75% от българите живеят в бедност, а 35% са оскотели
Българският бизнес е неутолим по отношение на своя личен състав.
Бизнесът би трябвало да ползва правилата на корпоративната обществена отговорност.
Икономическата доктрина и стопанската история са потвърдили от дълго време, че най-добре се развиват страните, където има повече обществена правдивост и публично успокоение. Това проличава от развиването на скандинавските страни, на Германия, Франция, Австрия и други страни. Там където господства бедността, обществената поляризация, несправедливостта, се шири икономическа застоялост, обществено и политическо напрежение, остри публични спорове.
Днес в беднотия живеят 70-75%, а в оскотяваща беднотия 30-35% от българите. Тежат им безкрайните ограничения, всеобщата неправда, възприятието за изоставеност и безперспективност. Отвратени са от алчността и бруталността на олигарсите, от престъпността и корупцията. В България няма по-голям недостиг от недостига на правдивост!
Решението на днешните ни тежки социално-икономически проблеми е в ускорения стопански напредък от 7-8-9% в продължение на 15-20 и повече години. Това обаче изисква големи многомилиардни вложения, структурна, софтуерна и институционална рационализация на стопанската система, подготовка и преквалификация на 3-4 милиона души, форсирано развиване и рационализация на опазването на здравето, образованието, науката и нововъведенията, намаляване на демографската рецесия, модерна инфраструктура, ограничение на престъпността и корупцията и доста години.
Българските политици, които в този момент се гордеят с висок напредък от 3,0%, на чиято основа дават обещание нарастване на приходите, заблуждават хората. За България 3% е на границата на стагнацията. Нужен е доста по-висок и нескончаем напредък. Такъв напредък се реализира единствено посредством авансово основаване на изброените нагоре предпоставки, а нищо сходно не се прави у нас. Към това се прибавя и неподходящата външна среда. През околните години не може да се чака нито по-висок напредък, нито повече приходи.
А милионите бедстващи българине могат да чакат още 10-15 или повече години до момента в който стопанската система живне. Те желаят въпреки и непретенциозно усъвършенстване, само че още през днешния ден. Чудеса в стопанската система обаче няма!
Главна краткосрочна цел на икономическата ни политика би трябвало да бъде начало на непретенциозно усъвършенстване в живота на хората. То би трябвало да става все по-осезателно през 2018-2020 и идващите години. Такова незабавно усъвършенстване може да се реализира единствено посредством смяна в връзките на систематизиране и преразпределение.
Това пък допуска някакъв най-малко от съгласие сред работодателите и наемния труд.
Друг излаз няма. В публичния организъм е насъбрано голямо напрежение и огромни упования. Затова се постанова бърза хирургическа интервенция.
Защото у нас се наслагват две обществени несгоди: България е по едно и също време и най-бедната и с най-голямо доходно неравноправие в Европейски Съюз.
Трябва да се работи неотложно! Политиците и бизнесът ще позволен съдбовна неточност в случай че си затварят очите пред жестоките действителности на днешна България. Главна отговорност за това носят българските олигарси и политиците.
България е най-бедната страна в Европейски Съюз. Доходите ни са към два пъти по-ниски от това, което би трябвало да са при нашата продуктивност.
Брутният вътрешен продукт на човек от популацията у насе 48% от това в Европейски Съюз, асредните ни приходи са 23-25% от техните. По законите на стопанската система продуктивността и приходите би трябвало да се движат един до друг. Не е вероятен обществен мир в случай че несъответствието е трайно и огромно! А то е такова към този момент 28 години.
Това изисква различна политика по систематизиране на новата стойност сред облага на работодателите и заплата на наемния труд за - повишение каузи на заплатите. През идващите десетина години би трябвало да се преодолее насъбраното мощно закъснение на заплатите от продуктивността на труда. Това може да се реализира единствено посредством ускорено изпреварващо повишаване на действителните заплати със 120-130 лева годишно. То, обаче няма да е подарък от богатите за бедните, а връщане на незаслужено отнетото от тях или недодаденото им. Това значи възобновяване на справедливостта.
Бизнесът постъпваше ненаситно и брутално по отношение на наемния труд 28 години, като потискаше прираста на заплатите надалеч под прираста на Брутният вътрешен продукт. При база 100 в 1990 година Брутният вътрешен продукт нарастна над 130%, а междинната заплата едвам доближава 100%. С пенсиите е още по-лошо. Отнетото от бизнеса би трябвало да се върне на служащите посредством форсирано покачване на заплатите през идващите десетина години.
Трайното угнетяване на приходите основава обществена неправда, а тя поражда обществено напрежение и спорове. То е нежелателно за наемния труд, само че вреди и на бизнеса. По-добре е разликите в ползите да се позволяват на масата за договаряния, а не на улицата! Това е азбучна истина. Бизнесът също се нуждае от обществена непоклатимост и успокоение в обществото. Защото не е допустима ефикасна стопанска активност в конюнктура на обществено изнудване, спорове и улични безредици.
Средната чиста месечна заплата в Европейски Съюз е 1508 евро, а в България е 406 евро. С изключение на Албания, всички източноевропейски страни имат надалеч по-високи заплати от нашата. А на бизнеса му се костват доста високи и желаят да ги лимитират. Зад ниските заплати у нас се крие дълготраен блян на управляващите, дружно с работодателите, да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на бизнесмените и да ощетяват работещите. Това е допустимо заради пословичната робска толерантност на българите и неналичието на борбени синдикати, които да ги поведат в отбрана на ползите им.
Освен по междинната заплата, за бедността може да се съди и по минималната заплата. България е с най-ниската минимална месечна заплата в Европейски Съюз - 235 евро. Главен провинен за това са работодателите и управляващите. Нашият бизнес даже счита, че е доста висока и работи за понижението й. Дори не признава, че е нужна минимална заплата. И в тази връзка жонглира с неистини за заплаха от безработица при евентуано въвеждане на минимална заплата.
Остра е потребността от ограничение на огромното доходно неравноправие. Както е известно, то се мери с коефициента Джини. Колкото по-висок е той, толкоз по-голямо е неравенството. При междинен 31,0 за Европейски Съюз, България, Румъния и Литва имат над 37,0. А нашият бизнес не е удовлетворен от това и желае нарастване на доходното неравноправие.
Поддържането на изпреварващ напредък на производството пред междинната заплата от 28 години; всеобщите и брутални нарушавания в връзките сред труда и капитала; изпреварващият напредък на облагата на бизнеса пред приходите на наемния труд; честият отвод въобще от погашение на стотици милиони лв. дължими заплати на личния състав посредством административни трикове, симулирани банкрути и други подобни; поддържането на най-ниската в Европейски Съюз минимална и междинна заплата; принуждаването на стотици хиляди българи да заминат на работа в чужбина, заради ниските заплати у нас и зародилият всеобщ дефицит на високо и приблизително дипломиран личен състав, довел до вноса на подобен от Украйна, Молдова и други страни; съпротивата от години против въвеждането на минимална заплата и на групово договаряне сред труда и капитала; най-ниските в Европейски Съюз налози върху приходите, облагата, парцелите и дивидентите и така нататък се оказаха незадоволителни да задоволят апетитите на новите богаташи за още по-бързо замогване и да покажат на нашите олигарси, че е време да овладеят неукротимия си напън против наемния труд.
На млади години научавахме от Маркс, че при първичното струпване на капитали през 18-ти и 19-ти век капиталът не се е колебаел да минава и през трупове в устрема си към оптималната облага. Сега го виждаме с очите си в България.
Преди няколко години нашият бизнес и десните политици и икономисти желаеха анулация на възнаграждението за „ прослужени години " - по този начин наречения „ клас ". Синдикатите възразиха. Напоследък още веднъж се разсъни неистовото предпочитание на бизнеса за анулация на това заплащане, за да се ограничи повишаването на заплатите. Мизерно ниските заплати в България наподобява им се костват доста високи. Искат да ги създадат още по-мизерни. Не се стопираха и пред неистини: че това го нямало на никое място по света, че било завещание от комунистическото минало и от класовото опълчване, че основно мързеливите упорстват за опазване на парите за „ прослужени години " и така нататък
Това не е правилно. Мога да посоча образци от доста страни в Европа и отвън нея, само че ще се задоволя с най-убедителния - практиката на Организация на обединените нации, която обобщава международния опит (виж таблицата).
Нивото на заплатите за професионалния състав в Организация на обединените нации се дефинира въз основата на заплатите на Федералната гражданска работа на Съединени американски щати, която е най-високо платената в света. Това се прави, с цел да се притеглят в Организация на обединените нации най-хубавите специалисти. Скалата на заплатите в Организация на обединените нации се основава на 5 професионални категории за експертите (Р-1 до Р-5), на две управителен равнища (D-1 и D-2), асистент общоприет секретар и заместител общоприет секретар. Посочените в таблицата скали са осъвременени от 1 януари 2017 година и са идентични за всички организации в системата на Организация на обединените нации по света.
Както се вижда, за всички категории личен състав има степени. За D-1 и D-2 са 10, а за Р-1 до Р-5 са 13. Най-младшата професионална категория е Р-1, а най-старшата Р-5. Най-прилаганите категории за личния състав са Р-3 и Р-4. Повечето експерти постъпват в Организация на обединените нации и се пенсионират на тези категории. Повишението от категория в категория е доста строго и комплицирано, само че тук не е мястото да встъпвам в детайлности по него.
Важното в нашия случай е покачването от степен в степен в границите на дадена категория. За професионалния състав то е автоматизирано в края на всяка година до седма степен, а от осма степен нагоре - отново автоматизирано, само че в края на всяка втора година.
Всеки чиновник получава годишно или на всяка втора година тези автоматизирани покачвания, които се включват в главната му заплата за идната година. За категорията Р-3 автоматизираните покачвания са към 1870 $, за Р-4 са сред 2050-2200 $ и за Р-5 - сред 2270-2280 $. Както се вижда, те са към 2% от главната заплата. На нашия език това се назовава заплащане за прослужени години. Авторите на тази система, обобщавайки международния опит, са решили, че прослуженото време способства за повишение квалификацията на чиновниците. Обратните изказвания на самозвани „ специалисти " по въпроса у нас, не отговорят на истината.
Повечето чиновници в Организация на обединените нации постъпват на Р-3 или Р-4 в началните степени и се пенсионират в горните степени на тези категории. Всеки чиновник на Р-3 и Р-4 може да прекара 19 години в една категория, като трансформира по години единствено степените си, а годишната му брутна заплата нараства от 88351 $ за първа степен до 113701 $ за тринадесета степен (за Р-4). Както се вижда, в тези хонорари няма нищо комунистическо (както ни твърдят наши предприемачи и обслужващи ги десни икономисти), нито излишък от класовите връзки (както съобщи неотдавна наш вицепремиер), нито неефикасно вътрешно преразпределение сред чиновниците (както съобщи тези дни една посредствена дама на висок пост в Народното събрание), нито израз на мързел, както съобщи тези дни един представител на бизнеса.. По това можете да съдите какви мъдри хора ни ръководят.
Аз познавам тази процедура от личен опит като чиновник на Организация на обединените нации в продължение на 12,5 години. Постъпих на Р-3, степен IV, като експерт и напуснах на D-1 степен II, като шеф на огромен отдел от 30 експерти. С тази разлика, че през тези времена нашето държавно управление ни удържаше ¾ от получаваната от Организация на обединените нации заплата. Сега няма такива удръжки.
Цинична илюзия от предприемачите към наемния личен състав е, че „ това няма да ги ощети, тъй като парите за прослужени години за годината през която се анулират, щели да се включат в главната заплата за идната година ".
Ощетява ги и то по какъв начин! Защото това ще се прави еднократно при анулацията на възнаграждението, единствено за една последваща година и ще се губят парите за всички останали години. Ако се постъпи по този начин със чиновник на Организация на обединените нации от категорията Р-4, той ще загуби по 2000-2200 дол. за всяка последваща година, до момента в който е в Организация на обединените нации. Ако работи още 10 години, ще загуби сумарно 20-22000 дол. Ще загуби и от по-ниската пенсия, определяна на по-ниска съществена заплата.
Призовавам българския огромен бизнес към по-конструктивно държание към своя личен състав. Прилагайте многодишния международен опит по „ корпоративната обществена отговорност " - един механизъм за още по-голямо приобщаване на личния състав към делата и бъдещето на компанията. Това е потребно за всички - за работодателите, за наемния труд и за цялото общество. Издребняването в обществени трикове, като анулацията на „ прослужени години " ще поражда единствено борба, ще трови обществения климат и ще вреди на развиването на цялото общество.
Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на Българска академия на науките, Епицентър
Бизнесът би трябвало да ползва правилата на корпоративната обществена отговорност.
Икономическата доктрина и стопанската история са потвърдили от дълго време, че най-добре се развиват страните, където има повече обществена правдивост и публично успокоение. Това проличава от развиването на скандинавските страни, на Германия, Франция, Австрия и други страни. Там където господства бедността, обществената поляризация, несправедливостта, се шири икономическа застоялост, обществено и политическо напрежение, остри публични спорове.
Днес в беднотия живеят 70-75%, а в оскотяваща беднотия 30-35% от българите. Тежат им безкрайните ограничения, всеобщата неправда, възприятието за изоставеност и безперспективност. Отвратени са от алчността и бруталността на олигарсите, от престъпността и корупцията. В България няма по-голям недостиг от недостига на правдивост!
Решението на днешните ни тежки социално-икономически проблеми е в ускорения стопански напредък от 7-8-9% в продължение на 15-20 и повече години. Това обаче изисква големи многомилиардни вложения, структурна, софтуерна и институционална рационализация на стопанската система, подготовка и преквалификация на 3-4 милиона души, форсирано развиване и рационализация на опазването на здравето, образованието, науката и нововъведенията, намаляване на демографската рецесия, модерна инфраструктура, ограничение на престъпността и корупцията и доста години.
Българските политици, които в този момент се гордеят с висок напредък от 3,0%, на чиято основа дават обещание нарастване на приходите, заблуждават хората. За България 3% е на границата на стагнацията. Нужен е доста по-висок и нескончаем напредък. Такъв напредък се реализира единствено посредством авансово основаване на изброените нагоре предпоставки, а нищо сходно не се прави у нас. Към това се прибавя и неподходящата външна среда. През околните години не може да се чака нито по-висок напредък, нито повече приходи.
А милионите бедстващи българине могат да чакат още 10-15 или повече години до момента в който стопанската система живне. Те желаят въпреки и непретенциозно усъвършенстване, само че още през днешния ден. Чудеса в стопанската система обаче няма!
Главна краткосрочна цел на икономическата ни политика би трябвало да бъде начало на непретенциозно усъвършенстване в живота на хората. То би трябвало да става все по-осезателно през 2018-2020 и идващите години. Такова незабавно усъвършенстване може да се реализира единствено посредством смяна в връзките на систематизиране и преразпределение.
Това пък допуска някакъв най-малко от съгласие сред работодателите и наемния труд.
Друг излаз няма. В публичния организъм е насъбрано голямо напрежение и огромни упования. Затова се постанова бърза хирургическа интервенция.
Защото у нас се наслагват две обществени несгоди: България е по едно и също време и най-бедната и с най-голямо доходно неравноправие в Европейски Съюз.
Трябва да се работи неотложно! Политиците и бизнесът ще позволен съдбовна неточност в случай че си затварят очите пред жестоките действителности на днешна България. Главна отговорност за това носят българските олигарси и политиците.
България е най-бедната страна в Европейски Съюз. Доходите ни са към два пъти по-ниски от това, което би трябвало да са при нашата продуктивност.
Брутният вътрешен продукт на човек от популацията у насе 48% от това в Европейски Съюз, асредните ни приходи са 23-25% от техните. По законите на стопанската система продуктивността и приходите би трябвало да се движат един до друг. Не е вероятен обществен мир в случай че несъответствието е трайно и огромно! А то е такова към този момент 28 години.
Това изисква различна политика по систематизиране на новата стойност сред облага на работодателите и заплата на наемния труд за - повишение каузи на заплатите. През идващите десетина години би трябвало да се преодолее насъбраното мощно закъснение на заплатите от продуктивността на труда. Това може да се реализира единствено посредством ускорено изпреварващо повишаване на действителните заплати със 120-130 лева годишно. То, обаче няма да е подарък от богатите за бедните, а връщане на незаслужено отнетото от тях или недодаденото им. Това значи възобновяване на справедливостта.
Бизнесът постъпваше ненаситно и брутално по отношение на наемния труд 28 години, като потискаше прираста на заплатите надалеч под прираста на Брутният вътрешен продукт. При база 100 в 1990 година Брутният вътрешен продукт нарастна над 130%, а междинната заплата едвам доближава 100%. С пенсиите е още по-лошо. Отнетото от бизнеса би трябвало да се върне на служащите посредством форсирано покачване на заплатите през идващите десетина години.
Трайното угнетяване на приходите основава обществена неправда, а тя поражда обществено напрежение и спорове. То е нежелателно за наемния труд, само че вреди и на бизнеса. По-добре е разликите в ползите да се позволяват на масата за договаряния, а не на улицата! Това е азбучна истина. Бизнесът също се нуждае от обществена непоклатимост и успокоение в обществото. Защото не е допустима ефикасна стопанска активност в конюнктура на обществено изнудване, спорове и улични безредици.
Средната чиста месечна заплата в Европейски Съюз е 1508 евро, а в България е 406 евро. С изключение на Албания, всички източноевропейски страни имат надалеч по-високи заплати от нашата. А на бизнеса му се костват доста високи и желаят да ги лимитират. Зад ниските заплати у нас се крие дълготраен блян на управляващите, дружно с работодателите, да оставят преобладаващата част от новосъздадената стойност на бизнесмените и да ощетяват работещите. Това е допустимо заради пословичната робска толерантност на българите и неналичието на борбени синдикати, които да ги поведат в отбрана на ползите им.
Освен по междинната заплата, за бедността може да се съди и по минималната заплата. България е с най-ниската минимална месечна заплата в Европейски Съюз - 235 евро. Главен провинен за това са работодателите и управляващите. Нашият бизнес даже счита, че е доста висока и работи за понижението й. Дори не признава, че е нужна минимална заплата. И в тази връзка жонглира с неистини за заплаха от безработица при евентуано въвеждане на минимална заплата.
Остра е потребността от ограничение на огромното доходно неравноправие. Както е известно, то се мери с коефициента Джини. Колкото по-висок е той, толкоз по-голямо е неравенството. При междинен 31,0 за Европейски Съюз, България, Румъния и Литва имат над 37,0. А нашият бизнес не е удовлетворен от това и желае нарастване на доходното неравноправие.
Поддържането на изпреварващ напредък на производството пред междинната заплата от 28 години; всеобщите и брутални нарушавания в връзките сред труда и капитала; изпреварващият напредък на облагата на бизнеса пред приходите на наемния труд; честият отвод въобще от погашение на стотици милиони лв. дължими заплати на личния състав посредством административни трикове, симулирани банкрути и други подобни; поддържането на най-ниската в Европейски Съюз минимална и междинна заплата; принуждаването на стотици хиляди българи да заминат на работа в чужбина, заради ниските заплати у нас и зародилият всеобщ дефицит на високо и приблизително дипломиран личен състав, довел до вноса на подобен от Украйна, Молдова и други страни; съпротивата от години против въвеждането на минимална заплата и на групово договаряне сред труда и капитала; най-ниските в Европейски Съюз налози върху приходите, облагата, парцелите и дивидентите и така нататък се оказаха незадоволителни да задоволят апетитите на новите богаташи за още по-бързо замогване и да покажат на нашите олигарси, че е време да овладеят неукротимия си напън против наемния труд.
На млади години научавахме от Маркс, че при първичното струпване на капитали през 18-ти и 19-ти век капиталът не се е колебаел да минава и през трупове в устрема си към оптималната облага. Сега го виждаме с очите си в България.
Преди няколко години нашият бизнес и десните политици и икономисти желаеха анулация на възнаграждението за „ прослужени години " - по този начин наречения „ клас ". Синдикатите възразиха. Напоследък още веднъж се разсъни неистовото предпочитание на бизнеса за анулация на това заплащане, за да се ограничи повишаването на заплатите. Мизерно ниските заплати в България наподобява им се костват доста високи. Искат да ги създадат още по-мизерни. Не се стопираха и пред неистини: че това го нямало на никое място по света, че било завещание от комунистическото минало и от класовото опълчване, че основно мързеливите упорстват за опазване на парите за „ прослужени години " и така нататък
Това не е правилно. Мога да посоча образци от доста страни в Европа и отвън нея, само че ще се задоволя с най-убедителния - практиката на Организация на обединените нации, която обобщава международния опит (виж таблицата).
Нивото на заплатите за професионалния състав в Организация на обединените нации се дефинира въз основата на заплатите на Федералната гражданска работа на Съединени американски щати, която е най-високо платената в света. Това се прави, с цел да се притеглят в Организация на обединените нации най-хубавите специалисти. Скалата на заплатите в Организация на обединените нации се основава на 5 професионални категории за експертите (Р-1 до Р-5), на две управителен равнища (D-1 и D-2), асистент общоприет секретар и заместител общоприет секретар. Посочените в таблицата скали са осъвременени от 1 януари 2017 година и са идентични за всички организации в системата на Организация на обединените нации по света.
Както се вижда, за всички категории личен състав има степени. За D-1 и D-2 са 10, а за Р-1 до Р-5 са 13. Най-младшата професионална категория е Р-1, а най-старшата Р-5. Най-прилаганите категории за личния състав са Р-3 и Р-4. Повечето експерти постъпват в Организация на обединените нации и се пенсионират на тези категории. Повишението от категория в категория е доста строго и комплицирано, само че тук не е мястото да встъпвам в детайлности по него.
Важното в нашия случай е покачването от степен в степен в границите на дадена категория. За професионалния състав то е автоматизирано в края на всяка година до седма степен, а от осма степен нагоре - отново автоматизирано, само че в края на всяка втора година.
Всеки чиновник получава годишно или на всяка втора година тези автоматизирани покачвания, които се включват в главната му заплата за идната година. За категорията Р-3 автоматизираните покачвания са към 1870 $, за Р-4 са сред 2050-2200 $ и за Р-5 - сред 2270-2280 $. Както се вижда, те са към 2% от главната заплата. На нашия език това се назовава заплащане за прослужени години. Авторите на тази система, обобщавайки международния опит, са решили, че прослуженото време способства за повишение квалификацията на чиновниците. Обратните изказвания на самозвани „ специалисти " по въпроса у нас, не отговорят на истината.
Повечето чиновници в Организация на обединените нации постъпват на Р-3 или Р-4 в началните степени и се пенсионират в горните степени на тези категории. Всеки чиновник на Р-3 и Р-4 може да прекара 19 години в една категория, като трансформира по години единствено степените си, а годишната му брутна заплата нараства от 88351 $ за първа степен до 113701 $ за тринадесета степен (за Р-4). Както се вижда, в тези хонорари няма нищо комунистическо (както ни твърдят наши предприемачи и обслужващи ги десни икономисти), нито излишък от класовите връзки (както съобщи неотдавна наш вицепремиер), нито неефикасно вътрешно преразпределение сред чиновниците (както съобщи тези дни една посредствена дама на висок пост в Народното събрание), нито израз на мързел, както съобщи тези дни един представител на бизнеса.. По това можете да съдите какви мъдри хора ни ръководят.
Аз познавам тази процедура от личен опит като чиновник на Организация на обединените нации в продължение на 12,5 години. Постъпих на Р-3, степен IV, като експерт и напуснах на D-1 степен II, като шеф на огромен отдел от 30 експерти. С тази разлика, че през тези времена нашето държавно управление ни удържаше ¾ от получаваната от Организация на обединените нации заплата. Сега няма такива удръжки.
Цинична илюзия от предприемачите към наемния личен състав е, че „ това няма да ги ощети, тъй като парите за прослужени години за годината през която се анулират, щели да се включат в главната заплата за идната година ".
Ощетява ги и то по какъв начин! Защото това ще се прави еднократно при анулацията на възнаграждението, единствено за една последваща година и ще се губят парите за всички останали години. Ако се постъпи по този начин със чиновник на Организация на обединените нации от категорията Р-4, той ще загуби по 2000-2200 дол. за всяка последваща година, до момента в който е в Организация на обединените нации. Ако работи още 10 години, ще загуби сумарно 20-22000 дол. Ще загуби и от по-ниската пенсия, определяна на по-ниска съществена заплата.
Призовавам българския огромен бизнес към по-конструктивно държание към своя личен състав. Прилагайте многодишния международен опит по „ корпоративната обществена отговорност " - един механизъм за още по-голямо приобщаване на личния състав към делата и бъдещето на компанията. Това е потребно за всички - за работодателите, за наемния труд и за цялото общество. Издребняването в обществени трикове, като анулацията на „ прослужени години " ще поражда единствено борба, ще трови обществения климат и ще вреди на развиването на цялото общество.
Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на Българска академия на науките, Епицентър
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ