Българският народ може да се откъсне от оковите на бедността,

Българският народ може да се откъсне от оковите на бедността, в случай че страната огледа съществено на потребните изкопаеми, намиращи се на наша територия, съобщава socbg.com. Това обръщение насочат двама известни български геолози – проф. Детелин Дачев и ст.н.с. I ст. Вълко Гергелчев. На база многогодишни изследвания Гергелчев твърди, че в недрата на България се крият големи находища от злато – доста по-големи от всичко, което сме си представяли до момента. Анализирайки сателитни фотоси Дачев от своя страна смята, че залежите от природен газ и петрол в Черно море могат да се окажат вторите най-големи в Европа, съпоставими с норвежките.

Дотук с положителните вести. Двамата геолози са на мнение, че потребните изкопаеми на България през днешния ден се разграбват от задгранични компании, а определената държавна политика на концесии не подхожда на ползите на българския народ. Страната ни следвало сама да създава подземните си благосъстояния, а облагите от тази активност да се употребяват за увеличение на пенсии и заплати. Разбира се, с цел да стане това допустимо, преди всичко е нужна сериозна смяна в законовата ни база – т.е. политически консенсус. Необходими са и съществени държавни вложения за изследване и употреба. Казано в резюме, с цел да се възползваме от естествените си благосъстояния държавната икономическа политика би трябвало да се завърти на 180 градуса.
Учените акцентират, че споделят откритията си не с цел да упрекват държавната политика, а с цел да оказват помощ на държавното управление да откри излаз от икономическата рецесия. Предложението им за държавен надзор на стратегическите запаси, въпреки и процедура в страни като Бразилия и Франция, опонира на българския стопански модел през последните 15 години. То звучи непривично в уши, привикнали да чуват, че страната е неприятен собственик и задграничният вложител е покровител. Но в това време обещанията са внушителни: съгласно Гергелчев златните находища в България като стойност надвишават 1 000 милиарда лв.. Затова най-малкото си заслужава да се замислим: какво става с българските потребни изкопаеми? Каква е тактиката на страната за тях?

Колко злато има в България

По време на социализма българските подземни благосъстояния са подценявани поради концепцията за национална специализация в границите на Съвет за икономическа взаимопомощ, както и заради употребяваната несъвършена методика за оценка. Специално златото се третира като конфиденциален въпрос; това през днешния ден продължава да пречи на обществото да си сформира картина за златното ни благосъстояние. Междувременно наследената загадъчност улеснява приемането на апетитни концесии на безценица.

Карта на златните жили в България

Според Гергелчев, който е завеждал Секция „ Благородни метали ” в закрития при държавното управление на Иван Костов Институт по потребни изкопаеми, в България има 13 хиляди тона злато. Нека си представим това количество: борсовата цена на една тройунция злато на 13.09.2012 година е към 1735 $. Килограм злато коства към 56 хиляди $. Съответно 13 хиляди тона злато костват 1.1 трилиона лв. по курс на деня. На актуалното си ниво цялата българска стопанска система би произвела сходна сума след 15 години.
Горното умозаключение е задоволително красноречиво, с цел да няма потребност да пресмятаме борсовата стойност и на съдържащите се съгласно Гергелчев единствено в Западния Балкан 340 хиляди тона сребро. Всъщност прогнозите на учения за скритото подземен злато са още по-големи: новите геоложки разкрития съгласно него към този момент приказват за съществуването на 20 хиляди тона у нас. Това е единствено жилно злато, а не разсейки.
Че България е златоносна страна в последно време се приказва много постоянно. Най-новата обява от 2012 година, отдадена на златните запаси на България, е на проф. Илия Балтов и доцент Иван Дончев. Обобщавайки резултатите от експлоатираните и перспективните залежи, създателите стигат до цифрата 442 тона злато и 3930 тона сребро. Сред промишлеността се е наложило мнението, че общите златни ресурси на страната са 500 тона. Това е внушително количество – и въпреки всичко то е 40 пъти по-малко от оценката на Гергелчев. Кой е правият? Ще отговори времето и профилираната полемика. Редно е да се означи, че изданието на Балтов и Дончев е финансирано от българската минна промишленост, която няма интерес в популацията да се образуват прекомерно високи упования. Тя няма интерес да си припомняме и Конституцията: потребните изкопаеми са благосъстоятелност на страната.

Акционерно сдружение „ България “

Преди 1944 година германците са разработвали четири златни мини в Родопите, показва Гергелчев. Като се базира на записки за това време, геологът отбелязва, че единствено среброто от едната мина било задоволително да се покрият разноските по добива; останалият метал бил чиста облага. Дори при по-ниските оценки на Балтов и Дончев се вижда, че златодобивът е прекомерно прелъстителен бизнес: при сегашните борсови цени на метала от българско злато и сребро в идващите 30 до 50 години съгласно създателите могат да се чакат 22 милиарда $ доходи. Разходите по добива са изчислени на 8 милиарда $.
Днес в минния бизнес се приема за верую, че страната не би трябвало да провежда огромен добивен план сама. Главният геолог на „ Болкан Минерал енд Майнинг ” инж. Данко Желев показва: „ Без непознати вложения страната няма опция да работи подземни благосъстояния. ” Според геолога страната няма работа да влага пари в рискови планове. Желев дава образец с вложените от компанията 8.1 млн. $ за изследване на 20 площи, в множеството от които не е открито съвсем нищо.
Действително, рисковото финансиране не е типична активност за днешната българска страна, само че в полза на истината посочената сума от 8.1 млн. $ на фона на държавния бюджет е незначителна. Нещо повече – България има обичаи, или най-малко до неотдавна е имала, в създаването на потребни изкопаеми. Инж. Огнян Кованджийски, един от първите шефове на златния рудник в Челопеч, си спомня: „ В интервала 1960 – 1990 година държавното управление влагаше годишно сред 130 и 150 млн. $ в изследвания за потребни изкопаеми: както на рудни, по този начин и на петрол и газ ”. Общо в епохата на социализма в геоложки изследвания са вложени 5 милиарда $. Именно тези национални пари разрешиха на страната ни да сътвори минна промишленост, в която беше планувано да работят до 300 хиляди души. Отрасълът беше приватизиран и заетостта фрапантно спадна.
„ През последните 20 години младите ‘технократи’ не построиха никакви индустриални мощности, а в противен случай, унищожават ги с тъпия девиз, че са завещание от комунизма ”, възмущава се проф. Дачев. Той въпреки всичко има проект по какъв начин да се сдобием с техника и запаси. Парите за превръщането на България в златна мина могат да се намерят в хвостохранилищата: в остатъчния артикул след извличането на металите от рудата. Ще помогне и отколешната неточност на българската минна промишленост да третира поликомпонентните руди като монокомпонентни. Само в остарелия хвост на Челопеч съгласно Гергелчев има метали на стойност 7.75 милиарда лева Милиарди се крият и в хвоста на Кремиковци и Медет. Що се касае до техниката и технологиите, решението съгласно двамата учени е в основаването на Национална геоложка организация, която да възроди високото равнище на българската геология.

Безценно сметище

Какво получава България от все по-ясно очертаващия се факт, че е страна, богата на естествени запаси? През последните години от концесионни такси в бюджета влизат към 50 млн. лева годишно, което е почти 0.2% от държавните доходи. През 2010 година най-голямата златна мина в Европа – в Челопеч, благосъстоятелност на канадската „ Дънди Прешъс Металс ”, заплати такса 6.6 млн. лева Наистина, съгласно Алекс Нестор, шеф „ Корпоративни и външни връзки ” в компанията, обществените изгоди неведнъж надвишават концесионната такса. Паричният поток към страната включва и корпоративен налог, налог върху приходите на заетите, обществени и здравни осигуровки – в допълнение към милионите, давани за околна среда и обществени стратегии.

Аргументите на минната промишленост са солидни: вложенията са огромни и рискови, а пазарът на метали е мощно повтаряем, тъй че размерът на концесионната такса е естествен. Но обективността изисква да отчетем, че сега цените са рекордни, което не се отразява в растеж на обществените доходи от подземни благосъстояния. Минните компании също по този начин надалеч не постоянно са толкоз положителни стопани, колкото обичат да акцентират. Да вземем още веднъж за образец рудата от Челопеч. „ Дънди ” твърди, че извлича от нея единствено злато и мед и надлежно заплаща концесионна такса единствено за тези метали. Дори да е по този начин, налице е сериозна загуба за обществото.

Разчети за наличието на съставените елементи в рудата, правени преди приватизацията, демонстрират, че годишният рандеман на 1.1 млн. т. руда с изключение на 5.25 тона злато и близо 17 хиляди тона мед съдържа съвсем 12 хиляди тона цинк и над 6 хиляди тона олово, които не се таксуват. Обобщените от Гергелчев данни приказват и за 88 тона германий (при централизация 80 гр./тон) – метал с значимо приложение в оптиката и електрониката. В света германият нормално се извлича при създаване на залежи на сребро, олово и мед – само че не и у нас. Основен производител на метала е Китай. Китайската суровинна политика подвигна цените до над 1600 $ на кг. Следователно с отработената руда на Челопеч (евентуално) се изхвърлят над 140 млн. $ единствено под формата на германий. Губят се също и обилни количества платина, паладий, галий и редица други детайли, твърди геологът. Борсовата стойност на нетаксуваните съставни елементи в рудата е съвсем съпоставима с тази на главните.
Както може да се чака, „ Дънди Прешъс Металс ” има друга информация за детайлите в полиметалната руда. Например наличието на германий съгласно компанията е не 80, а сред 6.7 и 9.3 грама на звук. В публично писмо до Минно – геоложката камара от 2008 година компанията декларира, че „ няма безусловно никаква опция за обогатяването и извличането на никой от тези детайли под формата на минерален артикул с физически развой на обогатяване ” – т.е. без потреблението на цианидна технология.

Офертата на Мефистофел

Така стигаме до въпрос, който очевидно е убягнал на геолозите, повдигнали полемиката за количеството и собствеността на естествените благосъстояния на България. Каква е цената – обществена, екологична, икономическа – на превръщането на България в златна мина? Балтов и Дончев настояват, че увеличението на златодобива в България е подходящо единствено с цианидни технологии. Но историята на златодобива в Румъния, а и в американския щат Монтана демонстрира, че последствията от всеобщото потребление на цианиди в мините могат да бъдат пагубни за здравето и околната среда. Решението е фактически стратегическо, само че не би трябвало да чакаме България да продължи да се радва на всички преимущества на туризма и земеделието, в случай че се трансформира в цианидна площадка, от която, по сметките на проф. Гергелчев, годишно ще добиваме 50 тона злато. В тази връзка екологът Даниел Попов отбелязва: „ Златица бе един от главните райони за наедрял рогат добитък в страната, преди добивът на мед и злато там стихийно да се разрасне. Не е „ и – и ”, а „ или – или ”.
„ На всеки липсва нещо, то се знае. България от злато се нуждае ”, да перифразираме Гьоте. Надали е инцидентно, че великият публицист поставя тези думи таман в устата на Мефистофел, който във втората част на „ Фауст ” омагьосва младия император: „ Ще имаш злато, колкото желаеш ”. В миг на икономическа меланхолия съблазнително е да повярваш, че ще станеш богат за момент, без тежък труд – единствено да се наведеш и да вземеш „ всичко, дето без хазаин лежи заровено в земята. ” Но както е споделил народът, не всичко, което свети, е злато. И не всичко, което е злато, е благосъстояние.
Всъщност със настоящия модел на най-вече задгранична благосъстоятелност на мините увеличението на златодобива няма да има необикновен резултат върху виталния стандарт в България. Нито пък концесиите за рандеман на газ в Черно море ще понижат по-значително цената на горивата – нещо, което показва прилежаща Румъния. Напротив, България ще затвърди очертаващата й се роля на ресурсен придатък на Европа. За произвеждане на високотехнологични артикули от благородните и редкоземните ни метали даже не става дума; вероятностите ни са единствено за по-голям експорт на концентрат. Дори да е прав проф. Гергелчев когато твърди, че в България може да се крият до една трета от златните находища на Европа, защото тук се пресичат два от огромните златоносни пояси, формиращи „ златен триъгълник ”, това в последна сметка може да се окаже национално проклинание. Известна доктрина в стопанската система е „ холандската болест ”, съгласно която страните с изобилни естествени запаси се „ разболяват ” от корупция, липса на нововъведения, разхищения.

Стратегически запас или борсова стока

И за това има лек, съгласно Дачев и Гергелчев: да се издейства специфична законова база за защита на стратегическите запаси на България. Златото и природният газ, както и редкоземните детайли, следва да се разгласят за стратегически потребни изкопаеми и добивът им да се трансформира в народен приоритет. Тази огромна визия, която включва основаване на мощна национална геологическа организация, сега внезапно контрастира с „ дирекцийката ” в МИЕТ. Но залогът съгласно геолозите си заслужава напъните – стотици тонове злато и милиарди кубични метри природен газ.
Алекс Нестор е повече от песимистичен: страната чисто и просто е неприятен собственик. Когато в средата на предишния век стартира създаването на рудника в Челопеч, хвостохранилище няма; целият отпаден артикул от мината е изливан в реката. А тогавашният металургичен комбинат „ Георги Дамянов ” изхвърля през комина си арсен в най-отровната му форма. Държавата е виновна за тежките екологични провали в този район. „ Ако погледнете в този момент „ Аурубис ”, „ Челопеч ”, „ Елаците ” – ние работим за възобновяване на околната среда. Ние гледаме на минния бизнес уравновесено, да има баланс сред промишленост и природа. Минната промишленост през последните 20 години не е това, което е била преди ”, твърди Нестор. Сега минните компании са „ виновни корпоративни жители на България ”.

Рудник Медет през 80-те – цялостен държавен надзор върху добива

И въпреки всичко: въпреки че естествените изкопаеми са държавно благосъстояние, приходите от тях са приватизирани. Населението и бюджетът по никакъв метод не усещат рекордните цени на суровините. А развиването на минната промишленост в България съмнително наподобява на сюжета, описван от съперниците на неолиберализма: първата задача на всяко неолиберално ръководство е подземните благосъстояния на „ превзетата ” страна да бъдат предоставени на съответни сътрудничещи семейства. Следват комуналните услуги – електричество, ВиК, връзки, железници. Жителите на сякаш демократичните страни в последна сметка стават заложници на Големия капитал, намерил удачна нова форма на колониалните си желания.
Природните запаси и по-специално редките детайли, за които България през днешния ден не получава нито стотинка, с времето ще стават все по-важни и нищожни. Трябва да се съгласим, че страната нехае, когато те се изхвърлят като отпадък; тя няма стратегически метод към тях. Налага се и заключението, че сегашната форма на концесиониране не пази в задоволителна степен публичния интерес.

Автори:  Димитър Събев и Сърнела Воденичарова