Ето какво пише за България в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права
Българските управляващи са подхванали стъпки за правосъдно гонене и наказване на длъжностни лица, направили похищения върху човешките права, само че държавните дейности са незадоволителни и безнаказаността е проблем.
Това се показва в частта за България в най-новия, 43-ти годишен отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати за положението на човешките права по света, заяви Българска телеграфна агенция. В резюмето на 33-те страници, отдадени на България в отчета, се показва, че главните проблемите по отношение на човешките права в страната включват физическото малтретиране на арестанти и пандизчии от страна на длъжностни лица; тежките условия в пандизите и местата за задържане; корупцията, неефикасността и неналичието на отчетност в правосъдната система; неприятно отношение към мигрантите и хората, търсещи убежище; корупцията във всички държавни подразделения и насилието против етнически малцинства.
Макар държавното управление да разполага с механизми да проверява и санкционира злоупотребите и корупцията, потреблението им е било несъответстващо, а безнаказаността е представлявала проблем, отбелязва отчетът. Законът подсигурява свободата на словото, в това число на печата, и държавното управление като цяло съблюдава това право. При все това се резервира безпокойството, че корпоративен и политически напън, комбиниран със засилващо се и непрозрачно концентриране на медийна благосъстоятелност и разпространителски мрежи, както и държавно контролиране на ресурсите и поддръжката за медиите, е нанесло съществени вреди на медийния плурализъм, акцентира текстът.
Индексът за резистентност на медиите на IREX за 2018 година регистрира "стабилно увеличаващ се политически напън върху медиите ", както и ежедневен "тормоз и напън против публицисти и притежатели на медии. Индексът отбелязва съществуването на надълбоко разделяне на "воюващи лагери " в медиите, който водят до оскърбителен акции и засилващата се "агресивна агитация ". Продължава да има данните за заплашване и принуждение против публицисти.
Като цяло медиите бяха дейни и показваха необятно многообразие от позиции. Законите за ограничение на "езика на омразата " се прилагаше и за печатните медии. Според отчета от юли на организацията "Репортери без граници " за проверяващата публицистика, проверяващи публицисти и медии са били "преследвани, сплашвани, разубеждавани посредством оскърбителен акции и определяни като "враг на страната " ", показва отчетът.
В частта за изборите документът отбелязва, че не е имало обилни нарушавания на предварителните избори през март 2017 година и съгласно множеството участници в тях те са били свободни и почтени. Според "Амнести интернешънъл България ", случаите на заплашване на гласоподаватели и други форми на неправилно въздействие са се нараснали, до момента в който пазаруването на гласове е намаляло спрямо предходни избори.
Това се показва в частта за България в най-новия, 43-ти годишен отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати за положението на човешките права по света, заяви Българска телеграфна агенция. В резюмето на 33-те страници, отдадени на България в отчета, се показва, че главните проблемите по отношение на човешките права в страната включват физическото малтретиране на арестанти и пандизчии от страна на длъжностни лица; тежките условия в пандизите и местата за задържане; корупцията, неефикасността и неналичието на отчетност в правосъдната система; неприятно отношение към мигрантите и хората, търсещи убежище; корупцията във всички държавни подразделения и насилието против етнически малцинства.
Макар държавното управление да разполага с механизми да проверява и санкционира злоупотребите и корупцията, потреблението им е било несъответстващо, а безнаказаността е представлявала проблем, отбелязва отчетът. Законът подсигурява свободата на словото, в това число на печата, и държавното управление като цяло съблюдава това право. При все това се резервира безпокойството, че корпоративен и политически напън, комбиниран със засилващо се и непрозрачно концентриране на медийна благосъстоятелност и разпространителски мрежи, както и държавно контролиране на ресурсите и поддръжката за медиите, е нанесло съществени вреди на медийния плурализъм, акцентира текстът.
Индексът за резистентност на медиите на IREX за 2018 година регистрира "стабилно увеличаващ се политически напън върху медиите ", както и ежедневен "тормоз и напън против публицисти и притежатели на медии. Индексът отбелязва съществуването на надълбоко разделяне на "воюващи лагери " в медиите, който водят до оскърбителен акции и засилващата се "агресивна агитация ". Продължава да има данните за заплашване и принуждение против публицисти.
Като цяло медиите бяха дейни и показваха необятно многообразие от позиции. Законите за ограничение на "езика на омразата " се прилагаше и за печатните медии. Според отчета от юли на организацията "Репортери без граници " за проверяващата публицистика, проверяващи публицисти и медии са били "преследвани, сплашвани, разубеждавани посредством оскърбителен акции и определяни като "враг на страната " ", показва отчетът.
В частта за изборите документът отбелязва, че не е имало обилни нарушавания на предварителните избори през март 2017 година и съгласно множеството участници в тях те са били свободни и почтени. Според "Амнести интернешънъл България ", случаите на заплашване на гласоподаватели и други форми на неправилно въздействие са се нараснали, до момента в който пазаруването на гласове е намаляло спрямо предходни избори.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ