Мисията на патрулния кораб обзор сблъсква екипажа с човешките съдби
Българският патрулен транспортен съд „ Обзор “ се завърна след присъединяване в интервенция „ Посейдон “ на Европейска организация за гранична и брегова защита „ Фронтекс “. Близо два месеца той охранява региона край гръцкия остров Лесбос, където не престават да идват хиляди мигранти. Въпреки че са намалели в пъти, към момента десетки лодки, претрупани с дребни деца, даже бебета, се насочат на рисковано корабоплаване сред Турция и Гърция. Сблъсъкът с човешките ориси бележи тежкото дежурство на екипажа.
Последната избавителна интервенция е на Бъдни вечер – екипажът открива две лодки с близо 120 души на борда, една трета от тях са деца.
„ Много деца имаше, доста възрастни хора, имаше и някои трудноподвижни хора, които мъчно се качват на борда “, споделя щурманът Станислав Дечев.
„ Бебетата са на под един месец . Намирали сме деца в чанти, в сакове – споделя капитанът Александър Бонев. – В подобен случай те се качват на борда, оказва им се помощ. Някои са замръзнали, завиват се с одеяла. Оказва се на някои от тях първа здравна помощ и по най-бързия метод се транспортират до пристанището в Митилини “.
„ Като се открие лодка, времето за реакция е малко, тъй като лодките са гумени, постоянно са претрупани , хората са наблъскани един върху различен “, споделя още той.
„ Гледат ни като опасност първоначално, до момента в който не видят дейностите, които подхващаме, и не изпълним контакт с най-малко един от тях, с цел да им разбираем с каква цел сме при тях “, прибавя пом.-капитанът Радослав Иванов.
По думите на капитана тези хора „ търсят по-добър живот, само че рискът за тях е доста огромен. Те търсят по-добър живот, само че с тази лодка може и да не стигнат до брега “.
„ Капацитетът на една такава общоприета лодка е 15 индивида, имало е групи с 85 индивида... От адреналина, от продължителността на миграцията им, техните нерви ескалират, почват да тъпчат децата “, добавя пом.- капитан Иванов.
Екипажът завършва задачата с възприятие на изпълнен дълг, само че моряците не гледат на себе си като спасители.
„ Да, спасяваш животи, само че това ни е работата. Не усещаме нещо по-различно от това, което вършим тук. Спасителни интервенции сме правили и в наши води “, показва капитан Бонев.
Разделени на Коледа, околните им с неспокойствие ги чакаха да бъдат дружно на новогодишните празници.
„ Хората, които вземат на корабите, не се знае кой от къде е, какъв е, няма по какъв начин да не се притесняваш! “, показва Руслана Бонева – брачната половинка на капитана. -->
Последната избавителна интервенция е на Бъдни вечер – екипажът открива две лодки с близо 120 души на борда, една трета от тях са деца.
„ Много деца имаше, доста възрастни хора, имаше и някои трудноподвижни хора, които мъчно се качват на борда “, споделя щурманът Станислав Дечев.
„ Бебетата са на под един месец . Намирали сме деца в чанти, в сакове – споделя капитанът Александър Бонев. – В подобен случай те се качват на борда, оказва им се помощ. Някои са замръзнали, завиват се с одеяла. Оказва се на някои от тях първа здравна помощ и по най-бързия метод се транспортират до пристанището в Митилини “.
„ Като се открие лодка, времето за реакция е малко, тъй като лодките са гумени, постоянно са претрупани , хората са наблъскани един върху различен “, споделя още той.
„ Гледат ни като опасност първоначално, до момента в който не видят дейностите, които подхващаме, и не изпълним контакт с най-малко един от тях, с цел да им разбираем с каква цел сме при тях “, прибавя пом.-капитанът Радослав Иванов.
По думите на капитана тези хора „ търсят по-добър живот, само че рискът за тях е доста огромен. Те търсят по-добър живот, само че с тази лодка може и да не стигнат до брега “.
„ Капацитетът на една такава общоприета лодка е 15 индивида, имало е групи с 85 индивида... От адреналина, от продължителността на миграцията им, техните нерви ескалират, почват да тъпчат децата “, добавя пом.- капитан Иванов.
Екипажът завършва задачата с възприятие на изпълнен дълг, само че моряците не гледат на себе си като спасители.
„ Да, спасяваш животи, само че това ни е работата. Не усещаме нещо по-различно от това, което вършим тук. Спасителни интервенции сме правили и в наши води “, показва капитан Бонев.
Разделени на Коледа, околните им с неспокойствие ги чакаха да бъдат дружно на новогодишните празници.
„ Хората, които вземат на корабите, не се знае кой от къде е, какъв е, няма по какъв начин да не се притесняваш! “, показва Руслана Бонева – брачната половинка на капитана. -->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ