БХК към депутатите: Уважете ветото на президента за 48-часовия арест без уведомяване
Българският хелзинкски комитет прикани народните представители да уважат ветото на президента Румен Радев върху измененията в Наказателния кодекс, които плануват задържане на лица до 48 часа без да бъдат уведомявани околните им.
„ Настоящата полемика е резултат от извънреден юридически парадокс “, разяснява ръководителят на БХК Красимир Кънев.
Според организацията това е връщане обратно от досегашната уредба, която изисква неотложно известяван на фамилията при предпочитание на арестувания по Закона за Министерство на вътрешните работи, както и когато е избрана мярка за неотклонение „ задържане под стража “.
Ето и цялата позиция на БХК:
През последните дни в общественото пространство тече деен разговор по отношение на въвеждането на по този начин наречения „ скришен арест “ – опция, посредством промени в Наказателно-процесуалния кодекс, да бъде отсрочено известяван на близки на арестувано лице за неговото задържане. На юридически език това отсрочване се назовава „ дерогация “, и в съответния случай се фиксира на 48 часа за пълнолетните и 24 часа за малолетните лица. Промените целят ограничение на вероятно приключване на информация от арестуваното лице, която може да попречва следствието или да предизвика други противоправни дейности, и се показват като част от процеса по транспониране на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правото на достъп до юрист и на известяван на трето лице при задържане.
Тази инструкция е част от директивите на Пътната карта за подсилване на процесуалните права на обвинени лица или на обвинени и подсъдими в наказателното произвеждане. Тя трябваше да бъде транспонирана още през ноември 2016 година
Нововъведената норма провокира реакцията на президента на Република България, който наложи несъгласие върху противоречивата наредба на § 7, т. 5, б. „ в “ и т. 19 от ЗИД Наказателен кодекс, като главен претекст е, че текстът ѝ не обрисува кръга на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването.
„ Настоящата полемика е резултат от извънреден юридически парадокс “, разяснява ръководителят на БХК Красимир Кънев.
В опит да обясни обстановката на българските народни представители, организацията изпрати мнение до Парламента.
Абсурдността на тази уредба се състои във опцията за дерогация на уведомяването след постановяването на мярка за неотклонение „ задържане под стража “. Най-често тази мярка се постановява от съда откакто лицето първо е било арестувано за 24 часа по Закона за Министерство на вътрешните работи, и по-късно с прокурорско разпореждане за нови 72 часа. Законът за Министерство на вътрешните работи, чиито разпореждания контролират полицейското задържане, обаче е безапелационен – „ За задържането [за 24 часа] съответният орган е задължен неотложно да уведоми лице, посочено от арестувания “ (чл. 72 алинея 6). Това наложително условие да бъде известен непосредствен (трето лице) неотложно след задържането не е обект на гласуваните промени, надлежно не предстои на отсрочване при никакви условия.
След като това известяван се е осъществило по условие на Закона за Министерство на вътрешните работи, с промените в Наказателно-процесуалния кодекс най-неочаквано се вкарва опция за отсрочване с 48 часа на уведомяването след установяване на мярка за неотклонение „ задържане под стража “ (т.е. 96 часа след началото на полицейското задържане). Трудно е да си представим по-абсурдна уредба в наказателния развой.
Така или другояче, това е връщане обратно от досегашната уредба, която изисква неотложно известяван на фамилията при предпочитание на арестувания по Закона за Министерство на вътрешните работи, както и когато е избрана мярка за неотклонение „ задържане под стража “.
Подобно връщане обратно, освен това в обстановка, в която нито една от директивите на Пътната карта не е изцяло транспонирана в българското законодателство, изисква доста съществено мотивиране. Такова обаче не виждаме в претекстовете към законопроекта. Освен това, наредбата на член 14 от Директива 2013/48/ЕС, гласи: „ Нищо в актуалната инструкция не се пояснява като ограничаване или дерогация от което и да е от правата и процесуалните гаранции, предоставени според Хартата, Европейска конвенция за правата на човека и други разпореждания на интернационалното право в тази област или правото на страна членка, която обезпечава по-високо равнище на отбрана. “ Тоест, транспонирането на директивата следва да резервира постигнатото по-високо равнище на отбрана като стандарт на национално равнище.
По горните аргументи би било рационално да се почете ветото на президента на Република България и да се отстрани опцията за отсрочване на уведомяването на трети лица след установяване на мярка „ задържане под стража “.
„ Настоящата полемика е резултат от извънреден юридически парадокс “, разяснява ръководителят на БХК Красимир Кънев.
Според организацията това е връщане обратно от досегашната уредба, която изисква неотложно известяван на фамилията при предпочитание на арестувания по Закона за Министерство на вътрешните работи, както и когато е избрана мярка за неотклонение „ задържане под стража “.
Ето и цялата позиция на БХК:
През последните дни в общественото пространство тече деен разговор по отношение на въвеждането на по този начин наречения „ скришен арест “ – опция, посредством промени в Наказателно-процесуалния кодекс, да бъде отсрочено известяван на близки на арестувано лице за неговото задържане. На юридически език това отсрочване се назовава „ дерогация “, и в съответния случай се фиксира на 48 часа за пълнолетните и 24 часа за малолетните лица. Промените целят ограничение на вероятно приключване на информация от арестуваното лице, която може да попречва следствието или да предизвика други противоправни дейности, и се показват като част от процеса по транспониране на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правото на достъп до юрист и на известяван на трето лице при задържане.
Тази инструкция е част от директивите на Пътната карта за подсилване на процесуалните права на обвинени лица или на обвинени и подсъдими в наказателното произвеждане. Тя трябваше да бъде транспонирана още през ноември 2016 година
Нововъведената норма провокира реакцията на президента на Република България, който наложи несъгласие върху противоречивата наредба на § 7, т. 5, б. „ в “ и т. 19 от ЗИД Наказателен кодекс, като главен претекст е, че текстът ѝ не обрисува кръга на лицата и на съответните закононарушения, за които може да се отсрочва уведомяването.
„ Настоящата полемика е резултат от извънреден юридически парадокс “, разяснява ръководителят на БХК Красимир Кънев.
В опит да обясни обстановката на българските народни представители, организацията изпрати мнение до Парламента.
Абсурдността на тази уредба се състои във опцията за дерогация на уведомяването след постановяването на мярка за неотклонение „ задържане под стража “. Най-често тази мярка се постановява от съда откакто лицето първо е било арестувано за 24 часа по Закона за Министерство на вътрешните работи, и по-късно с прокурорско разпореждане за нови 72 часа. Законът за Министерство на вътрешните работи, чиито разпореждания контролират полицейското задържане, обаче е безапелационен – „ За задържането [за 24 часа] съответният орган е задължен неотложно да уведоми лице, посочено от арестувания “ (чл. 72 алинея 6). Това наложително условие да бъде известен непосредствен (трето лице) неотложно след задържането не е обект на гласуваните промени, надлежно не предстои на отсрочване при никакви условия.
След като това известяван се е осъществило по условие на Закона за Министерство на вътрешните работи, с промените в Наказателно-процесуалния кодекс най-неочаквано се вкарва опция за отсрочване с 48 часа на уведомяването след установяване на мярка за неотклонение „ задържане под стража “ (т.е. 96 часа след началото на полицейското задържане). Трудно е да си представим по-абсурдна уредба в наказателния развой.
Така или другояче, това е връщане обратно от досегашната уредба, която изисква неотложно известяван на фамилията при предпочитание на арестувания по Закона за Министерство на вътрешните работи, както и когато е избрана мярка за неотклонение „ задържане под стража “.
Подобно връщане обратно, освен това в обстановка, в която нито една от директивите на Пътната карта не е изцяло транспонирана в българското законодателство, изисква доста съществено мотивиране. Такова обаче не виждаме в претекстовете към законопроекта. Освен това, наредбата на член 14 от Директива 2013/48/ЕС, гласи: „ Нищо в актуалната инструкция не се пояснява като ограничаване или дерогация от което и да е от правата и процесуалните гаранции, предоставени според Хартата, Европейска конвенция за правата на човека и други разпореждания на интернационалното право в тази област или правото на страна членка, която обезпечава по-високо равнище на отбрана. “ Тоест, транспонирането на директивата следва да резервира постигнатото по-високо равнище на отбрана като стандарт на национално равнище.
По горните аргументи би било рационално да се почете ветото на президента на Република България и да се отстрани опцията за отсрочване на уведомяването на трети лица след установяване на мярка „ задържане под стража “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ