Българският оръжеен експорт нараства 5.2 пъти в абсолютни стойности за

Българският оръжеен износ нараства 5.2 пъти в безспорни стойности за последните пет години, достигайки 1.22 милиарда евро. Докато през 2013 година той дава отговор за едвам 0.59% от Брутният вътрешен продукт, през 2020 година доближава 2.42%. Оживлението на бранша, насърчено от поредност огромни спорове най-много в Близкия Изток, промени доста социално-икономическата картина в подбалканските региони наоколо до заводите. Това демонстрира разбор на бранша на военната продукция на досегашния народен представител от Карлово от групата на Има Такъв Народ Лъчезар Бакърджиев, който в 46-то Народно събрание дружно със свои сътрудници се зае да изработва стратегия за развиването на Военно-промишления комплекс в подтекста на програмата за развиване на отбранителните качества и въоръжените сили на България.

– Г-н Бакърджиев, по какъв начин оценявате положението на военно-промишления комплекс и трендовете за неговото развиване?

– Българският оръжеен износ нараства 5.2 пъти в безспорни стойности за последните пет години, достигайки 1.22 милиарда евро. Докато през 2013 година той дава отговор за едвам 0.59% от Брутният вътрешен продукт, през 2020 година доближава 2.42%. Оживлението на бранша, насърчено от поредност огромни спорове най-много в Близкия Изток, промени доста социално-икономическата картина в подбалканските региони наоколо до заводите.

Спадът е изключително забележим при сопотския ВМЗ, чиито доходи понижават с две трети. Търговецът “Кинтекс " също отбелязва намаляване. Проблемът е, че военното съоръжение не се търси непрекъснато в такива мащаби, а зависи от съответната обстановка, както и от готовността на страната да разреши локално оръжие да се озове в най-горещите конфликтни точки в света – да вземем за пример Сирия или Йемен – през доставките за Саудитска Арабия. Вече има индикации, че цикълът на напредък е към края си, а от готовността на заводите да се пренасочат към различен вид производства, ще зависи положението освен на стопанската система в Сопот, Карлово и Казанлък.

Бизнесът на оръжейните фабрики като цяло е цикличен и зависи мощно от политическата конюнктура в света – изключително в страните, които са обичайни клиенти на българските производители на специфична продукция. Именно споровете в такива райони преди няколко години извадиха ВМЗ над водата и му дадоха няколко години успокоение и растеж.

Сега обаче цикълът стартира да се обръща. Според източник от бранша от към половин година има индикации за понижаване на поръчките. Този спад се вижда най-много при поръчки, които получават производителите. Тази наклонност се чете и в докладите на държавните военни сдружения. Приходите на ВМЗ внезапно спадат, а облагата се свива 23 пъти. Значително (с над 40%) понижават и разноските, което е сигнал за по-малко работа в завода.

Цикличният темперамент на оръжейния бизнес рискува да сложи икономическото развиване на цели райони според от ескалацията на принуждение в Близкия Изток, вместо да предизвиква заводите (най-големите от които са държавни) да влагат в преход към интеграция във военно-промишления комплекс (ВПК) на страните от НАТО, в това число и интензивно присъединяване в стратегиите за превъоръжаване на БА.

– Каква е вашата ангажираност към военно-промишления бранш?

– Ние бяхме длъжни в българския парламент да потърсим тези отговори за положението и трендовете за развиване на военно-промишления комплекс. Да кажем ясно няколко неща – първо, че следим доста деликатно всичко, което се случва в този бранш.

В пленарна зала беше иницииран спор за развиване на отбранителните качества на страната в сходство с " ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2032 “.

Сами разбирате какъв брой значим е този бранш за българската стопанска система. Съвсем обикновено беше да желаеме да научим, каква е българската позиция и политика на държавното управление за поддръжка на този толкоз значим за страната бранш. Нашето ясно схващане е, че държавното управление би трябвало да стои и поддържа всеки български оръжеен производител в неговите старания да печели контракти с други страни и да изнася продукция създадена в България. Това е високотехнологичен бизнес, това са работни места. Като сложите и техните фамилии, като сложите и директно обвързваните с дейностите става въпрос за значително български жители.

– В рамките на 46-то Народно събрание от Има Такъв Народ имахте питания към министъра на стопанската система за бъдещето на бранша. Припомнете кои са значимите въпроси по отношение на тактиката за развиване на ВПК и съответно на ВМЗ (ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ) в подтекста на капиталовите планове на БА и опциите на европейския защитителен фонд?

– Съществуват редица въпроси, на които би трябвало да се дадат съответни отговори. Някои от тези въпроси са:

- Създадена ли е платформа за съдействие сред Министерството на защитата, Военно-промишления комплекс (бизнеса) в подтекста на опциите предоставяни от ЕФО (Европейски фонд за отбрана);

- Каква е тактиката на ДДК за развиване на ВМЗ и съответно, опазване на работните места и развиване на човешките запаси в подтекста на стратегиите за индустриално сътрудничество;

- Каква е тактиката на ДДК за развиване на ВМЗ в подтекста на опциите предоставяни от стратегиите за индустриално съдействие за превъоръжаване на БА и ЕВРОПЕЙСКИЯТ ФОНД ЗА ОТБРАНА;

- Кое постанова предприятия от Военно-промишления комплекс като " ВМЗ “ ЕАД, " Кинтекс “ ЕАД и " НИТИ “ ЕАД, да не престават да са част от " ДКК “ ЕАД, а не на послушание на Министъра на стопанската система, където обичайно постоянно са били и където доста по-ефективно могат да се осъществят стратегии за индустриално съдействие и кооперирани производства в границите на партньорските организации в границите на Северноатлантическия алианс;

- Държавната консолидационна компания (ДКК) е най-големият клиент на Българска банка за развиване (ББР). Каква е структурата на обезпеченията на отпуснатите заеми. Активи на предприятията от ВПК, употребявани ли са за обезпечения по заеми на ДКК;

- Кои предприятия от състава на ДКК работят на облага и кои на загуба. След изнесената информация за неефективни планове на ДКК и нецелесъобразно консумиране на средства, не се ли явяват предприятията от ВПК донори на средства или обезпечения за сходни проекти;

- ВПК е детайл от сериозната инфраструктура и главен детайл от националната сигурност. Какъв е управническият потенциал на ДКК в този подтекст.

Въпросите кореспондират с ясното схващане, че развиването на ВПК се основава на съдействието сред главните стопански субекти, армията, външнополитическите структури, разследващите организации и висшата държавна администрация като цяло. Най-важното изискване за неговото развиване е единството сред ползите на тези центрове и фактът, че те, в своята общественост, са главните сили определящи и защитаващи националните ползи. ВПК има не просто пасивната роля на евентуален снабдител. Той е център на въздействие, който е в положение да задвижи процеса на преструктуриране на държавните разноски (увеличени разноски за отбрана) и преструктуриране на самата отбранителна система – за генериране на повече " свободен “ запас, който да може да бъде усвоен от българската стопанска система.

Решението следва да обгръща както стратегическите капиталови планове, по този начин и " настоящите връзки “ сред МО и бизнеса. В първия случай фокусът ще е подложен върху въвличането на българския бизнес в доставките, а във втория – в възстановяване на успеваемостта и установяването на транспарантни, взаимноизгодни връзки.

– Какви отговори получихте на заложените въпроси в границите на парламентарния надзор?

– На въпроса, основана ли е платформа за съдействие сред Министерството на защитата, Военно-промишления комплекс (бизнеса) в подтекста на опциите предоставяни от ЕФО (Европейски фонд за отбрана) и тактиката на ДДК за развиване на ВM3 и съответно, опазване на работните места и развиване на човешките запаси в подтекста на стратегиите за индустриално съдействие, се дава отговор, че действа промишлен конгрес, като платформа и механизъм за свободно разискване на въпросите, свързани с построяването на българската отбранителна и софтуерна индустриална база и развиването на българските научни, софтуерни и индустриални качества в поддръжка на националната сигурност и защита. Проблем в съответния случай е неналичието на отговор за резултатите от съществуването на сходен конгрес.

Отделно за Европейският фонд за защита е посочено, че същата е седемгодишна стратегия на Европейски Съюз (2021-2027) с бюджет от съвсем 8 милиарда евро, която обезпечава безплатна финансова помощ в поддръжка на научно-изследователската и развойна активност на артикули и технологии, свързани с защитата. В отговора ясно е отразено, че държавните сдружения от отбранителната промишленост не са показали интерес към финансирането от Европейския фонд за защита. И този факт кореспондира със тактиката на ДКК за развиване на ВМЗ и съответно развиване на човешките запаси и нововъведения, в подтекста на стратегиите за индустриално съдействие, където в бизнес програмата на ДКК не са заложени средства от стратегиите.

На въпроса кое постанова предприятия от Военно-промишления комплекс като " ВМЗ “ ЕАД, " Кинтекс “ ЕАД и " НИТИ “ ЕАД, да не престават да са част от " ДКК “ ЕАД, а не на послушание на Министъра на стопанската система, където обичайно постоянно са били и където доста по-ефективно могат да се осъществят стратегии за индустриално съдействие и кооперирани производства в границите на партньорските организации в границите на Северноатлантическия алианс, е изразена позиция, че ДКК следва да се преструктурира и от холдинга да бъдат извадени дъщерни сдружения, в това число ВМЗ. Но също по този начин е очебийно, че тази смяна зависи от разбор на процесите и последствията във връзка с заемите на ДКК във ББР, по които необикновен залог са точно тези сдружения.

Тези отговори пораждат редица въпроси за бъдещето на ВМЗ в подтекста на разкритията за ББР. Като се има в поради, че Държавната консолидационна компания (ДКК) е най-големият клиент на Българска банка за развиване (ББР). Каква е структурата на обезпеченията на отпуснатите заеми. Активи на предприятията от ВПК, употребявани ли са за обезпечения по заеми на ДКК. Заложените активи/предприятия от състава на ДКК работят ли на облага или на загуба, и кои. След изнесената информация за неефективни планове на ДКК и нецелесъобразно консумиране на средства, не се ли явяват предприятията от ВПК донори на средства или обезпечения за сходни планове.

Когато се дава отговор на тези въпроси би трябвало да се има в поради, че заемът провиснал на ДКК от " Българска банка за развиване “ ЕАД, според Договор за заем от 2016 година и подписани спомагателни съглашения към него, е гарантиран със залог на комерсиално дружество на ДКК, вписан в комерсиалния указател по партида на сдружението, и действителен залог върху акциите на " Монтажи “ ЕАД, НИТИ ЕАД и " Ел Би Булгарикум “ ЕАД – дъщерни сдружения.

Недоумение провокира отговорът на Министерството на стопанската система, че активи на предприятия от ВПК не са употребявани за застраховане заемите на ДКК. И изказванието, че предприятията от ВПК не са донори на средства за поръчителство на редица непрозрачни, неефективни планове на ДКК.

Фактите демонстрират, че обезпеченията включват залог на комерсиалното дружество на ДКК явяващо се притежател на ВМЗ и произлизащите от тези условия последствия, още повече, че НИТИ ЕАД е с вписан действителен залог на акции.

– Каква е посоката за развиване на ВПК и в частност ВМЗ?

– Развитието на ВПК би трябвало да се основава на съдействието сред главните стопански субекти, армията, външнополитическите структури, разследващите организации и висшата държавна администрация като цяло. Най-важното изискване за неговото развиване е единството сред ползите на тези центрове и фактът, че те, в своята общественост, са главните сили определящи и защитаващи националните ползи. Не на последно място – в случай че в избрани моменти България и Европа са имали лукса да считат, че националните ползи и националната сигурност зависят все по-малко от използването на мощ, то развиване на средата демонстрира нахлуване в нов интервал.

Взаимоотношенията сред армията и бизнеса са главният детайл на тази система. За разлика от западните индустриални демократични страни, Въоръжените сили в България не съставляват сериозен интерес за бизнеса. Формирането на средата за сигурност, която разрешава в България да съществуват релативно устойчиви условия за икономическа активност (стабилност, поради която сме член на НАТО и от там – на ЕС), за жалост не се схваща и прави оценка уместно. При бюджет от към 1 милиарда лева.(значителна за българските стандарти сума), към 750 млн. лева са за заплати и други разноски за личен състав. Макар да имат отражение върху бизнеса под формата на ползване, тези пари не се усещат директно (също както и въздействието на средата за сигурност).

Оставащите 250 млн. лева покриват " режийни разноски “, разноски за бойна подготовка, поддръжка и ново съоръжение. Капиталовите разноски и част от разноските за настояща прехрана доста постоянно не се отразяват директно на българския бизнес т.е. не отиват при него или се разпределят на основата на разнообразни " свързаности “ сред управлението на страната и обособени икономически субекти. Така бизнесът преглежда разноските за защита най-вече като тежест, а армията се концентрира върху запазването на разноските за персонален състав, за поддържане на бройка и обществени условия. В последна сметка се доближава до затваряне на системата за защита, блян за понижаване на разноските за защита от страна на бизнеса и занемаряване на капиталовите стратегии. България (на ниво общество, основни стопански фактори и съществени политически сили) наподобява не вижда смисъл от вложения в защитата.

Един милиард лв. годишно, при актуалната конструкция от над 35 хиляди военно-служещи и цивилни в структурата на Министерство на защитата са пари изразходвани извънредно неефективно, защото вътрешното им систематизиране е почти 74:22:4 % (личен състав:текуща прехрана:капиталови разходи). Т.е. не може да става въпрос за поддръжката на съществуващи качества, без даже да се приказва за придобиване на нови. Това състояние не благоприятства нито армията, нито стопанската система, нито страната като цяло. То следва да бъде променено, с отчитане на претекстовете на всички заинтригувани страни.

На първо място: би трябвало да бъде ясно, че сегашните 1 милиарда лв. не биха могли да разрешат развиване, т.е. генериране и вложение на свободен запас, даже при по-малка конструкция и бройка на Въоръжените сили. Всяка стратегия за развиване допуска нарастване на разноските до нивата от над 1,5 милиарда лв. годишно.

На второ място: по-големи разноски за защита би трябвало да се съчетаят с обзор на структурата, с цел да се отстранят от нея всички ненужни детайли. Важен детайл е придобиване на отбранителни качества посредством привличане на опциите на ВПК на територията на страната. Създаване на устойчива среда за логистично и военно-техническо обезпечаване на Водоснабдителна система в изискванията на възходящи опасности за сигурността и отбранителната дарба на страната.

На трето място: задачата е да се освободят пари за развиване на отбранителни способности  – т.е. разноските за  персонален състав да са в размер на до 40-50% от бюджета (при бюджет от 2% или даже 1,5% от Брутният вътрешен продукт нивото 40% е изцяло постижимо). Това би означавало от няколко стотин милиона до над един милиард  годишно, които могат да се бъдат ръководени. Тогава чувството на бизнеса няма да бъде за неосезаемото разбиране (докато не да се загуби) " сигурност “, а за забележителен финансов запас под формата на държавни поръчки

На четвърто място: Основните системи въоръжения не могат да бъдат доставени от българската промишленост. Това понижава ентусиазма на българската стопанска система да желае по-големи отбранителни капиталови разноски. Част от аргументите за това недоумение се дължат на армията и Министерство на защитата. Българската промишленост не е в положение да създаде и създаде модерна високотехнологична бойна машина на пехотата, танк, самоходна артилерийска установка, многоцелеви изтребител и така нататък Но това е правилно, единствено в случай че приказваме за повсеместен артикул.

Този факт не пречи на българската стопанска система да бъде ангажирана – т.е. да има забележителна, в случай че не и съществена част в усвояването на " свободните “ средства за защита. " Непостижими “ са единствено главните системи въоръжения и то – отчасти. При огромна част от планове за тяхното придобиване от доставчика може да се изиска потреблението на български (или основани в  България) подизпълнители. Това е процедура употребена от на практика всички европейски страни със междинен и по-малък размер. Освен това всеки план за придобиване на съществена система въоръжение съдържа в себе си доста съпътстващи детайли (от инфраструктура, през доставка на консумативи и  поддръжка), които могат да бъдат изпълнявани от български компании.

И последно, само че може би първо по значимост: Българският промишлен капитал има не просто пасивната роля на евентуален снабдител. Той е център на въздействие, който е в положение да задвижи процеса на преструктуриране на държавните разноски (увеличени  разноски за отбрана) и преструктуриране на самата отбранителна система – за генериране  на повече " свободен “ запас, който да може да бъде усвоен от българската стопанска система.

 – Сътрудничество и обща визия, това ли са основните думи за решение на проблемите в бранша?

– Решението следва да обгръща стратегическите капиталови планове за рационализация на Българската войска и кооперирането в границите на индустриалното съдействие в границите на партньорските стратегии на НАТО. В първият случай фокусът ще е подложен върху въвличането на българския бизнес в доставките, а във втория – в възстановяване на  успеваемостта и установяването на транспарантни, взаимноизгодни връзки. И в двата случая, от основно значение е основаването на платформа за съдействие сред МО и бизнеса.

Стратегическите капиталови планове са тези, за придобиване на нови съществени системи въоръжение и техника. Тяхната цена нормално стартира от няколко десетки милиона лв. и може да доближи до над 1,5 – 2 милиарда лв.. При огромна част от тези планове българският бизнес не може да даде изцяло решение.

Главната задача е МО да играе посредническа роля сред българския (базираният в България) бизнес и задграничните снабдители и да обезпечава включването му като подизпълнител.

Ролята на държавните предприятия – главното решение е да бъдат включени в публично-частни партньорства – страна, задграничен снабдител, български частни компании.

Трябва да се има поради, че поддържането на държавни предприятия единствено за сметка на поръчки от Българската войска е на практика невероятно. Поръчките за тежко съоръжение (машиностроене) от други страни – прекомерно лимитирано в кратковременен проект (ако изобщо е възможно). От друга страна, оптималната допустима част от производството на ново съоръжение и изключително поддръжката му, би трябвало да се реализират в България. Решението е инкорпорирането на съществуващите държавни мощности в стратегиите за индустриално съдействие, при присъединяване на българския бизнес. Това е главен приоритет за развиване на ВПК.

Важен инструмент за решение на поставените задания е създаване на софтуерен и иновационен потенциал на предприятията от ВПК. Съществен детайл в тази посока е реализирането на концепцията " ИНДУСТРИЯ 4.0 “ като хоризонтална политика за реализиране на първокласен скок на предприятията от ВПК и развиване на научно приложни проучвания използвани във ВПК.

Реализацията на ефикасни партньорства и построяването на научно-изследователска екосистема в границите на ВПК е невероятно без възобновяване на научно-развойните звена в границите на промишлеността.

Друг значим съставен елемент от концепцията за стабилно развиване е опцията за създаване на перспективни партньорства в границите на Европейския фонд за защита.