Красимир Корсачки: В България не се дава път на млади и амбициозни хора
Българският треньор от академията на Арсенал, Красимир Корсачки, даде извънредно изявление за уеб страницата. Корсачки описа забавната си история, за това по какъв начин е стигнал до позицията на треньор в Англия и по-специално в една от най-титулуваните школи в света – тази на Арсенал.
Корсачки показа, че неналичието на изгледи за развиване в България го е предиздвикала да предприеме емиграцията в Англия, като той заключи и пътя, през който е минал, с цел да стане лицензиран треньор по стандартите на Острова. Самият експерт не изключи опцията един ден още веднъж да работи в България, само че посочи, че ще би трябвало да получи предложение от упорит клуб.
Здравейте, господин Корсачки! През последните 12 месеца живеем в една много необикновена конюнктура. Как се отрази това на Вашия живот?
Отрази се от позиция на това, че би трябвало да се съобразяваме с другата динамичност. Докато треньорството не беше към момента под карантина бях ангажиран всеки ден с тренировки. Пълното прекъсване на физическата активност се отразява на човек. Доста от нещата, въпреки всичко, минаха онлайн. В университета в Лондон ни образоваха по какъв начин да използваме онлайн методите за нашите тренировки. Използваме това и в Арсенал, където всяка седмица има наложително по една среща на треньорите, с цел да обсъдим развиването и задачите пред академията.
Опитвах се да се възползвам оптимално от предоставеното време и онлайн опциите, с цел да си слага нови цели, да се развия във връзка с видео-анализа. По този метод успявах да реализира нужното личностно развиване през тези месеци.
Ще има ли продължително отблясъци ситуацията върху развиването на младите играчи?
В Англия, да вземем за пример, карантината се съблюдава много по-строго, тъй че децата съвсем нямаха опция да организират каквито и да било тренировки. Не сме били в сходна обстановка досега, тъй че е мъчно да предскажем какъв ще е дълготрайният резултат. Може би децата в професионалните клубове само не са в цялостна степен наранени, защото те не престават да имат тренировки, които обаче са в онлайн формат. Набляга се повече на техническите характерности. Смятам, че най-големият резултат ще е в психически аспект, тъй като децата са затворени и отделени от приятелите си. За сметка на това, считам, че те ще са гладни, откакто се върнат към тренировки, да се показват още по-добре. Времето ще покаже дали резултатът ще е повече положителен или отрицателен.
В България считам, че резултатите не бяха толкоз мощно изразени, тъй като интервалът на изолираност не беше толкоз огромен. Децата не упражняваха през зимната пауза, само че това са не повече от 2 месеца. Мисля, че физически тази конюнктура не се е отразила в чак такава степен на играчите. Бях в България преди няколко дни и гледах мачове от Елитните младежки групи. Не мисля, че имаше намаляване в качеството на срещите.
Историята Ви е в действителност вдъхновяваща за много млади треньори в България. Разкажете ни малко за това по какъв начин всичко стартира?
Ще се върна по-назад, преди да отпътува в Англия. Играех постоянно, всяка неделя, мачове от Аматьорската футболна лига и бях капитан на своя тим. Понякога излизах и започвах да управлявам тима в профил и това ми се стори забавно. Сметнах, че това е положително начинание за бъдещето ми, защото не можеш да играеш интензивно футбол до 60-70-годишна възраст. Хареса ми процесът да повеждам тима и взех решение да аплайвам за треньорски лиценз. Тук пристигна и първата спънка, откакто ми споделиха, че би трябвало да се обадя след 1 година, а чак след още една ще схвана дали съм признат. Дадох си сметка, че не си коства това очакване и не видях бъдещето си обвързвано с България, защото не се дава път на младите и амбициозни хора. Затова с жена ми заминахме за Англия.
След като се приспособих към живота тук, започнах да играя в неделните лиги и взех решение да запиша треньорски курс. В Англия има в началото две равнища, които са доста лесни и включват базови умения – организация и осъществяване на подготовка. Първоначално термините не ми бяха ясни, защото британският ми не беше на толкоз положително равнище, само че с практическата част нямах проблеми, защото имах опит в това отношение. Преминах първо равнище и записах второ равнище, като по това време към този момент водех аматьорски тим до 9-годишна възраст.
Във второ равнище нещата бяха по-сериозни, защото към този момент задачата не беше единствено да си подредиш тренировката, само че и да постигнеш избрани цели посредством нея. Наблягаше се на разбора и на стила ти като треньор. С британския бях по-добре на оня стадий към този момент, само че имах някои усложнения с рефлектирането върху тренировките, тъй като не бях чувал част от профилираните футболни термини. В следствие ме скъсаха на изпита за второ равнище, само че един от лекторите акцентира, че е обикновено да се вършат неточности и че е по-добре да ги направя на по-ранен стадий, с цел да не ги дублирам оттова насетне. Това ми се запечата в главата, защото за идващите лицензи към този момент се подготвях надалеч по-добре. Това ме стимулира да не се отхвърлям и да майсторя детайлите.
Нататък записах „ Б “ лиценз и там нямах особени проблеми при изкарването. В този курс се акцентираше върху играта 9 на 9. Направи ми усещане, че преподавателите бяха доста добре готови. Имахме 5-6 треньори, всеки със своя жанр. След като минем курса, в границите на 3-4 дни, то в идващите 3 месеца трябваше да запишем 12 свои тренировки, с цел да покажем, че можем да осъществим заложените цели. Научих много нови тактически термини и се показах добре. От 30 индивида в нашия курс, приключиха единствено 11, измежду които и аз. Голяма част от треньорите бяха от елитни академии – Чарлтън, Кристъл Палас, КПР и т.н, част от които не си взеха лиценза. Това ми даде самонадеяност, че имам опция да се развъртвам и отсега нататък.
Когато пристигна времето за „ А “ лиценз, аз аплайвах освен в Англия, само че и в Шотландия, Ирландия и Северна Ирландия. Причината за това е, че напливат е огромен за този лиценз, а местата са лимитирани, тъй че не ми се чакаха още 2-3 години, с цел да го изкарам в Англия. Дойде положителната новина, че ме одобриха да аплайвам в Ирландия. Интересно ми беше да отида в страната, с цел да видя другият нрав на играчите и разликите в провеждането на тренировките. Базата на Ирландия не беше толкоз огромна спрямо тази в Англия.
Започнах да си приказвам с преодавателите, с цел да направя съпоставяне с България във връзка с благоприятни условия за развиване и заплати. За хората там беше нещо като задача да развиват младите футболисти, тъй като заплатите в действителност не са огромни. Бюджетът на футболната асоциация е в пъти по-малък от този даже на България и отдадеността на тези хора ме впечатли, защото множеството имаха и странична работа.
Нямах проблеми с вземането и на този лиценз. В известна степен това се дължеше и на манталитета на локалните ирландски играчи, защото тематиката на тренировката ми беше залагане на клопки за преса, а тамошните играчи обичат да пресират и да играят нападателно.
Били сте част от реномирани футболни академии и клубове като Уест Хем, Чарлтън, а понастоящем и Арсенал. Какви са разликите с българската реалност?
Основната разлика е в базата, като ще стартира от Чарлтън. Има три категории в Англия по повод въз основата. Чарлтън бяха в категория 3 по това време. Тогава имаха план, с цел да покачат категорията си, който към този момент е изпълнен, като бяха издигнати спомагателни стадиони. Проблемът сега е, че нямат съблекални за юношеските си обединения. Всяка неделя играят по няколко възрастови групи мачове, тъй че това си е проблем. Организацията обаче е на високо ниво, макар че бюджетът не е толкоз огромен. Всички работят с готовност и много от хората там работят в клуба от 15-20 години. Целта на клуба е да се построяват играчи за първия тим, както и да ги продават. Виден образец за това е Адемола Лукман, който беше взет на 16 години и го продадоха за 10 милиона на Евертън.
В Уест Хем организационно нещата бяха на по-високо равнище. Аз започнах като скаут там и получих информация по отношение на това какви качества би трябвало да имат играчите, които следим. Имаше условия за другите възрастови групи. Имаше досиета, които бяха направени за всеки състезател и трябваше да следим представянията на играчите по време на мачовете по отношение на тези досиета. Когато се подписва с състезател в Уест Хем, което се случва на 9-годишна възраст, се прави директория за това по какъв начин играчите би трябвало да се развиват година по година, с цел да стигнат до първия тим.
В Арсенал размерите бяха напълно разнообразни. Базата е като комплекс, формиран от най-различни терени, изкуствени и естествени. На втория етаж има стол, където играчите се хранят. В Арсенал също мъжкият тим тренира настрана от юношите. Там още веднъж се натъртва на детайлите, разбора на децата от най-ранна възраст и слагането на цели. Постоянно се набиваше в главите на играчите кое би трябвало да се усъвършенства в играта им.
Шеф на школата е не какъв да е, ами международен първенец и легенда на Арсенал – Пер Мертезакер. Доколко вижданията му за развиването на школата са заимствани от методите на Арсен Венгер и на немската футболна методика?
Мертезакер наследи огромна част от методиката на Венгер. Последната година беше като временен интервал, тъй като той имаше и отговорности към първия тим. Сега към този момент той е главно ангажиран с развиването на академията. Той участва на една от срещите ни по време на карантината заявявайки, че желае да се концентрираме към основаването на повече футболисти за първия тим, сходно на Букайо Сака и Емил Смит-Роу. Има и нов лозунг – „ Силни млади топчии “. Така желае той да сплоти всички футболисти в школата, с цел да бъдат моделирани по отношение на няколко избрани характерности.
Една от тези характерности гласи „ добър екипен състезател “. Другата е „ сполучлив дрибльор “. Идеята е играчът да е бърз на скорост, да има набор от финтове и придвижвания, да му е прилепена топката за крайници. Третата и съществена характерност е шампионският нрав, който е най-труден за създаване предвид на особеното обществено състояние на играчите. Последната характерност включва ирачите да са жадни за познания. Тези характерности би трябвало да са заложени в подготвителния развой, с цел да може футболистите да израстват съгласно заложения модел на академията.
Англия се утвърди през последните 5-10 години като един от водещите производители на класни гении в международен мащаб, откакто в техния футбол имаше много сериозна рецесия при започване на века. Кое докара то тази внезапна смяна в работата на академиите?
Този въпрос е много сложен. Едно от главните неща е, че професионалните тимове получават несъмнено субсидиране от футболната лига, съгласно категорията, в която попада клубът. В категория 1, сумата е към 700 хиляди на годишна основа. Идеята е, че постоянно има една финансова непоклатимост, тъй че там не са наранени от актуалната икономическа неустановеност, да вземем за пример.
На второ място, основна роля играе построяването и образованието на треньорите. Футболният съюз сътвори проект за развиване на футболистите, който е много дълъг и всеки клуб би трябвало да се придържа към този проект, като естествено някои аспекти може да бъдат променяни. Футболната асоциация провежда и много курсове за образование на треньори, с цел да бъдат оптимално готови експертите. В последните месеци се провеждат и разнообразни уебинари с някогашни футболисти, в които се дискутира по какъв начин да се работи с играчи от всяка една позиция по терена, самостоятелно. Всеки може да се записва и да изкарва тези курсове, огромна част от които са безвъзмездни.
Не на последно място, задграничните експерти изиграха сериозна роля в подобрението на методите на Острова. Те внесоха разнообразни визии, да вземем за пример треньорите като Пеп Гуардиола и други Последните години се залага повече на владеене на топката спрямо предходния по-директен жанр. Доста академии възприеха този модел.
Имало ли е моменти, в които сте се чудели дали да се отказвате от футболното занятие?
Имал съм неприятни моменти. Когато загубиш няколко мача и нещата не се получават е много мъчно. Случва се на всеки, нямам подозрения в това. Когато върнеш хладния си взор върху нещата обаче осъзнаваш, че си стигнал до несъмнено равнище. Да, нещата в никакъв случай не са лесни, само че би трябвало да вярваш в качествата си. Не постоянно това, което искаш, се случва сега, в който го искаш. Случва се, когато му е времето.
Вече имате дълголетен стаж в Англия и се катерите по стъпалата на пирамидата. Голямата цел мениджърско място във Висшата лига ли е?
Да, постоянно съм си поставял високи цели, които не са невъзможни. Въпрос е на работа и задоволително време, тъй като пътят е дълъг. Трябва да набереш задоволително опит и нужните контакти, с цел да прогресираш напред. Да се занимавам с мъжки футбол е измежду задачите ми. В миг съм управител на един полупрофесионален тим и натрупвам опит всеки ден, с цел да се приготвя за предизвикването в професионалния футбол. Знам, че тази опция ще пристигна един ден и желая да се възползвам от нея.
Виждате ли усъвършенстване в работата на родните школи през последните години? Доста задгранични треньори изнесоха образования у нас напоследък..
Едно от нещата, които ми вършат усещане е, че се гледа преди всичко успеха в мача, а не толкоз дали футболистите се развиват. Положително е, че има доста нови клубове, които желаят да се развиват, да вземем за пример „ Национал “. Хубаво е, че има конкуренция, само че към момента най-хубавите футболисти отиват в огромните школи, поради фактора авторитет и добро име.
През последните години започваме да виждаме много юноши, които излязоха в чужбина, което значи, че в някаква степен академиите ни работят и построяват футболисти. Може би ги построяват до една степен и някъде се губи нишката, с цел да могат да станат част и от първия тим в съответните си клубове. До огромна степен обаче ми наподобява, че се работи за класирания и победи, а не за развиването на играчите. Например, в Англия няма класиране до лигата до 16-годишна възраст, точно за развиването на играчите. Върху това би трябвало да се акцентира в България. Темата с финансирането обаче също е на дневен ред, защото съм чувал за много родни академии, в които се изнемогва.
Доста от родните гении, излизащи в чужбина, не съумяват да се оправят с условията и се връщат скоро по-късно в България. Може ли ранен трансфер зад граница да има и негативен резултат върху кариерата на един играч?
Разбира се, изцяло допустимо е. Да излезеш в чужбина на млада възраст, без да знаеш езика и с малко опит, това е все едно да ти се стовари парен чук на главата. Най-силните характери може да се оправят. Трябва да си перде, с цел да успееш. Клубовете в началото вършат какво могат за развиването на играчите, защото са вложени средства в тях, само че идва миг, в който самите играчи си дават сметка, че може да изкарват същите пари и в България, бидейки покрай семейство и другари. Ако не са възмъжали и израстнали до избрана степен, то те ще имат компликации.
Това е аспект, върху който би трябвало да бъде работено и в академиите. Тези играчи би трябвало да излизат в дадени моменти в чужбина, на лагери и шампионати за известно време, с цел да успетят какво е възприятието и да се еманципират от родителите си. Това е сходно на ученическите лагери едно време, когато всеки дава отговор за себе си. Често компликациите в чужбина отхвърлят играчите, тъй като не виждат смисъл в това.
Бихте ли се върнали в миналото, с цел да работите и в нашата татковина?
Мислил съм за тази опция, несъмнено. Харесвам България, това е родината ми. За да се върна обаче желая да получа оферта, която да е от упорит клуб, който желае да се развива и да има добър план. Трябва да се даде и време за плана, защото постоянно търпението у нас не е срещано. За мен България не е затворена страница. Имам много контакти там, изключително измежду по-младото потомство треньори, които желаят да се развиват. Вижда се, че имаме играчи на положително равнище и има накъде да се развиват.
Бихте ли посъветвали Ваши млади сътрудници да последват образеца Ви и да заминат зад граница?
Мисля, че времето, в което живеем, ни дава много благоприятни условия. Човек, който желае да се развива, може да го направи, само че би трябвало да си сложи реалистични цели и да ги следва, тъй като ще има хора, които ще му кажат, че няма по какъв начин да стане. Ако човек е упорит обаче, той постоянно може да се развива, без значение дали като треньор, кондиционен треньор, анализатор, скаут или друго, благоприятни условия има. Живеем в подобен свят, в който информацията е на една ръка разстояние. Нужно е самообладание и религия, с цел да се получат нещата.
Задава се квалификационен цикъл. Смятате ли, че имаме някакви шансове за положително показване, с оглед и на тежката група?
Шансове има. Новият селекционер стартира да залага на млади момчета и това е бъдещето. Ние имаме много футболисти зад граница, само че не биват викани, тъй като не е дотам развито скаутското звено у нас. Имаме много деца на емигранти, които към този момент играят мъжки футбол или упражняват в професионални клубове.
Имаме шансове, само че когато тези играчи стигнат до националния тим, то те би трябвало да се раздават оптимално за родината си. Видя се, че имаме качество в последните мачове, само че от време на време самостоятелните неточности ни костват точките. Имаше моменти, в които играхме сносно, само че не постигнахме резултати. Другото към този момент е обвързвано с създаването на жанр, който ни подхожда на мощните страни, с цел да може всеки да се показа по най-хубавия метод. Оптимист съм и мисля, че националният тим ще се развие в идващите години.
Смяташ ли, че децата на емигранти дават вяра за бъдещето на родната селекция? Един тим на Косово, да вземем за пример, е формиран напълно от сходни емигранти и съвсем стигна до мач за европейско състезание..
Да, на това би трябвало да се акцентира в бъдеще. Въпрос е на организация, с цел да се ревизира кои деца имат право да играят за България, защото се допуска, че част от тези деца към този момент имат двойно или тройно поданство. Ще проследявам с интерес изключителния Конгрес на БФС, с цел да видя дали ще има смяна в управлението и каква политика ще се постанова. Според мен, верният способ е да се вършат контакти с европейските страни, с цел да се викат играчи на лагери и да се следи тяхното развиване.
Една от практиката е да се вика състезател, за който се знае, че е в чужбина и в случай че той не се показа добре, то той не трябва викан още веднъж. Трябва да се работи с повече информация, да има български представители, които да дават отговор за играчите в другите европейски страни, като скаут. Тези представители да имат пълномощията да проучат какъв брой български играчи има в професионалните академии. Така ще може да се наблюдават играчите и тяхното развиване.
И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на година?
Пожелавам си да съм жив и здрав, аз и моето семейство. Втората ми цел е да пробия в мъжкия футбол. Работя старателно върху тази цел и мисля, че с всеки ден се приближавам до нея. Звучи самодоволно, само че считам, че съм близо и чувствам, че когато пристигна моментът ще се възползвам оптимално.
Корсачки показа, че неналичието на изгледи за развиване в България го е предиздвикала да предприеме емиграцията в Англия, като той заключи и пътя, през който е минал, с цел да стане лицензиран треньор по стандартите на Острова. Самият експерт не изключи опцията един ден още веднъж да работи в България, само че посочи, че ще би трябвало да получи предложение от упорит клуб.
Здравейте, господин Корсачки! През последните 12 месеца живеем в една много необикновена конюнктура. Как се отрази това на Вашия живот?
Отрази се от позиция на това, че би трябвало да се съобразяваме с другата динамичност. Докато треньорството не беше към момента под карантина бях ангажиран всеки ден с тренировки. Пълното прекъсване на физическата активност се отразява на човек. Доста от нещата, въпреки всичко, минаха онлайн. В университета в Лондон ни образоваха по какъв начин да използваме онлайн методите за нашите тренировки. Използваме това и в Арсенал, където всяка седмица има наложително по една среща на треньорите, с цел да обсъдим развиването и задачите пред академията.
Опитвах се да се възползвам оптимално от предоставеното време и онлайн опциите, с цел да си слага нови цели, да се развия във връзка с видео-анализа. По този метод успявах да реализира нужното личностно развиване през тези месеци.
Ще има ли продължително отблясъци ситуацията върху развиването на младите играчи?
В Англия, да вземем за пример, карантината се съблюдава много по-строго, тъй че децата съвсем нямаха опция да организират каквито и да било тренировки. Не сме били в сходна обстановка досега, тъй че е мъчно да предскажем какъв ще е дълготрайният резултат. Може би децата в професионалните клубове само не са в цялостна степен наранени, защото те не престават да имат тренировки, които обаче са в онлайн формат. Набляга се повече на техническите характерности. Смятам, че най-големият резултат ще е в психически аспект, тъй като децата са затворени и отделени от приятелите си. За сметка на това, считам, че те ще са гладни, откакто се върнат към тренировки, да се показват още по-добре. Времето ще покаже дали резултатът ще е повече положителен или отрицателен.
В България считам, че резултатите не бяха толкоз мощно изразени, тъй като интервалът на изолираност не беше толкоз огромен. Децата не упражняваха през зимната пауза, само че това са не повече от 2 месеца. Мисля, че физически тази конюнктура не се е отразила в чак такава степен на играчите. Бях в България преди няколко дни и гледах мачове от Елитните младежки групи. Не мисля, че имаше намаляване в качеството на срещите.
Историята Ви е в действителност вдъхновяваща за много млади треньори в България. Разкажете ни малко за това по какъв начин всичко стартира?
Ще се върна по-назад, преди да отпътува в Англия. Играех постоянно, всяка неделя, мачове от Аматьорската футболна лига и бях капитан на своя тим. Понякога излизах и започвах да управлявам тима в профил и това ми се стори забавно. Сметнах, че това е положително начинание за бъдещето ми, защото не можеш да играеш интензивно футбол до 60-70-годишна възраст. Хареса ми процесът да повеждам тима и взех решение да аплайвам за треньорски лиценз. Тук пристигна и първата спънка, откакто ми споделиха, че би трябвало да се обадя след 1 година, а чак след още една ще схвана дали съм признат. Дадох си сметка, че не си коства това очакване и не видях бъдещето си обвързвано с България, защото не се дава път на младите и амбициозни хора. Затова с жена ми заминахме за Англия.
След като се приспособих към живота тук, започнах да играя в неделните лиги и взех решение да запиша треньорски курс. В Англия има в началото две равнища, които са доста лесни и включват базови умения – организация и осъществяване на подготовка. Първоначално термините не ми бяха ясни, защото британският ми не беше на толкоз положително равнище, само че с практическата част нямах проблеми, защото имах опит в това отношение. Преминах първо равнище и записах второ равнище, като по това време към този момент водех аматьорски тим до 9-годишна възраст.
Във второ равнище нещата бяха по-сериозни, защото към този момент задачата не беше единствено да си подредиш тренировката, само че и да постигнеш избрани цели посредством нея. Наблягаше се на разбора и на стила ти като треньор. С британския бях по-добре на оня стадий към този момент, само че имах някои усложнения с рефлектирането върху тренировките, тъй като не бях чувал част от профилираните футболни термини. В следствие ме скъсаха на изпита за второ равнище, само че един от лекторите акцентира, че е обикновено да се вършат неточности и че е по-добре да ги направя на по-ранен стадий, с цел да не ги дублирам оттова насетне. Това ми се запечата в главата, защото за идващите лицензи към този момент се подготвях надалеч по-добре. Това ме стимулира да не се отхвърлям и да майсторя детайлите.
Нататък записах „ Б “ лиценз и там нямах особени проблеми при изкарването. В този курс се акцентираше върху играта 9 на 9. Направи ми усещане, че преподавателите бяха доста добре готови. Имахме 5-6 треньори, всеки със своя жанр. След като минем курса, в границите на 3-4 дни, то в идващите 3 месеца трябваше да запишем 12 свои тренировки, с цел да покажем, че можем да осъществим заложените цели. Научих много нови тактически термини и се показах добре. От 30 индивида в нашия курс, приключиха единствено 11, измежду които и аз. Голяма част от треньорите бяха от елитни академии – Чарлтън, Кристъл Палас, КПР и т.н, част от които не си взеха лиценза. Това ми даде самонадеяност, че имам опция да се развъртвам и отсега нататък.
Когато пристигна времето за „ А “ лиценз, аз аплайвах освен в Англия, само че и в Шотландия, Ирландия и Северна Ирландия. Причината за това е, че напливат е огромен за този лиценз, а местата са лимитирани, тъй че не ми се чакаха още 2-3 години, с цел да го изкарам в Англия. Дойде положителната новина, че ме одобриха да аплайвам в Ирландия. Интересно ми беше да отида в страната, с цел да видя другият нрав на играчите и разликите в провеждането на тренировките. Базата на Ирландия не беше толкоз огромна спрямо тази в Англия.
Започнах да си приказвам с преодавателите, с цел да направя съпоставяне с България във връзка с благоприятни условия за развиване и заплати. За хората там беше нещо като задача да развиват младите футболисти, тъй като заплатите в действителност не са огромни. Бюджетът на футболната асоциация е в пъти по-малък от този даже на България и отдадеността на тези хора ме впечатли, защото множеството имаха и странична работа.
Нямах проблеми с вземането и на този лиценз. В известна степен това се дължеше и на манталитета на локалните ирландски играчи, защото тематиката на тренировката ми беше залагане на клопки за преса, а тамошните играчи обичат да пресират и да играят нападателно.
Били сте част от реномирани футболни академии и клубове като Уест Хем, Чарлтън, а понастоящем и Арсенал. Какви са разликите с българската реалност?
Основната разлика е в базата, като ще стартира от Чарлтън. Има три категории в Англия по повод въз основата. Чарлтън бяха в категория 3 по това време. Тогава имаха план, с цел да покачат категорията си, който към този момент е изпълнен, като бяха издигнати спомагателни стадиони. Проблемът сега е, че нямат съблекални за юношеските си обединения. Всяка неделя играят по няколко възрастови групи мачове, тъй че това си е проблем. Организацията обаче е на високо ниво, макар че бюджетът не е толкоз огромен. Всички работят с готовност и много от хората там работят в клуба от 15-20 години. Целта на клуба е да се построяват играчи за първия тим, както и да ги продават. Виден образец за това е Адемола Лукман, който беше взет на 16 години и го продадоха за 10 милиона на Евертън.
В Уест Хем организационно нещата бяха на по-високо равнище. Аз започнах като скаут там и получих информация по отношение на това какви качества би трябвало да имат играчите, които следим. Имаше условия за другите възрастови групи. Имаше досиета, които бяха направени за всеки състезател и трябваше да следим представянията на играчите по време на мачовете по отношение на тези досиета. Когато се подписва с състезател в Уест Хем, което се случва на 9-годишна възраст, се прави директория за това по какъв начин играчите би трябвало да се развиват година по година, с цел да стигнат до първия тим.
В Арсенал размерите бяха напълно разнообразни. Базата е като комплекс, формиран от най-различни терени, изкуствени и естествени. На втория етаж има стол, където играчите се хранят. В Арсенал също мъжкият тим тренира настрана от юношите. Там още веднъж се натъртва на детайлите, разбора на децата от най-ранна възраст и слагането на цели. Постоянно се набиваше в главите на играчите кое би трябвало да се усъвършенства в играта им.
Шеф на школата е не какъв да е, ами международен първенец и легенда на Арсенал – Пер Мертезакер. Доколко вижданията му за развиването на школата са заимствани от методите на Арсен Венгер и на немската футболна методика?
Мертезакер наследи огромна част от методиката на Венгер. Последната година беше като временен интервал, тъй като той имаше и отговорности към първия тим. Сега към този момент той е главно ангажиран с развиването на академията. Той участва на една от срещите ни по време на карантината заявявайки, че желае да се концентрираме към основаването на повече футболисти за първия тим, сходно на Букайо Сака и Емил Смит-Роу. Има и нов лозунг – „ Силни млади топчии “. Така желае той да сплоти всички футболисти в школата, с цел да бъдат моделирани по отношение на няколко избрани характерности.
Една от тези характерности гласи „ добър екипен състезател “. Другата е „ сполучлив дрибльор “. Идеята е играчът да е бърз на скорост, да има набор от финтове и придвижвания, да му е прилепена топката за крайници. Третата и съществена характерност е шампионският нрав, който е най-труден за създаване предвид на особеното обществено състояние на играчите. Последната характерност включва ирачите да са жадни за познания. Тези характерности би трябвало да са заложени в подготвителния развой, с цел да може футболистите да израстват съгласно заложения модел на академията.
Англия се утвърди през последните 5-10 години като един от водещите производители на класни гении в международен мащаб, откакто в техния футбол имаше много сериозна рецесия при започване на века. Кое докара то тази внезапна смяна в работата на академиите?
Този въпрос е много сложен. Едно от главните неща е, че професионалните тимове получават несъмнено субсидиране от футболната лига, съгласно категорията, в която попада клубът. В категория 1, сумата е към 700 хиляди на годишна основа. Идеята е, че постоянно има една финансова непоклатимост, тъй че там не са наранени от актуалната икономическа неустановеност, да вземем за пример.
На второ място, основна роля играе построяването и образованието на треньорите. Футболният съюз сътвори проект за развиване на футболистите, който е много дълъг и всеки клуб би трябвало да се придържа към този проект, като естествено някои аспекти може да бъдат променяни. Футболната асоциация провежда и много курсове за образование на треньори, с цел да бъдат оптимално готови експертите. В последните месеци се провеждат и разнообразни уебинари с някогашни футболисти, в които се дискутира по какъв начин да се работи с играчи от всяка една позиция по терена, самостоятелно. Всеки може да се записва и да изкарва тези курсове, огромна част от които са безвъзмездни.
Не на последно място, задграничните експерти изиграха сериозна роля в подобрението на методите на Острова. Те внесоха разнообразни визии, да вземем за пример треньорите като Пеп Гуардиола и други Последните години се залага повече на владеене на топката спрямо предходния по-директен жанр. Доста академии възприеха този модел.
Имало ли е моменти, в които сте се чудели дали да се отказвате от футболното занятие?
Имал съм неприятни моменти. Когато загубиш няколко мача и нещата не се получават е много мъчно. Случва се на всеки, нямам подозрения в това. Когато върнеш хладния си взор върху нещата обаче осъзнаваш, че си стигнал до несъмнено равнище. Да, нещата в никакъв случай не са лесни, само че би трябвало да вярваш в качествата си. Не постоянно това, което искаш, се случва сега, в който го искаш. Случва се, когато му е времето.
Вече имате дълголетен стаж в Англия и се катерите по стъпалата на пирамидата. Голямата цел мениджърско място във Висшата лига ли е?
Да, постоянно съм си поставял високи цели, които не са невъзможни. Въпрос е на работа и задоволително време, тъй като пътят е дълъг. Трябва да набереш задоволително опит и нужните контакти, с цел да прогресираш напред. Да се занимавам с мъжки футбол е измежду задачите ми. В миг съм управител на един полупрофесионален тим и натрупвам опит всеки ден, с цел да се приготвя за предизвикването в професионалния футбол. Знам, че тази опция ще пристигна един ден и желая да се възползвам от нея.
Виждате ли усъвършенстване в работата на родните школи през последните години? Доста задгранични треньори изнесоха образования у нас напоследък..
Едно от нещата, които ми вършат усещане е, че се гледа преди всичко успеха в мача, а не толкоз дали футболистите се развиват. Положително е, че има доста нови клубове, които желаят да се развиват, да вземем за пример „ Национал “. Хубаво е, че има конкуренция, само че към момента най-хубавите футболисти отиват в огромните школи, поради фактора авторитет и добро име.
През последните години започваме да виждаме много юноши, които излязоха в чужбина, което значи, че в някаква степен академиите ни работят и построяват футболисти. Може би ги построяват до една степен и някъде се губи нишката, с цел да могат да станат част и от първия тим в съответните си клубове. До огромна степен обаче ми наподобява, че се работи за класирания и победи, а не за развиването на играчите. Например, в Англия няма класиране до лигата до 16-годишна възраст, точно за развиването на играчите. Върху това би трябвало да се акцентира в България. Темата с финансирането обаче също е на дневен ред, защото съм чувал за много родни академии, в които се изнемогва.
Доста от родните гении, излизащи в чужбина, не съумяват да се оправят с условията и се връщат скоро по-късно в България. Може ли ранен трансфер зад граница да има и негативен резултат върху кариерата на един играч?
Разбира се, изцяло допустимо е. Да излезеш в чужбина на млада възраст, без да знаеш езика и с малко опит, това е все едно да ти се стовари парен чук на главата. Най-силните характери може да се оправят. Трябва да си перде, с цел да успееш. Клубовете в началото вършат какво могат за развиването на играчите, защото са вложени средства в тях, само че идва миг, в който самите играчи си дават сметка, че може да изкарват същите пари и в България, бидейки покрай семейство и другари. Ако не са възмъжали и израстнали до избрана степен, то те ще имат компликации.
Това е аспект, върху който би трябвало да бъде работено и в академиите. Тези играчи би трябвало да излизат в дадени моменти в чужбина, на лагери и шампионати за известно време, с цел да успетят какво е възприятието и да се еманципират от родителите си. Това е сходно на ученическите лагери едно време, когато всеки дава отговор за себе си. Често компликациите в чужбина отхвърлят играчите, тъй като не виждат смисъл в това.
Бихте ли се върнали в миналото, с цел да работите и в нашата татковина?
Мислил съм за тази опция, несъмнено. Харесвам България, това е родината ми. За да се върна обаче желая да получа оферта, която да е от упорит клуб, който желае да се развива и да има добър план. Трябва да се даде и време за плана, защото постоянно търпението у нас не е срещано. За мен България не е затворена страница. Имам много контакти там, изключително измежду по-младото потомство треньори, които желаят да се развиват. Вижда се, че имаме играчи на положително равнище и има накъде да се развиват.
Бихте ли посъветвали Ваши млади сътрудници да последват образеца Ви и да заминат зад граница?
Мисля, че времето, в което живеем, ни дава много благоприятни условия. Човек, който желае да се развива, може да го направи, само че би трябвало да си сложи реалистични цели и да ги следва, тъй като ще има хора, които ще му кажат, че няма по какъв начин да стане. Ако човек е упорит обаче, той постоянно може да се развива, без значение дали като треньор, кондиционен треньор, анализатор, скаут или друго, благоприятни условия има. Живеем в подобен свят, в който информацията е на една ръка разстояние. Нужно е самообладание и религия, с цел да се получат нещата.
Задава се квалификационен цикъл. Смятате ли, че имаме някакви шансове за положително показване, с оглед и на тежката група?
Шансове има. Новият селекционер стартира да залага на млади момчета и това е бъдещето. Ние имаме много футболисти зад граница, само че не биват викани, тъй като не е дотам развито скаутското звено у нас. Имаме много деца на емигранти, които към този момент играят мъжки футбол или упражняват в професионални клубове.
Имаме шансове, само че когато тези играчи стигнат до националния тим, то те би трябвало да се раздават оптимално за родината си. Видя се, че имаме качество в последните мачове, само че от време на време самостоятелните неточности ни костват точките. Имаше моменти, в които играхме сносно, само че не постигнахме резултати. Другото към този момент е обвързвано с създаването на жанр, който ни подхожда на мощните страни, с цел да може всеки да се показа по най-хубавия метод. Оптимист съм и мисля, че националният тим ще се развие в идващите години.
Смяташ ли, че децата на емигранти дават вяра за бъдещето на родната селекция? Един тим на Косово, да вземем за пример, е формиран напълно от сходни емигранти и съвсем стигна до мач за европейско състезание..
Да, на това би трябвало да се акцентира в бъдеще. Въпрос е на организация, с цел да се ревизира кои деца имат право да играят за България, защото се допуска, че част от тези деца към този момент имат двойно или тройно поданство. Ще проследявам с интерес изключителния Конгрес на БФС, с цел да видя дали ще има смяна в управлението и каква политика ще се постанова. Според мен, верният способ е да се вършат контакти с европейските страни, с цел да се викат играчи на лагери и да се следи тяхното развиване.
Една от практиката е да се вика състезател, за който се знае, че е в чужбина и в случай че той не се показа добре, то той не трябва викан още веднъж. Трябва да се работи с повече информация, да има български представители, които да дават отговор за играчите в другите европейски страни, като скаут. Тези представители да имат пълномощията да проучат какъв брой български играчи има в професионалните академии. Така ще може да се наблюдават играчите и тяхното развиване.
И за край – какво си пожелавате в персонален и професионален проект до края на година?
Пожелавам си да съм жив и здрав, аз и моето семейство. Втората ми цел е да пробия в мъжкия футбол. Работя старателно върху тази цел и мисля, че с всеки ден се приближавам до нея. Звучи самодоволно, само че считам, че съм близо и чувствам, че когато пристигна моментът ще се възползвам оптимално.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ