Черна статистика! Северозападна България e на първо място по смъртност на пътя в Европа
Българският северозападен район продължава да бъде най-опасният в Европейския съюз по брой жертви на пътя. Това демонстрират данните на статистическата работа на Европейската комисия – Евростат за 2023 година. Според тях най-високите районни равнища на смъртни случаи по пътищата са регистрирани точно в България. Северозападният регион е първи в Европейски Съюз с индикатор от 166 починали на един милион поданици, а прилежащият Северен централен регион също остава в отрицателната ранглиста със 107 починали на милион души.
По поискани настоящи данни от Министерство на вътрешните работи за 2024 година излиза наяве, че 478 души са умряли в резултат на пътни произшествия, а от началото на тази година досега починалите към този момент са 399 души.
В студиото на " Твоят ден " по NOVA NEWS резултатите от изследването разясниха Емил Панчев, ръководител на Съюза на българските автомобилисти и пътният специалист Георги Златев.
Според Златев статистиката демонстрира ясно обрисувана наклонност, която институциите би трябвало да проучват в дълбочина. „ Силата на статистиката, най-малко за мен, е да се следят трендовете. Ако приказваме за данните от 2023 година, нищо не пречи на институциите да продължат този разбор за предходната и за тази година “, сподели той.
И обърна внимание на значим подробност – данните отразяват броя на починалите по отношение на популацията на региона. „ Северозападна България не е един от най-гъсто обитаемоте региони. Там, на една шеста от територията на страната, имаме към 650 хиляди души. И тогава тези 120 починали се разпределят и стават тази стряскаща цифра – 168 на един милион население “, изясни Златев.
По думите му обаче тревожното е друго: „ Тенденцията от 2022 към 2023 година е за увеличение на починалите в тези региони “.
Той уточни и че не може всичко да бъде обяснено единствено с неприятни пътища. „ Ако упрекваме непрекъснато, че пътищата са ни неприятни — ами във Франция, в Хърватия, във всички страни, които са посочени, пътищата са много по-добри от нашите. Значи нещо друго липсва или нещо друго куца, с цел да се стига до такава инцидентност, “ разяснява специалистът.
Емил Панчев също акцентира, че проблемите с инфраструктурата са действителни, само че не са единствената причина. „ Пътищата у нас имат проблеми и водачите го усещат — това е реалност. Няма да намерим водач, който да каже, че пътищата са идеални, в случай че ги съпостави с Европа, “ съобщи той.
Панчев добави, че е значимо да се проучват и демографските особености. „ В Северозападна България популацията е застаряващо. Една трета от жертвите в целия Европейски съюз са по-възрастни жители. Това също въздейства, “ акцентира той.
Според него най-полезната статистика е тази по райони на Пътна полиция, тъй като демонстрира съответните проблематични места.
По думите на Златев „ В България качеството и равнището на образованието на водачите е доста ниско, а толерантността просто е изчезнала “.
И двамата специалисти бяха единомислещи, че подобряването на пътната сигурност у нас изисква по едно и също време внимание към инфраструктурата, контрола, образованието и държанието на водачите.
По поискани настоящи данни от Министерство на вътрешните работи за 2024 година излиза наяве, че 478 души са умряли в резултат на пътни произшествия, а от началото на тази година досега починалите към този момент са 399 души.
В студиото на " Твоят ден " по NOVA NEWS резултатите от изследването разясниха Емил Панчев, ръководител на Съюза на българските автомобилисти и пътният специалист Георги Златев.
Според Златев статистиката демонстрира ясно обрисувана наклонност, която институциите би трябвало да проучват в дълбочина. „ Силата на статистиката, най-малко за мен, е да се следят трендовете. Ако приказваме за данните от 2023 година, нищо не пречи на институциите да продължат този разбор за предходната и за тази година “, сподели той.
И обърна внимание на значим подробност – данните отразяват броя на починалите по отношение на популацията на региона. „ Северозападна България не е един от най-гъсто обитаемоте региони. Там, на една шеста от територията на страната, имаме към 650 хиляди души. И тогава тези 120 починали се разпределят и стават тази стряскаща цифра – 168 на един милион население “, изясни Златев.
По думите му обаче тревожното е друго: „ Тенденцията от 2022 към 2023 година е за увеличение на починалите в тези региони “.
Той уточни и че не може всичко да бъде обяснено единствено с неприятни пътища. „ Ако упрекваме непрекъснато, че пътищата са ни неприятни — ами във Франция, в Хърватия, във всички страни, които са посочени, пътищата са много по-добри от нашите. Значи нещо друго липсва или нещо друго куца, с цел да се стига до такава инцидентност, “ разяснява специалистът.
Емил Панчев също акцентира, че проблемите с инфраструктурата са действителни, само че не са единствената причина. „ Пътищата у нас имат проблеми и водачите го усещат — това е реалност. Няма да намерим водач, който да каже, че пътищата са идеални, в случай че ги съпостави с Европа, “ съобщи той.
Панчев добави, че е значимо да се проучват и демографските особености. „ В Северозападна България популацията е застаряващо. Една трета от жертвите в целия Европейски съюз са по-възрастни жители. Това също въздейства, “ акцентира той.
Според него най-полезната статистика е тази по райони на Пътна полиция, тъй като демонстрира съответните проблематични места.
По думите на Златев „ В България качеството и равнището на образованието на водачите е доста ниско, а толерантността просто е изчезнала “.
И двамата специалисти бяха единомислещи, че подобряването на пътната сигурност у нас изисква по едно и също време внимание към инфраструктурата, контрола, образованието и държанието на водачите.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ