Арестът на Иванчева - в новия доклад на Държавния департамент на САЩ
Българските управляващи са подхванали стъпки за правосъдно гонене и наказване на длъжностни лица, направили похищения върху човешките права, само че държавните дейности са незадоволителни и безнаказаността е проблем. Това показва в частта за България най-новият, 43-ти годишен отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати за положението на човешките права по света, заяви Българска телеграфна агенция.
В резюмето на 33-те страници, отдадени на България, се показва, че главните проблемите по отношение на човешките права в страната включват физическото малтретиране на арестанти и пандизчии от страна на длъжностни лица; тежките условия в пандизите и местата за задържане; корупцията, неефикасността и неналичието на отчетност в правосъдната система; неприятно отношение към мигрантите и хората, търсещи убежище; корупцията във всички държавни подразделения и насилието против етнически малцинства.
Над 40% от хората в българските затвори се оплакват от физическо принуждение от страна на управляващите, се прецизира в отчета. Като образец се показва карцерът на някогашната кметица на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Иванова, упрекнати в корупция, които бяха държани на улицата четири часа, до момента в който силите на реда брояха парите от подкупа, който се твърди, че те са получили, прецизира " Свободна Европа ".
В отчета се акцентира, че задържаните постоянно не получават съответни медицински грижи, а изискванията в пандизите са доста тежки. Отбелязва се също, че сигналите за полицейско принуждение постоянно не се ревизират, а виновните не се санкционират.
Като образец за произвол се загатва задържането на журналиста от уеб страницата " Биволъ " Димитър Стоянов и румънския му сътрудник Атила Биро край Радомир. През септември двамата бяха арестувани, откакто самите те подадоха сигнал за заличаване на документи.
Макар държавното управление да разполага с механизми да проверява и санкционира злоупотребите и корупцията, потреблението им е било несъответстващо, а безнаказаността е представлявала проблем, отбелязва отчетът.
Законът подсигурява свободата на словото, в това число на печата, и държавното управление като цяло съблюдава това право. При все това се резервира безпокойството, че корпоративен и политически напън, комбиниран със засилващо се и непрозрачно концентриране на медийна благосъстоятелност и разпространителски мрежи, както и държавно контролиране на ресурсите и поддръжката за медиите, е нанесло съществени вреди на медийния плурализъм, акцентира текстът.
В резюмето на 33-те страници, отдадени на България, се показва, че главните проблемите по отношение на човешките права в страната включват физическото малтретиране на арестанти и пандизчии от страна на длъжностни лица; тежките условия в пандизите и местата за задържане; корупцията, неефикасността и неналичието на отчетност в правосъдната система; неприятно отношение към мигрантите и хората, търсещи убежище; корупцията във всички държавни подразделения и насилието против етнически малцинства.
Над 40% от хората в българските затвори се оплакват от физическо принуждение от страна на управляващите, се прецизира в отчета. Като образец се показва карцерът на някогашната кметица на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Иванова, упрекнати в корупция, които бяха държани на улицата четири часа, до момента в който силите на реда брояха парите от подкупа, който се твърди, че те са получили, прецизира " Свободна Европа ".
В отчета се акцентира, че задържаните постоянно не получават съответни медицински грижи, а изискванията в пандизите са доста тежки. Отбелязва се също, че сигналите за полицейско принуждение постоянно не се ревизират, а виновните не се санкционират.
Като образец за произвол се загатва задържането на журналиста от уеб страницата " Биволъ " Димитър Стоянов и румънския му сътрудник Атила Биро край Радомир. През септември двамата бяха арестувани, откакто самите те подадоха сигнал за заличаване на документи.
Макар държавното управление да разполага с механизми да проверява и санкционира злоупотребите и корупцията, потреблението им е било несъответстващо, а безнаказаността е представлявала проблем, отбелязва отчетът.
Законът подсигурява свободата на словото, в това число на печата, и държавното управление като цяло съблюдава това право. При все това се резервира безпокойството, че корпоративен и политически напън, комбиниран със засилващо се и непрозрачно концентриране на медийна благосъстоятелност и разпространителски мрежи, както и държавно контролиране на ресурсите и поддръжката за медиите, е нанесло съществени вреди на медийния плурализъм, акцентира текстът.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ