Българският език е един от най-богатите на диалектни думи език.

Българският език е един от най-богатите на диалектни думи език. Ние освен имаме голямо количество обиди, освен че можем да превърнем всяка една дума в засегнатост, само че и имаме стотици думи, които разказват предмети, хора, дейности, страсти и така нататък както в никой различен език. Думи като „ джиджафка ”, „ джиткам ” и така нататък са дребна част от колорита на езика ни. Нито една от тези думи не е вписана в речника, най-малко не в формалните речници на българския език. Ако един чужденец пристигна и се наложи да му обясните някоя от тези думи ще срещнете сериозна спънка, защото те най-вероятно не съществуват в родния език на попиталия.

Всеки район, всеки град, даже всяка общественост си имат техен език и думи, които от време на време са изцяло непознати и неразбираеми за близките и новодошлите. Именно по тази причина ви представяме 10 думи, които макар ексцентричното си значение са много публикувани. Прочетете ги и се замислете дали ги знаете и в случай че да, дали значат същото, като даденото им изложение.
1. Крокозъбел – митично градско-селско творение, най-често нелицеприятен човек с невъзпитано държание
2. Смърцафосано – към края на седмица всеки от нас смърцафосва няколко задания
3. Джиткам – разтъпквам се, карам колело

4. Джиджавка – част или детайл от предмет
5. Бръмбъзък – малко дете
6. Джунджурийки – всяко нещо с непоределен генезис
7. Кукндрел – жена на междинна възраст с къса пола и доста грим
8. Мигар – значи „ все едно “
9. Фърфалак – още веднъж определение за малко дете
10. Сколасам – стигна в точния момент

И още нещо любопитно:
Българският език се е „ обогатил “ с 5000 нови думи след 1989 година, съгласно учените от Българска академия на науките, написа actualno.com. Те са се появили вследствие на по-същественото нахлуване най-много на технологиите в живота ни. Някои от тях всички използваме, без да си даваме сметка, че досега такава дума в българския не е съществувала.
Една от новите думи в българския е „ фабинг “ – това е човек, който непрестанно се занимава с телефона си, даже и в компанията на други хора. Това заяви за вестник „ Телеграф “ проф. Сия Колковска от Института за български език на Българска академия на науките.

Колкото и необичайно да звучи, кулинарията също повлиява значително езика и способства за прибавянето на нови думи към него. Например до преди години у нас никой не използва (а малко хора знаят) смисъла на думи, като суши и веган. Днес те са всекидневие. Някои от новите думи, записани в Речника на новите думи, публикуван през 2010 година, към този момент използваме всеки ден – да вземем за пример банкиране, екран, лифтинг, фреш, екшън, джогинг и други.

Има обаче и такива, които не са ни познати – да вземем за пример номофоб (човек, който се опасява да остане без мобилен телефон), зорбонавт (човек, който се търкаля в огромна транспарантна топка) и други. Ако имате усложнения с правописа, то можете да се обърнете към експертите от Българска академия на науките. Съвсем в духа на новите думи, това можете да извършите и на страницата на „ Езикови информации “ във Фейсбук.