Усилен внос на кадри у нас: Издаването на визи ще отнема само 3 дни за сезонни работници
Българският пазар на труда е изправен пред остра рецесия за фрагменти, която принуждава работодателите да внасят рекорден брой сезонни служащи от трети страни. В същото време, държавната администрация е принудена незабавно да цифровизира и улесни тромавите процедури по наемане, притисната от действителната опасност от съществени финансови наказания от страна на Европейския съюз.
Прочетете още
Това излиза наяве от нов държавен план за промени в Правилника за използване на Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност.
Глад за фрагменти и взрив на вноса на служащи
Статистиката на Агенцията по заетостта обрисува тревожна картина за дефицита на работна ръка у нас. Сред секторите с най-остър недостиг са строителството, селското стопанство, промишлеността и туризмът (хотелиерство и ресторантьорство). Работодателите в тези сфери образуват към 70% от търсенето на пазара и възнамеряват да наемат над 160 000 души.
За да попълни тези празнини, бизнесът всеобщо прибягва до импорт на фрагменти за краткосрочна сезонна претовареност (до 90 дни). Само за последните 3 години общият брой на сходни регистрации е надхвърлил 75 000. Данните сочат лавинообразен растеж – през 2025 година наетите за до 90 дни чужденци са 19 057, което е съвсем двойно повече по отношение на миналата 2024 година, когато са били 10 403 .
Заплахата от европейски санкции и " ускорена процедура "
Освен от потребностите на бизнеса, незабавните законови промени са подбудени и от ултиматум от Брюксел. Срещу България има открита Наказателна процедура на Европейската комисия поради погрешно въвеждане на директивата за сезонните служащи. Ако страната не предприеме ограничения, е изправена пред риск от неоправдателно решение на Съда на Европейски Съюз и налагане на обилни финансови наказания, които могат да обиден фискалната система на страната.
За да избегне санкциите, страната вкарва " ускорена процедура " за импорт на служащи . Чужденци от трети страни, които към този момент са работили като сезонни служащи в България най-малко един път през последните 5 години, ще получават своята регистрация за претовареност до 90 дни в скъсен период – единствено за 3 работни дни .
Край на хартиената администрация и опашките
Досегашната система е довела Агенцията по заетостта до задъхване. Поради големия размер от хартиени преписки, институцията изпитва неспособност да обработва заявките в период, което директно удря по ползите на работодателите.
Новите промени плануват цялостна цифровизация на процеса . Документите към този момент ще се подават напълно по електронен път – посредством Системата за несъмнено електронно връчване, Портала на електронното ръководство или профилирана Платформа за произвеждане за издаване на позволения за престояване и работа.
Слага се край и на противозаконната процедура администрацията да изисква от чужденците хартиени копия от персоналните им документи (разрешения за пребиваване), което до момента е противоречало на Закона за българските персонални документи. Освен това, процесът се децентрализира – локалните бюра по труда в страната ще получат пълномощия сами да обработват заявките за сезонна работа, вместо всичко да се натрупа в централата в София.
Спасителен пояс за бесарабските българи
Реформата взема решение и различен дълготраен парадокс – компликациите при наемане на чужденци от български генезис (например бесарабски българи), до момента в който те чакат своето позволение за непрекъснато престояване у нас. Досега неналичието на съгласуваност сред институциите е пречела на тези хора да стартират работа незабавно. За интервала 2021-2025 година едвам 890 лица с потвърден български генезис са съумели да записват претовареност по този ред.
Вече Агенцията по заетостта ще ревизира статута им автоматизирано по длъжностен път посредством системата RegiX (свързана с дирекция " Миграция " на МВР), което ще отпуши достъпа на сънародниците ни зад граница до родния трудов пазар.
С тези промени държавното управление се надява с един патрон да удари два заека – да утоли жаждата на бизнеса за работна ръка и да избави бюджета от надвисналите европейски наказания. Остава въпросът какъв брой бързо администрацията ще успее да се приспособява към новата цифрова действителност.
Прочетете още
Това излиза наяве от нов държавен план за промени в Правилника за използване на Закона за трудовата миграция и трудовата подвижност.
Глад за фрагменти и взрив на вноса на служащи
Статистиката на Агенцията по заетостта обрисува тревожна картина за дефицита на работна ръка у нас. Сред секторите с най-остър недостиг са строителството, селското стопанство, промишлеността и туризмът (хотелиерство и ресторантьорство). Работодателите в тези сфери образуват към 70% от търсенето на пазара и възнамеряват да наемат над 160 000 души.
За да попълни тези празнини, бизнесът всеобщо прибягва до импорт на фрагменти за краткосрочна сезонна претовареност (до 90 дни). Само за последните 3 години общият брой на сходни регистрации е надхвърлил 75 000. Данните сочат лавинообразен растеж – през 2025 година наетите за до 90 дни чужденци са 19 057, което е съвсем двойно повече по отношение на миналата 2024 година, когато са били 10 403 .
Заплахата от европейски санкции и " ускорена процедура "
Освен от потребностите на бизнеса, незабавните законови промени са подбудени и от ултиматум от Брюксел. Срещу България има открита Наказателна процедура на Европейската комисия поради погрешно въвеждане на директивата за сезонните служащи. Ако страната не предприеме ограничения, е изправена пред риск от неоправдателно решение на Съда на Европейски Съюз и налагане на обилни финансови наказания, които могат да обиден фискалната система на страната.
За да избегне санкциите, страната вкарва " ускорена процедура " за импорт на служащи . Чужденци от трети страни, които към този момент са работили като сезонни служащи в България най-малко един път през последните 5 години, ще получават своята регистрация за претовареност до 90 дни в скъсен период – единствено за 3 работни дни .
Край на хартиената администрация и опашките
Досегашната система е довела Агенцията по заетостта до задъхване. Поради големия размер от хартиени преписки, институцията изпитва неспособност да обработва заявките в период, което директно удря по ползите на работодателите.
Новите промени плануват цялостна цифровизация на процеса . Документите към този момент ще се подават напълно по електронен път – посредством Системата за несъмнено електронно връчване, Портала на електронното ръководство или профилирана Платформа за произвеждане за издаване на позволения за престояване и работа.
Слага се край и на противозаконната процедура администрацията да изисква от чужденците хартиени копия от персоналните им документи (разрешения за пребиваване), което до момента е противоречало на Закона за българските персонални документи. Освен това, процесът се децентрализира – локалните бюра по труда в страната ще получат пълномощия сами да обработват заявките за сезонна работа, вместо всичко да се натрупа в централата в София.
Спасителен пояс за бесарабските българи
Реформата взема решение и различен дълготраен парадокс – компликациите при наемане на чужденци от български генезис (например бесарабски българи), до момента в който те чакат своето позволение за непрекъснато престояване у нас. Досега неналичието на съгласуваност сред институциите е пречела на тези хора да стартират работа незабавно. За интервала 2021-2025 година едвам 890 лица с потвърден български генезис са съумели да записват претовареност по този ред.
Вече Агенцията по заетостта ще ревизира статута им автоматизирано по длъжностен път посредством системата RegiX (свързана с дирекция " Миграция " на МВР), което ще отпуши достъпа на сънародниците ни зад граница до родния трудов пазар.
С тези промени държавното управление се надява с един патрон да удари два заека – да утоли жаждата на бизнеса за работна ръка и да избави бюджета от надвисналите европейски наказания. Остава въпросът какъв брой бързо администрацията ще успее да се приспособява към новата цифрова действителност.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ