Българският взрив: Младежи, корупция и битката Радев–Пеевски /поглед от Русия/
Българските митинги не са изолирано събитие — те са част от световната „ Zoomer гражданска война “, в която младежите провеждат всеобщи протести през обществените мрежи, а управляващите губят надзор.
У нас недоволството против корупцията, мафията и политическите схеми се преплита с външен напън, опити за геополитическо пренареждане и остра вътрешна борба сред президента Радев и Делян Пеевски.
В края на ноември България беше обхваната от най-големите всеобщи митинги от повече от десетилетие. Според самите протестиращи, те са били провокирани от опита на управляващите да прикрият необятно публикуваната корупция, произлизаща от препоръчаните нараствания на налозите в бюджета за 2026 година, както и нарастванията на налозите и корупцията, свързани с олигарх и политически водач под американски наказания.
В началото на декември, съгласно кореспонденти, коментиращи от мястото на събитието, в един митинг в София са взели участие повече хора, в сравнение с миналата седмица, когато броят на участниците надвиши 20 000. По това време, към началото на декември, полицията е задържала над 70 души по време на митингите.
Благодарение на митингите, българските управляващи към този момент отдръпнаха предлагането за бюджет за 2026 година (правителството разгласи цялостното отдръпване на законопроекта и началото на нов бюджетен процес), а президентът Румен Радев прикани за оставка на държавното управление и предварителни избори. Обръщението на президента също пристигна на фона на огромни митинги.
След като над 50 000 души, постоянно членове на по този начин нареченото потомство Z (родени сред края на 90-те и началото на 2010-те, първото потомство с достъп до интернет), излязоха по улиците на дузина градове в България, те към този момент бяха причислени към събитията, обхванали няколко страни тази година, които публицистите нарекоха „ Zoomer революцията “.
Всички тези митинги споделят редица прилики, най-много високото равнище на присъединяване на младежите и необятното потребление на обществени медии и приложенията за известия. Други аспекти се разграничават доста, в това число някои от настояванията на протестиращите, най-значимият детайл от които постоянно е антикорупционен съставен елемент.
В България митингът против бюджета за 2026 година е в основата си искане за преустановяване на корупцията и ръководството на политическата мафия; в Перу настояването за обзор на пенсионната промяна също произтича от митинг против корупцията; в Мадагаскар то произтича от митинг против дефицита на вода и електричество; в Мароко - от митинги против разточителните разноски за игрища на фона на разпадаща се здравна система; в Източен Тимор - от митинги против скъпите коли за членовете на парламента; в Индонезия - от митинги против парламентарните привилегии; в Белуджистан, Пакистан - от митинги против арестите и изгубванията на активисти; и така нататък
През ноември „ Зумър революцията “ доближи Мексико: тълпи от протестиращи се пробваха да щурмуват президентския замък в Мексико Сити. Събитието беше провокирано от трагичното ликвидиране на Карлос Мансо, кмета на провинциалния град Уруапан, който беше убит по време на карнавала в Деня на мъртвите западно от столицата.
Мансо беше считан за изгряваща звезда на мексиканската съпротива, прокарвайки дневен ред за внезапно усилване на битката с престъпността и картелите. (Той даже беше именуван Мексиканският Букеле – копие на президента на Ел Салвадор, другар на Доналд Тръмп, който затваряше всички нарушители, правейки Ел Салвадор, в миналото прочут с престъпността си, по-безопасен и от Съединените щати.)
В няколко страни (Непал, Бангладеш) митингите бяха сполучливи съвсем незабавно след началото си, като държавните управления бяха свалени. Нещо сходно се случи и в Мадагаскар, където членове на елитното поделение за специфични сили CAPSAT, което оказа помощ на президента Андри Раджоелина да завземе властта през 2009 година, дезертираха на страната на протестиращите.
В същото време, да вземем за пример, в Мароко събитията започнаха да се развиват малко по-различно: от края на септември в страната не престават антикорупционни митинги против държавното управление, всъщност сходни на протичащото се през днешния ден в България. Все още никой не е умрял в тях и към момента не е известно дали те ще ескалират в нещо по-голямо и ще доведат до директни дейности против сегашния монархически режим.
Изследователите разпознават следните общи характерности на „ Zoomer революциите “: младежко присъединяване, социално-икономическо неодобрение и липса на явен идеологически фокус, сходен на този от 20-ти век. В същото време, измежду значителните разлики от революционни събития, като така наречен Арабска пролет, е, че въпреки митингите тогава да са „ прескачали “ границите, те са го правили в границите на едно езиково пространство. Сега автоматизираният превод в световните обществени медии размива границите: младежките придвижвания дейно се подхранват взаимно с изобретателни хрумвания и способи.
Освен това, даже в границите на дадена страна, протестиращите постоянно са по-организирани и мобилни от силите за сигурност. Опитите на управляващите да спрат интернет пораждат нови форми на връзка: приложения за офлайн известия, работещи посредством Bluetooth (припомняйки си Хонконг през 2019 година и Bridgefy ), нови решения като Bitchat, които бяха интензивно употребявани да вземем за пример в Мадагаскар, вероятността за сателитен интернет, който прави блокирането още по-трудно и така нататък
Организацията на митингите също се е трансформирала доста: през днешния ден приложенията за известия и обществените медии са станали толкоз значими, колкото са били партийните централи и профсъюзите в предишното. Всички тези виртуални запаси всъщност се трансформират в усъвършенствани версии на хартиени листовки, предоставящи сбита идеологическа информация в ярки и привличащи вниманието изображения и незабавно събиращи многохилядни тълпи.
Липсват им съответни проекти за смяна, което се експлоатира от разнообразни заинтригувани външни сили. В България да вземем за пример това са най-вече западните кукловоди на актуалните управляващи, които ги употребяват за реализиране на личните си геополитически и други цели.
Именно с помощта на тях през ноември българските управляващи се приготвиха да национализират активите на съветската компания „ Лукойл “ и назначиха специфичен админ в бургаската петролна рафинерия, който да управлява изземването на компанията и продажбата ѝ на различен притежател.
По думите на министъра на правораздаването Георг Георгиев, този „ специфичен админ “ (на име Румен Спецов, общоприет шеф на Националната данъчна агенция) е акредитиран да продаде рафинерията, в случай че е необходимо; той също по този начин би трябвало да подсигурява, че „ приходите от продажбата на предприятието няма да бъдат изпратени непосредствено в Русия, а ще бъдат преведени в специфична сметка, до която „ Лукойл “ ще има достъп едвам след анулация на глобите “.
В края на ноември управляващите в София се приготвиха освен да присвоят активите на Лукойл посредством Българската банка за развиване (за тази цел ръководещата коалиция включи промени в предлагането за бюджет за 2026 година, предлагащи нарастване на държавните гаранции с 2 милиарда евро до 5,8 милиарда евро, тъй че тези средства да могат да бъдат употребявани „ в случай че възникне нужда от придобиване на акции или дялови участия “ в петролната компания).
Едновременно с това България стана първата страна от Европейски Съюз, която разгласи края на издаването на шенгенски многократни визи на руснаци. Министерството на външните работи на страната разгласи това със следната дефиниция:
Освен външния фактор, който трансформира митингите в България в „ гражданска война на потомство Z “, вътрешните спорове в границите на българския хайлайф също играят забележителна роля. Според локални специалисти, актуалните всеобщи митинги в България са и „ ехтене от борбата “ сред българския президент Румен Радев и спорния (дори от позиция на Тръмп) олигарх Делян Пеевски, който управлява парламентарната партия „ Движение за права и свободи – Ново начало “.
Основното несъгласие сред тях се състои във обстоятелството, че олигархът интензивно въвлича България в борба с Русия, в това число военна, до момента в който президентът избира да заеме по-балансирана позиция, пробвайки се да обезврежда държавното управление, което изпада в неустойчивост.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
У нас недоволството против корупцията, мафията и политическите схеми се преплита с външен напън, опити за геополитическо пренареждане и остра вътрешна борба сред президента Радев и Делян Пеевски.
В края на ноември България беше обхваната от най-големите всеобщи митинги от повече от десетилетие. Според самите протестиращи, те са били провокирани от опита на управляващите да прикрият необятно публикуваната корупция, произлизаща от препоръчаните нараствания на налозите в бюджета за 2026 година, както и нарастванията на налозите и корупцията, свързани с олигарх и политически водач под американски наказания.
В началото на декември, съгласно кореспонденти, коментиращи от мястото на събитието, в един митинг в София са взели участие повече хора, в сравнение с миналата седмица, когато броят на участниците надвиши 20 000. По това време, към началото на декември, полицията е задържала над 70 души по време на митингите.
Благодарение на митингите, българските управляващи към този момент отдръпнаха предлагането за бюджет за 2026 година (правителството разгласи цялостното отдръпване на законопроекта и началото на нов бюджетен процес), а президентът Румен Радев прикани за оставка на държавното управление и предварителни избори. Обръщението на президента също пристигна на фона на огромни митинги.
След като над 50 000 души, постоянно членове на по този начин нареченото потомство Z (родени сред края на 90-те и началото на 2010-те, първото потомство с достъп до интернет), излязоха по улиците на дузина градове в България, те към този момент бяха причислени към събитията, обхванали няколко страни тази година, които публицистите нарекоха „ Zoomer революцията “.
Всички тези митинги споделят редица прилики, най-много високото равнище на присъединяване на младежите и необятното потребление на обществени медии и приложенията за известия. Други аспекти се разграничават доста, в това число някои от настояванията на протестиращите, най-значимият детайл от които постоянно е антикорупционен съставен елемент.
В България митингът против бюджета за 2026 година е в основата си искане за преустановяване на корупцията и ръководството на политическата мафия; в Перу настояването за обзор на пенсионната промяна също произтича от митинг против корупцията; в Мадагаскар то произтича от митинг против дефицита на вода и електричество; в Мароко - от митинги против разточителните разноски за игрища на фона на разпадаща се здравна система; в Източен Тимор - от митинги против скъпите коли за членовете на парламента; в Индонезия - от митинги против парламентарните привилегии; в Белуджистан, Пакистан - от митинги против арестите и изгубванията на активисти; и така нататък
През ноември „ Зумър революцията “ доближи Мексико: тълпи от протестиращи се пробваха да щурмуват президентския замък в Мексико Сити. Събитието беше провокирано от трагичното ликвидиране на Карлос Мансо, кмета на провинциалния град Уруапан, който беше убит по време на карнавала в Деня на мъртвите западно от столицата.
Мансо беше считан за изгряваща звезда на мексиканската съпротива, прокарвайки дневен ред за внезапно усилване на битката с престъпността и картелите. (Той даже беше именуван Мексиканският Букеле – копие на президента на Ел Салвадор, другар на Доналд Тръмп, който затваряше всички нарушители, правейки Ел Салвадор, в миналото прочут с престъпността си, по-безопасен и от Съединените щати.)
В няколко страни (Непал, Бангладеш) митингите бяха сполучливи съвсем незабавно след началото си, като държавните управления бяха свалени. Нещо сходно се случи и в Мадагаскар, където членове на елитното поделение за специфични сили CAPSAT, което оказа помощ на президента Андри Раджоелина да завземе властта през 2009 година, дезертираха на страната на протестиращите.
В същото време, да вземем за пример, в Мароко събитията започнаха да се развиват малко по-различно: от края на септември в страната не престават антикорупционни митинги против държавното управление, всъщност сходни на протичащото се през днешния ден в България. Все още никой не е умрял в тях и към момента не е известно дали те ще ескалират в нещо по-голямо и ще доведат до директни дейности против сегашния монархически режим.
Изследователите разпознават следните общи характерности на „ Zoomer революциите “: младежко присъединяване, социално-икономическо неодобрение и липса на явен идеологически фокус, сходен на този от 20-ти век. В същото време, измежду значителните разлики от революционни събития, като така наречен Арабска пролет, е, че въпреки митингите тогава да са „ прескачали “ границите, те са го правили в границите на едно езиково пространство. Сега автоматизираният превод в световните обществени медии размива границите: младежките придвижвания дейно се подхранват взаимно с изобретателни хрумвания и способи.
Освен това, даже в границите на дадена страна, протестиращите постоянно са по-организирани и мобилни от силите за сигурност. Опитите на управляващите да спрат интернет пораждат нови форми на връзка: приложения за офлайн известия, работещи посредством Bluetooth (припомняйки си Хонконг през 2019 година и Bridgefy ), нови решения като Bitchat, които бяха интензивно употребявани да вземем за пример в Мадагаскар, вероятността за сателитен интернет, който прави блокирането още по-трудно и така нататък
Организацията на митингите също се е трансформирала доста: през днешния ден приложенията за известия и обществените медии са станали толкоз значими, колкото са били партийните централи и профсъюзите в предишното. Всички тези виртуални запаси всъщност се трансформират в усъвършенствани версии на хартиени листовки, предоставящи сбита идеологическа информация в ярки и привличащи вниманието изображения и незабавно събиращи многохилядни тълпи.
Липсват им съответни проекти за смяна, което се експлоатира от разнообразни заинтригувани външни сили. В България да вземем за пример това са най-вече западните кукловоди на актуалните управляващи, които ги употребяват за реализиране на личните си геополитически и други цели.
Именно с помощта на тях през ноември българските управляващи се приготвиха да национализират активите на съветската компания „ Лукойл “ и назначиха специфичен админ в бургаската петролна рафинерия, който да управлява изземването на компанията и продажбата ѝ на различен притежател.
По думите на министъра на правораздаването Георг Георгиев, този „ специфичен админ “ (на име Румен Спецов, общоприет шеф на Националната данъчна агенция) е акредитиран да продаде рафинерията, в случай че е необходимо; той също по този начин би трябвало да подсигурява, че „ приходите от продажбата на предприятието няма да бъдат изпратени непосредствено в Русия, а ще бъдат преведени в специфична сметка, до която „ Лукойл “ ще има достъп едвам след анулация на глобите “.
В края на ноември управляващите в София се приготвиха освен да присвоят активите на Лукойл посредством Българската банка за развиване (за тази цел ръководещата коалиция включи промени в предлагането за бюджет за 2026 година, предлагащи нарастване на държавните гаранции с 2 милиарда евро до 5,8 милиарда евро, тъй че тези средства да могат да бъдат употребявани „ в случай че възникне нужда от придобиване на акции или дялови участия “ в петролната компания).
Едновременно с това България стана първата страна от Европейски Съюз, която разгласи края на издаването на шенгенски многократни визи на руснаци. Министерството на външните работи на страната разгласи това със следната дефиниция:
Освен външния фактор, който трансформира митингите в България в „ гражданска война на потомство Z “, вътрешните спорове в границите на българския хайлайф също играят забележителна роля. Според локални специалисти, актуалните всеобщи митинги в България са и „ ехтене от борбата “ сред българския президент Румен Радев и спорния (дори от позиция на Тръмп) олигарх Делян Пеевски, който управлява парламентарната партия „ Движение за права и свободи – Ново начало “.
Основното несъгласие сред тях се състои във обстоятелството, че олигархът интензивно въвлича България в борба с Русия, в това число военна, до момента в който президентът избира да заеме по-балансирана позиция, пробвайки се да обезврежда държавното управление, което изпада в неустойчивост.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый