Дългото време за чакане, липсата на мултидисциплинарен подход и ограниченият достъп до нови лекарства са основните фактори, които карат българите да търсят лечение в чужбина
- Българските пациенти с онкологични болести търсят лекуване в западни лечебни заведения поради опростените процедури по записване, комплексните грижи и най-съвременните технологии.
- Това са изводите от изследване за възходящите желания към лекуване в Западна Европа, извършено от австрийската болница Wiener Privatklinik измежду медицински сътрудници.
- 83% от българските пациенти, потърсили лекуване в болничното заведение през тази година, страдат от онкологични болести.
София, 01.10.2024: Българските пациенти с онкологични болести търсят лекуване оттатък граница, заради дългото време за очакване, фрагментираните грижи и ограничавания достъп до най-съвременни способи на лекуване в границите на локалната здравна система, сочи изследване за възходящите желания към лекуване в Западна Европа, извършено от австрийската измежду медицинските сътрудници. През тази година 83% от българските пациенти, потърсили лекуване в болничното заведение, страдат от онкологични болести. В изследването се акцентира също, че пиковият интерес на българските пациенти към лекуване в западни лечебни заведения се дължи на бързото записване за банкет и диагностика, мултидисциплинарния и персонализиран метод към лекуването и актуалните технологии и способи на лекуване.
Основни провокации в българското опазване на здравето, стимулиращи медицинския туризъм в чужбина
Няколко съществени провокации в българската здравна система са причина за отлива на пациенти:
- Дълго време за очакване: Българските пациенти постоянно се сблъскват с продължителни интервали на изчакване за визити при експерт и нужни процедури. Това закъснение може да бъде пагубно, изключително в случаите, когато ранната диагностика и интервенция са от решаващо значение за сполучливия излаз от лекуването.
- Фрагментирани грижи: Българските пациенти постоянно се сблъскват с неналичието на съгласувани проекти за лекуване. Евгения Адарска, здравен съветник и ръководител на Асоциацията на пациентите с онкологични болести (АПОЗ), показва, че пациентите постоянно би трябвало сами да провеждат лекуването си и да пътуват сред разнообразни лечебни заведения за интервенция, химиотерапия и лъчетерапия. „ Съществува забележителна липса на съгласуваност и съпричастност в границите на системата ", отбелязва тя.
- Ограничен достъп до най-съвременни способи на лекуване: България изостава в обезпечаването на достъп до най-новите лекарства. Например в България са налични 54% от онкологичните медикаменти, утвърдени от Европейската организация по медикаментите (ЕМА), спрямо 85 % в Австрия, което акцентира забележителната разлика в достъпа до съществени лекувания на рака.
, основен изпълнителен шеф на Wiener Privatklinik, споделя: „ Ние се стремим да предоставяме на нашите пациенти, в това число и на тези от България, допустимо най-хубавите грижи посредством опита на голям брой експерти и персонализирани проекти за лекуване. Чрез усъвършенстване на процеса на диагностика и лекуване и потребление на най-съвременни способи на лекуване ние подсигуряваме най-високите стандарти на обслужване. "
Както отбелязва Звезделина Лютфи, управител в Здравния информативен център Medical Karaci: „ Много български лечебни заведения, изключително в по-малките градове, не разполагат с съвременно съоръжение за диагностика и лекуване, което води до закъснение и пропуски в грижите, най-много за пациенти с онкологични, неврологични и редки болести. "
Петя Васева, шеф на Медицинска организация Адапта Консулт ЕООД, прибавя: „ Пациентите постоянно търсят лекуване в чужбина, с цел да получат второ мнение и достъп до експерти и новаторски лечения, които не са налични на локално равнище, което акцентира минусите в цялостната грижа, изключително за тези, които са наранени от комплицирани медицински проблеми. "
Западните лечебни заведения, сходно на австрийската Wiener Privatklinik, оферират на българските пациенти обилни преимущества пред локалната здравна система:
Бързо записване за банкет и слагане на диагноза: Болниците в Западна Европа оферират банален развой за записване за банкет, постоянно в границите на дни или седмици, спрямо месеците очакване в България. След като бъдат признати, пациентите се подлагат на бърза и задълбочена диагностика, която е от значително значение за навременното и дейно лекуване.
Мултидисциплинарен метод и персонализирани грижи: Болниците се отличават с това, че оферират мултидисциплинарен метод към грижите, като екипи от експерти си сътрудничат за основаването на съгласувани и всеобхватни проекти за лекуване. Този метод подсигурява, че пациентите получават координирани грижи от слагането на диагнозата до лекуването и следенето, което доста усъвършенства резултатите.
Модерни лекувания и технологии: Австрийските здравни заведения са в челните редици на медицинските нововъведения и оферират достъп до най-новите способи на лекуване и технологии. Това включва модерни лечения, които към момента не са налични в България, което дава вяра на пациентите със положения, които са сложни за лекуване на локално равнище.
Томас Петер Ебм също прибавя: „ Зорница Стоянова, първият български пациент, лекуван от във Wiener Privatklinik, е доказателство за изгодите от лекуването в чужбина. Диагностицирана с лимфом на Ходжкин, лекуването ѝ тук включва достъп до лечения, които доста усъвършенстват качеството ѝ на живот ".
Както удостоверява самата Зорница: „ Винаги, когато някой се е обръщал към мен за това, какво съм направила, първото нещо, което съм препоръчвала, е контакт с проф. Цилински. Винаги съм давала координатите на болничното заведение, тъй като имам вяра, че методът, по който се лекуват онкоболните, е радикално друг от това, което се случва тук. "
Около 45% от пациентите на болничното заведение са чужденци, най-вече от Централна и Източна Европа, в това число България. В отговор на този възходящ брой Wiener Privatklinik влага 70 млн. евро в разширение на потенциала си и консолидиране на изкуствен интелект в протоколите си за лекуване на рак.
Тази инвестиция освен ще усили способността на болничното заведение да приема повече пациенти, само че и ще увеличи точността на диагностиката и ще даде опция за по-персонализирани и ефикасни проекти за лекуване, изключително в онкологията. Разширяването ще затвърди още повече позицията на Австрия като основна дестинация за съвременни грижи, изключително за българските пациенти, които търсят мултидисциплинарен метод.
За Wiener Privatklinik
Основана през 1871 година във Виена, Wiener Privatklinik е една от най-големите частни лечебни заведения в Австрия и има документ World‘s Best Hospitals (2021-2024 г.). Wiener Privatklinik дава медицински услуги допълнително от 30 специалности, като разполага с 10 центъра за подготвеност, 145 кревати, хирургично поделение с 4 операционни зали и радиологичен център, оборудван с ПЕТ-КТ и ядрена медицина. В болничното заведение се намира и единственият частен център за лъчетерапия в Австрия, открит през 2020 година Пациентите имат достъп до над 300 интернационално приети медицински специалисти, които употребяват най-новите и модерни способи за диагностика и лекуване.
- Това са изводите от изследване за възходящите желания към лекуване в Западна Европа, извършено от австрийската болница Wiener Privatklinik измежду медицински сътрудници.
- 83% от българските пациенти, потърсили лекуване в болничното заведение през тази година, страдат от онкологични болести.
София, 01.10.2024: Българските пациенти с онкологични болести търсят лекуване оттатък граница, заради дългото време за очакване, фрагментираните грижи и ограничавания достъп до най-съвременни способи на лекуване в границите на локалната здравна система, сочи изследване за възходящите желания към лекуване в Западна Европа, извършено от австрийската измежду медицинските сътрудници. През тази година 83% от българските пациенти, потърсили лекуване в болничното заведение, страдат от онкологични болести. В изследването се акцентира също, че пиковият интерес на българските пациенти към лекуване в западни лечебни заведения се дължи на бързото записване за банкет и диагностика, мултидисциплинарния и персонализиран метод към лекуването и актуалните технологии и способи на лекуване.
Основни провокации в българското опазване на здравето, стимулиращи медицинския туризъм в чужбина
Няколко съществени провокации в българската здравна система са причина за отлива на пациенти:
- Дълго време за очакване: Българските пациенти постоянно се сблъскват с продължителни интервали на изчакване за визити при експерт и нужни процедури. Това закъснение може да бъде пагубно, изключително в случаите, когато ранната диагностика и интервенция са от решаващо значение за сполучливия излаз от лекуването.
- Фрагментирани грижи: Българските пациенти постоянно се сблъскват с неналичието на съгласувани проекти за лекуване. Евгения Адарска, здравен съветник и ръководител на Асоциацията на пациентите с онкологични болести (АПОЗ), показва, че пациентите постоянно би трябвало сами да провеждат лекуването си и да пътуват сред разнообразни лечебни заведения за интервенция, химиотерапия и лъчетерапия. „ Съществува забележителна липса на съгласуваност и съпричастност в границите на системата ", отбелязва тя.
- Ограничен достъп до най-съвременни способи на лекуване: България изостава в обезпечаването на достъп до най-новите лекарства. Например в България са налични 54% от онкологичните медикаменти, утвърдени от Европейската организация по медикаментите (ЕМА), спрямо 85 % в Австрия, което акцентира забележителната разлика в достъпа до съществени лекувания на рака.
, основен изпълнителен шеф на Wiener Privatklinik, споделя: „ Ние се стремим да предоставяме на нашите пациенти, в това число и на тези от България, допустимо най-хубавите грижи посредством опита на голям брой експерти и персонализирани проекти за лекуване. Чрез усъвършенстване на процеса на диагностика и лекуване и потребление на най-съвременни способи на лекуване ние подсигуряваме най-високите стандарти на обслужване. "
Както отбелязва Звезделина Лютфи, управител в Здравния информативен център Medical Karaci: „ Много български лечебни заведения, изключително в по-малките градове, не разполагат с съвременно съоръжение за диагностика и лекуване, което води до закъснение и пропуски в грижите, най-много за пациенти с онкологични, неврологични и редки болести. "
Петя Васева, шеф на Медицинска организация Адапта Консулт ЕООД, прибавя: „ Пациентите постоянно търсят лекуване в чужбина, с цел да получат второ мнение и достъп до експерти и новаторски лечения, които не са налични на локално равнище, което акцентира минусите в цялостната грижа, изключително за тези, които са наранени от комплицирани медицински проблеми. "
Западните лечебни заведения, сходно на австрийската Wiener Privatklinik, оферират на българските пациенти обилни преимущества пред локалната здравна система:
Бързо записване за банкет и слагане на диагноза: Болниците в Западна Европа оферират банален развой за записване за банкет, постоянно в границите на дни или седмици, спрямо месеците очакване в България. След като бъдат признати, пациентите се подлагат на бърза и задълбочена диагностика, която е от значително значение за навременното и дейно лекуване.
Мултидисциплинарен метод и персонализирани грижи: Болниците се отличават с това, че оферират мултидисциплинарен метод към грижите, като екипи от експерти си сътрудничат за основаването на съгласувани и всеобхватни проекти за лекуване. Този метод подсигурява, че пациентите получават координирани грижи от слагането на диагнозата до лекуването и следенето, което доста усъвършенства резултатите.
Модерни лекувания и технологии: Австрийските здравни заведения са в челните редици на медицинските нововъведения и оферират достъп до най-новите способи на лекуване и технологии. Това включва модерни лечения, които към момента не са налични в България, което дава вяра на пациентите със положения, които са сложни за лекуване на локално равнище.
Томас Петер Ебм също прибавя: „ Зорница Стоянова, първият български пациент, лекуван от във Wiener Privatklinik, е доказателство за изгодите от лекуването в чужбина. Диагностицирана с лимфом на Ходжкин, лекуването ѝ тук включва достъп до лечения, които доста усъвършенстват качеството ѝ на живот ".
Както удостоверява самата Зорница: „ Винаги, когато някой се е обръщал към мен за това, какво съм направила, първото нещо, което съм препоръчвала, е контакт с проф. Цилински. Винаги съм давала координатите на болничното заведение, тъй като имам вяра, че методът, по който се лекуват онкоболните, е радикално друг от това, което се случва тук. "
Около 45% от пациентите на болничното заведение са чужденци, най-вече от Централна и Източна Европа, в това число България. В отговор на този възходящ брой Wiener Privatklinik влага 70 млн. евро в разширение на потенциала си и консолидиране на изкуствен интелект в протоколите си за лекуване на рак.
Тази инвестиция освен ще усили способността на болничното заведение да приема повече пациенти, само че и ще увеличи точността на диагностиката и ще даде опция за по-персонализирани и ефикасни проекти за лекуване, изключително в онкологията. Разширяването ще затвърди още повече позицията на Австрия като основна дестинация за съвременни грижи, изключително за българските пациенти, които търсят мултидисциплинарен метод.
За Wiener Privatklinik
Основана през 1871 година във Виена, Wiener Privatklinik е една от най-големите частни лечебни заведения в Австрия и има документ World‘s Best Hospitals (2021-2024 г.). Wiener Privatklinik дава медицински услуги допълнително от 30 специалности, като разполага с 10 центъра за подготвеност, 145 кревати, хирургично поделение с 4 операционни зали и радиологичен център, оборудван с ПЕТ-КТ и ядрена медицина. В болничното заведение се намира и единственият частен център за лъчетерапия в Австрия, открит през 2020 година Пациентите имат достъп до над 300 интернационално приети медицински специалисти, които употребяват най-новите и модерни способи за диагностика и лекуване.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ