Проф. Димитър Вацов: Българският натиск само засилва македонизма
Българският напън в последна сметка не противодейства на македонизма, а го усилва и уголемява въздействието му. Това е главният извод, до който стига изследване на медийната среда в Северна Македония през 2019, 2020 и 2021 година, извършено от Фондацията за филантропични и обществени проучвания.
Един от създателите му е професорът по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет Димитър Вацов.
В изявление за Mediapool той споделя, че се следи внезапно утежняване на медийната среда в Северна Македония, когато излиза наяве, че България няма да поддържа преговорната ѝ рамка за Европейски Съюз. През 2019 година в македонските медии няма популизъм, какъвто се вихри в България по това време, само че след септември 2020 година средата мощно се утежнява и сега е " ужасяваща ".
" За разлика от 2019 година, сега македонските медии са ужасяващи, тъй като там няма различни гледни точки. Каквито и да са идеалите на българския напън, резултатите са безусловно контрапродуктивни. В момента не е допустимо да се приказва свободно в македонските медии по идентичностни въпроси. След този напън македонската гласност е безусловно фрустрирана и капсулирана ", споделя проф. Вацов.
Той разяснява, че България не може принудително да огъне националния роман на Северна Македония и би трябвало да подсигурява правото на хората в Северна Македония, които могат да описват разнообразни истории за себе си и за преплетената си еднаквост, да го вършат.
Проф. Вацов, бихте ли показали проучването на медийната среда в Северна Македония, което екип на Фондацията за филантропични и обществени проучвания е осъществил? Вашият мониторинг какъв интервал обгръща и по каква методология е изработен?
Ние изследваме само по какъв начин националистическите дискурси действат в медиите. Нямаме никакви искания да се занимаваме с въпроси за историческата истина, която е предмет на спор сред двете страни. Нямаме искания да сме познавачи и на вътрешния политически подтекст в Северна Македония.
В рамките на един огромен групов план “Политически използва на Възраждането “ на Софийския университет нашият дребен екип на Фондация за филантропични и обществени проучвания направи два мониторинга на македонските медии. Първият бе за 2019 година, а вторият обгръща цялата 2020 година и началото на актуалната година (01.01.2020-04.04.2021 г.). Правим мониторингите с автоматизираната система SENSIKA за следене на медийното поле, която архивира в действително време всички изявления в над 100 македонски уеб страницата и блога. Тя разрешава търсене по основни думи, честотни обработки, има доста необятни благоприятни условия. Освен това вършим разбор на наличието на публикациите.
2019 година и 2020 година са фрапантно разнообразни за македонската медийна среда. През 2019 година към този момент са подписани Договорът за добросъседство с България и Преспанският контракт с Гърция, утихнали са страстите към промяната на името, и се следи една извънредно културна медийна среда. Повечето осведомителни уеб сайтове се държат доста професионално. Новинарските блокове са справедливи, няма популизъм, какъвто се вихри в България по това време, защото ние сме изследвали и българските медии.
На този стадий наличието на водача на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов в българското държавно управление и неговите мнения не се отразяват отрицателно на отношението към България?
Да. Каракачанов се изявява, само че през 2019 година той е отразяван единствено периферно в македонските медии. Той не е централен проблем за тях. Там също ги има и техните си популистки гласове, юго-носталгични, проруски и просръбски, само че те са по-скоро маргинални, колумнисти в огромните медии, по този начин да се каже „ различната позиция “. Те нямат никаква сериозна тежест в медийното пространство.
През 2019 година там виждаме фактически многообразие от различни гледни точки за разлика от България, където са малко свободните медии по това време. Има и политически напън върху националните малките екрани у нас, доста " кафяви " медии и така нататък – до митингите от 2020 година медийната среда у нас е ужасяваща. Едва по-късно стартира леко пречистване.
Докато 2019 е извънредно спокойна година за медийната среда в Северна Македония. Страната получи покана за НАТО, само че Франция ги блокира за Европейски Съюз. Тогава обаче няма тежко надигане на популистка вълна, има общ консенсус за европейското бъдеще. Пазейки тази вяра, те не смеят да " скочат " на французите.
Кога идва смяната?
Всичко това се губи през 2020 година. Има едно малко надигане на македонистки дискурси в края на април – началото на май. Тогава те реагират на изявление, което Коритаров взема от Денко Малески у нас, както и най-много на позицията на Българска академия на науките, че македонският език е диалектна форма на българския. Истинската смяна обаче се случва след 9-и септември 2020 година, когато за пръв път Красимир Каракачанов в качеството му на вицепремиер насочва публична опасност, че България може да не утвърди преговорната рамка на Северна Македония за Европейски Съюз. На 17 септември България внася меморандум в Съвета на Европейски Съюз, в който се изяснява, че в случай че не бъдат изпълнени българските условия за обща история, ще наложи " несъгласие ". И по-късно, през ноември, фактически го постанова.
От 9-и септември до края на годината има крупно надигане на македонистки дискурси. Тогава стартират и антибългарските дискурси. Има 3033 публикации, засечени единствено при търсене на " Гоце Делчев " и производните на корена " бугар ". Тук би трябвало да поясним, че Гоце Делчев след разногласията в историческата комисия се трансформира в нещо като метонимия на македонската еднаквост в локалните медии. Гоце Делчев и в България закупи към този спор по-голяма значителност, само че въпреки всичко не е Левски или Ботев, а от втората редица на героите в българския народен канон. Там обаче е от първата. За тях той е реликва, както го назовават " нашиот исполин Гоце Делчев ". В техния исторически, митологичен роман той е това, което за нас е Левски.
Въпросът е, че когато Гоце Делчев се загатва с " бугар ", съвсем в 99% % от случаите става въпрос за публикации, които повдигат въпроса за македонската еднаквост на Гоце Делчев. До изявлението на Каракачанов на 9-и септември има 710 публикации, които приказват за Гоце Делчев. А за четирите месеца до края на годината има 2323 публикации. Рязко нараства говоренето по тематиката " Гоце Делчев и неговата македонска еднаквост ".
Това се следи и във връзка с антибългарското говорене. То е канонизирано още от титови времена. Част от титовия дискурсивен агитационен уред е българите да бъдат наричани " фашисти ", " фашистки окупатори ". Това са клишета от това време. Пише го и по разнообразни мемориални комплекси, монументи... Надига се и този дискурс в медиите. 2020 има два пъти повече публикации с тези основни думи в сравнение с през 2019 година.
Огромното количество публикации обаче е съсредоточено още веднъж в последните четири месеца на годината, към налагането на " ветото ". До 9- и септември има 45 публикации онлайн, а до края на годината - 643 публикации.
Някои наши политици споделяха, че нашето несъгласие е отговор на македонския език на омразата против българите. Нашето емпирично проучване демонстрира противоположното: езикът на омразата, доколкото се надига, се надига след българското несъгласие.
Българският напън в последна сметка не противодейства на македонизма, а го усилва и подкрепя. Не води до нищо друго с изключение на до втвърдяването му и до разширението на въздействието му.
Вашият разбор разграничава ли държавните от частните медии?
Не сме задавали подобен профил. По скоро сме анализирали по какъв начин реагират присъдружните медии на ВМРО-ДПМНЕ и тези към СДСМ на премиера Зоран Заев. Медиите, които гравитират към ВМРО-ДПМНЕ, са доста по-остри по отношение на държавното управление и надлежно – по отношение на България.
ВМРО-ДПМНЕ употребява българските националистически послания, които не са единствено на Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки. Включват се и представители на ГЕРБ, като Андрей Ковачев и Росен Плевнелиев, Александър Йорданов от Съюз на демократичните сили.
Македонците са свръхчувствителни и се усещат застрашени от нас. Така че отразяват свръх доста българските политически изявления, изключително откогато се втвърдява позицията на София.
На правилото на айкидото опозицията поема българския напън, с цел да го обърне към Заев и проевропейското държавно управление. Основното обвиняване на опозицията към Заев е, че той предава македонската еднаквост, че " българите ще ни смачкат, а той ни предава и продава ". Този дискурс се употребява непрекъснато от опозицията.
В СДСМ обаче има доста мощни антибългарски настроения и опозиция против Заев. Открояват ли се в околните до СДСМ медии?
Може да се заловен. Представители на социалдемократите – остарялото крило, гравитиращо към остарялата номенклатура, са тежки националисти. Те са, по този начин да се каже, създателите на тогавашния македонизъм от титовски вид. Има депутати от СДСМ, някогашният президент Бранко Цървенковски и други, които се включват опозиционно.
В " Нова Македония ", който е съвсем формален орган на СДСМ, доста постоянно има сходни националистически вътрешно опозиционни гласове против Заев.
Ако се проучва медийната среда, се оказва, че Заев е в едно политическо малцинство, което се крепи на албанските партии, които имат безспорен консенсус във връзка с приемането на Северна Македония в Европейски Съюз. Заев, въпреки с проевропейските си послания да печели необятна социална поддръжка, въпреки всичко политически е подложен на двоен напън – от личните си хора в СДСМ и от мощната съпротива на ВМРО-ДПМНЕ, а и от голям брой по-малки партийни и квазипартийни субекти от национал-популистки вид.
В края на 2020 години Заев дава изявление за българската организация БГНЕС, в което протяга ръка към България.
Това е последният огромен опит на Заев да омиротвори нещата и да обещае, че ще откри разговор с България и проблемите ще се изгладят. След това изявление той по този начин бива атакуван в македонските медии, в това число и от свои хора, а и доколкото имам вътрешна информация, и от вицепремиера Никола Димитров, че е заставен да заеме националистически позиции.
От началото на 2021 година заради българския напън Заев е заставен да се измести доста в консервативно дясно и да стартира да повтаря опорките на водача на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски и на вътрешната си съпротива.
Ако през април 2020 година Мицковски споделя, че за Гоце Делчев не се договаря, при започване на 2021 година, с цел да оцелее политически, Заев е заставен да трансформира в публична позиция тезата, че за еднаквост и език не се договаря. Това е доста явен образец какъв брой тежко се е втвърдила риториката, в това число на най-проевропейски и демократични хора там. Това става под натиска на българското говорене, на ветото.
За разлика от 2019 година, сега македонските медии са ужасяващи, тъй като там няма различни гледни точки. Каквито и да се идеалите на българския напън, резултатите са безусловно контрапродуктивни. В момента не е допустимо да се приказва свободно в македонските медии по идентичностни въпроси. След този напън македонската гласност е безусловно фрустрирана и капсулирана.
Наблюдавали се диференцирано отношение към другите български представители? Как, да вземем за пример, се възприема президента Радев?
Нашето проучване стопира през април. След това имам персонални усещания и не мога да изисквам за висока обективност.
Радев извърши една забележителна смяна в българската позиция, премествайки центъра от историята към спазването на правата на българите в Северна Македония и настояването българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония наедно с другите нации.
Това е извънредно значим ход, който разрешава в действителност да се приказва на европейска аудитория, че има проблеми, които би трябвало да бъдат решени. Европа в действителност не ни схваща, когато ние приказваме, че те би трябвало да създадат признания за идентичността си.
В България всички по-балансирани позиции за Северна Македония се оказват мощно непопулярни и мощно се подлагат на критика. Контратезата на резултатите от вашето изследване би била " Какво се чака? България да си мълчи ли? ". Как може да ѝ се отговори?
Много значимо е да се подчертава върху правата на българите и на настроените пробългарски хора. Да се подсигурява опция те да приказват свободно. Моя позната, сериозна фигура в университетските среди в Северна Македония, показа в частен диалог, че татко ѝ й е чел книжки на български език и поради това е лежал по титово време в пандиза с две съществени обвинявания – българофил и либерал. Тя ми сподели, че това, което сме създали с ветото, е извънредно, тъй като хора като нея са изгубили гласа си. В момента никой не може да чуе хората, които имат ясно схващане за преплетените корени на фамилната и националната им история.
Ние не би трябвало да оставим македонците да си приказват, каквото си желаят – аз не защищавам ние да си мълчим и те да измислят себе си по фантасмагоричен метод. Напротив, и ние би трябвало да споделяме какво мислим, освен това освен на един глас, тъй като това би било диктат, а на повече гласове, по-свободно. Но сигурно би трябвало да се подсигурява обаче, че и хората в Северна Македония, които могат да описват разнообразни истории за себе си, за преплетените си идентичности, ще могат да го вършат.
Ние не можем принудително да огънем националния им роман извън: можем само като равноправни хора и като равноправна страна да поправяме изхвърлянията им.
Затова акцентът върху правата е извънредно значим. Но пък самият принцип на актуалното право е реципрочността, равенството. Затова, в случай че желаеме да реализираме триумф, първо ние би трябвало да признаем, че сме равноправни с тях. Или, по-точно, противоположното: би трябвало да признаем, че те са равни на нас, а не са някакви “ерзац-хора “. И на тази база към този момент ултимативно да пожелаеме те да признаят равноправието на тези свои съграждани, които имат българска или пък преплетена еднаквост.
В Северна Македония изборните резултати у нас се одобриха с огромна вяра. Как бихте коментирали поръчката на първата политическа партия " Продължаваме промяната " за нов метод към македонския въпрос, в който историята да отстъпи място на стопанската система?
Да, Кирил Петков насочи положително, оптимистично общо обръщение, което обаче занапред би трябвало да бъде изпълнено с съответно политическо наличие. Ще му бъде мъчно обаче, тъй като възможната коалиция и надлежно парламентарно болшинство, които той би трябвало да сътвори, включват Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. А тези партии имат тежки национал-популистки позиции, в това число и по македонския въпрос. И те надали ще ги трансформират до момента в който остават непроменени публичните настройки. Тъй че пробивът би трябвало да пристигна през българските медии: ясно би трябвало да се каже на обществото, че като упражняваме националистически напън върху Македония, ние сами се прострелваме в крайници. Не просто ги настройваме против нас, а напряко убиваме пролибералните и пробългарски гласове там. Геополитически от това печелят Белград и Москва.
Правителството на Зоран Заев оцеля под натиска на Вътрешна македонска революционна организация – ДПМНЕ, само че смятате ли, че то е задоволително мощно, с цел да придвижи Скопие към Европейски Съюз?
Заев е извънредно умел политик, доста еластичен, можем да го назовем и “популист “ в избран смисъл, въпреки и не национал-популист. Той и при настоящия избор на съмнение оцеля на косъм, с един глас, само че и преди е оцелявал, в това число като е подавал оставка като министър председател, като се е смълчавал, когато не може да надделее над опозицията, или като е приемал нейните опорки за свои. В момента обаче, както се видя на локалните избори там, на които той изгуби, Заев е доста отслабен.
И не тъй като опозицията на ВМРО-ДПМНЕ е станала доста мощна, а тъй като доста от неговите гласоподаватели са обезверени и не отидоха да гласоподават. А те са обезверени, тъй като главното заричане, което го държи на власт – приемането на Македония в Европейски Съюз, - не може да бъде осъществено. Няма светлина в тунела. А техният тунел ние сме го запушили. Дори и малко да се отместим, малко светлина да пуснем, това ще даде небосвод на проевропейски настроените хора там, надлежно ще даде и мощ на Заев, който политически ги съставлява.
Един от създателите му е професорът по философия в Департамента по философия и социология на Нов български университет Димитър Вацов.
В изявление за Mediapool той споделя, че се следи внезапно утежняване на медийната среда в Северна Македония, когато излиза наяве, че България няма да поддържа преговорната ѝ рамка за Европейски Съюз. През 2019 година в македонските медии няма популизъм, какъвто се вихри в България по това време, само че след септември 2020 година средата мощно се утежнява и сега е " ужасяваща ".
" За разлика от 2019 година, сега македонските медии са ужасяващи, тъй като там няма различни гледни точки. Каквито и да са идеалите на българския напън, резултатите са безусловно контрапродуктивни. В момента не е допустимо да се приказва свободно в македонските медии по идентичностни въпроси. След този напън македонската гласност е безусловно фрустрирана и капсулирана ", споделя проф. Вацов.
Той разяснява, че България не може принудително да огъне националния роман на Северна Македония и би трябвало да подсигурява правото на хората в Северна Македония, които могат да описват разнообразни истории за себе си и за преплетената си еднаквост, да го вършат.
Проф. Вацов, бихте ли показали проучването на медийната среда в Северна Македония, което екип на Фондацията за филантропични и обществени проучвания е осъществил? Вашият мониторинг какъв интервал обгръща и по каква методология е изработен?
Ние изследваме само по какъв начин националистическите дискурси действат в медиите. Нямаме никакви искания да се занимаваме с въпроси за историческата истина, която е предмет на спор сред двете страни. Нямаме искания да сме познавачи и на вътрешния политически подтекст в Северна Македония.
В рамките на един огромен групов план “Политически използва на Възраждането “ на Софийския университет нашият дребен екип на Фондация за филантропични и обществени проучвания направи два мониторинга на македонските медии. Първият бе за 2019 година, а вторият обгръща цялата 2020 година и началото на актуалната година (01.01.2020-04.04.2021 г.). Правим мониторингите с автоматизираната система SENSIKA за следене на медийното поле, която архивира в действително време всички изявления в над 100 македонски уеб страницата и блога. Тя разрешава търсене по основни думи, честотни обработки, има доста необятни благоприятни условия. Освен това вършим разбор на наличието на публикациите.
2019 година и 2020 година са фрапантно разнообразни за македонската медийна среда. През 2019 година към този момент са подписани Договорът за добросъседство с България и Преспанският контракт с Гърция, утихнали са страстите към промяната на името, и се следи една извънредно културна медийна среда. Повечето осведомителни уеб сайтове се държат доста професионално. Новинарските блокове са справедливи, няма популизъм, какъвто се вихри в България по това време, защото ние сме изследвали и българските медии.
На този стадий наличието на водача на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов в българското държавно управление и неговите мнения не се отразяват отрицателно на отношението към България?
Да. Каракачанов се изявява, само че през 2019 година той е отразяван единствено периферно в македонските медии. Той не е централен проблем за тях. Там също ги има и техните си популистки гласове, юго-носталгични, проруски и просръбски, само че те са по-скоро маргинални, колумнисти в огромните медии, по този начин да се каже „ различната позиция “. Те нямат никаква сериозна тежест в медийното пространство.
През 2019 година там виждаме фактически многообразие от различни гледни точки за разлика от България, където са малко свободните медии по това време. Има и политически напън върху националните малките екрани у нас, доста " кафяви " медии и така нататък – до митингите от 2020 година медийната среда у нас е ужасяваща. Едва по-късно стартира леко пречистване.
Докато 2019 е извънредно спокойна година за медийната среда в Северна Македония. Страната получи покана за НАТО, само че Франция ги блокира за Европейски Съюз. Тогава обаче няма тежко надигане на популистка вълна, има общ консенсус за европейското бъдеще. Пазейки тази вяра, те не смеят да " скочат " на французите.
Кога идва смяната?
Всичко това се губи през 2020 година. Има едно малко надигане на македонистки дискурси в края на април – началото на май. Тогава те реагират на изявление, което Коритаров взема от Денко Малески у нас, както и най-много на позицията на Българска академия на науките, че македонският език е диалектна форма на българския. Истинската смяна обаче се случва след 9-и септември 2020 година, когато за пръв път Красимир Каракачанов в качеството му на вицепремиер насочва публична опасност, че България може да не утвърди преговорната рамка на Северна Македония за Европейски Съюз. На 17 септември България внася меморандум в Съвета на Европейски Съюз, в който се изяснява, че в случай че не бъдат изпълнени българските условия за обща история, ще наложи " несъгласие ". И по-късно, през ноември, фактически го постанова.
От 9-и септември до края на годината има крупно надигане на македонистки дискурси. Тогава стартират и антибългарските дискурси. Има 3033 публикации, засечени единствено при търсене на " Гоце Делчев " и производните на корена " бугар ". Тук би трябвало да поясним, че Гоце Делчев след разногласията в историческата комисия се трансформира в нещо като метонимия на македонската еднаквост в локалните медии. Гоце Делчев и в България закупи към този спор по-голяма значителност, само че въпреки всичко не е Левски или Ботев, а от втората редица на героите в българския народен канон. Там обаче е от първата. За тях той е реликва, както го назовават " нашиот исполин Гоце Делчев ". В техния исторически, митологичен роман той е това, което за нас е Левски.
Въпросът е, че когато Гоце Делчев се загатва с " бугар ", съвсем в 99% % от случаите става въпрос за публикации, които повдигат въпроса за македонската еднаквост на Гоце Делчев. До изявлението на Каракачанов на 9-и септември има 710 публикации, които приказват за Гоце Делчев. А за четирите месеца до края на годината има 2323 публикации. Рязко нараства говоренето по тематиката " Гоце Делчев и неговата македонска еднаквост ".
Това се следи и във връзка с антибългарското говорене. То е канонизирано още от титови времена. Част от титовия дискурсивен агитационен уред е българите да бъдат наричани " фашисти ", " фашистки окупатори ". Това са клишета от това време. Пише го и по разнообразни мемориални комплекси, монументи... Надига се и този дискурс в медиите. 2020 има два пъти повече публикации с тези основни думи в сравнение с през 2019 година.
Огромното количество публикации обаче е съсредоточено още веднъж в последните четири месеца на годината, към налагането на " ветото ". До 9- и септември има 45 публикации онлайн, а до края на годината - 643 публикации.
Някои наши политици споделяха, че нашето несъгласие е отговор на македонския език на омразата против българите. Нашето емпирично проучване демонстрира противоположното: езикът на омразата, доколкото се надига, се надига след българското несъгласие.
Българският напън в последна сметка не противодейства на македонизма, а го усилва и подкрепя. Не води до нищо друго с изключение на до втвърдяването му и до разширението на въздействието му.
Вашият разбор разграничава ли държавните от частните медии?
Не сме задавали подобен профил. По скоро сме анализирали по какъв начин реагират присъдружните медии на ВМРО-ДПМНЕ и тези към СДСМ на премиера Зоран Заев. Медиите, които гравитират към ВМРО-ДПМНЕ, са доста по-остри по отношение на държавното управление и надлежно – по отношение на България.
ВМРО-ДПМНЕ употребява българските националистически послания, които не са единствено на Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки. Включват се и представители на ГЕРБ, като Андрей Ковачев и Росен Плевнелиев, Александър Йорданов от Съюз на демократичните сили.
Македонците са свръхчувствителни и се усещат застрашени от нас. Така че отразяват свръх доста българските политически изявления, изключително откогато се втвърдява позицията на София.
На правилото на айкидото опозицията поема българския напън, с цел да го обърне към Заев и проевропейското държавно управление. Основното обвиняване на опозицията към Заев е, че той предава македонската еднаквост, че " българите ще ни смачкат, а той ни предава и продава ". Този дискурс се употребява непрекъснато от опозицията.
В СДСМ обаче има доста мощни антибългарски настроения и опозиция против Заев. Открояват ли се в околните до СДСМ медии?
Може да се заловен. Представители на социалдемократите – остарялото крило, гравитиращо към остарялата номенклатура, са тежки националисти. Те са, по този начин да се каже, създателите на тогавашния македонизъм от титовски вид. Има депутати от СДСМ, някогашният президент Бранко Цървенковски и други, които се включват опозиционно.
В " Нова Македония ", който е съвсем формален орган на СДСМ, доста постоянно има сходни националистически вътрешно опозиционни гласове против Заев.
Ако се проучва медийната среда, се оказва, че Заев е в едно политическо малцинство, което се крепи на албанските партии, които имат безспорен консенсус във връзка с приемането на Северна Македония в Европейски Съюз. Заев, въпреки с проевропейските си послания да печели необятна социална поддръжка, въпреки всичко политически е подложен на двоен напън – от личните си хора в СДСМ и от мощната съпротива на ВМРО-ДПМНЕ, а и от голям брой по-малки партийни и квазипартийни субекти от национал-популистки вид.
В края на 2020 години Заев дава изявление за българската организация БГНЕС, в което протяга ръка към България.
Това е последният огромен опит на Заев да омиротвори нещата и да обещае, че ще откри разговор с България и проблемите ще се изгладят. След това изявление той по този начин бива атакуван в македонските медии, в това число и от свои хора, а и доколкото имам вътрешна информация, и от вицепремиера Никола Димитров, че е заставен да заеме националистически позиции.
От началото на 2021 година заради българския напън Заев е заставен да се измести доста в консервативно дясно и да стартира да повтаря опорките на водача на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски и на вътрешната си съпротива.
Ако през април 2020 година Мицковски споделя, че за Гоце Делчев не се договаря, при започване на 2021 година, с цел да оцелее политически, Заев е заставен да трансформира в публична позиция тезата, че за еднаквост и език не се договаря. Това е доста явен образец какъв брой тежко се е втвърдила риториката, в това число на най-проевропейски и демократични хора там. Това става под натиска на българското говорене, на ветото.
За разлика от 2019 година, сега македонските медии са ужасяващи, тъй като там няма различни гледни точки. Каквито и да се идеалите на българския напън, резултатите са безусловно контрапродуктивни. В момента не е допустимо да се приказва свободно в македонските медии по идентичностни въпроси. След този напън македонската гласност е безусловно фрустрирана и капсулирана.
Наблюдавали се диференцирано отношение към другите български представители? Как, да вземем за пример, се възприема президента Радев?
Нашето проучване стопира през април. След това имам персонални усещания и не мога да изисквам за висока обективност.
Радев извърши една забележителна смяна в българската позиция, премествайки центъра от историята към спазването на правата на българите в Северна Македония и настояването българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония наедно с другите нации.
Това е извънредно значим ход, който разрешава в действителност да се приказва на европейска аудитория, че има проблеми, които би трябвало да бъдат решени. Европа в действителност не ни схваща, когато ние приказваме, че те би трябвало да създадат признания за идентичността си.
В България всички по-балансирани позиции за Северна Македония се оказват мощно непопулярни и мощно се подлагат на критика. Контратезата на резултатите от вашето изследване би била " Какво се чака? България да си мълчи ли? ". Как може да ѝ се отговори?
Много значимо е да се подчертава върху правата на българите и на настроените пробългарски хора. Да се подсигурява опция те да приказват свободно. Моя позната, сериозна фигура в университетските среди в Северна Македония, показа в частен диалог, че татко ѝ й е чел книжки на български език и поради това е лежал по титово време в пандиза с две съществени обвинявания – българофил и либерал. Тя ми сподели, че това, което сме създали с ветото, е извънредно, тъй като хора като нея са изгубили гласа си. В момента никой не може да чуе хората, които имат ясно схващане за преплетените корени на фамилната и националната им история.
Ние не би трябвало да оставим македонците да си приказват, каквото си желаят – аз не защищавам ние да си мълчим и те да измислят себе си по фантасмагоричен метод. Напротив, и ние би трябвало да споделяме какво мислим, освен това освен на един глас, тъй като това би било диктат, а на повече гласове, по-свободно. Но сигурно би трябвало да се подсигурява обаче, че и хората в Северна Македония, които могат да описват разнообразни истории за себе си, за преплетените си идентичности, ще могат да го вършат.
Ние не можем принудително да огънем националния им роман извън: можем само като равноправни хора и като равноправна страна да поправяме изхвърлянията им.
Затова акцентът върху правата е извънредно значим. Но пък самият принцип на актуалното право е реципрочността, равенството. Затова, в случай че желаеме да реализираме триумф, първо ние би трябвало да признаем, че сме равноправни с тях. Или, по-точно, противоположното: би трябвало да признаем, че те са равни на нас, а не са някакви “ерзац-хора “. И на тази база към този момент ултимативно да пожелаеме те да признаят равноправието на тези свои съграждани, които имат българска или пък преплетена еднаквост.
В Северна Македония изборните резултати у нас се одобриха с огромна вяра. Как бихте коментирали поръчката на първата политическа партия " Продължаваме промяната " за нов метод към македонския въпрос, в който историята да отстъпи място на стопанската система?
Да, Кирил Петков насочи положително, оптимистично общо обръщение, което обаче занапред би трябвало да бъде изпълнено с съответно политическо наличие. Ще му бъде мъчно обаче, тъй като възможната коалиция и надлежно парламентарно болшинство, които той би трябвало да сътвори, включват Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. А тези партии имат тежки национал-популистки позиции, в това число и по македонския въпрос. И те надали ще ги трансформират до момента в който остават непроменени публичните настройки. Тъй че пробивът би трябвало да пристигна през българските медии: ясно би трябвало да се каже на обществото, че като упражняваме националистически напън върху Македония, ние сами се прострелваме в крайници. Не просто ги настройваме против нас, а напряко убиваме пролибералните и пробългарски гласове там. Геополитически от това печелят Белград и Москва.
Правителството на Зоран Заев оцеля под натиска на Вътрешна македонска революционна организация – ДПМНЕ, само че смятате ли, че то е задоволително мощно, с цел да придвижи Скопие към Европейски Съюз?
Заев е извънредно умел политик, доста еластичен, можем да го назовем и “популист “ в избран смисъл, въпреки и не национал-популист. Той и при настоящия избор на съмнение оцеля на косъм, с един глас, само че и преди е оцелявал, в това число като е подавал оставка като министър председател, като се е смълчавал, когато не може да надделее над опозицията, или като е приемал нейните опорки за свои. В момента обаче, както се видя на локалните избори там, на които той изгуби, Заев е доста отслабен.
И не тъй като опозицията на ВМРО-ДПМНЕ е станала доста мощна, а тъй като доста от неговите гласоподаватели са обезверени и не отидоха да гласоподават. А те са обезверени, тъй като главното заричане, което го държи на власт – приемането на Македония в Европейски Съюз, - не може да бъде осъществено. Няма светлина в тунела. А техният тунел ние сме го запушили. Дори и малко да се отместим, малко светлина да пуснем, това ще даде небосвод на проевропейски настроените хора там, надлежно ще даде и мощ на Заев, който политически ги съставлява.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ