И в земеделието сме твърдо на дъното в Европейския съюз
Българският аграрни служащ е измежду най-бедните в Европа. Единствено в македонското селско стопанство заплатите са по-ниски. Затова да не се чудим, че българските плодове и зеленчуци са ъгъл, внасят ни ги от цяла Европа. В същото време се оказва, че междинната заплата в земеделието у нас към този момент изпреварва приходите в ресторантьорството и строителството, само че отново мъчно се намират чиновници.
Фермери обмислят да се откажат от отглеждането на животни, защото не могат да си намерят служащи. По данни на КНСБ междинната заплата в земеделския бранш у нас е 419 евро. Най-богати са земеделците в Словения, където междинните заплати гонят 1400 евро.
Сравнително високото възнаграждение в бранша на фона на българските приходи идва най-много поради заплатите на висококвалифицираните фрагменти. Механизатор в огромно стопанство може да взима и 2 хиляди лв. заплата.
Семейство Илчеви отглеждат над 70 крави. От две години не могат да намерят служащи. Давали по 20 лв. дневно, излиза наяве от репортаж на Би Ти Ви. Миришело им, доста им била работата, лятото слънцето им пече, не искат”, сподели Радка Илчева.
Кандидати няма и поради тежките условия, и поради ниското възнаграждение, настояват служащите. Коста Иванов, който години наред е гледал крави в прилежащото село, е без платени осигуровки, а надницата му отивала за храна.
Според синдикатите нискоквалифицираните фрагменти в бранша рядко имат каквито и да било контракти.
„ Над 35% са в сивата стопанска система. След като държим служащите на минимална заплата, те естествено търсят друга възможност”, сподели Светла Василева от КНСБ.
Икономисти пресмятат, че продуктивността в българските ферми е три пъти по-ниска от тази в Евросъюза. Логично, това важи и за приходите.
„ Нашето селско стопанство има потребност от големи вложения, тогава ще дойдат по-високите заплати. Ако от единица повърхност в България се вадят 2 тона, а в Западна Европа – 6, явно имаме проблем”, разяснява икономистът Николай Вълканов.
Фермери обмислят да се откажат от отглеждането на животни, защото не могат да си намерят служащи. По данни на КНСБ междинната заплата в земеделския бранш у нас е 419 евро. Най-богати са земеделците в Словения, където междинните заплати гонят 1400 евро.
Сравнително високото възнаграждение в бранша на фона на българските приходи идва най-много поради заплатите на висококвалифицираните фрагменти. Механизатор в огромно стопанство може да взима и 2 хиляди лв. заплата.
Семейство Илчеви отглеждат над 70 крави. От две години не могат да намерят служащи. Давали по 20 лв. дневно, излиза наяве от репортаж на Би Ти Ви. Миришело им, доста им била работата, лятото слънцето им пече, не искат”, сподели Радка Илчева.
Кандидати няма и поради тежките условия, и поради ниското възнаграждение, настояват служащите. Коста Иванов, който години наред е гледал крави в прилежащото село, е без платени осигуровки, а надницата му отивала за храна.
Според синдикатите нискоквалифицираните фрагменти в бранша рядко имат каквито и да било контракти.
„ Над 35% са в сивата стопанска система. След като държим служащите на минимална заплата, те естествено търсят друга възможност”, сподели Светла Василева от КНСБ.
Икономисти пресмятат, че продуктивността в българските ферми е три пъти по-ниска от тази в Евросъюза. Логично, това важи и за приходите.
„ Нашето селско стопанство има потребност от големи вложения, тогава ще дойдат по-високите заплати. Ако от единица повърхност в България се вадят 2 тона, а в Западна Европа – 6, явно имаме проблем”, разяснява икономистът Николай Вълканов.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ