Заради Русия: Поне два проблема за Борисов
Българският министър председател Бойко Борисов обича да балансира и до момента това постоянно му помагаше. Но около усилването на антизападната агитация той с огромна възможност ще се сблъска с най-малко два казуса. Коментар от Иван Бедров:
В центъра на София се веят съветски флагове и георгиевски лентички. Безсмъртни полкове, портрети на Сталин, нощни вълци, сърпове и чукове показват по улиците, публично подпомагани от Кремъл. Заместник-председатели на Народното събрание “грейват” на фотоси я от окупирания Крим, я от военния церемониал за 9 май в Москва. Представители на две парламентарни партии стигат до физически конфликт поради спор кой е по-верен на Русия. Всичко това се случва в миг, когато държавното управление в Москва организира дезинформационна акция против Европейския съюз и НАТО, към които България принадлежи. А тук не наподобява някой да вижда нещо неправилно.
ГЕРБ господства към този момент 10 години прозападното политическо пространство, одобрявано в България и за дясно. А Бойко Борисов си подсигури изборните триумфи с помощта на своята обвързаност към ролята на балансьор, който владее центъра. Досега това беше задоволително, с цел да се счита, че България върви релативно устойчиво по евроатлантическия път. Просто центърът изглеждаше като част от прозападния консенсус. Доскоро признаците на болестта “Троянски кон” бяха нещо маргинално, през днешния ден обаче те към този момент напредват към средата на сцената. И в случай че Борисов продължи да упорства да е балансьор, скоро може да възникне въпросът: кой тогава ще държи европейската посока на България?
Доскоро беше по този начин
Тази обстановка е нова. Допреди година и половина Волен Сидеров беше скандалният отшелник, който призоваваше за излизане от Европейски Съюз и НАТО. Победата на Румен Радев провокира терзания - и в България, и в чужбина, че новият президент ще работи за отпадане на европейските наказания против съветски публични лица, виновни за противозаконното анексиране на Крим. На този декор ГЕРБ постоянно са държали да са европейската партия - и от това печелеха. Борисов показва другарство с Ангела Меркел, а България постоянно е била част от консенсуса на съдружниците в Европейски Съюз и в НАТО. Балансирането на Борисов бе повече в думите - ще поддържа с гласа си продължаването на глобите против Кремъл, само че ще спомене пред медиите какъв брой са неприятни. Ще бъде част от позицията на Европа по мигрантската рецесия, само че ще повтори известното обвиняване към Запада, че той си е отговорен и за войните, и за бежанците.
Това държание носеше триумфи на ГЕРБ и по вътрешни тематики. Балансирането сред другите играчи от статуквото, с цел да “не се клати лодката”, е част от политическия жанр на Борисов. Ще заприказва за промени, само че няма да отиде прекомерно надалеч, с цел да не рискува стабилността на държавното управление. Веднъж ще признае, че има сериозен проблем с правораздаването, само че идващия път ще разкритикува европейския мониторинг над напредъка в тази област. И това държание на балансьор фактически му носеше триумфи. Когато единствено няколко месеца след успеха на “червения” президент Румен Радев лидерката на социалистите Корнелия Нинова се оплака какъв брой доста ни била лишила демокрацията, даже и сериозно настроени към ГЕРБ гласоподаватели нямаха никакво съмнение кое е “по-малкото зло”. Балансите бяха явни, само че за голяма част от гласоподавателите Борисов бе прозападният избор. И той реализира поредна изборна победа.
Днес е друго
Днес централната ос, към която балансира ГЕРБ, наподобява изместена на Изток. Президентът Радев се готви да гостува на Владимир Путин - и то не като част от общоевропейско изпитание, а като солова акция. “Атака” към този момент въобще не е самотна в настояването си за овакантяване на НАТО и Европейски Съюз - най-малката парламентарна група “Воля” внезапно също се втурна в тази посока. Волен Сидеров и зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев гостуваха в анексирания Крим, а Веселин Марешки ни помаха за “День Победы” от Червения площад. Двама зам.-шефове на Народното събрание на страна от Европейски Съюз и НАТО играят играта на Кремъл, а най-голямата ръководеща партия не наподобява даже възмутена. Сидеров даже е публична част от ръководството. Колкото и безапелационни евроатлантически позиции да изрича зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, за всички е ясно, че това е партията на Бойко Борисов. А той великодушно приема провокациите на Сидеров просто като демонстрация на разграничение.
Самият Борисов призна, че е подценил мощта на пропагандата, която подлуди българите във връзка Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка против насилието над дами и домашното принуждение. Кремълските опорни точки за въвеждането на някакъв трети пол нападнаха и други страни, само че тук съумяха да принудят ГЕРБ да отдръпна така наречен Истанбулска спогодба. После пристигна казусът “Скрипал”, когато България не изгони съветски посланик в символ на взаимност с Англия, макар че на равнище Европейски Съюз поддържа общата позиция. За похлупак Волен Сидеров се похвали от Крим, че решението било негова заслуга. И това остана без явен отговор. В същото време Корнелия Нинова и Българска социалистическа партия очевидно завиха в посока носталгия, антизападничество и неограничен популизъм.
Това е политическият пейзаж в Народното събрание. Борисов може да продължи да балансира, само че някой явно е преместил въжето на Изток. А това ще му сътвори най-малко два съществени казуса. Първо, може да разколебае част от гласоподавателите на ГЕРБ, които одобряват себе си за прозападни и десни хора. И второ, ще уголемява политическата ниша от дясно за по-категорична проевропейска съпротива.
Източник: Дойче веле
В центъра на София се веят съветски флагове и георгиевски лентички. Безсмъртни полкове, портрети на Сталин, нощни вълци, сърпове и чукове показват по улиците, публично подпомагани от Кремъл. Заместник-председатели на Народното събрание “грейват” на фотоси я от окупирания Крим, я от военния церемониал за 9 май в Москва. Представители на две парламентарни партии стигат до физически конфликт поради спор кой е по-верен на Русия. Всичко това се случва в миг, когато държавното управление в Москва организира дезинформационна акция против Европейския съюз и НАТО, към които България принадлежи. А тук не наподобява някой да вижда нещо неправилно.
ГЕРБ господства към този момент 10 години прозападното политическо пространство, одобрявано в България и за дясно. А Бойко Борисов си подсигури изборните триумфи с помощта на своята обвързаност към ролята на балансьор, който владее центъра. Досега това беше задоволително, с цел да се счита, че България върви релативно устойчиво по евроатлантическия път. Просто центърът изглеждаше като част от прозападния консенсус. Доскоро признаците на болестта “Троянски кон” бяха нещо маргинално, през днешния ден обаче те към този момент напредват към средата на сцената. И в случай че Борисов продължи да упорства да е балансьор, скоро може да възникне въпросът: кой тогава ще държи европейската посока на България?
Доскоро беше по този начин
Тази обстановка е нова. Допреди година и половина Волен Сидеров беше скандалният отшелник, който призоваваше за излизане от Европейски Съюз и НАТО. Победата на Румен Радев провокира терзания - и в България, и в чужбина, че новият президент ще работи за отпадане на европейските наказания против съветски публични лица, виновни за противозаконното анексиране на Крим. На този декор ГЕРБ постоянно са държали да са европейската партия - и от това печелеха. Борисов показва другарство с Ангела Меркел, а България постоянно е била част от консенсуса на съдружниците в Европейски Съюз и в НАТО. Балансирането на Борисов бе повече в думите - ще поддържа с гласа си продължаването на глобите против Кремъл, само че ще спомене пред медиите какъв брой са неприятни. Ще бъде част от позицията на Европа по мигрантската рецесия, само че ще повтори известното обвиняване към Запада, че той си е отговорен и за войните, и за бежанците.
Това държание носеше триумфи на ГЕРБ и по вътрешни тематики. Балансирането сред другите играчи от статуквото, с цел да “не се клати лодката”, е част от политическия жанр на Борисов. Ще заприказва за промени, само че няма да отиде прекомерно надалеч, с цел да не рискува стабилността на държавното управление. Веднъж ще признае, че има сериозен проблем с правораздаването, само че идващия път ще разкритикува европейския мониторинг над напредъка в тази област. И това държание на балансьор фактически му носеше триумфи. Когато единствено няколко месеца след успеха на “червения” президент Румен Радев лидерката на социалистите Корнелия Нинова се оплака какъв брой доста ни била лишила демокрацията, даже и сериозно настроени към ГЕРБ гласоподаватели нямаха никакво съмнение кое е “по-малкото зло”. Балансите бяха явни, само че за голяма част от гласоподавателите Борисов бе прозападният избор. И той реализира поредна изборна победа.
Днес е друго
Днес централната ос, към която балансира ГЕРБ, наподобява изместена на Изток. Президентът Радев се готви да гостува на Владимир Путин - и то не като част от общоевропейско изпитание, а като солова акция. “Атака” към този момент въобще не е самотна в настояването си за овакантяване на НАТО и Европейски Съюз - най-малката парламентарна група “Воля” внезапно също се втурна в тази посока. Волен Сидеров и зам.-председателят на Народното събрание Явор Нотев гостуваха в анексирания Крим, а Веселин Марешки ни помаха за “День Победы” от Червения площад. Двама зам.-шефове на Народното събрание на страна от Европейски Съюз и НАТО играят играта на Кремъл, а най-голямата ръководеща партия не наподобява даже възмутена. Сидеров даже е публична част от ръководството. Колкото и безапелационни евроатлантически позиции да изрича зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, за всички е ясно, че това е партията на Бойко Борисов. А той великодушно приема провокациите на Сидеров просто като демонстрация на разграничение.
Самият Борисов призна, че е подценил мощта на пропагандата, която подлуди българите във връзка Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка против насилието над дами и домашното принуждение. Кремълските опорни точки за въвеждането на някакъв трети пол нападнаха и други страни, само че тук съумяха да принудят ГЕРБ да отдръпна така наречен Истанбулска спогодба. После пристигна казусът “Скрипал”, когато България не изгони съветски посланик в символ на взаимност с Англия, макар че на равнище Европейски Съюз поддържа общата позиция. За похлупак Волен Сидеров се похвали от Крим, че решението било негова заслуга. И това остана без явен отговор. В същото време Корнелия Нинова и Българска социалистическа партия очевидно завиха в посока носталгия, антизападничество и неограничен популизъм.
Това е политическият пейзаж в Народното събрание. Борисов може да продължи да балансира, само че някой явно е преместил въжето на Изток. А това ще му сътвори най-малко два съществени казуса. Първо, може да разколебае част от гласоподавателите на ГЕРБ, които одобряват себе си за прозападни и десни хора. И второ, ще уголемява политическата ниша от дясно за по-категорична проевропейска съпротива.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ