Дебатът за мястото на религията в училище: Българското образование ще остане светско
" Българското обучение е светско и ще остане такова, както е във всички други европейски страни, в които се учи религията. Но би трябвало да дадем на децата си познания и умения, посредством които да опознаят личното си минало и еднаквост, и да развият критериите си за положително и зло. Ние не предлагаме наложителен час по вяра, това ще бъде доста повече час по етично образование, час по положително ". Такава поръчка даде при откриването на полемиката, отдадена на проучването на, която се организира в четвъртък в НДК, просветният министър Красимир Вълчев.
Час по добро
Според министъра на образованието българската просветителна система е срамежлива в своята възпитателна функционалност. Идеята на Министерството на образованието и науката (МОН) е да ускори тази функционалност посредством " недогматична стратегия по " Добродетели и религии ", основаваща се на плуралистичен метод ".
" Разбира се, че в тази стратегия ще има детайли на вяра, само че има детайли на вяра и момента в образователните стратегии. Няма по какъв начин да няма, тъй като цялата българска и европейска цивилизация е артикул на християнското завещание. Децата ни учат за Зевс и извличат поучения от старогръцките митове и легенди, за какво да не могат да го вършат и за Иисус посредством библейските разкази ", сподели просветният министър и попита дали би трябвало да се лишим от опцията посредством религията да възпитаваме децата на универсални полезности и добродетели.
По думите му всеки родител ще има право да избере дали детето му да учи по стратегия с или без детайли на конфесионално обучение.
Вълчев съобщи, че до 8 май просветното ведомство ще разгласява концепцията на различната стратегия (тази, която не включва детайли на конфесиално образование) и призна, че МОН не е предложило задоволително информация за за нея.
" Целта не е да индоктринираме "
В полемиката се включи и българският патриарх Даниил, който уточни позитивните резултати от съдействието сред страна и черква в българската история.
Той обърна внимание на ролята на църквата за ограмотяването и съхранението на самосъзнанието на българския народ по времето на османското господство.
Даниил посочи и " войстващия атеизъм " по времето на комунизма и разказа годините след 1944 година като " време на безбожна идеология и основа на огромен гнет и причина за човешки жертви ".
Според патриарха макар ограничението на публичната активност на църквата през комунизма, тя e единствената институция, която разрешава независимост на мисълта, а убежденията в противоречие с ръководството " са изказвани свободно в манастирите ". Той добави, че през 90-те години е имало " заплашителен ерес ", инспириран от политически сили в Българската православна черква.
" Българската страна има моралното обвързване да образова децата. Време е да върне православното религиозно обучение на подобаващото му място в българското учебно заведение. Източното православие е част от конституционната еднаквост на Република България ", съобщи духовникът.
Според Даниил проучването на православие ще научи децата да ценят мира, свободата и зачитането на свободната воля и човешката персона, както и на жертвоготовност, съчувствие, съпричастност, грижа за природата, обич към човечеството и грижа за човешкия живот.
" Целта на въвеждането на предмета " Православие " не е да индоктринира – да образува религиозно схващане, а преподаване на познания и опция за способен избор ", съобщи той.
Българският патриах и основният мюфтия също взеха присъединяване в полемиката, Сн. БГНЕС
Религия в учебно заведение – лек против радикализация
Главният мюфтия на България доктор Мустафа Хаджи обърна внимание, че има хора, които убиват в името на религията и пазят правила, които не са съобразени с днешния метод на живот. Затова съгласно него религията би трябвало да влезе в българските учебни заведения и да бъде обяснено на децата, че " религията не желае да бъдем нападателни, а да се обичаме ".
По думите му религията се употребява за користни цели, само че хората, които са радикализирани, не са били възпитавани в религиозни полезности в държавните учебни заведения, а в интернет.
" Преподаването на вяра в учебно заведение ще защищити цялото общество от опити да бъдат насаждани тълкувания за религията, които са непознати на българските мюсюлмани ", сподели Хаджи.
Той съобщи, че, в случай че преподават хора, които не са религиозни и го вършат само с финансов претекст, се рискува да бъдат нанесени повече вреди, в сравнение с изгоди.
Нравствен вакуум
Към последователите на концепцията на МОН да включи религиозното обучение в постоянната образователна стратегия се причисли и проф. Андрей Чобанов – ръководител на просветителната комисия към Министерския съвет.
Според него учебното заведение ще би трябвало до някаква степен да компенсира добродетелите, които не са усвоени вкъщи:
" Въвеждането на подобен предмет ще способства доста деца да намерят пътят към религията и християнските добродетели и ще ускори интереса към нея. Важно е децата да научат, че Великден не е единствено шарени яйца и козунак. Важно е да се знае от кое място идват тези обичаи ", добави той.
Според конституционният арбитър Атанас Семов и институцията, която съставлява образованието, е стратегически народен приоритет.
" В този ред на мисли показвам безапелационна поддръжка към концепцията на МОН и ясната воля да докара начинанието до сполучлив край ", съобщи той.
Възпитание – да, образуване на религиозно схващане - не
Според сондаж на социологическа организация " Мяра " родителите на възпитаници в тази възраст са били по-резервирани към концепцията да се учи вяра в учебно заведение. Това стана ясно от изявлението на социолога Първан Симеонов.
Социологическата организация прави ново проучване по тематиката, резултатите от което към момента не са оповестени, съгласно първичните данни от него ножицата се затваря и в случай че в началото концепцията среща утвърждението на близо 60% от участниците, в този момент, до момента в който публичния спор е в ход, картината е друга.
" Когато питаме за ислям имаме отрицание, когато приказваме за един общ предмет, обвързван с добродетели– тогава сякаш имаме публично утвърждение ", твърди социолога.
Според Симеонов обществото е резервирано към концепцията да учениците да се разделят на такива, които учат православие, и такива, които учат ислям.
" Това което обществото би приело на този стадий е един междинен път, който да учи на добродетели. Ако става дума за образование – това ще бъде разбрано, в случай че става въпрос за индоктриниране, или образуване на религиозно схващане – това няма да бъде разбрано ", акцентира той.
Кои са добродетелите на МОН?
Депутатът от " Продължаваме промяната - Демократична България " Елисавета Белобрадова, която член на парламентарната просветителна комисия, попитала МОН кои са добродетелите, които счита да заложи в програмата.
" Изчерпателния лист " на МОН включва: почтеност и правдивост, почитание към разликите на хората, съпричастност и състрадание, приемливост и диалогичност и отговорност към себе си другите.
Според патриарха усърдие, великодушие, родолюбие, самопожертвование, обич, любознание, храброст, състрадание, които са обичайни български добродетели, в действителност са християнски добродетели. Някои от тях обаче не участват в листата, направен от ведомството.
" На мен извънредно доста ми липсват добродетели съществени за българското общество като усърдие – явно МОН не го припознава, независимост и родолюбие. Няма по какъв начин ни е да възпитаваме деца, които не правят оценка персоналната си независимост и свободата на своята татковина, която би трябвало да обезпечи отбрана на техните права ", акцентира Белобрадова.
Според нея е ключово по какъв начин тези добродетели ще стигнат до децата.
" Ако фамилията не изповядва добродетелите на МОН, в случай че учителите не са образец дружно с родителите за следването на тези добродетели Как ще научим децата? Само на хартия и без образци? Децата би трябвало да запълнят неналичието на добродетели в обществото. Тази задача не можем да си сложим, без в тази смяна интензивно да бъдат включени родители и учители ", уточни Белобрадова.
Николай Денков и Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ показаха своите терзания от концепциите на МОН, Сн. БГНЕС
Проблемите
Бившият министър-председател и някогашен образован министър проф. Николай Денков акцентира, че има положително съдействие сред църквата и страната. По думите му религията се учи, както като избираем предмет, а страната от години.
" Важно е обаче и да погледнем разновидността, който е препоръчан, и да обърнем внимание на проблемите ", сподели Денков.
Според него ще има проблем с преподаването на новия предмет в смесените региони, които са характерни за България:
" Опитвам се да си показва по какъв начин в регионите на Шумен, Разград, Силистра и Кърджали, в които учениците ще би трябвало да учат този предмет, ще бъдат разграничени. В една неподходяща среда, това би могло да докара до доста по-тежко разделяне, от това, което в в този момент се усеща на моменти се усеща ", сподели той.
Вторият въпрос, който Денков повдигна е по какъв начин визиите от Стария завет за възникването на света ще бъдат съчетани с научните пояснения и достижения, изключително при най-малките възпитаници.
" Може да се окаже, че част от учениците ще се плъзнат потова, което доста елементарно се изяснява, вместо това, което всъщност отразява действителността ", посочи той и добави, че може да има проблем и с представянето на еволюцията на публичните връзки.
" Имаме и конфликти както вътре в самите религии, по този начин и сред обособените религии. С развиването на философията и етиката се търсят общите човешки полезности, които да обединят хората, в това число тези, които изповядват разнообразни религии, и да не пораждат спорове ", изясни Денков.
Той изрази обезпокоени и с логистичното осъществяване на плануванаъа стратегия. Според него мащабите на измененията са огромни и има риск положителното желание да има несъответстващо осъществяване.
На форума се разискват другите гледни точки по тематиката. В него се включват над 100 участници включително, българският патриарх Данаил, основният мюфтия Мустафа Хаджи, народни представители, политолози, цивилен организации, учители, родители и деятели.
Час по добро
Според министъра на образованието българската просветителна система е срамежлива в своята възпитателна функционалност. Идеята на Министерството на образованието и науката (МОН) е да ускори тази функционалност посредством " недогматична стратегия по " Добродетели и религии ", основаваща се на плуралистичен метод ".
" Разбира се, че в тази стратегия ще има детайли на вяра, само че има детайли на вяра и момента в образователните стратегии. Няма по какъв начин да няма, тъй като цялата българска и европейска цивилизация е артикул на християнското завещание. Децата ни учат за Зевс и извличат поучения от старогръцките митове и легенди, за какво да не могат да го вършат и за Иисус посредством библейските разкази ", сподели просветният министър и попита дали би трябвало да се лишим от опцията посредством религията да възпитаваме децата на универсални полезности и добродетели.
По думите му всеки родител ще има право да избере дали детето му да учи по стратегия с или без детайли на конфесионално обучение.
Вълчев съобщи, че до 8 май просветното ведомство ще разгласява концепцията на различната стратегия (тази, която не включва детайли на конфесиално образование) и призна, че МОН не е предложило задоволително информация за за нея.
" Целта не е да индоктринираме "
В полемиката се включи и българският патриарх Даниил, който уточни позитивните резултати от съдействието сред страна и черква в българската история.
Той обърна внимание на ролята на църквата за ограмотяването и съхранението на самосъзнанието на българския народ по времето на османското господство.
Даниил посочи и " войстващия атеизъм " по времето на комунизма и разказа годините след 1944 година като " време на безбожна идеология и основа на огромен гнет и причина за човешки жертви ".
Според патриарха макар ограничението на публичната активност на църквата през комунизма, тя e единствената институция, която разрешава независимост на мисълта, а убежденията в противоречие с ръководството " са изказвани свободно в манастирите ". Той добави, че през 90-те години е имало " заплашителен ерес ", инспириран от политически сили в Българската православна черква.
" Българската страна има моралното обвързване да образова децата. Време е да върне православното религиозно обучение на подобаващото му място в българското учебно заведение. Източното православие е част от конституционната еднаквост на Република България ", съобщи духовникът.
Според Даниил проучването на православие ще научи децата да ценят мира, свободата и зачитането на свободната воля и човешката персона, както и на жертвоготовност, съчувствие, съпричастност, грижа за природата, обич към човечеството и грижа за човешкия живот.
" Целта на въвеждането на предмета " Православие " не е да индоктринира – да образува религиозно схващане, а преподаване на познания и опция за способен избор ", съобщи той.
Българският патриах и основният мюфтия също взеха присъединяване в полемиката, Сн. БГНЕС
Религия в учебно заведение – лек против радикализация
Главният мюфтия на България доктор Мустафа Хаджи обърна внимание, че има хора, които убиват в името на религията и пазят правила, които не са съобразени с днешния метод на живот. Затова съгласно него религията би трябвало да влезе в българските учебни заведения и да бъде обяснено на децата, че " религията не желае да бъдем нападателни, а да се обичаме ".
По думите му религията се употребява за користни цели, само че хората, които са радикализирани, не са били възпитавани в религиозни полезности в държавните учебни заведения, а в интернет.
" Преподаването на вяра в учебно заведение ще защищити цялото общество от опити да бъдат насаждани тълкувания за религията, които са непознати на българските мюсюлмани ", сподели Хаджи.
Той съобщи, че, в случай че преподават хора, които не са религиозни и го вършат само с финансов претекст, се рискува да бъдат нанесени повече вреди, в сравнение с изгоди.
Нравствен вакуум
Към последователите на концепцията на МОН да включи религиозното обучение в постоянната образователна стратегия се причисли и проф. Андрей Чобанов – ръководител на просветителната комисия към Министерския съвет.
Според него учебното заведение ще би трябвало до някаква степен да компенсира добродетелите, които не са усвоени вкъщи:
" Въвеждането на подобен предмет ще способства доста деца да намерят пътят към религията и християнските добродетели и ще ускори интереса към нея. Важно е децата да научат, че Великден не е единствено шарени яйца и козунак. Важно е да се знае от кое място идват тези обичаи ", добави той.
Според конституционният арбитър Атанас Семов и институцията, която съставлява образованието, е стратегически народен приоритет.
" В този ред на мисли показвам безапелационна поддръжка към концепцията на МОН и ясната воля да докара начинанието до сполучлив край ", съобщи той.
Възпитание – да, образуване на религиозно схващане - не
Според сондаж на социологическа организация " Мяра " родителите на възпитаници в тази възраст са били по-резервирани към концепцията да се учи вяра в учебно заведение. Това стана ясно от изявлението на социолога Първан Симеонов.
Социологическата организация прави ново проучване по тематиката, резултатите от което към момента не са оповестени, съгласно първичните данни от него ножицата се затваря и в случай че в началото концепцията среща утвърждението на близо 60% от участниците, в този момент, до момента в който публичния спор е в ход, картината е друга.
" Когато питаме за ислям имаме отрицание, когато приказваме за един общ предмет, обвързван с добродетели– тогава сякаш имаме публично утвърждение ", твърди социолога.
Според Симеонов обществото е резервирано към концепцията да учениците да се разделят на такива, които учат православие, и такива, които учат ислям.
" Това което обществото би приело на този стадий е един междинен път, който да учи на добродетели. Ако става дума за образование – това ще бъде разбрано, в случай че става въпрос за индоктриниране, или образуване на религиозно схващане – това няма да бъде разбрано ", акцентира той.
Кои са добродетелите на МОН?
Депутатът от " Продължаваме промяната - Демократична България " Елисавета Белобрадова, която член на парламентарната просветителна комисия, попитала МОН кои са добродетелите, които счита да заложи в програмата.
" Изчерпателния лист " на МОН включва: почтеност и правдивост, почитание към разликите на хората, съпричастност и състрадание, приемливост и диалогичност и отговорност към себе си другите.
Според патриарха усърдие, великодушие, родолюбие, самопожертвование, обич, любознание, храброст, състрадание, които са обичайни български добродетели, в действителност са християнски добродетели. Някои от тях обаче не участват в листата, направен от ведомството.
" На мен извънредно доста ми липсват добродетели съществени за българското общество като усърдие – явно МОН не го припознава, независимост и родолюбие. Няма по какъв начин ни е да възпитаваме деца, които не правят оценка персоналната си независимост и свободата на своята татковина, която би трябвало да обезпечи отбрана на техните права ", акцентира Белобрадова.
Според нея е ключово по какъв начин тези добродетели ще стигнат до децата.
" Ако фамилията не изповядва добродетелите на МОН, в случай че учителите не са образец дружно с родителите за следването на тези добродетели Как ще научим децата? Само на хартия и без образци? Децата би трябвало да запълнят неналичието на добродетели в обществото. Тази задача не можем да си сложим, без в тази смяна интензивно да бъдат включени родители и учители ", уточни Белобрадова.
Николай Денков и Елисавета Белобрадова от ПП-ДБ показаха своите терзания от концепциите на МОН, Сн. БГНЕС
Проблемите
Бившият министър-председател и някогашен образован министър проф. Николай Денков акцентира, че има положително съдействие сред църквата и страната. По думите му религията се учи, както като избираем предмет, а страната от години.
" Важно е обаче и да погледнем разновидността, който е препоръчан, и да обърнем внимание на проблемите ", сподели Денков.
Според него ще има проблем с преподаването на новия предмет в смесените региони, които са характерни за България:
" Опитвам се да си показва по какъв начин в регионите на Шумен, Разград, Силистра и Кърджали, в които учениците ще би трябвало да учат този предмет, ще бъдат разграничени. В една неподходяща среда, това би могло да докара до доста по-тежко разделяне, от това, което в в този момент се усеща на моменти се усеща ", сподели той.
Вторият въпрос, който Денков повдигна е по какъв начин визиите от Стария завет за възникването на света ще бъдат съчетани с научните пояснения и достижения, изключително при най-малките възпитаници.
" Може да се окаже, че част от учениците ще се плъзнат потова, което доста елементарно се изяснява, вместо това, което всъщност отразява действителността ", посочи той и добави, че може да има проблем и с представянето на еволюцията на публичните връзки.
" Имаме и конфликти както вътре в самите религии, по този начин и сред обособените религии. С развиването на философията и етиката се търсят общите човешки полезности, които да обединят хората, в това число тези, които изповядват разнообразни религии, и да не пораждат спорове ", изясни Денков.
Той изрази обезпокоени и с логистичното осъществяване на плануванаъа стратегия. Според него мащабите на измененията са огромни и има риск положителното желание да има несъответстващо осъществяване.
На форума се разискват другите гледни точки по тематиката. В него се включват над 100 участници включително, българският патриарх Данаил, основният мюфтия Мустафа Хаджи, народни представители, политолози, цивилен организации, учители, родители и деятели.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ