Световна фирма за шоколад насърчава родните производители в отглеждане на лешници
Българските аграрни производители би трябвало да се възползват от капацитета при развъждането на лешници и гаранциите за изкупуване, които им дава търсенето на продукцията на международния пазар. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите проф. доктор Бозуков по време на среща с представители на една от огромните международни компании за произвеждане на шоколадови произведения.
Представителите на комерсиалната компания осведомиха министър Бозуков, че първичните вложения за основаването на овощна градина от лешници, с капково напояване, възлизат на към 350-400 евро на декар.
Възвръщането на направените разноски за интервала на вегетация на дръвчетата е към седмата година, а първата годишна продукция е към четвъртата, като цялостното плододаване стартира към седмата година.
Направени разбори в региона демонстрират, че търсенето на лешници в международен мащаб подсигуряват пазар на продукцията и извеждат нужда в България да бъдат основани към 3 000 хектара нови лешникови градини.
Такава ферма за 13-годишен интервал може да създаде към 7000 т лешници (тегло с черупката), като тяхната пазарна стойност възлиза на близо 17,5 млн. евро. Това се обуславя и от възходящата наклонност към потреблението на лешници от хранителната индустрия. Тъй като те са здравословен артикул и подлежат на елементарно предпазване за дълъг интервал от време.
Отглеждането на лешници изисква лимитирано потребление на ръчен труд, тъй като процесът е мощно механизиран. Обработването на този тип насаждения могат да бъдат добра опция за преориентиране на тютюнопроизводители към този бранш.
Доходът, който се получава от развъждане на лешници е непосредствен до този на тютюна. Друго преимущество при овощните градини с лешници са необятните бразди до четвъртата година след засаждане, които могат да бъдат употребени за развъждането на протеинови култури, като за тях има обезпечено субсидиране.
„ Необходима е политическа воля и поддръжка за земеделците при развъждането на черупковите плодове, с цел да се подреди България до международните снабдители на лешници “, означи проф. Бозуков.
Той добави, че за жалост предходното държавно управление е водило политика, която не поддържа основаването на нови насаждения от лешници. Това е и повода те да са изключени от опцията за подкрепяне по капиталовите ограничения на Програмата за развиване на селските региони 2014-2020.
Представителите на комерсиалната компания осведомиха министър Бозуков, че първичните вложения за основаването на овощна градина от лешници, с капково напояване, възлизат на към 350-400 евро на декар.
Възвръщането на направените разноски за интервала на вегетация на дръвчетата е към седмата година, а първата годишна продукция е към четвъртата, като цялостното плододаване стартира към седмата година.
Направени разбори в региона демонстрират, че търсенето на лешници в международен мащаб подсигуряват пазар на продукцията и извеждат нужда в България да бъдат основани към 3 000 хектара нови лешникови градини.
Такава ферма за 13-годишен интервал може да създаде към 7000 т лешници (тегло с черупката), като тяхната пазарна стойност възлиза на близо 17,5 млн. евро. Това се обуславя и от възходящата наклонност към потреблението на лешници от хранителната индустрия. Тъй като те са здравословен артикул и подлежат на елементарно предпазване за дълъг интервал от време.
Отглеждането на лешници изисква лимитирано потребление на ръчен труд, тъй като процесът е мощно механизиран. Обработването на този тип насаждения могат да бъдат добра опция за преориентиране на тютюнопроизводители към този бранш.
Доходът, който се получава от развъждане на лешници е непосредствен до този на тютюна. Друго преимущество при овощните градини с лешници са необятните бразди до четвъртата година след засаждане, които могат да бъдат употребени за развъждането на протеинови култури, като за тях има обезпечено субсидиране.
„ Необходима е политическа воля и поддръжка за земеделците при развъждането на черупковите плодове, с цел да се подреди България до международните снабдители на лешници “, означи проф. Бозуков.
Той добави, че за жалост предходното държавно управление е водило политика, която не поддържа основаването на нови насаждения от лешници. Това е и повода те да са изключени от опцията за подкрепяне по капиталовите ограничения на Програмата за развиване на селските региони 2014-2020.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ