Българското кисело мляко в Китай е … сладко. Китайците искат

Българското кисело мляко в Китай е … сладко. Китайците желаят да си сътрудничат с България в областта на туризма, където търсят контакти и желаят да възстановят връзките, прекратени от коронавирус пандемията.

Това съобщи в изявление за БГНЕС писателката и журналистка Таня Глухчева, авторка на книгата „ 4 месеца и 22 часа “, в която споделя за своето странствуване в Китай.

С нея беседваме за Поднебесната империя отвън стандартите и политиката, познават ли ни китайците и с какво ни свързват, кои са най-често допусканите неточности от чужденците, които посещават страната.

Таня Глухчева показа, че китайците свързват страната ни с розите и киселото мляко, само че доста от тях знаят, че България е втората страна в света, която признава Китайската национална република като страна. Тя е имала любопитно прекарване, когато за пръв път пробва нашето кисело мляко, което дефинира като българското кисело с „ китайски характерности “. „ То беше сладко и изобщо не отговаряше на името си. За китайците то е десерт и по тази причина са му предали по-сладък усет “, описа авторката на „ 4 месеца и 22 часа “.

Противно на наложилата се визия за китайците като леден народ, те са доста сърдечни и гостоприемни. „ Китайците са широкоскроен народ и желаят тяхната страна да се отвори още повече към света и чакат светът да се отвори към Китай. По тази причина натъртват на проучването на непознати езици. Ако до неотдавна са наблягали доста на съветския, който се приказва от доста хора, в този момент натъртват на британския, испанския и немския “, съобщи Тана Глухчева.

Тя се е почувствала горда, научавайки, че единствено в Пекин има няколко университета, където се учи българска лингвистика. Журналистката се среща с китайски студенти, които учат български. „ Когато се поинтересувах за какво точно български, част от тях се изчервиха и признаха, че по тази причина им е стигнал бала, само че други дадоха отговор тъй като е нещо екзотично и друго. Те желаят да опознаят културата ни, която е друга от китайската и изобщо не съжаляват за избора си. Нито един от тях не се е отказал да следва българистика. Всички са се потопили в нашия свят “, описа Таня.

Между София и Пекин има съглашения и китайските българисти посещават родината ни за един учебен срок или цяла година. „ Практикуват езика и когато се върнат в Китай и споделят: да, това, което учим е правилно или това се е трансформирало. Те са в крайник с времето. Знаят даже кой е Азис, само че избират българска национална музика “, съобщи журналистката.

Според нея сферата, в която можем да си сътрудничим добре с Китай и където от тяхна страна се търсят контакти, е туризмът. Преди коронавирус пандемията е имало доста китайци, които са посещавали нашата страна – Черноморието, София и Долината на розите. След пандемията обаче билетите доста са поскъпнали и връзките би трябвало да се възвръщат.

„ Това, което не ми хареса е, че китайците желаят да ни пакетират с Румъния. Смятам, че у нас те могат да видят доста по-красиви неща, в сравнение с в Румъния “, показа Таня и призна, че се е почувствала малко националистка, само че в положителния смисъл на думата.

Много постоянно визията за Китай е, че там въздухът е замърсен. „ В Китай оставих животът да ме изненада и взех решение да не се преценявам с всевъзможни стандарти, които сме чували у нас. Първото нещо, което видях, когато кацнах на летището в Пекин, беше кристално синьото небе и слънце. Това не беше изключение. По-скоро мръсният въздух беше изключение. За целия мой престой от 4 месеца и 22 часа най-вече една седмица да се е събрало да има замърсен въздух “, сподели Таня.

Другото нещо, което й е направило усещане, е чистотата в Пекин. „ Обикновено столичните градове са най-мръсните. Там непрестанно има хора, които минават и чистят. В парковете за всяка градинка дава отговор човек, като по този метод са понижили и безработицата. Ако в някоя градинка има сухо цвете, незабавно го отстраняват и го заменят с ново “, описа писателката.

Също по този начин в магазините, където се продават плодове и зеленчуци, китайците в никакъв случай не оставят нещо, което да е загнило. „ За тях е симптом на пренебрежение и позор да дойдат клиенти и нещата да не са подредени и да не са в порядъчен тип “, изясни Таня.

А когато се срещнем с китаец би трябвало да знаем, че не е признато да се ръкуваме, тъй като ръката е нещо мръсно, с което се пипат най-различни неща. В Китай също по този начин, в случай че ви се допие, ще ви поднесат чаша гореща вода. „ Когато за пръв път ми сервираха, аз изчаках няколко минути, тъй като допусках, че ще ми предложат чай или пакетче разтворимо кафе, само че това не се случи. Когато това продължи и през идващите дни, попитах и те ми дадоха отговор, че за тях най-важното нещо е горещата вода, тъй като е добра за храносмилателната система “, сподели Таня.

В Китай имат своите обичаи при поднасянето на чая. Така да вземем за пример, в случай че чашката има ръкохватка, тази ръкохватка не би трябвало да сочи към индивида, който ще пие, към врата или към прозорец, а би трябвало да бъде в неутрално състояние. „ Другото е, че в никакъв случай чаят не се налива догоре, а доникъде на чашката. Ако се сипе каквато и да било течност до горе, това значи привършване на връзките с дадения човек. С чаша напълнена доникъде гостът се подканва да желае още, да остане по-дълго и диалогът за продължи “, изясни Таня.

Най-красивите места, които тя е посетила в Поднебесната, са остров Саня – „ китайските Хаваи “, където се е почувствала специфична, тъй като е съвпаднало с нейния рожден ден. Страхотно усещане й е направил и град Нинбо, където е имало ревю с българско присъединяване. „ Когато видях щанда с баница, това беше най-прекрасният ден в живота ми “, смее се Таня. Не може да пропусне и визитата си в Ченду фамозен със своите панди. „ Там научих доста неща за тези мечета, в това число за какво не ги къпят и че нямат нищо общо с тези сладки плюшени играчки, които купуваме “, добави тя.

„ За Китай може да се приказва доста повече от 4 месеца и 22 часа, само че това, което бих поискала на всеки българин е да има опцията да посети тази страна и самичък да се увери в нейната магия – да се качи на Великата китайска стена, да види Забранения град, да се допре до колкото се може повече неща “, насърчи Таня Глухчева. /БГНЕС