Каква е истината за задържаните български кораби в Румъния
Българските риболовци, чиито кораби остават арестувани в пристанището в Констанца, към момента не знаят в какво са упрекнати. Заради случая имаше и незабавна координационна среща в Министерството на земеделието и храните.
" Всички заинтригувани страни взеха отношение, участва и един от инспекторите, които са взели участие в инспекцията, след която бяха арестувани българските кораби. Изненадвам се от обстоятелството, че само български кораби са били проверявани ", коментира заместник-министърът на земеделието Георги Събев в " България заран ".
И изясни в детайли за феновете на Bulgaria ON AIR: " Има 12 морски благи, които се водят териториални води. В рамките им съответните страни имат право да ползват своето законодателство. Тези 12 благи в тази ситуация се водят извънредна румънска акватория. Отвъд тях има още 12 благи - продължителна зона, в границите на която съответната страна може да продължи контрола. След това стартират интернационалните води, където други страни имат право да употребяват живите запаси. Това са правили българските риболовци ".
Събев акцентира, че българските кораби са се намирали във води, до които имат достъп всички страни от Европейския съюз. Интерпретацията на закона от българска страна е, че риболовците ни не са го нарушили.
" Все още нямаме писмена информация и мнение на какво законово съображение са арестувани българските риболовен кораби. Черноморската бодлива акула не е неразрешена за улов в териториални води. Румънците цитират обвиняване в противозаконен улов, само че не вършат препоръка към чие законодателство се отнася. В рамките на европейското законодателство има ограничаване само за цаца и калкан ", акцентира зам.-министър Събев.
На двама български специалисти от ИАРА в края на инспекцията им е възложен протокол единствено на румънски език, който те са били заставени да подпишат. Преводач го е изчел на български език, само че е имало неясноти и българските представители не са били съгласни с всички аспекти, стана ясно още от думите му.
Събев сигнализира, че в границите на година сме станали очевидци на огромен растеж на вноса на слънчоглед в България - невижданите 834 хиляди тона за цялата 2022 г.
" Този импорт оказа съществено въздействие върху българския слънчоглед. Складовете са цялостни както с култивирания у нас, по този начин и с вносния от Украйна. Фермерите с терзание възнамеряват идната акция. От Европейска комисия беше препоръчано 59 млн. евро да бъдат предоставени на 3 пострадали страни - България, Полша и Румъния. Сметките на зърнопроизводителите демонстрират, че подобен финансов запас не може да покрие индустриалните разноски ", съобщи заместник-министърът на земеделието.
" Всички заинтригувани страни взеха отношение, участва и един от инспекторите, които са взели участие в инспекцията, след която бяха арестувани българските кораби. Изненадвам се от обстоятелството, че само български кораби са били проверявани ", коментира заместник-министърът на земеделието Георги Събев в " България заран ".
И изясни в детайли за феновете на Bulgaria ON AIR: " Има 12 морски благи, които се водят териториални води. В рамките им съответните страни имат право да ползват своето законодателство. Тези 12 благи в тази ситуация се водят извънредна румънска акватория. Отвъд тях има още 12 благи - продължителна зона, в границите на която съответната страна може да продължи контрола. След това стартират интернационалните води, където други страни имат право да употребяват живите запаси. Това са правили българските риболовци ".
Събев акцентира, че българските кораби са се намирали във води, до които имат достъп всички страни от Европейския съюз. Интерпретацията на закона от българска страна е, че риболовците ни не са го нарушили.
" Все още нямаме писмена информация и мнение на какво законово съображение са арестувани българските риболовен кораби. Черноморската бодлива акула не е неразрешена за улов в териториални води. Румънците цитират обвиняване в противозаконен улов, само че не вършат препоръка към чие законодателство се отнася. В рамките на европейското законодателство има ограничаване само за цаца и калкан ", акцентира зам.-министър Събев.
На двама български специалисти от ИАРА в края на инспекцията им е възложен протокол единствено на румънски език, който те са били заставени да подпишат. Преводач го е изчел на български език, само че е имало неясноти и българските представители не са били съгласни с всички аспекти, стана ясно още от думите му.
Събев сигнализира, че в границите на година сме станали очевидци на огромен растеж на вноса на слънчоглед в България - невижданите 834 хиляди тона за цялата 2022 г.
" Този импорт оказа съществено въздействие върху българския слънчоглед. Складовете са цялостни както с култивирания у нас, по този начин и с вносния от Украйна. Фермерите с терзание възнамеряват идната акция. От Европейска комисия беше препоръчано 59 млн. евро да бъдат предоставени на 3 пострадали страни - България, Полша и Румъния. Сметките на зърнопроизводителите демонстрират, че подобен финансов запас не може да покрие индустриалните разноски ", съобщи заместник-министърът на земеделието.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ