Защо в България има толкова много смърт на пътя?
Българските пътища са най-смъртоносните в целия Европейски Съюз - България е преди всичко по брой на жертвите по отношение на броя на популацията. Държавата към този момент потегли на война против " войната по пътищата ", само че дали знае по какъв начин да я завоюва?
Коментар от Иван Бедров:
„ Не може да приказваме за демография, а в това време всеки ден две, три и повече жертви да се дават ”, сподели министър-председателят Бойко Борисов при започване на изключително съботно съвещание на част от министрите, което бе излъчено онлайн във Facebook. Така страната заяви на народа, че афишира война на „ войната по пътищата ”. Всеки ден министри и топ служители на реда организират изключителни срещи, вършат изключителни изказвания за обсъжданите изключителни ограничения. Вкусът на кампанийност е неминуем. Натрапчиво е чувството за някаква юруш-политика с внезапни завои, само че без ясна цел и посока.
Нещо с санкциите, нещо с книжките, нещо с контролните органи - всеки ден валят хрумвания, облечени в институционална увереност. Някои от тях евентуално имат за цел да решат съответен проблем, само че нито едно от изказаните дотук планове не се цели в сърцевината на казуса - доста хора умират по пътищата, статистиката споделя ясно какви са аргументите, само че те си стоят неатакувани. Така остава усещането, че страната се пробва да „ продаде ” на обществото въвеждането на тол-система за товарните коли като решение на казуса с разрушените пътища. Да, те са причина, само че не са главната причина за многочислените жертви на пътя.
Наистина като на война
Пътищата в България са най-смъртоносните в целия Европейски съюз. Тук умират тъкмо два пъти повече хора по отношение на броя на популацията спрямо данните за целия Европейски Съюз. Показателят за България за предходната година е 99 жертви на 1 милион души. В Румъния са 97, в Латвия - 80, в Полша - 79. Но в Швеция, Обединеното кралство и Холандия жертвите са три пъти по-малко. Три пъти!
България бе поела по пътя на трайното понижаване на жертвите на пътя, само че от няколко години още веднъж „ се изкачва ” в тази тъжна ранглиста. Беглият взор обратно демонстрира, че макар доста по-малкото коли, в последните години на социалистическия режим по пътищата са загивали повече хора, в сравнение с през днешния ден - по към 1000 души годишно. Печалният връх е от 1990 година - 1527 жертви. След 2008 година стартира сериозен спад до 601 жертви през 2012. Тогава специалистите оповестиха, че това се дължи на понижения товарен трафик поради икономическата рецесия, както и на подобряващата се инфраструктура и множеството камери за надзор. После обаче наклонността още веднъж стана отрицателна, с цел да стигнем до 708 жертви за всяка от последните две години. Очевидно е, че имаме огромен проблем. И в действителност е извънредно време да се захванем съществено с него.
Иван Бедров
Само с пари ли?
От изявления на висшестоящи фигури от последните дни излиза, че главната причина за жертвите на пътя е дефицитът на пари. Сега се приказва главно за Фонд „ Пътна инфраструктура ” и за тол-системата. Парите от санкции би трябвало да постъпват във Фонда, само че тъй като страната има проблем с ефикасното им събиране, в този момент всички хрумвания са точно в тази посока - да вземем за пример да бъдат краткотрайно отнемани книжките на водачи с влезнали в действие и неплатени актове. А пък въвеждането на тол-система щяло да усили три пъти парите за поддържане на пътищата - сега приходите от винетки са близо 300 милиона, до момента в който огласените в този момент упования са за близо милиард.
Дано греша, само че си мисля, че чисто финансовият метод няма да реши казуса. Първо, тъй като страната от дълго време е постоянна финансово и по тази причина не би трябвало да има проблем да се обезпечат пари, стига някой да трансформира тематиката в приоритет и да предложи съответни ограничения. Второ, пари за инфраструктура и в този момент се харчат, само че из страната има задоволително образци за „ ремонт след ремонта ” - множеството пари няма да решат казуса с некачественото строителство, което е резултат от обири и корупция.
А статистиката сама дава отговорите, стига някой да ги търси. В последните години съвсем половината от починалите на пътя стават жертва на два вида произшествия - преден конфликт сред коли или блъснати пешеходци. Решенията също са измислени, стига някой да се оглежда за тях. Движещите се една против друга коли не би трябвало да имат физическа опция да се срещнат. Пешеходци и коли също не би трябвало да имат физическа опция да се срещнат. Всеки, който е бил малко по-наблюдателен по пътищата на някои по-развити страни, е виждал по какъв начин се реализира това. Дали ще бъдат бетонни или гумени загради сред обособените платна, дали ще бъдат повече огради по тротоарите, дали ще е осветяване - има експерти, които могат да преценяват. С две думи: решенията са елементарни. И да, костват някакви пари. Но то и да купуваш камери за надзор на пътя, а след това да не можеш да ги управляваш и да ги оставиш да ръждясват, също коства пари. Да издържаш хиляди служители на реда, а да няма кой да спре нападателните мутри на пътя, също коства пари. Даже доста повече.
Източник: dw.com
КОМЕНТАРИ




