Д-р Деница Апостолова: Почвите на остров Ливингстън все още са чисти
Българският геохимик описа за рисковите условия в Антарктида
Проучване на почвите в региона на българската база на остров Ливингстън демонстрира, че там към момента няма замърсяване с токсични детайли. Това откри доктор Деница Апостолова, геохимик от Софийския университет " Св. Климент Охридски " и участник в три антарктически експедиции. Тя показа резултатите от своята работа в ефира на БНР.
" Добрата вест след проучването на взетите почвени проби е, че в региона на българската база към момента няма замърсяване, " съобщи доктор Деница Апостолова, представена от националното радио.
Естествена лаборатория под опасност
Въпреки позитивните резултати, ученият предизвестява, че леденият континент е изправен пред нови провокации. Антарктида се трансформира в атрактивна туристическа дестинация, което усилва човешкото наличие. Освен това, замърсители могат да бъдат пренесени от други континенти посредством въздушни маси.
" Затова е значимо тези замърсители да се проследят в годините, т.е. посредством един мониторинг да се следи концентрацията им, с цел да запазим Антарктида чиста, " безапелационна е доктор Апостолова.
Тя акцентира, че Антарктида е " естествена лаборатория ", която дава неповторима опция за следене на процесите в околната среда и науката там е основна за опазването на цялата планета.
Експедиция до нос Хана
Фокусът на работата на доктор Апостолова е определянето на наличието на токсични детайли и техния генезис – дали е естествен или антропогенен (човешки). Последното ѝ изследване е било взаимно с сътрудници от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания на Българска академия на науките и е обхванало региона на нос Хана. Мястото се намира на към 13-15 км от българската база и е известно като самобитен естествен резерват с колонии от пингвини и тюлени.
Именно там екипът е претърпял едни от най-екстремните си моменти, нощувайки на палатка при минусови температури и мощен вятър.
" Първата нощ беше за мен кошмарна, само че с помощта на сътрудниците Стефан Велев и Петър Сапунджиев, успяхме да разположим палатката и да си свършим работата. През първата вечер ми беше доста студено, мислех че вятърът ще отнесе палатката, " спомня си откривателят.
Романтичните години и пингвините
Д-р Апостолова споделя с носталгия за първите си експедиции, които проф. Христо Пимпирев назовава " сантиментални години " – времето без интернет, когато българската база е приличала на дребна планинска хижа.
" Ние просто бяхме едно огромно семейство, " споделя тя.
Относно жителите на континента, тя отбелязва любознанието на пингвините, които постоянно посещават базата, само че напомня строгите правила:
" Ние обаче нямаме право да ги храним, тъй като има протокол и закон за запазване на околната среда на Антарктида, който разрешава пингвините да се хранят единствено, в случай че това е с научна цел, тъй като това нарушава естествения им хабитат. "
Проучване на почвите в региона на българската база на остров Ливингстън демонстрира, че там към момента няма замърсяване с токсични детайли. Това откри доктор Деница Апостолова, геохимик от Софийския университет " Св. Климент Охридски " и участник в три антарктически експедиции. Тя показа резултатите от своята работа в ефира на БНР.
" Добрата вест след проучването на взетите почвени проби е, че в региона на българската база към момента няма замърсяване, " съобщи доктор Деница Апостолова, представена от националното радио.
Естествена лаборатория под опасност
Въпреки позитивните резултати, ученият предизвестява, че леденият континент е изправен пред нови провокации. Антарктида се трансформира в атрактивна туристическа дестинация, което усилва човешкото наличие. Освен това, замърсители могат да бъдат пренесени от други континенти посредством въздушни маси.
" Затова е значимо тези замърсители да се проследят в годините, т.е. посредством един мониторинг да се следи концентрацията им, с цел да запазим Антарктида чиста, " безапелационна е доктор Апостолова.
Тя акцентира, че Антарктида е " естествена лаборатория ", която дава неповторима опция за следене на процесите в околната среда и науката там е основна за опазването на цялата планета.
Експедиция до нос Хана
Фокусът на работата на доктор Апостолова е определянето на наличието на токсични детайли и техния генезис – дали е естествен или антропогенен (човешки). Последното ѝ изследване е било взаимно с сътрудници от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания на Българска академия на науките и е обхванало региона на нос Хана. Мястото се намира на към 13-15 км от българската база и е известно като самобитен естествен резерват с колонии от пингвини и тюлени.
Именно там екипът е претърпял едни от най-екстремните си моменти, нощувайки на палатка при минусови температури и мощен вятър.
" Първата нощ беше за мен кошмарна, само че с помощта на сътрудниците Стефан Велев и Петър Сапунджиев, успяхме да разположим палатката и да си свършим работата. През първата вечер ми беше доста студено, мислех че вятърът ще отнесе палатката, " спомня си откривателят.
Романтичните години и пингвините
Д-р Апостолова споделя с носталгия за първите си експедиции, които проф. Христо Пимпирев назовава " сантиментални години " – времето без интернет, когато българската база е приличала на дребна планинска хижа.
" Ние просто бяхме едно огромно семейство, " споделя тя.
Относно жителите на континента, тя отбелязва любознанието на пингвините, които постоянно посещават базата, само че напомня строгите правила:
" Ние обаче нямаме право да ги храним, тъй като има протокол и закон за запазване на околната среда на Антарктида, който разрешава пингвините да се хранят единствено, в случай че това е с научна цел, тъй като това нарушава естествения им хабитат. "
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ