Българските шофьори дават висока оценка за уменията си зад волана
Българските водачи правят оценка високо своите умения зад кормилото. Това е един от изводите от Индекса за безвредно шофиране за 2018 година, показан на нарочна конференция през днешния ден, съобщи кореспондент на .
Превишаването на разрешената скорост, определяно като „ неволно”, е най-разпространеното рисково деяние измежду българските водачите на леки и лекотоварни коли на възраст сред 18 и 65 години. 71% от запитаните 1000 водачи дават отговор, че това им се случвало най-малко един път през последната година , излиза наяве още от данните на проучването.
- Неправилното обмисляне на маршрута и попадането на запушване, което е могло да бъде избегнато, е втората най-често срещана обстановка – 56% от българските водачи дават отговор, че това им се случва.
- Късното „ отбелязване” на транспортното средство начело, което е понижило доста скоростта си, и внезапно натискане на спирачките е третата най-често срещана обстановка по българските пътища – при 55% от водачите.
- Заслепяването на насрещно движещи се коли поради несвоевременно изключване на дългите светлини (54%), паркирането на непозволени за това места (53%), пренебрегването на рестриктивните мерки на скоростта рано заран и късно вечер (47%) и карането с „ половин око”, поради по едно и също време занятие със странична активност (46%) дооформят подреждането на най-често срещаните рискови прояви по българските пътища.
Изводите посочени в проучването, са, че като цяло българските водачи правят оценка високо своите умения зад кормилото . Стойността на националния Индекс за безвредно шофиране за 2018г. е 89.6 при оптималната стойност 100 и минимална стойност 0. Мнозинството от водачите правят оценка личния метод на шофиране по-скоро като нерисков, а този на останалите участници в придвижването - като рисков.
На въпроса " Как определяте водачите, които срещате най-често? " 11% показват, че другите са извънредно рискови, а общо 73% дефинират другите като по-скоро рискови. Когато обаче става въпрос за себе си, по какъв начин дефинират самите себе си 43% считат, че са извънредно нерискови и общо 89% считат за себе си, че са по-скоро нерискови водачи. Тоест ние имаме склонността да упрекваме другите за личните си неточности ”, заключи Яна Спасова, която показа резултатите от проучването.
Изследването показва също по този начин, че главните фактори, които дефинират държанието на водачите на пътя и надлежно въздействат върху Индекса за безвредно шофиране, са образованието, местоживеенето, стажът, годишният пробег на лидера и мощността на управлявания от него/нея автомобил.
Проучването демонстрира още, че:
- Висшистите са по-склонни да поемат опасности от по-слабо образованите шофьори;
- В София нискорисковите водачи са едвам 27% при 60% приблизително за страната;
- Шофьорите със стаж сред 4 и 10 години са по-склонни да поемат опасности, както и лицата с повече стаж зад волана;
- Най-рискови са водачите с минимален (2-5 хиляди км) и максимален (над 50 хиляди км) годишен пробег;
- Очаквано, водачите с по-мощни коли са склонни към по-агресивно шофиране, с повече нарушавания.
SDIndex - Safe Drive Index (Индекс за безвредно шофиране) съставлява систематизирана самокритика на държанието и реакциите на водачите на пътя в рутинни рискови обстановки. Оценката е представителна за българските водачи на леки и лекотоварни коли на възраст сред 18 и 75 година на национално равнище.
Превишаването на разрешената скорост, определяно като „ неволно”, е най-разпространеното рисково деяние измежду българските водачите на леки и лекотоварни коли на възраст сред 18 и 65 години. 71% от запитаните 1000 водачи дават отговор, че това им се случвало най-малко един път през последната година , излиза наяве още от данните на проучването.
- Неправилното обмисляне на маршрута и попадането на запушване, което е могло да бъде избегнато, е втората най-често срещана обстановка – 56% от българските водачи дават отговор, че това им се случва.
- Късното „ отбелязване” на транспортното средство начело, което е понижило доста скоростта си, и внезапно натискане на спирачките е третата най-често срещана обстановка по българските пътища – при 55% от водачите.
- Заслепяването на насрещно движещи се коли поради несвоевременно изключване на дългите светлини (54%), паркирането на непозволени за това места (53%), пренебрегването на рестриктивните мерки на скоростта рано заран и късно вечер (47%) и карането с „ половин око”, поради по едно и също време занятие със странична активност (46%) дооформят подреждането на най-често срещаните рискови прояви по българските пътища.
Изводите посочени в проучването, са, че като цяло българските водачи правят оценка високо своите умения зад кормилото . Стойността на националния Индекс за безвредно шофиране за 2018г. е 89.6 при оптималната стойност 100 и минимална стойност 0. Мнозинството от водачите правят оценка личния метод на шофиране по-скоро като нерисков, а този на останалите участници в придвижването - като рисков.
На въпроса " Как определяте водачите, които срещате най-често? " 11% показват, че другите са извънредно рискови, а общо 73% дефинират другите като по-скоро рискови. Когато обаче става въпрос за себе си, по какъв начин дефинират самите себе си 43% считат, че са извънредно нерискови и общо 89% считат за себе си, че са по-скоро нерискови водачи. Тоест ние имаме склонността да упрекваме другите за личните си неточности ”, заключи Яна Спасова, която показа резултатите от проучването.
Изследването показва също по този начин, че главните фактори, които дефинират държанието на водачите на пътя и надлежно въздействат върху Индекса за безвредно шофиране, са образованието, местоживеенето, стажът, годишният пробег на лидера и мощността на управлявания от него/нея автомобил.
Проучването демонстрира още, че:
- Висшистите са по-склонни да поемат опасности от по-слабо образованите шофьори;
- В София нискорисковите водачи са едвам 27% при 60% приблизително за страната;
- Шофьорите със стаж сред 4 и 10 години са по-склонни да поемат опасности, както и лицата с повече стаж зад волана;
- Най-рискови са водачите с минимален (2-5 хиляди км) и максимален (над 50 хиляди км) годишен пробег;
- Очаквано, водачите с по-мощни коли са склонни към по-агресивно шофиране, с повече нарушавания.
SDIndex - Safe Drive Index (Индекс за безвредно шофиране) съставлява систематизирана самокритика на държанието и реакциите на водачите на пътя в рутинни рискови обстановки. Оценката е представителна за българските водачи на леки и лекотоварни коли на възраст сред 18 и 75 година на национално равнище.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ