Андронов: И тази година ще има Луковмарш в столицата
Българският народен съюз (БНС) е крайнодясна неофициална и непартийна организация в България със седалище в София. Определя се като патриотична, националистическа и родолюбива. БНС от години е уредник на Луковмарш и се управлява от Звездомир Андронов, Асен Кръстев и Николай Николаев. Тази година още веднъж ще се организира марш в памет на военачалник Луков, който ще е в събота.
По този въпрос потърсихме за мнение Звездомир Андронов. Ето какво показа той пред Дир.бг.
- Г-н Андронов, Луковмарш има и последователи, и съперници. За някой е срамно в София да се уважава човек, който е определян за антисемит. Вие имате друга позиция. Защо към този момент толкоз години го организирате?
- Основната ни концепция е да почетем паметта на военачалник Христо Луков. С такава концепция тръгнахме да вършим това преди 15 години и с такава концепция продължаваме. Тогава всичко бе непринудено. Около 15 души тогава организирахме факелно шествие. Тръгнахме от църквата „ Света Неделя “, където преди този момент възрастни хора правеха панихида за военачалник Луков. Тогава взехме решение и тръгнахме на шествие. Просто отидохме до дома му, с цел да поднесем цветя. Както е известно, той е погубен от комунистически терористи на днешния ден, 13 февруари, през 1943 година.
За наше удивление през годините шествието се разрасна. Стана по-масово, стана известно. Може би принос в това имат и нашите съперници, които се пробват да ни спрат. Мога да кажа, че маршът закупи известност и отвън България. Ние почитаме един български воин. Сблъскваме се с това да се пробват да ни кажат какво можем да почитаме и какво не можем.
- Различни са трактовките за личността на военачалник Луков. Това кара хората да бъдат не толкоз отворени към прояви, които го почитат... Определят ви като крайни?
- За да ни дефинират като крайни, дано кажем къде и какво е началото, съгласно което има и крайни неща. Сигурно сме много по-различни като мислене и идеология от общоприетия мироглед на ръководещите и политическата класа. За нас военачалник Луков не е противоречива персона. Според мен в обществото битуват доста неверни схващания за военачалник Луков, които са насаждани от избрани кръгове. Това е повода една част от обществото да го приема като противоречива персона.
Ние почитаме военачалник Луков поради цялостния му живот и деяние. Той е една многостранна персона. Той е воин от Първата международна война. В последните дни на войната той, като артилерист, остава самичък на позиция на нагорнище над Кюстендил. Заради комунистическата агитация огромна част от българските бойци дезертират. Той остава самичък с няколко зенитни оръдия. Той не прекрачва клетвата си да служи на България. Майор Луков, към оня миг, благодарение на овчари и няколко оръдия стопира сръбската войска. Настъпва примирието и по този начин се обрисува границата. Ако не е бил той, несъмнено през днешния ден Кюстендил щеше да е в Сърбия.
- Организацията ви с какво се занимава?
- Основната ни концепция е запазването на историческата ни памет. Запазването на исторически събития, които да се помнят и предават. Да се помнят имената на герои на България. И тук желая да кажа нещо значимо, което се пропуща, когато се приказва за нас. Ние не вършим празнувания и почитания единствено на военачалник Луков. Правим организация за удостояване паметта на Васил Левски, Христо Ботев, можем да минем и към хора като Тодор Александров, именит лидер на Вътрешна македонска революционна организация, Владо Черноземски...
- Но тези прояви остават незабелязани...
- Да, по този начин е. Когато се почитат хората, които загатнах, за тях нещата са изчистени. В България нещата стават забавни, когато има нещо скандално. Ние станахме известни около Луковмарш, само че това не е била нашата цел. Когато преди 15 години направихме първото шествие, не сме си поставяли за цел да се развиваме. Просто ползата и медийният звук работят за нас.
- Каква е връзката ви със Столична община?
- Искам да внеса изясненост по въпроса. Пускат се доста погрешни неща по тематиката. С общината нямаме съвсем никакъв разговор и то по тяхна виновност. Първите няколко години нямахме проблем. Това е реалност. Какво се случва. Режимът за образуване на такова мероприятие е осведомителен, а не позволителен. След като си уведомил общината, тя при избрани условия има право да откаже. И това би трябвало да стане до 24 часа след уведомлението. После се отива на съд.
Първите 6-7 години уведомявахме по надлежния ред и нямаше проблеми. Когато стартира да се подвига звук, когато някой реши, че военачалник Христо Луков е неуместен за него по някаква повода, от общината започнаха да се пробват да ни спрат. Но по закон те нямат причини и се пробват посредством други способи да ни спрат.
Маршът не е спиран по законов път. В последните години се стигна до това, че при нашето събиране да ни връчват заповед, че в хора от групата ни са открити „ рискови неща “ и това е мотив мероприятието да се спре.
Искам да илюстрирам какъв брой е неуместно това. Ние се събираме в 17,30 часа в събота, примерно. В 17,45 ни връчват заповед на кмета, че в наши хора са открити „ рискови неща “. Значи хората от Министерство на вътрешните работи са открили „ рисковите неща “, докладвали са на Столична дирекция на вътрешните работи, от Столична дирекция на вътрешните работи са докладвали на кмета, кметът е издал заповед и те ни я връчват на нас. И това става в събота в границите на 30-40 минути.
Ясно е, че това няма по какъв начин да стане. Заповедта е била написана авансово и просто ни се връчва. Ние обжалвахме в съда и магистратите дефинираха отхвърли за противозаконен. И какво се случва. Никой не може да ни спре да поставим цветя на паметната плоча на военачалник Луков. В един миг полицията ни споделя, че ще ни съпроводи, само че към този момент като неорганизирано мероприятие. Все едно сме разграничени на групи. И по този начин ни съпровождат. Призивите за възбрана ни вършат реклама.
- Тази година по какъв начин стоят нещата?
- Ние рано пуснахме уведомлението си, а от общината ни върнаха отвод в границите на 24 часа. Както е по закон. Позоваваха се на това, че има европредседателство и от Столична дирекция на вътрешните работи и Министерство на вътрешните работи ни отхвърлят. Обжалвахме в съда отхвърли и магистратите анулираха заповедта за възбрана на Столична община.
Към момента обстановката е такава. Ще забележим в събота, когато се събираме, дали няма да ни изненадат от общината с нещо ново. Към момента маршът не е неразрешен, тъй като заповедта на кмета Фандъкова е анулирана от съда. Сега в къщата на военачалник Луков, която се намира в центъра на София, живеят негови наследници, а ние още веднъж ще поднесем цветя.
P.S. От Столична община разясниха пред Дир.бг, че са издали две забранителни заповеди. Едната не е почетена от съда. „ В осъществяване на решението на съда ние ще допуснем поднасянето на цветя пред къщата на военачалник Луков, само че не и марш. В същия ден имаме и мероприятия от европредседателството, за което има основана организация с Министерство на вътрешните работи и НСО “, обявиха от общината.
По този въпрос потърсихме за мнение Звездомир Андронов. Ето какво показа той пред Дир.бг.
- Г-н Андронов, Луковмарш има и последователи, и съперници. За някой е срамно в София да се уважава човек, който е определян за антисемит. Вие имате друга позиция. Защо към този момент толкоз години го организирате?
- Основната ни концепция е да почетем паметта на военачалник Христо Луков. С такава концепция тръгнахме да вършим това преди 15 години и с такава концепция продължаваме. Тогава всичко бе непринудено. Около 15 души тогава организирахме факелно шествие. Тръгнахме от църквата „ Света Неделя “, където преди този момент възрастни хора правеха панихида за военачалник Луков. Тогава взехме решение и тръгнахме на шествие. Просто отидохме до дома му, с цел да поднесем цветя. Както е известно, той е погубен от комунистически терористи на днешния ден, 13 февруари, през 1943 година.
За наше удивление през годините шествието се разрасна. Стана по-масово, стана известно. Може би принос в това имат и нашите съперници, които се пробват да ни спрат. Мога да кажа, че маршът закупи известност и отвън България. Ние почитаме един български воин. Сблъскваме се с това да се пробват да ни кажат какво можем да почитаме и какво не можем.
- Различни са трактовките за личността на военачалник Луков. Това кара хората да бъдат не толкоз отворени към прояви, които го почитат... Определят ви като крайни?
- За да ни дефинират като крайни, дано кажем къде и какво е началото, съгласно което има и крайни неща. Сигурно сме много по-различни като мислене и идеология от общоприетия мироглед на ръководещите и политическата класа. За нас военачалник Луков не е противоречива персона. Според мен в обществото битуват доста неверни схващания за военачалник Луков, които са насаждани от избрани кръгове. Това е повода една част от обществото да го приема като противоречива персона.
Ние почитаме военачалник Луков поради цялостния му живот и деяние. Той е една многостранна персона. Той е воин от Първата международна война. В последните дни на войната той, като артилерист, остава самичък на позиция на нагорнище над Кюстендил. Заради комунистическата агитация огромна част от българските бойци дезертират. Той остава самичък с няколко зенитни оръдия. Той не прекрачва клетвата си да служи на България. Майор Луков, към оня миг, благодарение на овчари и няколко оръдия стопира сръбската войска. Настъпва примирието и по този начин се обрисува границата. Ако не е бил той, несъмнено през днешния ден Кюстендил щеше да е в Сърбия.
- Организацията ви с какво се занимава?
- Основната ни концепция е запазването на историческата ни памет. Запазването на исторически събития, които да се помнят и предават. Да се помнят имената на герои на България. И тук желая да кажа нещо значимо, което се пропуща, когато се приказва за нас. Ние не вършим празнувания и почитания единствено на военачалник Луков. Правим организация за удостояване паметта на Васил Левски, Христо Ботев, можем да минем и към хора като Тодор Александров, именит лидер на Вътрешна македонска революционна организация, Владо Черноземски...
- Но тези прояви остават незабелязани...
- Да, по този начин е. Когато се почитат хората, които загатнах, за тях нещата са изчистени. В България нещата стават забавни, когато има нещо скандално. Ние станахме известни около Луковмарш, само че това не е била нашата цел. Когато преди 15 години направихме първото шествие, не сме си поставяли за цел да се развиваме. Просто ползата и медийният звук работят за нас.
- Каква е връзката ви със Столична община?
- Искам да внеса изясненост по въпроса. Пускат се доста погрешни неща по тематиката. С общината нямаме съвсем никакъв разговор и то по тяхна виновност. Първите няколко години нямахме проблем. Това е реалност. Какво се случва. Режимът за образуване на такова мероприятие е осведомителен, а не позволителен. След като си уведомил общината, тя при избрани условия има право да откаже. И това би трябвало да стане до 24 часа след уведомлението. После се отива на съд.
Първите 6-7 години уведомявахме по надлежния ред и нямаше проблеми. Когато стартира да се подвига звук, когато някой реши, че военачалник Христо Луков е неуместен за него по някаква повода, от общината започнаха да се пробват да ни спрат. Но по закон те нямат причини и се пробват посредством други способи да ни спрат.
Маршът не е спиран по законов път. В последните години се стигна до това, че при нашето събиране да ни връчват заповед, че в хора от групата ни са открити „ рискови неща “ и това е мотив мероприятието да се спре.
Искам да илюстрирам какъв брой е неуместно това. Ние се събираме в 17,30 часа в събота, примерно. В 17,45 ни връчват заповед на кмета, че в наши хора са открити „ рискови неща “. Значи хората от Министерство на вътрешните работи са открили „ рисковите неща “, докладвали са на Столична дирекция на вътрешните работи, от Столична дирекция на вътрешните работи са докладвали на кмета, кметът е издал заповед и те ни я връчват на нас. И това става в събота в границите на 30-40 минути.
Ясно е, че това няма по какъв начин да стане. Заповедта е била написана авансово и просто ни се връчва. Ние обжалвахме в съда и магистратите дефинираха отхвърли за противозаконен. И какво се случва. Никой не може да ни спре да поставим цветя на паметната плоча на военачалник Луков. В един миг полицията ни споделя, че ще ни съпроводи, само че към този момент като неорганизирано мероприятие. Все едно сме разграничени на групи. И по този начин ни съпровождат. Призивите за възбрана ни вършат реклама.
- Тази година по какъв начин стоят нещата?
- Ние рано пуснахме уведомлението си, а от общината ни върнаха отвод в границите на 24 часа. Както е по закон. Позоваваха се на това, че има европредседателство и от Столична дирекция на вътрешните работи и Министерство на вътрешните работи ни отхвърлят. Обжалвахме в съда отхвърли и магистратите анулираха заповедта за възбрана на Столична община.
Към момента обстановката е такава. Ще забележим в събота, когато се събираме, дали няма да ни изненадат от общината с нещо ново. Към момента маршът не е неразрешен, тъй като заповедта на кмета Фандъкова е анулирана от съда. Сега в къщата на военачалник Луков, която се намира в центъра на София, живеят негови наследници, а ние още веднъж ще поднесем цветя.
P.S. От Столична община разясниха пред Дир.бг, че са издали две забранителни заповеди. Едната не е почетена от съда. „ В осъществяване на решението на съда ние ще допуснем поднасянето на цветя пред къщата на военачалник Луков, само че не и марш. В същия ден имаме и мероприятия от европредседателството, за което има основана организация с Министерство на вътрешните работи и НСО “, обявиха от общината.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ