Българският народ трябва да се покае – да се върне

„ Българският народ би трябвало да се покае – да се върне в храмовете, да изиска амнистия от Бога, от близък си ”. Това разяснява пред „ Фрог нюз ” отец Боян Саръев, прочут като „ Кръстителя на Родопите ”. Той е създател и ръководител на Движението за християнство и напредък „ Свети Йоан Предтеча “, което си слага за съществена цел да върне в християнската религия потомците на ислямизираните българи. За страдание българският народ посреща Великден и всички останали църковни и християнски празници все по-комерсиално и потребителски. Тези дати от календара му служат единствено за мотив да разпъне трапезата, да се наяде и напие, с цел да насити тялото си, а душата остава празна и неудовлетворена. Душата не се засища с кебапчета, агнета, пържоли и студена бира, а с духовна храна, каквато, за жалост, българинът не използва.

Залисан в тленните неща, българинът не помни за трайното, безсмъртното, за душата си, която все остава гладна и жадна.
В целокупност човечеството от ден на ден се отдалечава от Бога, от духовното. От своето създание до момента индивидът все се пробва да се опълчва на своя създател. В своето мислене, държание и може би и интуитивно, човечеството се отдалечава от Бога. В това резюме е и българският народ.

Разбира се, значими са и утежняващите условия – нашите хора десетилетия наред бяха държани надалеч и настрана от вярата, от Бога, от църквата. Внушаваха им се мисли и усеща като тези, че „ каквото си хапнеш и пийнеш, това ще ти остане, тъй като на следващия ден ще умрем” и така нататък. Смисълът на всичко това е да се задоволяват само и единствено телесните потребности. И ето, че в целокупност човечеството, а в частност българинът, трансфораха сходни постулати в свои философии, към които се върти всичко останало. За страдание.

Надеждата е, в това, че българският народ би трябвало да се покае – да се върне в храмовете, да изиска амнистия от Бога, от близък си. Трябва да подчиним волята си на Бога, да тръгнем по „ пътя, истината и живота”. Това би трябвало да пристигна общо от всички, от всеки от нас. Защото другояче виждаме до каква степен стига човечеството – войни, произшествия, естествени катаклизми и други Днес повече от всеки път сме застрашени от тях и по тази причина е значимо да проумеем грешките и греховете си и да се разкаем и помолим за избавление.

Години наред хората се сплотяваме и заобичваме единствено по време на някакви закани – от естествени бедствия, от войни, произшествия и след това още веднъж си я караме както си знаем. А това е път без излаз – неналичието на обич ни обезчовечва.

В тези светли християнски дни на Христовото Възкресение, поисквам на народа си по-често да поглежда нагоре към висините. Да се стреми към духовното, невидимото, вътрешното, и да търси общение с Бога!

Записа Аделина Делийска