Българският трюфел покори Европа, а берачите изкарват по 2000 лева

Българският трюфел покори Европа, а берачите изкарват по 2000 лв. дневно. Тазгодишната годишна продукция от трюфели в Родопите е извънредно добра,
а цените към този момент стартират да се повишават.
Българският трюфел се радва на голяма известност на европейския пазар, а събирането му е сред най-добре платените действия у нас. Това показват търговци, които се занимават с изкупуване на гъби. По техни думи, най-опитните
берачи могат да завоюват до 2 000 лв.
дневно, стига да открият необработено находище. Заради студената пролет и неналичието на превалявания в Родопите сега няма диворастящи гъби, което според търговците е довело до сериозен интерес към черния трюфел, предава БНР.
Това лято в Родопите почти липсват гъби –
няма манатарки, нито патешки крайник. Изкупвателните пунктове стоят празни, а хората, които разчитат на събирането на гъби за прехранване, са недоволни.

Берачите, които се занимават с изкупуване на диворастящи гъби от години, не си спомня сходна обстановка. Въпреки това, неналичието на обичайни гъби е провокирала ръст в събирането на черен трюфел.  Търсенето в Европа –
изключително във Франция – е доста.
Брането на трюфели не е за всеки – човек би трябвало да схваща от гъби и да разполага с добре подготвени кучета. Поради тази причина елементарният гъбар мъчно има достъп до този тип гъба. Макар че не се става милионер от събирането на трюфели, доходите могат да бъдат доста положителни, споделя берач през БНР. Той работи с към 15 души, като най-добрият измежду тях изкарва до 2 000 лв. на ден,
в случай че попадне на необрано място.
Българският трюфел се цени високо на европейските пазари.Тазгодишната годишна продукция от трюфели в Родопите е извънредно добра, а цените към този момент стартират да се повишават.  Според берача, България има потенциал да сътвори профилирани гори, инфектирани с трюфели, които да носят дълготрайни изгоди. Такава самодейност е била обсъждана в предишното, само че не се е осъществила. Според него, при създаването на сходни насаждения, те могат да обезпечат прехранване на хората в продължение на 200 години.