„Българските пари“ е темата на декемврийския брой на списание ЛИК
„ Българските пари “ е тематиката на списание ЛИК през месец декември. Изданието за литература, изкуство и просвета на Българската телеграфна организация (БТА) споделя за историята на парите, употребявани на територията на страната ни през десетилетията. Списанието се издава в навечерието на влизането на България в еврозоната.
Броят ще бъде показан в Музейната колекция на Българската национална банка (БНБ) на 6 януари, Богоявление, от 16 часа. Специален посетител ще бъде шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Премиерата на изданието ще се организира взаимно посредством видеовръзка с националните пресклубове на Българска телеграфна агенция в България и чужбина.
„ По-голямата концепция на този брой е да се замислим за смисъла на парите въобще, в това число в българските земи “, написа във въведението на броя генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев. По думите му в изданието може да се прочетат доста хрумвания за смисъла на парите – „ улесняващо средство за замяна, опазване на стойност, доверие, еднаквост, принадлежност към общественост “.
Вълчев добавя, че защото списанието излиза в дните на Рождество Христово, си коства да се замислим и за един различен смисъл на парите, без значение от тяхната форма. „ Най-траен се оказва смисълът на парите като средство да изпитат индивида. И мерилото за тяхната стойност може да се окаже избавление или изменничество “, написа той и отбелязва, че съгласно учени по днешните български земи сигурно е имало в обращение и тирски сикли (шекели) – 30-те сребърника, за които Юда предава Иисус. „ Затова би трябвало да помним, че парите не са цел, а инструмент, който разкрива сърцето на индивида. Сами по себе си те не са нито зло, нито положително, само че пристрастяването към тях е зло, а потреблението им за положително е положително. Затова не парите би трябвало да ръководят индивида, а индивидът – парите, без значение от тяхната форма “, показва Кирил Вълчев.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция написа още, че българските пари в нашето време – и излизащите от приложимост левове, и навлизащото евро – имат мощен знак с ликовете на българските светци Йоан Рилски и Паисий Хилендарски, изобразени на тях. „ Защото те ни припомнят за същинската стойност на парите като мерило за човека… “, разяснява той.
„ Приемствеността сред лв. и еврото е част от развиването на страната. Това е стъпка напред, която надгражда постигнатото “, споделя в изявление за списание ЛИК шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Пред изданието той споделя за произхода на името „ лев “ на българската валута. По думите му то произлиза от старинната форма на думата „ лъв “ – облик, който дълго е съпътствал българската държавност. „ Той участва в средновековни гербове, върху флагове и печати. Когато младата българска страна основава своята съвременна валута, тя избира точно този знак, с цел да свърже бъдещата финансова система с историческата символика. Въвеждането на еврото не трансформира този факт. Никой не „ взима “ лв.. Той не изчезва, а остава като част от историческото завещание на страната “, споделя Димитър Радев. „ Валутата е по едно и също време стопански инструмент и културен знак “, добавя шефът на Българска народна банка и отбелязва по какъв начин се е променяло посланието на българските банкноти и монети през годините, както и кое е „ българското “ в оформлението на еврото. Той приказва и за бъдещето на хартиените пари и монетите с увеличаващия се брой електронни заплащания.
За „ Пътят на парите по нашите земи “ споделя в своята публикация проф. д.н. Пенчо Пенчев, учител в специалностите „ Стопанска история “, „ История на икономическите теории “ и „ Сравнителна политическа спестовност “ в Университета за национално и международно стопанство (УНСС). „ Парите не са като въздуха, водата или гравитацията. Те са безпланов резултат от взаимоотношението сред хората и по тази причина не може да се уточни един човек, който ги е „ изобретил “. В еволюционното развиване на разнообразни общества парите са се появявали под друга форма: черупки, кожи, добитък, камъни, монети, хартия и други Дългата еволюция на парите слага под въпрос актуалното ежедневно схващане за това какво са парите “, написа той.
По думите на проф. Пенчев те не всеки път са законно платежно средство, тъй като по този начин е споделила политическата власт, не всеки път са банкноти или монети, не всеки път са издадени от централна банка. „ Най-важната функционалност на парите е да са публично признато средство за замяна “, показва създателят. Според него също така парите са счетоводна единица, която разрешава усъвършенстване на бюджети, изложение на цена, действия на разнообразни икономически единици като човеци, семейства, компании, корпорации и така нататък, а също и средство за запазване на цената. Моментите от историята на парите по нашите земи, върху които подчертава проф. Пенчев, стартират още от Античността и откритите първи златни и сребърни монети в този район, минава към монетосеченето по време на Първото българско царство, споделя за парите, които са в обращение в Османската империя и за организирането на съвременни институции и парична си система след Освобождението, както и за измененията и промените, които съпътстват лв. през ХХ век.
Доц. доктор Юлия Захариева – основател и доайен на дисциплината „ Право на Европейския съюз “ в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и водещ специалист в тази сфера у нас, споделя „ История на еврото “ в своята публикация. Тя напомня, че присъединението на България към еврозоната е от дълго време предизвестено и е стадий от суверенно определения ни път още от 1995 година, когато е подадена молбата ни за участие в Европейския съюз.
„ Монетата е знак на страната. За археолозите това е аксиома. Разкритите от тях монети са неопровержими очевидци, че щом на това място и през този интервал някой е сякъл монети, затова е бил общественик “, написа доцент Захариева. По думите й монетата е освен знак на държавност, само че и мощен фактор при основаването на страни. „ Еврото не е знак на страна, само че има същата обединителна мощ “, показва още тя. Авторката напомня, че пътят на еврото стартира от 1969 година – на среща на най-високо ниво в Хага, където се образува експертен екип под управлението на министър-председателя на Люксембург Пиер Вернер. „ Още през 1995 година на сесия на Европейския съвет в Мадрид е взето решение за името на общоевропейската валута – euro “, споделя доцент Захариева. Тя напомня, че общата парична единица е въведена на 1 януари 1999 година, а България ще бъде 21-вата страна в еврозоната.
На страниците на списание ЛИК е поместено и изявление с проф. Кирил Гогов – художник, хералдик и графичен дизайнер, по чиито планове са основани държавните платежни парични средства в България – излъчванията от интервала 1996-2002 година Пред изданието той споделя дали гледа прочувствено към това, че посредством банкнотите от 5 до 100 лева трудът му участва в всекидневието на цялата страна. Коментира и посланията, вложени в тях най-вече посредством текстовите известия, вплетени в дизайна на валутата. „ Парите не ни вършат българи “, споделя проф. Гогов и добавя, че националното не е материалното, което се придобива с пари. На въпроса по какъв начин наподобява бъдещето на хартиените пари измежду все по-големия размер от електронни заплащания, създателят споделя: „ Бъдещето е предстоящето. Ние сме при започване на ново, трето хилядолетие. В едно съм сигурен - бъдещето принадлежи на положителното продължение. Не на предишното “.
В тематична последователност са събрани акценти от изявления за българските пари през десетилетията от богатия списък на Българска телеграфна агенция, който съхранява вести от всеки ден от 127-те години от основаването на организацията до през днешния ден. В своята 145-годишна история – откакто през 1881 година публично е въведен като съществена парична единица в Княжество България и са отсечени първите български монети, до края на тази година, когато страната ни влиза в еврозоната, левът минава през разнообразни трансформации. В избрани интервали той е бил обезценяван или преоценяван, деноминиран и изменящ своята стойност и форма. Първите изявления по тематиката от бюлетините на Българска телеграфна агенция са от 1898 година – годината, в която е основана и Агенцията, и описват за Народната банка и общуването й с задгранични банки във връзка разнообразни заеми и парични взаимоотношения. Сред акцентите е и вест на съвсем век – от 1926 година, когато се слагат основите Българската национална банка да се трансформира в същинска емисионна банка. А последните вести описват за идния валутен преход, в който българите ще стартират да употребяват единната европейска валута – еврото.
От януари 2024 година списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възобновяване през 2022 година до през днешния ден могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българска телеграфна агенция. Декемврийският брой на тематика „ Българските пари “ можете да откриете на следния линк.
Броят ще бъде показан в Музейната колекция на Българската национална банка (БНБ) на 6 януари, Богоявление, от 16 часа. Специален посетител ще бъде шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Премиерата на изданието ще се организира взаимно посредством видеовръзка с националните пресклубове на Българска телеграфна агенция в България и чужбина.
„ По-голямата концепция на този брой е да се замислим за смисъла на парите въобще, в това число в българските земи “, написа във въведението на броя генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев. По думите му в изданието може да се прочетат доста хрумвания за смисъла на парите – „ улесняващо средство за замяна, опазване на стойност, доверие, еднаквост, принадлежност към общественост “.
Вълчев добавя, че защото списанието излиза в дните на Рождество Христово, си коства да се замислим и за един различен смисъл на парите, без значение от тяхната форма. „ Най-траен се оказва смисълът на парите като средство да изпитат индивида. И мерилото за тяхната стойност може да се окаже избавление или изменничество “, написа той и отбелязва, че съгласно учени по днешните български земи сигурно е имало в обращение и тирски сикли (шекели) – 30-те сребърника, за които Юда предава Иисус. „ Затова би трябвало да помним, че парите не са цел, а инструмент, който разкрива сърцето на индивида. Сами по себе си те не са нито зло, нито положително, само че пристрастяването към тях е зло, а потреблението им за положително е положително. Затова не парите би трябвало да ръководят индивида, а индивидът – парите, без значение от тяхната форма “, показва Кирил Вълчев.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция написа още, че българските пари в нашето време – и излизащите от приложимост левове, и навлизащото евро – имат мощен знак с ликовете на българските светци Йоан Рилски и Паисий Хилендарски, изобразени на тях. „ Защото те ни припомнят за същинската стойност на парите като мерило за човека… “, разяснява той.
„ Приемствеността сред лв. и еврото е част от развиването на страната. Това е стъпка напред, която надгражда постигнатото “, споделя в изявление за списание ЛИК шефът на Българска народна банка Димитър Радев. Пред изданието той споделя за произхода на името „ лев “ на българската валута. По думите му то произлиза от старинната форма на думата „ лъв “ – облик, който дълго е съпътствал българската държавност. „ Той участва в средновековни гербове, върху флагове и печати. Когато младата българска страна основава своята съвременна валута, тя избира точно този знак, с цел да свърже бъдещата финансова система с историческата символика. Въвеждането на еврото не трансформира този факт. Никой не „ взима “ лв.. Той не изчезва, а остава като част от историческото завещание на страната “, споделя Димитър Радев. „ Валутата е по едно и също време стопански инструмент и културен знак “, добавя шефът на Българска народна банка и отбелязва по какъв начин се е променяло посланието на българските банкноти и монети през годините, както и кое е „ българското “ в оформлението на еврото. Той приказва и за бъдещето на хартиените пари и монетите с увеличаващия се брой електронни заплащания.
За „ Пътят на парите по нашите земи “ споделя в своята публикация проф. д.н. Пенчо Пенчев, учител в специалностите „ Стопанска история “, „ История на икономическите теории “ и „ Сравнителна политическа спестовност “ в Университета за национално и международно стопанство (УНСС). „ Парите не са като въздуха, водата или гравитацията. Те са безпланов резултат от взаимоотношението сред хората и по тази причина не може да се уточни един човек, който ги е „ изобретил “. В еволюционното развиване на разнообразни общества парите са се появявали под друга форма: черупки, кожи, добитък, камъни, монети, хартия и други Дългата еволюция на парите слага под въпрос актуалното ежедневно схващане за това какво са парите “, написа той.
По думите на проф. Пенчев те не всеки път са законно платежно средство, тъй като по този начин е споделила политическата власт, не всеки път са банкноти или монети, не всеки път са издадени от централна банка. „ Най-важната функционалност на парите е да са публично признато средство за замяна “, показва създателят. Според него също така парите са счетоводна единица, която разрешава усъвършенстване на бюджети, изложение на цена, действия на разнообразни икономически единици като човеци, семейства, компании, корпорации и така нататък, а също и средство за запазване на цената. Моментите от историята на парите по нашите земи, върху които подчертава проф. Пенчев, стартират още от Античността и откритите първи златни и сребърни монети в този район, минава към монетосеченето по време на Първото българско царство, споделя за парите, които са в обращение в Османската империя и за организирането на съвременни институции и парична си система след Освобождението, както и за измененията и промените, които съпътстват лв. през ХХ век.
Доц. доктор Юлия Захариева – основател и доайен на дисциплината „ Право на Европейския съюз “ в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и водещ специалист в тази сфера у нас, споделя „ История на еврото “ в своята публикация. Тя напомня, че присъединението на България към еврозоната е от дълго време предизвестено и е стадий от суверенно определения ни път още от 1995 година, когато е подадена молбата ни за участие в Европейския съюз.
„ Монетата е знак на страната. За археолозите това е аксиома. Разкритите от тях монети са неопровержими очевидци, че щом на това място и през този интервал някой е сякъл монети, затова е бил общественик “, написа доцент Захариева. По думите й монетата е освен знак на държавност, само че и мощен фактор при основаването на страни. „ Еврото не е знак на страна, само че има същата обединителна мощ “, показва още тя. Авторката напомня, че пътят на еврото стартира от 1969 година – на среща на най-високо ниво в Хага, където се образува експертен екип под управлението на министър-председателя на Люксембург Пиер Вернер. „ Още през 1995 година на сесия на Европейския съвет в Мадрид е взето решение за името на общоевропейската валута – euro “, споделя доцент Захариева. Тя напомня, че общата парична единица е въведена на 1 януари 1999 година, а България ще бъде 21-вата страна в еврозоната.
На страниците на списание ЛИК е поместено и изявление с проф. Кирил Гогов – художник, хералдик и графичен дизайнер, по чиито планове са основани държавните платежни парични средства в България – излъчванията от интервала 1996-2002 година Пред изданието той споделя дали гледа прочувствено към това, че посредством банкнотите от 5 до 100 лева трудът му участва в всекидневието на цялата страна. Коментира и посланията, вложени в тях най-вече посредством текстовите известия, вплетени в дизайна на валутата. „ Парите не ни вършат българи “, споделя проф. Гогов и добавя, че националното не е материалното, което се придобива с пари. На въпроса по какъв начин наподобява бъдещето на хартиените пари измежду все по-големия размер от електронни заплащания, създателят споделя: „ Бъдещето е предстоящето. Ние сме при започване на ново, трето хилядолетие. В едно съм сигурен - бъдещето принадлежи на положителното продължение. Не на предишното “.
В тематична последователност са събрани акценти от изявления за българските пари през десетилетията от богатия списък на Българска телеграфна агенция, който съхранява вести от всеки ден от 127-те години от основаването на организацията до през днешния ден. В своята 145-годишна история – откакто през 1881 година публично е въведен като съществена парична единица в Княжество България и са отсечени първите български монети, до края на тази година, когато страната ни влиза в еврозоната, левът минава през разнообразни трансформации. В избрани интервали той е бил обезценяван или преоценяван, деноминиран и изменящ своята стойност и форма. Първите изявления по тематиката от бюлетините на Българска телеграфна агенция са от 1898 година – годината, в която е основана и Агенцията, и описват за Народната банка и общуването й с задгранични банки във връзка разнообразни заеми и парични взаимоотношения. Сред акцентите е и вест на съвсем век – от 1926 година, когато се слагат основите Българската национална банка да се трансформира в същинска емисионна банка. А последните вести описват за идния валутен преход, в който българите ще стартират да употребяват единната европейска валута – еврото.
От януари 2024 година списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възобновяване през 2022 година до през днешния ден могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българска телеграфна агенция. Декемврийският брой на тематика „ Българските пари “ можете да откриете на следния линк.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ