас упорстват. И това може да стане с една нова процедура - при оставка или избор на съмнение на държавното управление и неспособност на настоящия парламент да излъчи ново, до края на мандата на Народното събрание да ръководи длъжностен кабинет, назначен от президента. Така партиите, които преобладават в изпълнителната и законодателната власт, ще бъдат доста по-отговорни, тъй като ще знаят, че в случай че не се оправят, ще изгубят част от пълномощията си.
Естествено, за всички сходни промени е нужен ремонт на конституцията, която - въпреки да е определяна като добра от доста български адвокати и парламентаристи - наподобява е изиграла своята историческа роля. Ако не я възобновим, чувството, че нашите представители във властта не ни съставляват, ще се задълбочава. А това води до още незаинтересованост и заплаха следващата дребна група интересчии да овладеят цялата страна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ