Македонските българи от БККС искат закриване на ДАБЧ
Българският културен клуб в Скопие споделя концепцията за закриване на ДАБЧ и приканва за нова политика към българските общности по света.
Постоянните кавги и демонстративната непросветеност, съпътстващи работата на Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ) през последните години, повдигат основателно въпроса за целесъобразността от съществуването на ведомството в сегашния му тип, имайки поради неговите пълномощия, административен потенциал и благоприятни условия за действително позитивно влияние върху живота на българите по света, считат от БККС.
В началото на декември " Обединените патриоти " и Движение за права и свободи се оповестиха против инициативата на премиера Бойко Борисов за закриване на
Държавна организация за българите в чужбина. Депутатът от " Обединените патриоти " Борис Вангелов, който е бивш началник на организацията, изясни, че тя не би трябвало да бъде закривана, а да се укрепи потенциалът ѝ и да се увеличи бюджетът ѝ, тъй като в чужбина има над 4.5 млн. българи.
Ахмед Ахмедов от Движение за права и свободи заявява, че България има потребност от тази организация. Проблемите с ДАБЧ започнаха в края на октомври, когато шефът ѝ Петър Харалампиев бе задържан като водач на организирана незаконна група за подкупи за издаване на удостоверения за български генезис. Арестуван бе и основният секретар Красимир Томов, в чиято банкова касета бяха открити 427 хиляди лева в разнообразни валути. Парламентарната комисия за българите в чужбина организира на 5 декември съвещание за бъдещето на институцията, за която Борисов разгласи две седмици по-рано, че е възложил на отрасловите министри да измислят най-подходящия механизъм за закриване на ведомството.
В текста си от БККС пишат още:
Съществувала исторически под разнообразни имена (Славянски комитет, Комитет за българите в чужбина и Държавна организация за българите в чужбина) тази институция в последно време е изоставила положителните обичаи и присъщите си функционалности на комуникатор и покровител на българските общности зад граница и е сложила центъра на тежестта съвсем напълно върху издаването на удостоверения за български генезис – една чисто административна роля, с висок корупционен риск, всъщност дублираща функционалностите на други оторизирани министерства и ведомства.
Българският генезис на претендентите за поданство може умерено да се открива от дирекция „ Българско поданство “ на Министерството на правораздаването въз основа на директното деяние на Закона за българите, живеещи отвън Република България и на правилото „ едно гише “, без висене на голям брой опашки пред министерства и ведомства.
БККС предлага да се подложи на публично разискване нов или преобразен закон за връзките на Република България с българите отвън България, който да уреди взаимоотношението сред всички ведомства с пълномощия по отношение на сънародниците ни по света. Би могло да се употребява позитивния опит на Хърватия, чийто законодателство конституира както министерство, по този начин и съвещателен публичен съвет към държавното управление, включващ представители на националната диаспора. Наред със сдруженията, организациите и институциите на българите зад граница, съветът би следвало да включва и ръководители на виновните държавни институции, БПЦ и организации на гражданското общество от страната, които да членуват по право. БККС предлага в публичното разискване на подобен закон необятно да се включат българските общности по света. Ако ще се основава нова държавна институция, то тя би трябвало да има напълно разнообразни функционалности, а злощастният опит на ДАБЧ би трябвало да служи за поука и да не се повтаря!
И стига с тоя термин „ чужбина “! Ние не сме чужбина!
Постоянните кавги и демонстративната непросветеност, съпътстващи работата на Държавната организация за българите в чужбина (ДАБЧ) през последните години, повдигат основателно въпроса за целесъобразността от съществуването на ведомството в сегашния му тип, имайки поради неговите пълномощия, административен потенциал и благоприятни условия за действително позитивно влияние върху живота на българите по света, считат от БККС.
В началото на декември " Обединените патриоти " и Движение за права и свободи се оповестиха против инициативата на премиера Бойко Борисов за закриване на
Държавна организация за българите в чужбина. Депутатът от " Обединените патриоти " Борис Вангелов, който е бивш началник на организацията, изясни, че тя не би трябвало да бъде закривана, а да се укрепи потенциалът ѝ и да се увеличи бюджетът ѝ, тъй като в чужбина има над 4.5 млн. българи.
Ахмед Ахмедов от Движение за права и свободи заявява, че България има потребност от тази организация. Проблемите с ДАБЧ започнаха в края на октомври, когато шефът ѝ Петър Харалампиев бе задържан като водач на организирана незаконна група за подкупи за издаване на удостоверения за български генезис. Арестуван бе и основният секретар Красимир Томов, в чиято банкова касета бяха открити 427 хиляди лева в разнообразни валути. Парламентарната комисия за българите в чужбина организира на 5 декември съвещание за бъдещето на институцията, за която Борисов разгласи две седмици по-рано, че е възложил на отрасловите министри да измислят най-подходящия механизъм за закриване на ведомството.
В текста си от БККС пишат още:
Съществувала исторически под разнообразни имена (Славянски комитет, Комитет за българите в чужбина и Държавна организация за българите в чужбина) тази институция в последно време е изоставила положителните обичаи и присъщите си функционалности на комуникатор и покровител на българските общности зад граница и е сложила центъра на тежестта съвсем напълно върху издаването на удостоверения за български генезис – една чисто административна роля, с висок корупционен риск, всъщност дублираща функционалностите на други оторизирани министерства и ведомства.
Българският генезис на претендентите за поданство може умерено да се открива от дирекция „ Българско поданство “ на Министерството на правораздаването въз основа на директното деяние на Закона за българите, живеещи отвън Република България и на правилото „ едно гише “, без висене на голям брой опашки пред министерства и ведомства.
БККС предлага да се подложи на публично разискване нов или преобразен закон за връзките на Република България с българите отвън България, който да уреди взаимоотношението сред всички ведомства с пълномощия по отношение на сънародниците ни по света. Би могло да се употребява позитивния опит на Хърватия, чийто законодателство конституира както министерство, по този начин и съвещателен публичен съвет към държавното управление, включващ представители на националната диаспора. Наред със сдруженията, организациите и институциите на българите зад граница, съветът би следвало да включва и ръководители на виновните държавни институции, БПЦ и организации на гражданското общество от страната, които да членуват по право. БККС предлага в публичното разискване на подобен закон необятно да се включат българските общности по света. Ако ще се основава нова държавна институция, то тя би трябвало да има напълно разнообразни функционалности, а злощастният опит на ДАБЧ би трябвало да служи за поука и да не се повтаря!
И стига с тоя термин „ чужбина “! Ние не сме чужбина!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ