Българите - чужденци за 6 месеца. И обратното
Българското европредседателство е късмет – за гостите на България да вършат като българските си домакини, и за българите - да се създадат на чужденци за шест месеца. Какво ли ще се получи, пита Татяна Ваксберг.
В Рим прави като римляните, посъветвали Св. Августин, който не знаел дали почивният ден да е в събота - както било признато в Милано, или в неделя - както правели в Рим.
Ако всички упътвания от предишното са универсално използвани чак до през днешния ден, и в случай че всички чужденци в действителност се стремят да живеят като локалните, значи над София е надвиснала огромна заплаха – да посрещне хиляди гости, въодушевени от небостъргачите в полите на Витоша и приготвили по 20 лв. за катаджията при всяко прекосяване на алено. Само няколко дни за адаптация и всекидневието на един европейски служител би добило съразмерен тип: заран, в която политическите вести се научават от някой вестник на Пеевски, и вечер, в която те се преповтарят в добра компания. За шест месеца председателство възможният чужденец към този момент и самичък би твърдял, че строителството на АЕЦ Белене е наложително изискване за отпадане на мониторинга върху българското правораздаване.
Добрата вест
Но има и добра вест – тя е в това, че античните завещания биха могли да се ползват и по-гъвкаво. Ето по какъв начин:
Много хора настояват, че от януари до юни 2018 София напряко ще управлява Европейския съюз, а други оспорват това изказване като провинциално, погрешно, необразовано и прочие. Но за какво не помолим тази втора група на спорещите просто да помълчи? И да остави голямата част от българите да имат вяра, че за шест месеца ще командват най-красивата и най-богатата чужбина на света? Така би се оформил минималният късмет не чужденците да вършат като българите, а българите да се създадат на чужденци. Пък даже и единствено за шест месеца. Това доста би усложнило нормалното всекидневие, само че по тази причина пък би придало на самите българи привилегирования статут на външна мощ, могъща – в визиите им – поради едничкия факт на нейната географска раздалеченост от безнадеждните Балкани.
Българите - чужденци за 6 месеца
В ролята на чужденци, българите биха се лишили от някои безспорни преимущества, които вършат живота в страната толкоз удобен, че чак да стартира да наподобява на свободен. Вече не би могло да се разчита на добра заплата против подправена тапия за висше обучение. Нито пък да се присвои бизнес, да се препише книга, да се открадне милион от държавния бюджет, маскиран като банкрутирала банка.
Уви, статутът на чужденец включва загуба на свободното време и трансформирането му в митинги против всяка неправда, разработване на различни оферти, с които да се оспорят несъответствуващите решения, сливане в групи със сходни цели, гонене на цели, които усъвършенстват живота на общността, а освен личния – все неща, които изключват съсипването на Черноморието и планините, вдишването на токсичен въздух, преследването на професионалния щемпел и насърчаването на неграмотността.
И в случай че тази роля се удържи за шест месеца, то кой знае - може би набраната инерция ще стигне и за по-дълъг живот “като в чужбина”. Чак до такава степен, че едно немислимо държавно управление просто да не може да бъде понесено.
В Рим прави като римляните, посъветвали Св. Августин, който не знаел дали почивният ден да е в събота - както било признато в Милано, или в неделя - както правели в Рим.
Ако всички упътвания от предишното са универсално използвани чак до през днешния ден, и в случай че всички чужденци в действителност се стремят да живеят като локалните, значи над София е надвиснала огромна заплаха – да посрещне хиляди гости, въодушевени от небостъргачите в полите на Витоша и приготвили по 20 лв. за катаджията при всяко прекосяване на алено. Само няколко дни за адаптация и всекидневието на един европейски служител би добило съразмерен тип: заран, в която политическите вести се научават от някой вестник на Пеевски, и вечер, в която те се преповтарят в добра компания. За шест месеца председателство възможният чужденец към този момент и самичък би твърдял, че строителството на АЕЦ Белене е наложително изискване за отпадане на мониторинга върху българското правораздаване.
Добрата вест
Но има и добра вест – тя е в това, че античните завещания биха могли да се ползват и по-гъвкаво. Ето по какъв начин:
Много хора настояват, че от януари до юни 2018 София напряко ще управлява Европейския съюз, а други оспорват това изказване като провинциално, погрешно, необразовано и прочие. Но за какво не помолим тази втора група на спорещите просто да помълчи? И да остави голямата част от българите да имат вяра, че за шест месеца ще командват най-красивата и най-богатата чужбина на света? Така би се оформил минималният късмет не чужденците да вършат като българите, а българите да се създадат на чужденци. Пък даже и единствено за шест месеца. Това доста би усложнило нормалното всекидневие, само че по тази причина пък би придало на самите българи привилегирования статут на външна мощ, могъща – в визиите им – поради едничкия факт на нейната географска раздалеченост от безнадеждните Балкани.
Българите - чужденци за 6 месеца
В ролята на чужденци, българите биха се лишили от някои безспорни преимущества, които вършат живота в страната толкоз удобен, че чак да стартира да наподобява на свободен. Вече не би могло да се разчита на добра заплата против подправена тапия за висше обучение. Нито пък да се присвои бизнес, да се препише книга, да се открадне милион от държавния бюджет, маскиран като банкрутирала банка.
Уви, статутът на чужденец включва загуба на свободното време и трансформирането му в митинги против всяка неправда, разработване на различни оферти, с които да се оспорят несъответствуващите решения, сливане в групи със сходни цели, гонене на цели, които усъвършенстват живота на общността, а освен личния – все неща, които изключват съсипването на Черноморието и планините, вдишването на токсичен въздух, преследването на професионалния щемпел и насърчаването на неграмотността.
И в случай че тази роля се удържи за шест месеца, то кой знае - може би набраната инерция ще стигне и за по-дълъг живот “като в чужбина”. Чак до такава степен, че едно немислимо държавно управление просто да не може да бъде понесено.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ