Колко точно падежи има в българския език?
Българският език е един от най-старите езици в Европа. От трите южнославянски езика на Балканския полуостров (български, сърбохърватски и словенски) български език се приказва в източната половина на южнославянския свят, а другите два - в западната част.
Българският език влиза в доста стеснен контакт с други прилежащи балкански езици - румънски, албански и ненапълно с гръцки. Затова с изключение на към славянските, той се отнася и към балканските езици. Характерна специфичност за всички балкански езици е разколебаването на падежната система при имената. Изчезването на по-големия брой падежи в тях ги трансформира от синтетични най-вече в аналитични.
Синтетични, т.е. езици, в които съществена роля играят падежите, са всички славянски езици през днешния ден без българския. Под въздействие на балканската среда българският език от синтетичен в предишното през днешния ден се е трансформирал в изчерпателен, без падежи при съществителните имена.
В актуалния български език няма падежи.
В старобългарския език е имало 7 падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, локален и звателен.
Падеж се назовава отношението, в което бива сложена известна склоняема дума по отношение на глагола или по отношение на друга дума в изречението.
Основните смисли на падежите са: субектно, обектно и определително. Всеки падеж има своя система от смисли, които се демонстрират с или без предлози. Такива са смисли като директно допълнение, обстоятелствено разяснение, такъми, придвижване, определение.
Остатъци от падежни форми
В днешния български език има единствено останки от падежни форми, които даже не се възприемат като падежи и не се учат като такива. Тенденцията за унищожаване на падежите и заместването им с предлози и необикновена за славянската езикова група, от която е и българският език. При някои елементи на речта падежните форми са се запазили.
Най-досадните правописни неточности в българския език
Например, по този начин е при персоналните местоимения, които имат три падежни форми - именителна, винителна и дателна.
Лични местоимения
Именителен падеж: аз, ти, той, тя, той, ние, вие, те
Винителен падеж (пряко допълнение): мен/мене, теб/тебе, него, нея, него, нас, вас, тях
Дателен падеж (непряко допълнение): мене, ми, на мене, тебе, ти, на тебе, нему, му, на него, ней, й, на нея, нему, му, на него, нам, ни, на нас, вам, ви, на вас, тям, им, на тях.
Дателните форми се използват, когато заместваното от тях име е във функционалност на непряко допълнение, с предлога “на ".
Винителните форми се използват, когато заместваното от тях име е във функционалност на директно допълнени, без претекст.
Поканих Момчил. Поканих него. Поканих го. Разсърдих се на Момчил. Разсърдих се нему. Разсърдих му се.
Пълните дателни форми са архаизъм. Вместо тях се употребяват винителните форми с претекст.
Разсърдих се на него.
Ето няколко образеца за останки от падежните форми в актуалния език.
От винителен падеж
Не се сърдя на никого.
При използването на местоименията кой, някой, никой, когато те са във функционалност на директно допълнение, неправилно се употребява именителен вместо винителен падеж.
Правилно: Животът не е лесен за никого.
Грешно: Животът не е елементарен за никой.
Правилно: На кого каза паролата?
Грешно: На кой каза паролата?
Правилно: Нямаш право да отстъпваш картата на никого другиго.
Грешно: Нямаш право да отстъпваш картата на никой различен.
Остатъци от винителен падеж са сутрин, вечер, зимъс, през днешния ден, снощи, есенес, пролетес, лятос, вред.
От дателен падеж
Мама Стояну думаше.
Майце си (Христо Ботев)
Вярвах брату, молих се Богу.
От родителен падеж
няма срама, от дяда Адама
нощес, в профил, тази вечер, отръки, преди Христа, след Христа
От творителен падеж
обърна се заднишком към него, тихом дава отговор
духом, телом, чрез, пеша, лазешком, насила, тичешком, нощем, през деня, довиждане, кръгом, заднишком, паралелно, тихом, завчас, без заобикалки, цифром, словом, плачешком, лежейки.
От локален падеж
лете, зиме, кротце, малце, горе, от горната страна, долу, изпод, на следващия ден, накратко, есени, пролети, върху, против, сред
От звателен падеж
Звателните форми остават във всеки тип връзка. Съществуването им провокира и доста въпроси: дали, след отпадането на звателен падеж, звателните форми към момента да са морфологична категория.
Иване, Стояне, Петре, Момчиле
Яно, Виолето, Елено
българино, гражданино, отче, старче, другарю, учителю и други обръщения
Звателните форми със свършек само че -о при женските имена се считат за груби и неучтиви. По тази причина тяхната приложимост се заобикаля. Но при обичайните мъжки имена, които приключват на съгласна, звателната форма остава, написа actulano. Напоследък българската звателна форма при имената все по-често се пропуща и чуваме обръщения от вида " “Добро утро, Иван " вместо “Добро утро, Иване ".
Българският език влиза в доста стеснен контакт с други прилежащи балкански езици - румънски, албански и ненапълно с гръцки. Затова с изключение на към славянските, той се отнася и към балканските езици. Характерна специфичност за всички балкански езици е разколебаването на падежната система при имената. Изчезването на по-големия брой падежи в тях ги трансформира от синтетични най-вече в аналитични.
Синтетични, т.е. езици, в които съществена роля играят падежите, са всички славянски езици през днешния ден без българския. Под въздействие на балканската среда българският език от синтетичен в предишното през днешния ден се е трансформирал в изчерпателен, без падежи при съществителните имена.
В актуалния български език няма падежи.
В старобългарския език е имало 7 падежа: именителен, родителен, дателен, винителен, творителен, локален и звателен.
Падеж се назовава отношението, в което бива сложена известна склоняема дума по отношение на глагола или по отношение на друга дума в изречението.
Основните смисли на падежите са: субектно, обектно и определително. Всеки падеж има своя система от смисли, които се демонстрират с или без предлози. Такива са смисли като директно допълнение, обстоятелствено разяснение, такъми, придвижване, определение.
Остатъци от падежни форми
В днешния български език има единствено останки от падежни форми, които даже не се възприемат като падежи и не се учат като такива. Тенденцията за унищожаване на падежите и заместването им с предлози и необикновена за славянската езикова група, от която е и българският език. При някои елементи на речта падежните форми са се запазили.
Най-досадните правописни неточности в българския език
Например, по този начин е при персоналните местоимения, които имат три падежни форми - именителна, винителна и дателна.
Лични местоимения
Именителен падеж: аз, ти, той, тя, той, ние, вие, те
Винителен падеж (пряко допълнение): мен/мене, теб/тебе, него, нея, него, нас, вас, тях
Дателен падеж (непряко допълнение): мене, ми, на мене, тебе, ти, на тебе, нему, му, на него, ней, й, на нея, нему, му, на него, нам, ни, на нас, вам, ви, на вас, тям, им, на тях.
Дателните форми се използват, когато заместваното от тях име е във функционалност на непряко допълнение, с предлога “на ".
Винителните форми се използват, когато заместваното от тях име е във функционалност на директно допълнени, без претекст.
Поканих Момчил. Поканих него. Поканих го. Разсърдих се на Момчил. Разсърдих се нему. Разсърдих му се.
Пълните дателни форми са архаизъм. Вместо тях се употребяват винителните форми с претекст.
Разсърдих се на него.
Ето няколко образеца за останки от падежните форми в актуалния език.
От винителен падеж
Не се сърдя на никого.
При използването на местоименията кой, някой, никой, когато те са във функционалност на директно допълнение, неправилно се употребява именителен вместо винителен падеж.
Правилно: Животът не е лесен за никого.
Грешно: Животът не е елементарен за никой.
Правилно: На кого каза паролата?
Грешно: На кой каза паролата?
Правилно: Нямаш право да отстъпваш картата на никого другиго.
Грешно: Нямаш право да отстъпваш картата на никой различен.
Остатъци от винителен падеж са сутрин, вечер, зимъс, през днешния ден, снощи, есенес, пролетес, лятос, вред.
От дателен падеж
Мама Стояну думаше.
Майце си (Христо Ботев)
Вярвах брату, молих се Богу.
От родителен падеж
няма срама, от дяда Адама
нощес, в профил, тази вечер, отръки, преди Христа, след Христа
От творителен падеж
обърна се заднишком към него, тихом дава отговор
духом, телом, чрез, пеша, лазешком, насила, тичешком, нощем, през деня, довиждане, кръгом, заднишком, паралелно, тихом, завчас, без заобикалки, цифром, словом, плачешком, лежейки.
От локален падеж
лете, зиме, кротце, малце, горе, от горната страна, долу, изпод, на следващия ден, накратко, есени, пролети, върху, против, сред
От звателен падеж
Звателните форми остават във всеки тип връзка. Съществуването им провокира и доста въпроси: дали, след отпадането на звателен падеж, звателните форми към момента да са морфологична категория.
Иване, Стояне, Петре, Момчиле
Яно, Виолето, Елено
българино, гражданино, отче, старче, другарю, учителю и други обръщения
Звателните форми със свършек само че -о при женските имена се считат за груби и неучтиви. По тази причина тяхната приложимост се заобикаля. Но при обичайните мъжки имена, които приключват на съгласна, звателната форма остава, написа actulano. Напоследък българската звателна форма при имената все по-често се пропуща и чуваме обръщения от вида " “Добро утро, Иван " вместо “Добро утро, Иване ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ