Българското общество не е готово да посрещне предизвикателствата на силно

Българското общество не е готово да посрещне провокациите на мощно земетресение. Липсва образование на хората, по този начин както е в Япония, сподели в изявление за Българска телеграфна агенция сеизмологът проф. Емил Ботев от Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките.
По думите му, у нас всяка година се записват приблизително сред 800 и 1200-1300 труса, епицентърът на част от които е отвън територията на страната. Почти напълно това са микроземетресения и не се усещат от хората, уточни Ботев.
Ученият описа, че едни от най-сериозните земетресения, случили се в Европа през предишния век, са станали тъкмо в България. От 1901 до 1928 година, на нашата територия са станали 6 доста мощни трусове, провокирали доста опустошения и жертви. Надеждата на учените е, че скоро такива мощни катаклизми не се чакат, защото приблизително статистическата повтаряемост на разрушителните земетресения с магнитут над 7 за територията на цялата ни страна е към 250 години.
Повод за диалога с проф. Ботев станаха негативи на фотографа Онорио Марколеско, съхранявани в Регионалния исторически музей във Варна, които изобразяват свличания и разломи на земни маси в региона на Велико Търново. Той е роден в Тулча, само че придружавайки войските на военачалник Гурко като боен фотограф през 1877 година, се открива в Габрово. След Освобождението Марколеско се мести във Велико Търново, където става хроникьор на първото Велико национално заседание. Приятел на Карел Шкорпил, член на Варненското археологическо сдружение. От началото на 20 век се преселва във Варна, където умира през 1918 г.