Българските полярници се подготвят за следващата си експедиция до Антарктида.

Българските полярници се приготвят за идната си експедиция до Антарктида. За първи път нашите учени ще пътуват със личен транспортен съд от Варна до остров Ливингстън.

Подводният свят е ново измерение за огромна част от тях. „ Имат опцията да научат по какъв начин да събират проби под водата ", изясни доцент Любомир Кендеров от подводен клуб „ Южен залив " при СУ.

Под водата учените влизат с всевъзможни измервателни уреди. Целта им е да събират проби от дъното. „ Морската биология, морската геология и други дялове на науката, които се случват под водата, са едва развити - освен за нас, само че и по принцип, тъй като тази среда е извънредно нападателна и човек занапред навлиза в нея ", акцентира Кендеров.

Механизмът, който учените ни употребяват в Черно море, е същият, който ще им би трябвало и на Антарктида. „ Черно море, макар че е доста по-топло от Южния океан, има доста сходства с него. Например, Черно море замръзва през зимата. Черно море, поради честите цъфтежи, е по-мътно и водолазите би трябвало да имат характерни условия. Ние не сме като в Средиземно море да виждаме 10 метра напред, по този начин е и в Южния океан поради денонощната фотосинтеза. Водата е мътна и водолазите би трябвало да се съобразят с това нещо ", изясни Кендеров.

Доц. Любомир Кендеров към този момент има опит в гмуркането край остров Ливингстън. Благодарение на подводното насочване в ледените води на Антарктида, българските учени съумяха да донесат у нас жив образец от именитата ледена риба.

„ Това е рибата която няма естествената за всички гръбначни животни алена кръв. Тя има една бледа течност, защото няма хемоглобин. Беше уловена от членове на експедицията и всички тези материали ги изложихме в Природонаучния музей и в РИМ-Пловдив ", сподели той.

Тази година експедиция ни отпътува със личен транспортен съд към ледения континент - сбъдната фантазия за българската просвета.

„ Това ще е историческо корабоплаване. За пръв български транспортен съд, научноизследователски, с български байрак ще влезе в Световния океан и ще стигне до Антарктида. Където са едни от най-опасните за корабоплаване води. Така ние ще потвърдим на света, че сме морска страна. Защото в България до момента, под български байрак, научноизследователски транспортен съд не е излизал от Черно море ", означи проф. Христо Пимпирев.

Сред дилемите на българските учени е създаване на научноизследователска база, десетки проучвания, свързани с потребните изкопаеми на ледения континент като златото.

„ Само преди една седмица, ние класирахме и ободрихме четири плана за работа в Антарктида на млади учени. Това са учени под 40 години, студентски колективи, защото това е континентът на младите ", уточни проф. Пимпирев.

Проучвания, които могат да ни дадат отговори за климатичните промени. И такива, които да отговорят на въпроси, близки до паранормалното. „ Сънят е извънредно забавно събитие. Почти всички полярни откриватели, които са работили там, споделят че сънуват свои умряли близки като живи, разговорят с тях ", изясни проф. Пимпирев.

Полярник номер 1 - проф. Христо Пимпирев, също сънувал своите близки. „ Аз съм сънувал на Антарктида моите умряли родители, приказвал съм си с тях, все едно са в стаята ", показа професорът.